№ 126
гр. Сливен, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230104323 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 92 от ЗЗД и цена 10 000 лева.
В исковата молба се твърди, че на 06.06.2006 г., между „Биоком Трендафилов” ЕООД
и ответника Г. В. В. е сключен трудов договор № ***. На 01.03.2021 г., ответникът е
подписал Декларация, с която се задължавал неограничено във времето да не използва,
разгласява или предоставя каквато и да е информация, факти, решения и данни, свързани със
стопанската дейност на работодателя или на негови партньори, доставчици или клиенти под
каквато и да е форма /писмена или устна/ за цели, които не са свързани с осъществяване на
стопанската дейност на „Биоком Трендафилов” ЕООД, като това задължение се отнасяло и
за времето след прекратяване на трудовото/служебното отношение с работодателя. За
неизпълнение на тези задължения, същият дължал неустойка в размер на 10 000 лв. /десет
хиляди лева/, когато нарушението на гореизброените задължения е извършено в полза на
конкуренти на „Биоком Трендафилов” ЕООД.
Сочи се, че непосредствено след като трудовите взаимоотношения между страните
били прекратени, ответникът започнал да посещава клиентите на „Биоком Трендафилов”
ЕООД и да предлага на същите снабдяването им с продукти, които твърдял, че са идентични
с продуктите, с които преди време ги е снабдявал чрез „Биоком Трендафилов” ЕООД, но на
значително по-ниска цена.
Твърди се, че Г. В. е използвал информацията, с която е разполагал, посредством
работата си в „Биоком Трендафилов” ЕООД, като е сравнявал продуктите на предишния си
работодател подробно с новите продукти, които е предлагал. Същият е използвал и
1
контактите с клиенти, с които е разполагал посредством работата си в „Биоком
Трендафилов” ЕООД.
Въз основа на това, на 15.09.2023 г. ищцовото дружество подава пред Районен съд гр.
Сливен Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Въз основа на
заявлението било образувано ЧГД № 3668/2023 г. по описа на Районен съд гр. Сливен и
била издадена Заповед за изпълнение.
На 29.09.2013 г. е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК от страна на
длъжника Г. В. В..
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено съществуването на парично вземане на „Биоком Трендафилов” ЕООД срещу Г.
В. В., на основание подписана Декларация от 01.03.2021 г., за сумата от 10 000 лв.,
представляваща главница по настоящия иск, ведно със законната лихва за забава, считано от
15.09.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез
процесуален представител, в който се счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
Оспорват се твърденията на ищцовото дружество и се заявява, че ответникът не е
посещавал клиенти на „Биоком Трендафилов” ЕООД и не е предлагал на същите да ги
снабдява с продукти, идентични с продуктите, с които преди време ги е снабдявал като
служител на „Биоком Трендафилов” ЕООД.
Сочи се, че непосредствено след прекратяване на трудовия си договор с „Биоком
Трендафилов” ЕООД, ответникът започнал за кратко до 07.12.2021 г. работа в „ЦАНЕВ 15“
ЕООД като спедитор товарен автомобилен транспорт, след което за периода 09.12.2021 г. -
12.12.2022 г. е бил регистриран като безработен в Агенция по заетостта, Д „БТ“ - Сливен.
От 14.12.2022 г. и до настоящия момент ответникът работел като търговски
представител в „СОНИК“ ЕООД, като предмета на дейност на дружеството била
„производство на дограма“, като това сочело, че нито ответника, нито работодателите му са
осъществявали дейност сходна с тази на ищцовото дружество.
Сочи се, че дейността на „Биоком Трендафилов” ЕООД и предлаганите от тях
продукти не са информация, с която разполагат единствено и само служителите му.
Дружеството поддържало сайт, на който били изложени всички продукти с детайлни
описания.
На следващо място се счита така предявената искова претенция, основаваща се на
подписаната от ответника Декларация от 01.03.2021 г. за такава без правно основание.
Независимо, че не било посочено в исковата молба, то оплакванията на ищцовото
дружество били в насока за осъществена от ответника конкурентна дейност, съгласно
текстовете на декларацията. В случая обаче се сочи, че за подписването на декларация за
конфиденционалност от работник или служител понастоящем липсвало правно основание,
като се излагат аргументи в тази насока и се сочи съдебна практика.
2
В допълнение се твърди, че ответникът е подписал приложената към исковата молба
Декларация, като е бил принуден за това от ищцовото дружество със заплахата, че ако не
подпише представената му декларация, ще бъде уволнен дисциплинарно и алтернативно на
основание чл. 27 от Закона за задълженията и договорите се счита подписаната от ответника
Декларация от 01.01.2021 г. за недействителна.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения установителен иск, като неоснователен.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от управителя и от
процесуален представител, който моли съда да уважи предявените искове, като основателни
и доказани.
В с.з. ответникът, редовно призован, лично и чрез пълномощник моли съда да
отхвърли исковата претенция като неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Между Г. В. В. и „Биоком Трендафилов” ЕООД е сключен на 06.06.2006 г. трудов
договор № ***, по силата на който ответникът е е назначен на длъжност „шофьор“.
С Допълнително споразумение към трудов договор от 15.12.2006 г. ответникът е
преназначен на длъжност „пласьор“. С допълнително споразумение от 26.04.2011 г. е
преназначен на длъжност „организатор пътувания“, а от 29.03.2019 г. на длъжност
„търговски представител“
На 01.03.2021 г., ответникът е подписал Декларация, с която съгл. т.5 се е задължил
неограничено във времето да не използва, разгласява или предоставя каквато и да е
информация, факти, решения и данни, свързани със стопанската дейност на работодателя
или на негови партньори, доставчици или клиенти под каквато и да е форма /писмена или
устна/ за цели, които не са свързани с осъществяване на стопанската дейност на „Биоком
Трендафилов” ЕООД, като това задължение се отнасяло и за времето след прекратяване на
трудовото/служебното отношение с работодателя.
Съгласно т. 9 от декларацията, в случай , че нарушението по т. 5 е извършено в полза
на конкурент на работодателя дължи неустойка в размер на 10 000 лева.
Със Заповед № 101 от 14.09.2021 г., на основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ, трудовото
правоотношение на ответника е прекратено по взаимно съгласие.
Видно от приетата като доказателство служебна бележка, издадена от Агенция по
заетостта , Г. В. е регистриран като търсещо работа лице за периода от 09.12.2021 г. до
12.12.2022 г.
На 14.12.2022 г. е сключил трудово договор № 30 със Соник ЕООд , съгласно който е
назначен на длъжност „търговски представител“
На 15.09.2023 г. е подадено от ищцовото дружество Заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Въз основа на заявлението еобразувано ЧГД № 3668/2023
3
г. по описа на Районен съд гр. Сливен и е издадена Заповед за изпълнение.
На 29.09.2013 г. е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК от страна на
длъжника Г. В. В., поради окето е предявен и иска по чл. 422, ал.1 от ГПК..
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. М.Д. сочи, че работи в „Биоком Трендафилов“ ЕООД като
офис мениджър. Подписвала била декларация за защита на личните данни, за съхранение на
фирмена тайна и за запазване на търговска тайна, във връзка с приемането на Закона за
защита на лични данни и запазването им, преди две - три години. Познавала ответника,
който работел във фирмата на длъжност търговски представител. До базата данни за
клиенти, продукти, отстъпки, цени, нямали достъп всички служители. С тази информация
разполагали само търговските представители, които посещавали клиенти. Електронно се
получавала тази информация, имало специален достъп до електронно място където
търговските представители си държали тази информация и боравели с нея. Тя нямала
достъп, защото не работела с клиенти. Декларацията им била раздадена от счетоводителката
на фирмата лично и персонално на всеки, с указанията всеки да се запознае с нея, да я
прочете, да попълни лично данните си вътре, да я подпише и върне, след като се запознае с
нея. Указания не им били дадени, трябвало да се запознат с декларацията, да я подпишат и
върнат. Шефовете им не били във фирмата тогава, не присъствали на подписването на
декларациите. В един и същи ден била раздадена на всички, попълнена и прибрана обратно.
