Р Е Ш Е Н И Е
№
11.08.2017
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осемнадесети юли
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Ц. като разгледа докладваното
от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 9827 по описа за 2016г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и
чл.537, ал.2 ГПК.
Производството
по делото е образувано по подадена искова Адмолба от Ц.А.Б., ЕГН**********,***
против М.И.Д., ЕГН**********,***, В.А. Ш., ЕГН**********,*** и А.Н.Д., ЕГН***********,
в която се твърди, че ищцата е законен наследник на Д.З.В.- б.ж. на *** починал
на 20.01.1966г. Твърди, че той е бил собственик на земеделски земи,
възстановени на наследниците му с Решение №16 - 13 от 30.06.2000г. на Поземлена
комисия - гр.Плевен. Твърди, че наследниците са въведени във владение на
възстановените имоти с Протокол 0235 от 19.06.2003г. на ОСЗГ - гр.Плевен.
Твърди, че с договор за доброволна делба, вписан под №19771 на 14,11.2005г.5
том XXXII, №222 в общ дял на ищцата и Д.Ц.Д. е поставен имот представляващ
ДРУГА СЕЛИЩНА ТЕРИТОРИЯ от 2,037 дка, шеста категория, местност „Средно старо
село" съставляващ имот №097018 по картата на землището на ***при граници и
съседи:имот №000336 - местен път на Община Плевен, имот №097002 - др.селищна
територия на Е.Н.Д., имот №097017 - др.селищна територия на А.Ц.Ц.и др., имот №097016 -др.селищна територия на А.Ц.Ц.и
др. и имот №097005 - др.селищна територия на В.Ц.Ц.. Твърди, че в описания имот
дядото на ищцата и нейните родители са построили жилищна и стопански сгради и
са допуснали ответниците да живеят в тях с оглед опазване имота от посегателства,
като през цялото време, те са го ползвали съвместно със съгласието на другите
собственици. Твърди, че през 2004г. М.Д.И. и В.А./тогава/ Щ. били завели срещу
наследниците на общия наследодател Д.З.В.иск
с правно основание чл.14 от ЗСПЗЗ и било образувано гр.д.№2096/2004г. по описа
на Плевенски районен съд, но поради оттегляне на иска делото било прекратено.
Твърди, че след прекратяване на горното дело ищцата помолила ответниците да
напуснат имота и да им предадат владението, но те отказали с аргумента, че го
били купили за 1000 лева от Н.Т.Х., който пък бил го купил от нашите родители
като представили договор, който не е заверен нотариално. Твърди, че това
наложило ищцата да предяви иск и било образувано гр.д.№4412/2011г. по описа на
Плевенски районен съд. Твърди, че от страна на ответниците като основание да
владеят имота бил представен договор за покупко - продажба от 1975г., сключен с
лицето Н.Т.Х., който никога не е бил собственик на имота, а и самия договор
няма прехвърлително действие предвид липсата на изискуема от закона форма -
нотариална заверка. Твърди, че делото приключило с осъдително решение, като
ищцата била призната за собственик на 1/2 ид.ч от описания имот. Твърди, че се
снабдила с изпълнителен лист и образувала изпълнително дело за въвод във
владение при ЧСИ И. К., който формално извършил въвода със съставяне на
протокол и поставяне на лепенки за осуетяване достъпа до имота. Твърди, че ответниците
са премахнали лепенките и отново са се настанили в имота. Твърди, че тъй като
повече действия от страна на ЧСИ не били предприети, ищцата преместила делото
при Ч.В.С. и било образувано изпълнително дело №162/2016г. Твърди, че той насрочил
дата за въвод във владение, но длъжницата А.Н.Д. депозирала молба, че те
тримата са собственици по давностно владение на построените в имота сгради и в
случай, че бъде извършен въвод достъпът им до тях ще бъде отнет, като към молбата
е приложен констативен нотариален акт за собственост на имот придобит по
давност №185, том П, вх.рег.1470, дело №233/2005г. на Нотариус В.П.рег.№082 на
НКам. Твърди, че собственик на частта от имота и построените в него сгради са е
ищцата по наследяване от нейните родители и нейния дядо. Твърди, че тя е
едноличен собственик на процесните сгради, тъй като родителите на двамата
съсобственици на дворното място, в което са построени сградите, са си били
разпределили ползването на земята, като едната половина се е ползвала от
наследодателите на Д.Ц.Д., който вече е покойник, а другата част от земята се е
ползвала от родителите на ищцата. Твърди, че родителите и на ищцата и на Д.Д.
