Р Е Ш Е Н И Е
№...........
гр. П., 02.11.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ГР. П., Наказателна колегия, Х състав, в публично заседание на първи октомври
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 762/2018 г. по описа на РС- П., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р.А.Х., с ЕГН- **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № 18-0340-000531 от 18.04.2018 г. издадено от
Началника на РУ- С. при ОД на МВР- П., с което на основание чл.184 ал.5 във вр.
с чл.184 ал.1 т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 100 лева.
В жалбата бланкетно се релевират оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не изпраща
и процесуален представител. Не ангажира доказателства и не депозира писмено
становище по основателността на жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален
представител. С АНП е депозирано писмено становище по съществото на спора, с
което излага съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
НП.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището на
въззиваемата страна и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 10.04.2018 г., около 16,00
часа, в гр. С., на кръстовището на ул. „Средна гора” и бул. „България”, е
управлявал собственият си т.а. „**” с ДК№ *** с прикачено към него ремарке за
товарен автомобил с ДК№ ***, като без да се убеди, че няма да създаде опасност
за другите участници в движението, извършил маневра завиване на ляво, при която
минавайки покрай л.а. „** П.“ с ДК№ ***, управлявано от Г.П.от гр. С., ударил в
предната лява част автомобила със задната дясна част на ремаркето, като
настъпило ПТП с материални щети.
Това съставлявало нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП.
За така констатираното нарушение св. Х.С., мл. автоконтрольор в РУ- С.
съставил против жалбоподателя АУАН с бл.№ 531095 от 10.04.2018 г., който бил
предявен на нарушителя и връчен екземпляр срещу подпис.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, което било връчено лично
на жалбоподателя на 25.04.2018 г., а жалбата против него била подадена чрез
АНО- РУ- С. при ОД на МВР- П., депозирана лично от жалбоподателя на 27.04.2018
г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд по местоизвършване на
нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. Х.С. и
свидетеля по акта- св. Г.Ю..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Първо следва да се каже, че според настоящия съдебен състав в хода на
административнонаказателното производство така вмененото административно
нарушение е несъмнено доказано, като категорично се установи, че жалбоподателят
е осъществил вмененото му нарушение.
Разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП разписва че водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното П.жение, посока и скорост на движение.
В конкретния случай безспорно се установи от показанията на свидетелите С.
и Ю., че на процесното кръстовище в гр. С., жалбоподателят като водач на
товарен автомобил с прикачено ремарке е извършил маневра завиване на ляво, като
в този смисъл не е съобразил П.жението на чакащия на същото кръстовище лек
автомобил и при маневрата ремаркето със задната си дясна част е закачило и
ударило предната лява част на лекия автомобил, като по този начин е настъпило
ПТП с материални щети и по двете МПС.
Показанията на тези двама свидетели се подкрепят и от писмените
доказателства по делото и найй-вече от съставения Протокол за ПТП и изготвената
в него схема на произшествието и фотоалбум към протокола, които са съставени в
присъствието и със съдействието на участниците в ПТП, в т.ч. и жалбоподателя и
отразяват фактическите констатации залегнали в НП.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите С. и Ю., тъй като същите са
ясни, последователни и логични и подкрепени от протокола за ПТП и снимковия
материал към него. В достоверността на показанията на свидетелите съдът се
убеди и от приложените снимки към Протокола за ПТП, изготвени от полицейските
служители, пристигнали на произшествието. Видно е от снимка на л.11 от делото,
че удара за лекия автомобил „**“ е настъпил в лявата предна част на автомобила,
а за ремаркето в задната дясна част, което доказва твърденията на свидетелите С.
и Ю., че ПТП е станало в момента, който товарния автомобил е завивал наляво на
кръстовището, минавайки покрай лекия автомобил като при изнасянето си ремаркето
е закачило и ударило лекия автомобил.
От всички събрани по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е
предизвикал ПТП, блъскайки лек автомобил „**“, който е бил спрял на
кръстовището, на бул. „България“ и е изчаквал товарния автомобил да извърши
маневрата си, за да се включи в движението, като извършвайки маневрата завиване
наляво на кръстовището и продължаване на движението си по ул. „Средна гора“,
минавайки покрай спрелия лек автомобил, не се е убедил, че няма да създаде
опасност за този участник в движението и минавайки покрай него не се е
съобразил с П.жението му, като част от прикаченото за т.а. ремарке е навлязло в
платното за движение на лекия автомобил, отклонявайки се надясно, като е
ударило със задната си дясна част предната лява част на л.а.
При тези данни съдът счита, че от обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществила състава на административното нарушение по чл.25
ал.1 от ЗДвП.
Съдът обаче намира, че е налице основание за отмяна на НП, т.к.
жалбоподателят при правилно установено нарушение е неправилно санкциониран на
основание чл.184 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от ЗДвП. Според посочената санкционна
норма с глоба в размер на 100 лева се наказва водач на пътно превозно средство,
което не е моторно, както и водач на организирана група пешеходци, на
впрегатни, товарни или ездитни животни или на стада, който наруши правилата за
движението по пътищата, когато са причинени вреди на пътното превозно средство,
на пътници или на други лица. Т.е. санкционираното лице има качеството на водач
на ППС, което не е моторно или е водач на организирана група пешеходци,
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада.
В случая жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС- товарен
автомобил „**“ с прикачено ремарке. Безспорно извършеното от него нарушение на
чл.25 ал.1 от ЗДвП, тъй като в случая се касае до неправилно маневриране при
преминаване покрай спрял на кръстовището автомобил- оставяне на недостатъчно
(за безпрепятственото преминаване) разстояние между двата автомобила, като
правилно е възприето и настъпването на ПТП с материални щети.
При това П.жение
неправилно е била възприета и приложена административнонаказателната норма. АНО
е следвало да ангажира административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по специалната норма за това, а именно по чл.179
ал.2 във вр. с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, съгласно която с глоба в размер на 200
лева се наказва водач, който причини ПТП, ако деянието не съставлява
престъпление когато не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка
и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението.
Казано с други думи наказващият орган неправилно е приложил материалния
закон, ангажирайки административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното от него нарушение по неправилно възприетата от него санкционна
норма. Съдът не разполага с възможността да променя волята на наказващия орган
и да ангажира отговорността на нарушителя по приложимата в случая санкционна
норма за извършеното нарушение, т.к. драстично ще наруши правото на защита на
санкционираното лице.
При така констатираното нарушение на материалния закон, съдът намира че
жалбата на Р.Х. е основателна, а издаденото НП е незаконосъобразно.
Мотивиран по този начин и след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд П. в настоящия
състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0340-000531 от 18.04.2018 г. издадено от
Началника на РУ- С. при ОД на МВР- П., с което на Р.А.Х., с ЕГН- **********, с
адрес ***, на основание чл.184 ал.5 във вр. с чл.184 ал.1 т.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: