Р Е Ш Е Н И Е
№ 371 17.12.2019
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на трети декември две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като рагледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1265 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от “Гешев Комерс” ЕООД със седалище и адрес на управление“ с. Дълго поле, общ. Калояново, обл. Пловдив, представлявано от управителя М.Д.Н. срещу Наказателно постановление № 26-000667 от 23.08.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 2 от Кодекса на труда на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 20 000 лева за неизпълнение на задължението по чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което не било връчено и поради това жалбоподателят не бил в състояние да изложи подробни доводи за това. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, в какъвто смисъл следва да се разбира изявлението, отправено в подадената жалба. С допълнително изложение се релевират подробни оплаквания и доводи за незаконосъобразно отпочване на административнонаказателното производство, свързани с нередовности при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и по същество за неправилност на санкционния акт, поради порочност и неправилна оценка на събраните доказателства от страна на наказващия орган.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.
Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощен представител в лицето на юриск. К. Г. оспорва жалбата и в хода по същество и в депозирано писмено становище излага конкретни съображения за нейната неоснователност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, след като не се установява от представените доказателства да е осъществен фактическият състав на разпоредбата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, както неправилно е приел наказващият орган, отбелязвайки в отклонение от цитираната разпоредба влизането в сила на наказателното постановление, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 17.04.2018 г. била извършена от свидетелите Н.Т.Д. и Е.И.Л., двамата на длъжност „гл. инспектор в ДИТ – Хасково“ проверка за спазване на трудовото законодателство, като бил посетен строителен обект в град Хасково, фабрика за производство на алуминиеви профили на бул. „Съединение“ в двора на „Химмаш“ АД, град Хасково. При посещение на място, на същата дата на обекта били заварени двама работници – Р. Т. В. от град София и В. П. В. от град Р., на които, в изпълнение на служебните си задължения, контролните органи предоставили за попълване Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазването на трудовото и осигурителното законодателство на основание чл. 309 от Кодекса на труда и във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 39, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от АПК, и чл. 110, ал. 4 от ДОПК, в което лицата след поправка на първоначално вписаното посочили, че работят в предприятието на „Гешев Комерс“ ЕООД, с. Дълго поле, обл. Пловдив. След консултация по телефона, на едно от лицата – В. П. В. била връчена Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, изх. № 18032786/17.04.2018 г. с която на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда е посочено, че работодателят, след като отново е поправено наименованието от „Квалитет БГ“ ЕООД, град П. на „Гешев ….“ ЕООД, с. Дълго поле, обл. П., във връзка с упражняване на контрол на трудовото законодателство и образуваното в тази връзка административно производство, в качеството му на страна, да се яви на 19.04.2019 г. в 10:00 часа в ДИТ – Хасково и да представи/изпрати документи: трудовите досиета на работещите в обект град Хасково; документация за провеждани инструктажи, инструкции за безопасност на работа, оценка на риска, правилник за вътрешен трудов ред.
След като в указания срок не се явил представител на „Гешев Комерс“ ЕООД,
с. Дълго поле, обл. Пловдив, нито посочените в изпратената покана документи
били изпратени на адреса на ДИТ – Хасково и не била посочена уважителна причина
за непредставяне на посочените документи и с оглед констатациите на контролните
органи и изводите, до които достигнали за извършено административно нарушение,
на 03.07.2018г., в ДИТ, град Хасково, срещу дружеството - жалбоподател е
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 26 - 000667 от
свид. Е.И.Л. в присъствие на свид. Н.Т.Д..
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на представляващия по закон „Гешев Комерс“ ЕООД, с. Дълго поле, обл. Пловдив или на упълномощено от него лице в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след като била изпратена Покана, изх. № 18047391/27.04.2018 г. за явяване на 11.05.2018 г., изпратена и на публикувания адрес за кореспонденция в град П., върнати в цялост с отбелязване за непотърсена пратка, след което повторна покана била публикувана на таблото за съобщения в ДИТ – Хасково на 01.06.2018 г. и на интернет – страницата на ИА „ГИТ“ на 23.05.2018 г. Екземпляр от него бил изпратен на адреса на управление на дружеството - жалбоподател, по пощата, с обратна разписка, която била върната в цялост с отбелязване, че адресатът отсъства, но представител не се явил.