са построили сгради в своята си част от имота, която са ползвали. Твърди, че
половината имот заедно със сградите, собственост на Д.Д. са продадени, но
ищцата не разполага с официални данни за това. Счита, че ответниците не са
придобили собствеността върху процесния имот, нито по силата на давностно
владение, нито въз основа на т. нар. Договор за покупко-продажба на недвижим
имот - къща и стопански сгради с дворно място и насаждения, сключен с лицето Н.Т.Х.
от 03.04.1975 година, този договор няма правно действие, тъй като не е годен да
прехвърли или учреди вещно право върху процесния имот. Счита, че ответниците не
са могли да придобият собствеността и по давностно владение предвид
разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС. Излага съображения, че в разпоредбата на чл.5
ал.2 от ЗВСОНИ /ДВ бр. 107/1997 г./
изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, както и по Закона за амнистия и
връщане на отнети имущества, не се зачита и започва да тече от деня на влизане
в сила на тази разпоредба от закона. Счита, че следователно, по отношение на
процесния имот придобивна давност е започнала да тече след влизане в сила на
горепосочената правна норма - 24.11.1997 г. Твърди, че представеният по делото
Констативен нотариален акт № 185, том II, нот. дело № 233/2005 г. на нотариус В.П.в
района на ПлРС е издаден на 25.04.2005 г., т.е. към този момент не е била
изтекла необходимата придобивна давност в полза на ответниците. Счита, че това
е така, защото следва да се приложи по-дългата — 10-годишна давност, съгласно
чл.79 ал.1 от ЗС, а не кратката - 5-годишна давност, която предпоставя
добросъвестно владение. Твърди, че в случая, ответниците не са добросъвестни
владелци, тъй като не владеят имота на правно основание, годно да ги направи
собственици. Твърди, че освен невъзможността да придобият собствеността върху
сградите на описаното в констативния акт основание, процесните сгради не
фигурират и не са отразявани никога в дворищно - регулационните планове на ***,
тъй като имота се намира извън регулация и представлява земеделска земя. Моли,
на основание чл.108 ЗС да бъде признато за установено, че ищцата е едноличен
собственик на процесните сгради на основание наследяване и ответниците М.И.Д., ЕГН**********, В.А. Ш., ЕГН**********и А.Н.Д., ЕГН**********
*** да бъдат осъдени да й предадат владението на процесните сгради: ЖИЛИЩНА
СГРАДА и СТОПАНСКИ СГРАДИ построени в северозападната част на имот
представляващ ДРУГА СЕЛИЩНА ТЕРИТОРИЯ от 2,037 дка, шеста категория, местност
„Средно старо село" съставляващ имот №097018 по картата на землището на ***при
граници и съседи:имот №000336 - местен път на Община Плевен, имот №097002 -
др.селищна територия на Е.Н.Д., имот №097017 - др.селищна територия на А.Ц.Ц.и
др., имот №097016 - др.селищна територия на А.Ц.Ц.и др. и имот №097005 -
др.селищна територия на В.Ц.Ц. описани в Констативен нот.акт №185, том И,
вх.рег.1470, дело №233/2005г. на Нотариус В.П.рег.№082 на НКам. Моли на
основание чл.537, ал.2 ГПК след уважаване на иска за оспорване на констативен
нотариален акт №185, том II, вх.рег.1470, дело №233/2005г. на Нотариус В.П.рег.№082
на НКам. Посочения нотариален акт да бъде отменен. Претендира направените
деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от
ответниците, в който вземат становище, че предявения иск е неоснователен. Твърдят,
че имотите /Жилищна сграда с РЗП от 62кв.м. и прилежащо мазе от 43кв.м. и
стопански сгради/, предмет на делото, са придобити от ответниците на основание
изтекла придобивна давност в тяхна полза. Твърдят, че за това обстоятелство им
е издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност
№185, том II, вх. Рег. №1470, дело №233 от 2005г. на Нотариус - В.П.с район на
действие, района на Районен съд - Плевен. Твърдят, че от установяване на
тяхната фактическа власт върху сградите, предмет на делото, което е станало
през 1967година до настоящия момент, те не са напускали по никакъв повод
същите.Твърдят, че в тези сгради от 1967год. до сега, ищцата по никакъв начин
не е упражнявала владение върху тях. Твърдят, че през годините те са правили
подобрения в тях. Твърдят, че стопанската сграда е изградена изцяло отново и то
от тях през 1978г. Твърдят, че в жилищната сграда също са правили подобрения,
изградили са комини от тухли, направили са водопровод и вкарали вода в къщата.
