№ 554
гр. Ловеч, 19.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500363 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 413 вр. чл.417-418 ГПК
Образувано е по частна жалба вх.№ 3024/27.06.2022г. подадена от „ТИ
БИ АЙ БАНК“ ЕАД, гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ЕИК
*** против разпореждане № 1124/31.05.2022г. по ч.гр.д. № 20224330100359
по описа за 2022 година на Районен съд - Тетевен, с което е отхвърлено
изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу Р. Н. УНК., ЕГН **********, с. Градежница, общ.
Тетевен, ул. „Габъра“ №3.
Жалбоподателят излага твърдения, че съдът неправилно е приел, че
вземането не е индивидуализирано и че няма неравноправни клаузи. Твърди,
че сключването на застраховка не е условие за предоставянето на кредита, а
потребителят по собствено желание е избрал да обезпечи кредита чрез една от
застрахователните услуги, които предлага кредитора като застраховател като
цитира разпоредби от ЗЗП. По отношение на изчисляване на договорната
лихва, жалбоподателят излага подробни изложения за процента, дните и
метода на формиране в частната жалба. Сочи, че съгласно Закон за
счетоводството са посочени задължителните реквизити на извлечение от
1
сметка, минималното необходимо съдържание, за да отговаря то на
изискванията за редовен от външна страна документ. Посочва съдебна
практика, че извлечението е редовно когато е изготвено и подписано от
длъжностно лица на банката, подпечатан е с печат на банката и съдържа
данни за договора за кредит – дата на сключване, размер, кредитополучател,
както и данни за усвояването му, размерът на просроченото задължение по
главницата, договорните и наказателните лихви. Моли съда да отмени изцяло
цитираното разпореждане и да се издаде заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за претендираните суми.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
както и материалите по делото, установи следното:
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413,
ал.2 вр. чл.418, ал.3 ГПК) чрез процесуален представител юриконсулт Мартин
Недков, с надлежно учредена представителна власт (л.10).
Разпореждането е връчено на заявителя на 20.06.2022г. (л.14), а жалбата
е подадена чрез куриерска фирма на 24.06.2022г. (л.16). Съгласно чл.275 ГПК
срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на
получаване на съдебния акт. Срокът изтича на 27.06.2022г., поради което
жабата е подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК и следва да се разгледа
по същество.
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано въз основа на
заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.
№1962/28.04.22г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу Р. Н. УНК. от с. Градежница, общ.
Тетевен, ул. „Габъра“ № 3 за сумата от: 4663.71 лева главница; 830.33 лева,
представляваща възнаградителна (договорна) лихва за периода от
2
05.11.2021г. до 24.03.2022г. (възнаградителна лихва); 109.69 лева,
представляващи мораторна лихва за периода от 05.11.2021г. до 12.04.2022г. и
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението (28.04.2022г.)
до изплащане на вземането. Претендират се разноски в заповедното
производство.
В заявлението е посочено, че паричното задължение е възникнало по
договор за потребителски кредит, който не е сключен при Общи условия,
същият бил подписан от всяка една от страните.
С разпореждане №897/29.04.2022г. съдът е указал на заявителя в
тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните
нередовности на заявлението: да уточни размера на главницата от 4663.71
лева включва ли допълнителни вземания и ако включва защо същите не са
отразени в счетоводните книги, да уточни разминаването на главницата в
заявлението и тази посочени в счетоводните книги, да посочи начина на
определяне на договорна лихва и лихва за забава и начина на тяхното
изчисляване, да посочи ила ми извършени плащания от длъжника за
погасяване на задължението.
В указания срок от заявителят е постъпила уточняваща молба с вх.№
2539/31.05.22г., в която се уточнява, че размерът на предоставения кредит е:
4000 лева главница, 940.56 лева застрахователна премия. Двете суми
съставяли главница в размер на 4940.56 лева. Договорната лихва била 2382.13
лева. Така общата сума по кредита била 7322.69 лева. Посочил е, че
непогасеният размер на главницата е 4633.71 лева. На 10.09.2021г. е
постъпило плащане от кредитополучателя в размер на 611.19 лева.
С разпореждане № 1124/31.05.20212г. по ч.гр.д. № 20224330100359,
Районен съд - Троян е отхвърлил изцяло заявлението с мотиви, че не са
отстранени констатираните нередовности в заявлението.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното
разпореждане е правилно, а частната жалба за неоснователна.
На първо място се установява, че в претенцията за главница е включена
и разсрочената вноска за застраховки – „Защита на кредита“ и „Защита на
сметките“. Видно е, че кредитополучателят е сключил отделен
застрахователен договор, по който банката е трето правоимащо лице и като
3
такова правата й са единствено да търси изплащане на уговорената
застраховка от застрахователя, в случай на настъпване на застрахователното
събитие. Кредитор на застрахователните вноски е „БНП Париба Кардиф“
"Кардиф не банката. Обстоятелството, че е предвидено вноските за
застраховка да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не я
легитимира като титуляр на това вземане към кредитополучателя.
Клаузата за заплащане на застраховки по пакет "Защита на кредита“ и
„Защита на сметките“, е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗПотр тъй като
е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера
на вноските по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Освен това
предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й
дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да
се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна, поради което и клаузите за застраховки "Защита на кредита“ и
„Защита на сметките“ следва да се приеме за такава.
Ирелевантно е твърдението за даване на съгласие от страна на клиента
за сключване на застраховката – това не променя неравноправния характер на
уговорката по същество. По същата причина не е от значение и
обстоятелството, че сключването на застраховката не е било задължителна
предпоставка за предоставянето на заема. Това е без значение, доколкото
такива уговорки има и няма данни длъжникът да е можел да влияе на
съдържанието им, тъй като те са били неразривно свързани с договора за
потребителски кредит.
В извлечението от счетоводните книги и в самия договор е посочено, че
начало на договора за потребителски кредит е 05.08.2021г., крайният падеж е
05.08.2023г. Размерът на задължението по договора е 7322.69, която включва
4000.00 лева главница, 940.56 лева застрахователна премия и 2382.13 лева
договорна лихва за ползване на кредита. Падежът на вноските бил на всяка
пето число на месеца, като първият падеж бил на 05.09.2021г.
4
Длъжникът просрочил вноските за 05.11.2021г., 05.12.2021г. и
05.01.2022г., поради което кредитодателят използвал потестативното си право
да превърне срочния договор в безсрочен и да поиска веднага изпълнението
му. За тази цел уведомил длъжника на 24.03.2022г., което уведомлението
било лично получено от него (л.28 от първоинстанционното дело). От така
представеното извлечение се установи, че длъжникът е просрочил три вноски
от 05.11.2021г., което означава, че вноски с падеж 05.09.2021г. и 05.10.2021г.
са платени или това са две вноски, всяка от които в размер н 305.11 лева. Така
длъжникът следва, че е платил 610.22 лева. Ако същите се приспаднат от
главницата в размер 4940.56 (4000 + 940.56), която е сума от предоставеният
заем и застраховка, то следва, че търсената сума е 4330.34 (4940.56 – 610.22)
лева, а в заявлението е посочено, че се търси 4663,71 лева, което е за писано в
заявлението.
Същевременно в уточнителната молба е посочено, че длъжникът е
платил 611.19 лева, от което следва, че длъжникът е платил повече от две
вноски (2x610.22 лева) и търсимата сума следва да бъде 4329.37, която сума
се различава от посоченото в заявлението и в извлечението.
Възнаградителната лихва е начислена от датата на първата просрочена вноска
до датата на обявяване на кредита за продсрочно изискуем. Същата не се
включва в търсимата лихва
Съдът е изпълнил вмененото му от ГПК задължение да укаже на
заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави възможност за
отстраняването (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК), но дори и след
представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота
относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието
им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги.
От уточнението отново не става ясно върху кой размер на главницата са
начислени претендираните договорни и законни лихви – върху главното
вземане по договора за кредит или и върху добавените към него главни
вземания - еднократната такса за оценка на риска. Продължава по този начин
да съществува съществено разминаване между посочените в заявлението,
извлечението от счетоводни книги и приложеният договор суми. Дори и след
оставяне на заявлението без движение, заявителят в уточняващата си молба
претендира отново главница с всички включени в нея компоненти. Затова
5
няма как да се приеме, че нередовността на заявлението е отстранена, поради
което то е останало нередовно и по него не следва да се издава заповед за
незабавно изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК) само на това
основание.
Налице е противоречие, което се дължи нередовност на заявлението и в
извлечението. Правилно и в съответствие със закона РС - Тетевен е приел, че
така подадени заявлението и извлечението от счетоводните сметки са
нередовни.
В пълнота на изложението, съдът следва да отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и
добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая
претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и мораторна
лихва и застрахователна премия. След като договорът за потребителски
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит,
нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално
императивното правило на чл.33, ал.1-2 ЗПК. Районният съд е съобразил тези
разпоредби и отхвърлил претендираните от заявителя суми. Клаузите на
договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество
се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и
това води до неоснователно обогатяване. Практически тази дейност не касае
допълнителна услуга, свързани с договора за потребителски кредит и няма
характеристиката „допълнителни услуги” в полза на потребителя,
следователно не попада в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги. Следва да
се има предвид и действието на разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК,
забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл е и
последната практика по чл.290 от ГПК на ВКС, отразена в Решение
№345/9.01.2019 г. по т.д.№1768/18г.
В този смисъл заявлението се явява нередовно, тъй като вземането не
е индивидуализирано по размер и въз основа на него не може да се издаде
заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 т.2 от ГПК-извлечение
от счетоводните книги. Отделни клаузи от договора са нищожни, поради
6
противоречие със закона, за което съдът следи служебно на основание чл.7,
ал.3 ГПК.
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в
съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против
разпореждането следва да се остави без уважение.
По тези съображения атакуваното разпореждане № 1124/31.05.2022г.
по ч.гр.д. № 20224330100359 по описа за 2022 година на Районен съд -
Тетевен следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 1124/31.05.2022г. по ч.гр.д.
№ 20224330100359 по описа за 2022 година на Районен съд - Тетевен, като
правилно, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване (т.8 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е подписано с особено мнение от младши съдия
Радослав Ангелов.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7