Срещу съставения акта за установяване на административно нарушение не са постъпили възражения.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение и на на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 2 от Кодекса на труда на дружеството - жалбоподател е наложена процесната административна санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. Т.Д. и Е.И.Л. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка, както и тези, свързани със съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването, обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола По силата на чл. 415 ал. 2 от КТ, работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 лв. ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 лв., ако не подлежи на по - тежко наказание. В чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание глоба, респ. с имуществена санкция.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в отсъствие на представляващия дружеството – жалбоподател, доколкото са били налице предпоставките за това по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и след като покана за съставяне на акта е била изпратена на адреса на управление на дружеството – жалбоподател и на адреса за кореспонденция, останали невръчени, са направени съответни усилия за публикуване на поканата на интернет – страницата на ИА Главна инспекция по труда и да е обяви в ДИТ - Хасково. От друга страна съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, но конкретно по отношение на това по т. 3 от цитираната разпоредба – да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението е налице известно отклонение. В тази насока е необходимо да се изтъкне, че са вписани изрични твърдения за това, че деянието, според актосъставителя е извършено на дата 20.04.2019 г., а мястото е град Хасково, като е нанесена поправка в тази част от съдържанието на процесния АУАН, без да се посочат имена длъжност на лицето, сторило поправката, за да се прецени разполага ли то с необходимата надлежна персонална материална компетентност за това, с което е допуснато процесуално нарушение, доколкото се засяга съдържание на акта, отнасящо се описание на един от обективните признаци на административното нарушение, а именно датата на извършване. В случая е налице и посочване от страна на актосъставителя, че актът за установяване на административно нарушение се съставя против дружеството, посочено в него като нарушител – „Гешев Комеврс“ ЕООД, с. Дълго поле, обл. Пловдив, като работодател по смисъла на чл. 415, ал. 2 от КТ за това, че не изпълнило задължението си до окаже съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения при изпълнение на техните функции, а именно да бъде извършена проверка на дружеството за спазване изискванията на трудовото законодателство. Налице е необходимата яснота къде точно е създадена пречката – в сградата на ДИТ – Хасково, където е следвало да бъде оказано съдействието с представяне на съответните изискани от контролните органи на ДИТ- Хасково документи. Пречката, според твърденията се е изразила в това, че по повод извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство, във връзка с образувано административно производство, на 17.04.2018 г. бил посетен обект в град Хасково на бул. „Съединение“ в двора на ***. Заварени били две лица, които обаче, въпреки, че не са представители, нито упълномощени лица, били приканени да получат призовката, а след това, тъй като в дадения срок до 19.04.2018 г. не били изпратени исканите документи, нито била изтъкната обективна причина за това, се е пристъпило към отправяне на покана за съставяне на АУАН. Или, анализът на тези твърдения води до извод за преценка на контролните органи, че деянието е осъществено чрез бездействие, след като в указания срок в изпратените призовки не е предприел изпълнение, въз основа на искане на контролния орган на ДИТ, направено на основание чл. 402, ал.1, т.2 от КТ, целящо да доведе до възникване на задължението на работодателя да окаже съдействие по ал.2 на чл. 402 от КТ в срока, указан от контролните органи. В случая работодателят „Гешев Комерс“ ЕООД, с. Дълго поле, обл. Пловдив е можело да стори това най – късно до дата 19.04.2019 г., определена за изпълнение и посочената дата е присъствен ден, но само ако е бил надлежно поканен да окаже необходимото съдействие, което изискване в случая не е осъществено. Следователно, принципно правилно е определено мястото, на което това задължение е подлежало на изпълнение – ДИТ, град Хасково, оттам и мястото на нарушението, и то би се явявало довършено на дата 20.04.2018 г., без значение дали е присъствен ден, защото този факт има значение само в преценката кога изтича последният ден, в който възможно е било да се изпълни задължението на работодателя да окаже съдействие за извършване на контрол за спазване на трудовото законодателство, но само ако надлежно бе възникнало това задължение за работодателя като негов адресат. Действително, в съдебната практика по въпроса се приема, че неизпълнението на визираното задължение се обвързва правно с разпоредбата на чл. 415, ал.2 от КТ, касаеща отношенията на работодателя с органите, контролиращи спазването на трудовите норми, но приемайки, че нарушението, формално по своя характер, то би било извършено само при надлежно възникване на задължението за оказване на съдействие, което би било факт при надлежно отправяне на изявлението на контролните органи за оказване на съдействие при изпълнение на техните функции до работодателя. Нещо, което не е съобразено от катосъставителя и наказващия орган и в санкционния акт, е допусната необоснованост, оттам и нарушение на материалния закон, явяващо се основание за отмяна на наказателното постановление като неправилно. Не е налице редовно връчване на призовката, на основание чл. 45 от АПК с искане по реда на чл. 402, ал. 1, т/. 2 от КТ, връчени на лице, за което бе установено, че не разполага с необходимото качество и представителна власт да ги получи – работник на обекта и не на адреса на управление. Следователно, не може да се приеме, че надлежно е възникнало задължението на правния субект, за който е била адресирана и за чието неизпълнение е санкциониран, а именно да окаже необходимото съдействие на контролните органи за изпълнение на служебните им функции, доколкото искането в тази насока до него за оказване на такова съдействие не е надлежно отправено. В обобщение, за да възникне такова задължение за работодателя да окаже необходимото съдействие, е необходимо най – напред да бъде изпълнено задължението на администрацията, искането за това от страна на контролните органи да бъде надлежно отправено и достигнало до знанието на съответните представляващи го лица по надлежния ред. Нещо, което в случая не е осъществено в действителност и поради това санкционният акт подлежи на отмяна поради неправилна преценка от страна на наказващия орган по същество за виновно поведение и допуснато нарушение по 415, ал. 2 от КТ, включително и в хипотезата на обективна безвиновна отговорност по чл. 83 от ЗАНН.
В обобщение на дотук изложеното, следва да се приеме от съда, че подадената от „Гешев Комерс” ЕООД с. Дълго поле, обл. Хасково жалба е основателна, а атакуваното с нея наказателно постановление – неправилно, поради което същото ще следва да бъде отменено от съда.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-000667 от 23.08.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 2 от Кодекса на труда на „Гешев Комерс” ЕООД, с. Дълго поле, общ. Калояново, обл. Пловдив, е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 20 000 лева за неизпълнение на задължението по чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секетар: Г.А.