Твърдят, че за процесиите сгради също заплащат местни данъци и такси и са
декларирани от тях. Излагат съображения, че за придобиване по давност на
процесиите имоти е необходимо на първо място да бъде установено владение върху
имота.Владението има два елемента: обективен елемент -упражняване на фактическа
власт и субективен елемент -намерението за своене на веща.Владението следва да
е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи веща като
своя. Второ място от фактическия състав на придобиване на имот по давностно
владение е изтичане на определен от закона срок. Считат, че са налице и
предпоставките за признаване на изтекла придобивна давност, в тяхна полза ,
относно описаните по горе имоти, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС. Твърдят, че за
сградите никой не им е спорил и претендирал. Твърдят, че не са ги напускали от
1967г. до настоящия момент и ги владеят и своят като техни. Предвид изложеното
правят възражение за изтекла придобивна давност в тяхна полза, продължила
повече от 10 години, като владението е започнало още през 1967година и
продължава до настоящия момент, на основание чл.79, ал.1 от ЗС и на основание
давността, те са придобили собствеността на имотите.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно
между страните и се установява от влязло в сила Решение № 40/13.01.2012г.,
постановено по гр.д.№ 4412/2011г. по описа на РС-Плевен, потвърдено с Решение №
175/24.04.2012г. по в.гр.д.№ 163/2012г. на ОС-Плевен, че е признато за
установено в отношенията между Ц.А.Б., М.И.Д., В.А. Ш.и А.Н.Д., че Ц.Б. е
собственица на ½ идеална част от правото на собственост на следния
недвижим имот: Друга селищна територия от 2037 дка., 4 категория, находяща се в
м.“Средното старо село“, имот № 097018 по картата на землището, при граници и
съседи“ имот № 00336 местен път на Община-Плевен, имот № 097002 др.селищна
територия на В.И., имот №097017 друга селищна територия на А.Ц., имот № 097016
друга селищна територия на А.Ц., имот № 097005 друга селищна територия на В.Ц.Ц.
и ответниците М.И.Д., В.А. Ш.и А.Н.Д. са осъдени да предадат владението на
посочения недвижим имот на Ц.А.Б..
Не е спорно
между страните и се установява от Решение № 16-13/30.06.2000г. на ПК –Плевен,
че на наследниците на Д.З.В.е възстановено правото на собственост върху Друга
селищна територия от 2037 дка., 4 категория, находяща се в м.“Средното старо
село“, имот № 097018 по картата на землището, при граници и съседи“ имот №
00336 местен път на Община-Плевен, имот № 097002 др.селищна територия на В.И.,
имот №097017 друга селищна територия на А.Ц., имот № 097016 друга селищна
територия на А.Ц., имот № 097005 друга селищна територия на В.Ц.Ц..
Не се спори
и се установява от Удостоверение за наследници № 480/12.12.2016г., че Ц.А.Б. е
наследник на Д.З.В.наред с останалите, посочени в удосторението негови
наследници.
Видно е от
Договор за доброволна делба от 10.11.2005г., че е извършена доброволна делба
между наследниците на Д.В.по отношение на съсобствените имоти, като в
съсобствен дял на Ц.Б. и Д.Ц.Д. е поставен имотът: Друга селищна територия от
2037 дка., 4 категория, находяща се в м.“Средното старо село“, имот № 097018 по
картата на землището, при граници и съседи“ имот № 00336 местен път на
Община-Плевен, имот № 097002 др.селищна територия на В.И., имот №097017 друга
селищна територия на А.Ц., имот № 097016 друга селищна територия на А.Ц., имот
№ 097005 друга селищна територия на В.Ц.Ц.. В договора на е посочено в какво
съотношение, те са съсобственици в имота.
Установява
се от Договор от 03.04.1975г., че Н.Т.Х. е продал на М.Д.И. и В.А. Ш., в
присъствието на трима свидетели, единият от които А.Н.Д. къща и стопански
постройки в землището на ***, при съседи В.О.Л., път и от две страни- празно
място.
Установява се от
Нотариален акт за собственост, придобит по давност № 185, том II, вх.рег.№1470, дело №
233/2005г. от 25.04.2005г. на нотариус В.П., че М.И.Д., В.А. Ш.и А.Н.Д. са
признати за собственици на ½ идеална част от Поземлен имот, целият на
площ от 2050 кв.м., находящ се в ***, извън строителните граници на селото,
означен по отменения регулационен план като имот с № II-153 в квартал 8 по плана на
селото, при съседи: имоти с №I-152 на П.Ц., № VI на П.П.Ш., № V-155 на П.П.Ш., III. В.Б.ведно с построените в северозападната част на имота
ЖИЛИЩНА СГРАДА И СТОПАНСКИ СГРАДИ, а по скица на ОСЗГ- Друга селищна територия
на площ от 2,037 дка., имот № 097018, категория шеста, в местността „Средното
старо село“ при съседи: имоти с № 000336-местен път, имоти с № 097002-В.Ц.И.,
№097017-А.Ц. и др., № 097016-А.Ц. и др., № 097005-В.Ц.Ц..
Установява се от Скица №
92/03.02.2017г., че по отменената регулация, утвърдена със заповед №
1473/19.06.1928 на процесния имот, в същия няма отразени постройки и поземления
имот е записан в разписния лист на Д.З..
Видно от Удостоверение
за Данъчна оценка № Д0005908/17.08.2016г. и от Писмо № 1197/22.06.2017г. ответниците
М.И., В. Ш.и А.Д. са декларирали земя и сгради в ***, като за сгради са
декларирали сграда от 62 кв.м. и 43 кв. мазе, както и стопанска сграда с площ
от 21 кв.м. имотите са декларирани на дата 28.05.1998г.
Съдът кредитира
показанията на св.А.Е., Н.А.и Л.Б., въпреки че са заинтересовани от изхода на
делото като първи братовчедки и син на ищцата, но само в частта, в която те са
в съответствие с безспорните по делото обстоятелства и не са в противоречие с
показанията на останалите разпитани по делото свидетели. В частта, в която
съдът кредитира показанията на посочените свидетели се установява, че
поземленият имот, в който са построени процесните сгради, както и самите сгради
са били собственост на прародителите и впоследствие на родителите на ищцата Ц.Б..
Семейството на ищцата след 1972-1973г., се е преместило да живее в нова къща,
която са си построили къща в новото ***. Построените сгради са построени от
наследодателите на ищцата Ц.Б.- нейните прародители и родители. Ответниците по
делото не допускат ищцата в построените в имота сгради, а след като се водили
дела за поземления имот, не допускат ищцата и в самия поземлен имот да си
обработва земята. След като са започнали делата, след 2000 г., ответника М.И.
категорично не е допускал ищцата в поземления имот и в построените в имота
сгради.
Съдът не дава вяра на показанията на горепосочените
свидетели в частта, в която свидетелстват, че ответниците по делото са били
пуснати безвъзмездно в поземления имот и процесните сгради от родителите на
ищцата за да пазят имота. В тази си част съдът намира показанията на
свидетелите за заинтересовани, непреки и в противоречие с останалите събрани по
делото доказателства. Посочените свидетели заявяват, че знаят за това само по
твърденията на ищцата, а по делото са събрани други незаинтересовани показания
на незаинтересовани свидетели- Н.Ц., И. П., Н.Г. и А.Х., които са в
противоречие с показанията на А.Е., Н.А.и Л.Б. в посочената некредитирана от
съда част.
Съдът дава вяра на
показанията на св. Н.Ц., И. П., Н.Г. и А.Х.. Същите са преки, логични, взаимнокореспондентни,
непротиворечиви и незаинтересовани с изключение на А.Х., която е снаха на
ответницата А.Д.. От тях се установява, че тримата ответници са живеели в
процесните сгради още през 1970 г. и досега не са напускали имотите.