Имало условия в тази декларация, такива били правилата, или я подписваш, или ако не
искаш, не я подписваш. В декларацията било описано точно за каква информация ставало
въпрос. Търговските представители имали достъп до базата данни, която била в електронен
вид и стояла в отдела където работели търговците, на тези компютри. Не мисли, че от
другаде може да се достигне до тази информация. След като търговски представител или
служител напуснел предприятието, нямал достъп до тази информация. Тази база данни не
знаела кой я поддържа. Не знаела дали има служители, които не били подписали тази
декларация. Мисли, че в нея имало неустойки, но не била сигурна.
В показанията си свид. В.М. сочи, че работи в „Комплект строй“ ЕООД. Познавала
ответника като търговски представител откакто работела във фирмата. Преди бил търговски
представител на „Биоком Трендафилов“. Миналата година й предложил продукти за филтри
и тестове за антибиотици и казал, че вече не работел там, а работел в друга фирма. Фирмата,
за която предлагал новите продукти била „Пи Ем Си“. Той предложил филтри, които се
слагали на корпусите за пречистване на млякото и тестове за антибиотици, с които те
работели. Тези продукти били сходни с продуктите, които преди им доставял от „Биоком
Трендафилов“. Те се водели като консумативи, филтъра се слагал на металния корпус.
Самият корпус бил предоставен от „Биоком Трендафилов“. Продуктите, които предложил от
новата фирма ставали и били адаптивни за този корпус, който преди това „Биоком
Трендафилов“ им бил предоставил. Всеки предлагал цена, която съответно била по-ниска от
фирмата, с която работели в момента, а те работели с „Биоком Трендафилов“. Този корпус
където се поставяли филтрите, бил закупен от „Биоком Трендафилов“. Филтри им били
4
предлагали „Биоком Трендафилов“ и съответно тази фирма откакто тя работела там, тестове
за антибиотици също. Основно работели с „Биоком Трендафилов“ като консумативи.
Спомня си, че ответникът тогава им оставил мостри. Филтри не била купувала от тези,
които той й е предлагал. Предполага, че е работила с ответника като търговски представител
на „Биоком Трендафилов“. Той предлагал и тестове за антибиотици. Продуктите на „Биоком
Трендафилов“ можели да се видят на техния сайт. Информация за цени и отстъпки мисли, че
нямало на сайта.
В показанията си свид. В.К. сочи, че работи в „Биоком Трендафилов“ като мениджър
екип оперативна експертна дейност. Познавал ответника от фирмата, били колеги. Той
работел като търговски представител. Търговският екип имал достъп до база данни във
фирмата, имали електронен достъп през вътрешна мрежа. Сочи, че е подписвал декларация,
другите служители също. 2021 г. главният счетоводител на фирмата раздал тези декларации
на всички служители, като им предал да ги прочетат, да се запознаят с тях и в рамките на
половин - един час, ако са съгласни, да ги върнат подписани. Никой не им бил казвал, че ще
получат санкции, ако не я подпишат. Поводът за подписването на тези декларация бил
описан доста подробно в тази декларация. Не знае дали някой не е подписал декларацията.
За базата данни бил даден определен достъп на определени хора да влизат в нея и да я
свалят, в облак била съхранявана. След като даден служител напуснел, нямал достъп до тази
информация, още на деня се сменяли паролите и се давал нов достъп на хората, които я
ползвали.
В показанията си свид. Е.Т. сочи, че бил митнически агент и представлявал фирмите
пред митниците. Бил митнически представител на фирма „Биоком Трендафилов“ 12 – 13
години и е виждал ответника на митницата. Знаел, че той работи в „Биоком Трендафилов“,
защото той ги е представлявал и ходел често във фирмата. Миналата година през лятото бил
засякъл ответника и колегата му Иван Марков на митницата. От колеги разбрал, че
осъществявали внос за някаква бургаска фирма. Правили били и по-рано вносове и някъде
февруари, март били търсили колегата му за съдействие за проблеми, които имали със
задържан бус със такава стока каквато внасяли и „Биоком Трендафилов“ в една от
прибалтийските републики. При самия внос, при оформянето на документите, отново видял
ответника на митницата и тогава разбрал всъщност, той и колегата му вече не били
служители на „Биоком Трендафилов“.
