Решение по дело №2409/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2352
Дата: 17 декември 2020 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20207180702409
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2352

гр. Пловдив,  17.12. 2020 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВХХIV състав в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:    ДАРИНА МАТЕЕВА

  ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря к. Р. и участието на прокурора КИЧКА КАСАБОВА, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД №2409/2020 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по Глава ХII АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Атеншън Ренталс“ ЕООД,ЕИК205699887, седалище гр.Пловдив бул.“6 септември“ №152 чрез адв.Г. Н. срещу Решение 1173 от 22.07.2020г., постановено по АНД № 2052/2020г по описа на Районен съд Пловдив, V – ти наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-002759 от 02.03.2020г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда“ - Пловдив, за наложено му на осн. чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда /съкр.КТ/ административно наказание „имуществена санкция в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева“ за нарушение по чл.7 вр. чл.2 ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /обн.ДВ бр.2/2017г./. 

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че събраните в хода на съдебното производство доказателства обосновават извършване на вмененото административно нарушение, което е основание за законосъобразност на административният акт. Твърди се, че извършеното нарушение, неговто време и място, не е било установено по безспорен начин. Претендира се  отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив, чрез пълномощника на Директора юрк.К. оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище счита съдебното решение за законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка и пълнота на доказателствата, в съответствие с материалноправните разпоредби и без нарушение на съдопроизводствените правила, поради  предлага да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната съдебна инстанция.

Контролиращата страна прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а съдебният акт оставен в сила.

Касационният състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:

Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от касационният ответник срещу посоченото наказателно постановление, което е издадено въз основа на АУАН № 16-002759/24.01.2020г., съставен от свид. Б. Д. Д., заемащ длъжността „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив. Обективираните в акта обстоятелства са се свели до това, че на 17.12.2019г. е извършена проверка на касационният жалбоподател от длъжностни лица при Д „ИТ“-Пловдив, осъществена във връзка със запитване за командировани работници на дружеството на територията на друга държава от ЕС-Кралство Белгия, както и във връзка с необходимост от проверка за спазване на трудовото законодателство на общността. Изискани били документи, представени на дати 20.12.2019г., 06.01.20г. и 24.01.20г.. От тях е установено, че за периода 08.11.2019г.-05.12.2019г.  в изпълнение на сключен договор от 01.10.2019г. работникът С. Н. К. е бил командирован със Заповед №28/07.11.2019г. в предприятие „Фърст тент“ – Кралство Белгия, за да осъществи строително- монтажни дейности на покривно покритие, което е предоставяне на услуги на територията на държава от ЕС. Към документите не било представено сключено споразумение за изменение на сключеното трудово правоотношение с работника по реда на чл.2 ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.  АУАН бил съставен в присъствие на пълномощник на управителя, който го подписал и екземпляр му бил предявен. В тридневен срок не е постъпило писмено възражение по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН.  Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета и от административнонаказващия орган, който на осн. чл.414 ал.1 КТ е наложил на нарушителя имуществена санкция в минимален размер от 1500.00 лева. За да потвърди обжалваното НП, първоинстанционния съд е приел, че в хода на проведеното пред него съдебно производство от събраните гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля Б. Д., както и приложените писмени доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, че е извършено вмененото на касационният жалбоподател административно нарушение. Приел е, че са в хода на проведеното административно –наказателно производство липсват допуснати съществени процесуални нарушения, по категоричен и несъмнен начин са изяснени обстоятелствата по осъщественото административно нарушение, което е изразило в посочените в НП елементи от обективната страна на описанието на административното нарушение, което касае неизпълнение на изискванията на чл.2 ал.1 от посочената наредба, както законосъобразно е определено и наложено и административното наказание.

Решението на съда е правилно.

С касационната жалба се навеждат доводи относно това, че механизма на установяване на посоченото административно нарушение е бил незаконосъобразен, не е проведен съобразно изискванията на административно наказателния процес, като се сочи, че даденото описание не е съответно на събраните по делото доказателства, неправилно е определена квалифициращата правна норма, което е основание, водещо до ограничаване правото на защита на нарушителя. Тези възражения на касатора са неоснователни. Изводите на първоинстанционният съд, че по базспорен и категоричен начин от доказателствата по делото е установено съставомерно действие на нарушителя, което да е доказано по категоричен и несъмнен начин съобразно дадените обстоятелства в съставените АУАН и НП по извършеното административно нарушение, са законосъобразни. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно събраните пред него гласни и писмени доказателства, както и относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. В конкретния случай по отношение на неправомерното бездействие, което се сочи, че дружеството- нарушител е осъществило,са събрани надлежните за това доказателства, от които е дадено описание именно на конкретни факти от обективната действителност, индивидуализирани по време, място и начин на извършването им, които да съответстват на правната норма, касаеща съответната правна квалификация на административното нарушение. В този смисъл ясни и законосъобразни са направените в мотивите на първоинстанционният съд изводи относно това, че от страна на контролните органи са направени законосъобразни преценки на база събрани преди това необходими доказателства. Налице са конкретни и безспорни доказателства, от които се установява извършеното административно нарушение. Достоверността на приложените от контролните органи писмени доказателства не са били оборени от събраните в хода на съдебното производство други доказателства. Спазен е императива на чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН, като наказателното постановление съдържа точно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Наказващият орган е съобразил доказателствата за наличието на правна връзка между проверката на дружеството, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана и действителното нарушение на правата на работника, защитени в разпоредбата на чл. 2 ал.1 от наредбата. Касае се за актове, съставени при осъществена пълнота на доказателствата, като административното нарушение е доказано по несъмнен начин от наказващия орган, а не да се извежда от предположения за фактите. Затова законосъобразни са изводите на районния съд относно липса на съществени нарушения  при съставянето на АУАН и НП, които да опорочават съществено проведения административно – наказателен процес, като ограничават правото на защита на нарушителя. Тези обстоятелства са били законосъобразно установени в хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство и законосъобразно отразени в обжалваното решение. Затова и наведените с касационната жалба възражения се явяват неоснователни. Обжалваното решение като законосъобразно следва да се остави в сила, като на осн. 221 ал.2 от АПК касационната инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционният съд, като не е необходимо да ги преповтаря.

По отношение на направеното искане за присъждане на разноски, то с оглед изхода на спора, по силата на чл.63 ал.3 от ЗАНН такива се дължат за настоящата съдебна инстанция на касационният ответник, като те следва да се определят на 100 лева по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, на осн. чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63 от ЗАНН Съдът                  

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1173 от 22.07.2020г., постановено по АНД № 2052/2020г по описа на Районен съд Пловдив, V – ти наказателен състав.

ОСЪЖДА Атеншън Ренталс“ ЕООД с ЕИК205699887, седалище гр.Пловдив  да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София разноски по делото в размер на 100.00 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                         

                                                             2.