Ответниците са правили известни подобрения по сградите и са прекарали вода в
имота. Процесните сгради са били закупени ведно с дворното място от родителите
на ответницата А.Д. от продавача А.З., който е баща на ищцата Ц.Б.. За постигнатото
споразумение за покупко-продажба на имота, не е съставен нотариален акт. Бащата
на ответницата А.- Н.е жапочнал да живее в процесните сгради през 1968-1969г.,
когато е казал на св.И. П., че е закупил къщата и двора от бащата на ищцата Ц.Б.-
А.З., а по-късно през 1973-1974г. е продал къщата заедно с постройките на М.И.,
който му е зет. Свидетелите не са виждали ищцата Ц.Б. в двора на къщата, както
и в процесните постройки след като тя е напуснала имота заедно с родителите си.
Тъй като в този периода вече е била отменена регулацията на тази част на селото
и земите са били със статут на земеделски, сделките с тях са се осъществявали
чрез писмени договори, а не с нотариални актове. По същия начин е закупил имота
си, който е съседен на процесния и св.Н.Г..
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По
искът с правно основание чл.108 ЗС:
За успешното
провеждане на иска по чл.108 от ЗС е
необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищеца
да е собственик на вещта; тя да се намира във владение на ответника, и
последният да я държи без правно основание.
Не е
спорно между страните, че ответниците владеят процесните имоти и този факт се
установява от всички събрани по делото гласни доказателствени средства.
Ищцата
се позовава на придобиване на правото на собственост върху процесните сгради по
силата на приращение, тъй като е собственик на поземления имот, в който са
построени.
Съгласно
чл.92 ЗС Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията
върху нея, освен ако е установено друго. По делото не е спорно, че ищцата Ц.Б.
е собственик на ½ идеална част от правото на собственост на поземления
имот, в който са построени процесните сгради. Този факт е установен по силата
на Решение № 40/13.01.2012г., постановено по гр.д.№ 4412/2011г. по описана
РС-Плевен, потвърдено с Решение № 175/24.04.2012г. по в.гр.д.№ 163/2012г. на
ОС-Плевен, което е влязло в сила и се
ползва със силата на пресъдено нещо между страните в настоящото производство,
които са били страни и в производството, по което е постановено посоченото
съдебно решение. Видно е, че ищцата се
легитимира като собственик само на ½ идеална част на поземления имот.
Същевременно е предявен иск, тя да бъде призната за едноличен собственик на
процесните сгради. В тази връзка са изложени твърдения, че в поземления имот за
били построени две жилищни сгради със стопански постройки, като процесните
постройки са само нейна собственост, придобита по наследство, а другия
съсобственик на поземления имот Д.Д. е бил притежател на другите сгради,
построени в имота и те вече са продадени. Тези твърдения на ищцата останаха
недоказани. По делото не се ангажираха никакви доказателства- нито писмени,
нито гласни за доказване на тези твърдения. Предвид изложеното , съдът намира, че ищцата може да се
легитимира като собственик по силата на приращението само на ½ идеална
част от процесните сгради, тъй като е собственик само на ½ идеална част
от поземления имот, в който са построени, в случай, че не е оборена презумпцията
на чл.92 ЗС.
Съгласно
чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност
или по други начини, определени в закона. Съответно, правото на собственост се
изгубва, ако друг го придобие или носителят му се откаже от него - чл. 99 от
ЗС. Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако
владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Според легалната дефиниция на чл. 68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя /animus/. Законът, в чл. 69 от ЗС, установява оборима
презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано, че я
държи за другиго. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е.
намерението за своене на вещта /animus/, е въведена в полза на владелеца и в
случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването и пада върху
лицето, което оспорва осъщественото владение/ППВС№ 6/1974 г./.
Ответниците
са противопоставили възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност,
считано от 1967г. до настоящия момент. В този смисъл е без значение, че
оспорения нотариален акт по обстотелствена проверка, с който те са признати за
собственици на процесните сгради е издаден 25.04.2005г.- Нотариален акт за собственост, придобит по
давност № 185, том II, вх.рег.№1470, дело № 233/2005г. от 25.04.2005г. на
нотариус В.П.. Предмет на установяване в настоящото производство е направеното
в настоящото производство възражение за упражнявана фактическа власт върху
процесните имоти и периода, за който то е посочено, а не само до датата на
издаване на посочения нотариален акт, в която смисъл са развитите от ищцата
съображения.