В показанията си свид. Н.В. сочи, че е работил във фирма „Биоком Трендафилов“ от
2012 г. до 2022 г. като търговски представител. Декларацията била предоставена на всички
служители по времето на Ковид, през 2021 г., с цел да не изпълняват това, което са работили
във „Биоком Трендафилов със срок безсрочен, до живот. Декларацията им била
предоставена в деня и трябвало веднага да я подпишат на деня. Ако не я били подписали,
щели да бъдат освободени на следващия ден. Това им го бил казал собственика на фирмата.
С подписването на тази декларация не се променяли клаузи в договорите им. Имало
досиета, до които имали достъп, когато правели пътувания или нещо конкретно, отивали и
си вземали досието от самата папка класьор и съответно цените се променяли ежеседмично
5
или ежемесечно, собственика на фирмата ги променял и им били спускани новите цени, с
които работели. За всички стоки, които предлагал „Биоком Трендафилов“ имало фирмен
сайт, където всички продукти били публикувани с доста подробна информация за
продуктите, които се предлагали като цяло. „Биоком Трендафилов“ бил търговец, само ги
дистрибутирал. Имало няколко фирми, които дистрибутирали подобен продукт. След като
напуснал фирмата, нямал достъп до базата данни. Имали електронен достъп до досиетата,
където всяка година в края ги подменяли. Имали електронен достъп като имена и телефони,
нищо друго не се попълвало в тях. Всеки един продукт, който се закупувал, си бил в
хартиеното досие и те ползвали тях. Електронните досиета се ползвали само и единствено в
края на годината при смяна на хартиените досиета. В хартиените досиета се описвала
стоката, която поръчвал съответния клиент, там се виждало движението на стоката. Имало
формуляр вътрешен на „Биоком Трендафилов“, който се одобрявал от изпълнителния
директор, те на своя глава не били пускали отстъпки. Имали достъп до информацията в
хартиените досиета, те се съхранявали в търговския отдел, били достъпни до всички
служители. Шофьорът правел разноса и той описвал каква стока е разнесъл в това хартиено
досие. Ако той седнел на компютъра, можел да има достъп до досието. Нямало пароли.
Само в края на годината се подменяли, сменяли се само и единствено имената на хората, ако
имало промяна по технолози, управители и телефонните номера и имейлите, това била
промяната в електронното досие, цялата информация била в хартиеното досие, където и
шофьора когато си описвал разнесената стока, имал достъп до абсолютно цялата
информация на клиента. Бил им предоставен такъв достъп до всички справки за клиентите.
Сочи, че е нямал електронен достъп, тъй като минали на някаква програма нова, до която
нямал достъп преди години. От година и половина не бил служител. Тогава не го били
обучавали да имам достъп до тази информация. Като търговски представител работел по
хартиеното досие. Хартиените досиета били в търговския отдел. Това хартиено досие
съдържало информация за самия клиент. Ходел по фирми да предлага определени
продукти. Имало си цялостна оферта на фирмата „Биоком Трендафилов“ и те ползвали тях и
по тази ценова оферта, предлагали на фирмите. Цената била отговорност на управлението
на фирмата. „Биоком Трендафилов“ нямали собствено производство, били дистрибутори.
Те вземали мая, разфасовали я и я пускали под своя марка, като сключвали договори.
Навсякъде имало конкурентни фирми. Всички клиенти работели с различни фирми. Имало
конкурентни фирми, които предлагали една и съща стока под различна марка.
В показанията си свид. М.М. сочи, че е работил от 2016 до 2021 г. като търговски
представител в „Биоком Трендафилов“. 2021 г. подписали декларация, която била пусната
към цялата фирма, която гласяла, че не могат да извършват такава или подобна дейност или
в конкурентно предприятие, до края на живота си. Не можели да правят промени по текста,
задължителна била. В цялата фирма била спусната тази декларация, всички служители я
подписали до един, никой нямал възражения, а и нямали такова право, защото най-вероятно
на следващия ден щели да бъдат освободени. Точно така било зададено от изпълнителния
директор г-жа Трендафилова, която им казала, че задължително трябва да подпишат
декларацията, в противен случай ще бъдат освободени от работа. С подписването на тази
6
декларация, не се променило нищо в трудовите им договори и длъжностните им
характеристики. Като търговски представители имали цялата информация. Промените се
спускали от изпълнителния директор. Тази информация се съхранявала на компютрите в
базата данни. След като напуснали, нямали достъп до тази база данни. Всеки служител си
имал електронна поща и база данни. Фирмата била търговец, всичко се дистрибутирало.
Имало и други фирми, които предлагали същите продукти. Когато получили декларациите,
попитали дали имат избор изпълнителния директор, казали им, че тези декларации са
задължителни и те като служители на фирмата трябва да ги подпишат. Декларациите били
подписани до живот. Достъп до компютрите си имали свободен, без пароли, до имейл
пощите, до база данни на клиенти на служебните компютри. Голяма част извън
производството имали достъп, без производството. Търговските представители имали
достъп, шофьорите, хората, които се занимавали с административната част също. В тази
база данни имало информация за продуктите, които предлагали и продавали, за съответния
клиент имало информация какви продукти получава, съответния продукт кога бил вземан,
отстъпки, промоции. „Биоком Трендафилов“ били вносител. Всички продукти, които се
продавали от „Биоком Трендафилов“ се дистрибутирали под тяхна марка. Не знаел да имат
продукти, които произвеждат. Производствената част била от типа пакетиране, етикетиране,
прежда, която се тъчала, такъв тип. Имала производствена част фирмата за тези неща.
„Биоком Трендафилов“ не произвеждали филтри за мляко, тестове за антибиотици също. Те
били търговци. Тези два продукта се предлагали от други търговци в страната. Докато
работел в „Биоком Трендафилов“, също се предлагали. Ако някой служител от
производството седнел на компютър, имал достъп до тази база данни. Пароли имало само на
имейл пощите, тази база данни била на служебните компютри на свободен достъп. Всеки си
имал работно място и компютър. Търговските представители си имали определен
компютър. Свободно влизали, компютрите се ползвали от лицето, което работело на това
място, но имал достъп и всеки един служител и се било случвало да се ползва от други лица.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Безспорно се установи в производството, че между страните е съществувало трудово
правоотношение по сключен трудов договор от 06.06.2006 г. и допълнителни споразумения
към него, като с последното Допълнително споразумение от 29.03.2019 г. ответникът е
преназначен на длъжност „търговски представител“.
В срока на действие на трудовия договор, ответникът е подписал декларация на
01.03.2021 г.,съгласно която е декларирал съгл. т. 5 неограничено във времето няма да
7
използва, разгласява или предоставя каквато и да е информация, факти, решения и данни,
свързани със стопанската дейност на работодателя или на негови партньори, доставчици или
клиенти под каквато и да е форма за цели, които не са свързани с осъществяване на
стопанската дейност на работодателя.
В случай , че нарушението по т.5 е извършено в полза на конкурент на работодателя
дължи неустойка в размер на 10 000 лева.
Именно в тази хипотеза ищцовото дружество претендира от ответника заплащане на
неустойка в размер на 10 000 лева.
Предявеният иск е с пр. осн. чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 92 от ЗЗД. Съгласно
посочената норма, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на фактите на които се позовава
и довели до търсене от ответника на неустойка, свързана с неизпълнение на поетите с
подписване на декларацията задължения .
От показанията на разпитаната по делото св. М.- служител в Комплект строй ЕООД
се установява, че , през миналата година ответникът предложил филтри и тестове за
антибиотици, като казал, че работи в друга фирма Пи Ем Си и ги предлага от тази фирма.
Тези продукти били сходни с продуктите, предлагани от Биоком Трендафилов, но на по-
ниски цени.. Оставил мостри, но не купили от тях.
Съдът не кредитира представените писмени обяснения от Н.Л., доколкото същите
представляват свидетелски показания, но не събрани по предвидения в ГПК ред.
Ва тази връзка единствените ангажирани от ищцовото дружество доказателства, за
неизпълнение на поетото задължение от ответника в подписаната декларация за
конфиденциалност са показанията на св. М.С.Т.. Св. Т. е виждал ответника на митницата и
осъществявал внос за някаква бургаска фирма със стоки, идентични на тези, които внася и
Биоком Трендафилов. Тези показания по никакъв начин не доказват нелоялна конкуренция
или разгласяване на информация, свързана с предмета на дейност на Биоком Трендафилов.
В случая твърденията са , че ответникът е извършвал конкурентна дейност от името
на друга фирма, като са предлагани продукти, предлагани и от ищцовото дружество на
негови клиенти..
В т.5 от декларацията , на която се позовава ищеца, не е поето задължение с
подписването на декларацията, че безсрочно след прекратяване на трудовото
правоотношение да не извършва конкурентна дейност от свое име или от името на друг
търговец.
Противоречиви са събраните по делото гласни доказателства, относно
обстоятелството кои служители на ищцовото дружество са имали достъп до информация,
свързана с клиенти, доставчици и цени на предлаганите стоки и услуги. Първата група
свидетели заявяват, че достъп до тази информация са имали само търговските
представители, които са влизали в системата с пароли. Разпитаният от ответната страна
8
свидетел заяви, че всеки един е могъл да достигне до тази информация на компютрите на
дружеството и, че данните са се съхранявали и на хартиени носители.
Не се събраха доказателства в производството, ответникът да е използвал,
разгласявал или предоставял каквато и да е информация, факти, решения и данни, свързани
със стопанската дейност на работодателя или на негови партньори, доставчици или клиенти
под каквато и да е форма за цели, които не са свързани с осъществяване на стопанската
дейност на работодателя.
Не се установи и ответникът да е бил в трудово- правни отношения с посоченото от
св. М. дружество Пи Ем Си. Установи се, че е бил регистриран в Бюро по труда като
търсещо работа лице , а от м. декември 2022 г. е в трудовоправни отношения със Соник
ЕООД, чийто предмет на дейност след справка в ТР е изработка на дограма.
Независимо от наименованието, в случая подписана от ответника декларация за
конфиденциалност, същата не представлява споразумение между страните с гражданско-
правен характер- възникнало по повод и по време на действащо валидно трудово
правоотношение,. Целта на декларацията е била да гарантира лоялното поведение на
служителя към работодателя при съществуването на трудово правоотношение и след
неговото прекратяване- безсрочно. Съдът намира, че поетите задължения с подписване на
декларацията противоречат на императивно определените в КТ задължения, тъй като се
разширява не само кръгът на хипотезите при които би могло да се търси дисциплинарна и
имуществена отговорност за поставената в икономическа зависимост страна, но и под страх
от търсене и на материална отговорност, като работодателят е ограничил свободата на труд
на служителя и то безсрочно след прекратяване на трудовото правоотношение. Това
ограничение противоречи на принципа за свободно упражняване на правото на труд, като
санкцията за нарушаване на поетите с декларацията задължения е за заплащане на суми,
наречени неустойки, но имащи характер на наказателна санкция за недобросъвестно
поведение на служителя след прекратяване на трудовото правоотношение.
Налице е задължителна съдебна практика, намерила израз в редица решения на ВКС.
В решение № 740 по гр.д. № 322/2010 г. на четвърто гр.отделение, уговорката с която се
ограничава извършването на конкурентна дейност от страна на служител за определен срок
след прекратяване на трудовото правоотношение е сключена в нарушение на
конституционно признатото право на труд и по специално нормата на чл. 48, ал.3 от КРБ, в
която се прогласява свободата на избор на професия и място на работа за всеки гражданин.
Работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали
в дадена област, да не упражняват своята професия след прекратяване на трудовия договор,
тъй като това би означавало да се ограничи правото им на бъдещо престиране на труд, а
подобна клауза по своята същност е нищожна.
От друга страна съгл. разпоредбата на чл. 36, ал.1 от ЗЗК забранява нелоялна
конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се нарушават или
прекратяват сключени договори или се осуетява сключването им с конкурент В случая
ищцовото дружество твърди, че ответникът е използвал информацията за клиенти на
9
дружеството, като е предлагал стоки, които се предлагат и от Биоком Трендафилов. . За да е
обаче налице нарушение неправомерно действие , същото следва да е предизвикало
вредоносен резултат , изразяващо се в прекратяване или нарушаване на сключени вече
договори. Между деянието и настъпилите последици следва да е налице причинно-
следствена връзка. От показанията на св. М. се установи, че ответникът е предлагал филтри
и тестове за антибиотици на по- ниски от предлаганите от ищцовото дружество цени и то от
името на фирма, за която не се установи ответникът да е бил служител. Оставени са само
мостри и не е осъществена продажба.
За да е налице нарушение по чл. 37 от ЗЗК е необходимо и ответникът да е използвал
информация, която е узнал в срока на действие на трудовия договор, да е използвал и
разгласил и същата да е производствена или търговска тайна. Това са факти, информация,
решения и данни, свързани със стопанската дейност, чието запазване в тайна е в интерес на
работодателя, за което са взети необходимите мерки. Предприятието предварително следва
да е определило конкретните факти, информация, решения и данни до които е установен
ограничен достъп. В настоящия случай липсват доказателства ръководството на ищцовото
дружество да е предприело необходимите действия, с които да квалифицира определена
информация относно своята дейност като производствена или търговска тайна. Подписаните
от служителите декларации за конфиденциалност не могат да заместят акт на управителен
орган, който да бъде основание определена информация да се счита за производствена или
търговска тайна.
На следващо място, дори да се приеме , че задължението за заплащане на неустойка
от служителя валидно обвързва страните, то липсва доказване на ищцовата претенция.
Установи се само, че ответникът е предлагал филтри и тестове за антибиотици на клиенти
на Биоком Трендафилов от името на Пи Ем Си, без да се установи връзката между
ответника и посочената фирма..
Всяка страна е длъжна да докаже фактите, от които извлича благоприятни правни
последици съгл. чл. 154, ал.1 от ГПК. Не се установи в хода на производството основанието
за търсене от ищцовото дружество на неустойка за извършено нарушение по т.5 от
декларацията и то извършено в полза на конкурент, каквато е претенцията за сумата 10 000
лева по т.9 от декларацията за конфиденциалност.
В случая ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване исковата си
претенция, поради което съдът следва да отхвърли предявеният иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи сумата 10 000 лева за неизпълнение на
задължение, съгласно подписана от Г. В. декларация.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищцовото дружество следва да
заплати на ответника сторените разноски в производството в размер на 1300 лева заплатено
адв. възнаграждение. Възражението на процесуалния представител на ищцовото дружество
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл.
7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
, претендирания адвокатски хонорар е в минимален размер. Следва да заплати ищеца и
10
адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 650 лева съгл. чл. 7,
ал.7 от Наредба № 1/2004 г. . Налице е прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БИОКОМ ТРЕНДАФИЛОВ” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Стефан Караджа” №
38А против Г. В. В. с ЕГН ********** от *****, иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на „БИОКОМ ТРЕНДАФИЛОВ” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Стефан Караджа” № 38А,
сумата от 10 000 лева, на основание подписана Декларация от 01.03.2021 г., представляваща
главница, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.09.2023 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума като НЕОСНОВАТЕЛЕН..
ОСЪЖДА „БИОКОМ ТРЕНДАФИЛОВ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Стефан Караджа” № 38А да заплати на Г. В. В. с
ЕГН ********** от **** разноски в размер на 1300 лева и разноски по ч.гр.д. № 3668/2023
г. на СлРС в размер на 650 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11