От
представените по делото доказателства се установява, че процесните сгради не са
отразени в издадените скици, както от Общинска служба Земеделие- Плевен, така и
от Община – Плевен по отменения регулационен план на ***. Не е спорно между
страните, че процесните сгради са били построени в поземления имот към 1967 г.,
когато бащата на ответницата А.Д. е установил фактическа власт върху тях.
Липсват твърдения, както и доказателства в тази посока, че процесните сгради
подлежат на премахване. По въпроса може ли да се придобие по давност сграда,
която е незаконен строеж, съдебната практика приема, че тя е обект на правото
на собственост и може да се придобива по давност, ако не подлежи на премахване.
В този смисъл са Р № 1065:16.03.2009г. по гр.д.№ 3428/2007г.,ІV гр.о. и Р №
1159/24.09.2008г. по гр.д.№ 4293/2007г. на ІV гр.о. С оглед изложеното, съдът намира, че
процесните сгради могат да бъдат придобити по давност.
Спорен
между страните е въпросът дали ответниците
по делото са осъществявали владение през 10-годишен период на процесните
сгради. Установи се по делото, че поземления имот, в който са построени
сградите представлява земеделска земя, която е с Решение № 16-13/30.06.2000г.
на ПК –Плевен, е възстановена на наследниците на Д.З. В.. Ищцата се позовава на
чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, като навежда твърдения, че поради същата, ответниците не са
могли да придобият правото на собственост върху процесните сгради на основание
давностно владение.
Нормата
на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е въведена с цел да се защитят правата на бившите
собственици в процеса на реституиране на имотите им, като е предвидено, че
изтеклата до този момент / до 21.11.1997 г. / придобивна давност за такива
имоти се заличава с обратна сила, по принципа, че срещу онзи, който не може да
води иск, давност не тече. По изрична разпоредба на закона нормата се прилага
само за възстановяването по ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ и ЗАВОИ, към което съдебната практика
трайно се придържа. В този смисъл е и ТР № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС. Ако
имотът, който се обхваща от посочените закони, е възстановен преди датата на
влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, давността от момента на възстановяването
до 21 ноември 1997 г. не се зачита. Ако имотът е възстановен след тази дата,
давността започва да тече от момента на възстановяването. Предвид изложеното, съдът намира, че изтеклата
в полза на отвтениците придобивна давност преди датата на възстановяването на
собствеността не се зачита и започва да тече от датата на възстановяване на
собствеността върху земеделската земя, след като ищцата се позовава, че е
собственик на сградите по силата на приращение.
Т.е. давността се зачита от 30.06.2000г., когато е започнала да тече
срещу всички съсобственици на имотите, включително срещу ищцата Ц.Б., като една
от тях. След това е извършена доброволна делба на наследствените имоти като с
договор за доброволна делба, поземления имот, в който са построени процесните
сгради е поставен в общ дял на Ц.Б. и Д.Д. на дата 10.11.2005г. От всички
разпитани по делото свидетели се установи, че ответниците са упражнявали
непрекъснато, явно и несъмнено владение на процесните сгради считано от
30.06.2000г. до настоящия момент. Този факт не е спорен по делото и се признава
от ищцата. Недоказани останаха твърденията, че ответниците по делото са били
пуснати в имота от родителите на ищцата за да го пазят. Този факт се твърди от
заинтересованите свидетели, близки на ищцата по делото, освен това, тези
показания пресъздават, казаното от Ц.Б.. Поради изложеното съдът намира, че
ответниците по делото още от установяването си в имота са осъществявали
фактическа власт, а не са били държатели на имота. Включително и свидетелите,
посочени от ищцата сочат, че след 2000 г., ищцата категорично не е допускана в
процесните сгради и никога не е разполагала с ключ за тях, а ответниците са
отблъсквали всеки нейн опит да ползва имота. Съдът намира, че владението на
ответниците е било непрекъснато. По делото не са представени доказателства за прекъсване
на придобивната давност. Не се спори, че ищцата успешно е провела
ревандикационнен иск по отношение на поземления имот, но предмет на това
производство чрез петитума на исковата молба, както и съобразно диспозитива на
съдебното решение е само поземления имот, а не и построените в него сгради. Водения
ревандикационен иск с предмет поземления имот не прекъсва придобивната давност
по отношение на сградите, тъй като той има за предмет поземления имот. Други
действия, чрез които да е прекъсната давността, не са предприети, тъй като
давността се прекъсва само с предявяване на иск за собственост пред съда, или
чрез възражение. В този смисъл Решение №
45 от 23.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4732/2014 г., I г. о., ГК, постановено
по реда на чл.290 ГПК. По изложените съображения следва да се приеме, че са
налице всички предпоставки ответниците да се придобили процесните сгради по
давностно владение през периода от 30.06.2000г. до настоящия момент, а дори
10-годишния довностен срок е изтекъл към днешна дата и от момента на
доброволната делба -10.11.2005г., тъй като настоящия иск е предявен на
30.12.2016г. съдът намира, че законовата презумпция на чл.92 ЗС беше оборена и
следва да бъде прието, че ищцата не е собственик на процесните сгради, на първо
място тъй като е собственик само на ½ идеална част от поземления имот и
на второ място, тъй като процесните сгради са придобити по давностно владение
осъществявано от 30.06.2000г. до настоящия момент от ответниците по делото.
Предвид изложеното следва предявения иск с правно основание чл.108 ЗС да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искът с правно основание чл.537, ал.2 ГПК:
Съгласно Тълквателно
решение № 3/2012 на ОСГК на ВКС На отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат
само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Поради
изложеното предявения иск се явява допустим.
Съдът намира предявения
иск за неоснователен по следните събражения: Съгласно горепосоченото
тълкувателно решение, с констативния нотариален акт се установява право на
собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително
производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този
нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно
съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този
нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с
констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на
удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков
път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено
нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния
нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на
основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това
основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се
признават правата на третото лице. Доколкото ищцата не установи правото си на
собственост върху процесните сгради, то неоснователен се явява и иск за отмяна
на процесния нотариален акт, поради което следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3
от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците,
направените разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение. Своевременно е
направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Предявени са два обективно кумулативно съединени
оценяеми иска с цена на всеки от тях по 657,30 лв. Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба за минималните
адвокатски възнаграждения За процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Предвид изложеното
минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 600 лв./2 иска
по 300 лв./ Отделно от това, адвокатък е осъществил защита и съдействие на
тримата ответници по делото. Поради изложеното, съдът намира направеното
възражение за прекомерност за неоснователно и следва да бъде присъдено в
претендирания размер от 600 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.А.Б., ЕГН**********,***
против М.И.Д., ЕГН**********,***, В.А. Ш., ЕГН**********,*** и А.Н.Д., ЕГН***********
иск с правно основание чл.108 ЗС, да
бъде признато за установено, че ищцата е
собственик на основание приращение и ответниците да бъдат осъдени да предадат
владенито на следните недвижими имоти: : ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКИ СГРАДИ
построени в северозападната част на имот представляващ ДРУГА СЕЛИЩНА ТЕРИТОРИЯ
от 2,037 дка, шеста категория, местност „Средно старо село" съставляващ
имот №097018 по картата на землището на ***при граници и съседи:имот №000336 -
местен път на Община Плевен, имот №097002 - др.селищна територия на Е.Н.Д.,
имот №097017 - др.селищна територия на А.Ц.Ц.и др., имот №097016 - др.селищна
територия на А.Ц.Ц.и др. и имот №097005 - др.селищна територия на В.Ц.Ц.
описани в Констативен нот.акт №185, том И, вх.рег.1470, дело №233/2005г. на
Нотариус В.П.рег.№082 на НКам, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.А.Б., ЕГН**********,***
против М.И.Д., ЕГН**********,***, В.А. Ш., ЕГН**********,*** и А.Н.Д., ЕГН***********
иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК, за
отмяна на Констативен нот.акт №185, том И, вх.рег.1470, дело №233/2005г. на
Нотариус В.П.рег.№082 на НКам, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 Ц.А.Б., ЕГН**********,*** да плати на М.И.Д., ЕГН**********,***, В.А. Ш., ЕГН**********,***
и А.Н.Д., ЕГН*********** сумата от 600,00 лв. направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: