ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4385
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330104832 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД срещу СТ. П. Р., с която са предявени искове за признаване за установено в
отношенията между страните съществуването на задължения, за които е издадена заповед за
изпълнение.
С определение от 12.04.2022 г., исковата молба е върната като недопустима и е
прекратено производството по настоящото гр.дело.
С молба ищецът иска връщането на внесената за настоящото дело държавна такса.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, буква „а“ от Закона за държавните такси изрично
предвиждат, че държавната такса, която се събира от органите на съдебната власт, се
заплаща при предявяване на искането за извършване на съответното действие, съответно
държавната такса се заплаща за искови молби. Това ще рече, че предявяването на иск, чрез
подаване на искова молба до съда, а не извършването на определено съдопроизводствено
действие от страна на съда, е основание за заплащането й. Законът не свързва основанието
за внасяне на държавна такса със задължението на съда да постанови определен съдебен акт,
т.е. основанието за внасяне на таксата не е обвързано с очакван от вносителя правен
резултат. Понятието „услуга” по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗДТ следва да се разбира като
изпълнение на задължението на съда по чл. 2 ГПК по предвидения в този процесуален закон
ред за образуване на исково производство, в което да бъде извършена преценка за
допустимостта и основателността на заявеното от страна на ищеца искане за защита и
съдействие на лични и имуществени права. Държавните такси не представляват цена, която
ищецът заплаща, само ако получи услугата, която желае, т.е. съдебен акт, уважаващ
заявената претенция, респ. извършването на определен брой съдопроизводствени действия.
В конкретния случай, следва да се заключи, че внесената от ищеца държавна такса от
75 лева е дължимо платена, защото е образувано дело и тъй като съдът е изпълнил
задължението си по чл. 2 ГПК, поради което тази такса не подлежи на връщане.
Обстоятелството, че производството е счетено за недопустимо и е прекратено, не
обосновава възстановяване на внесената такса. В този смисъл Определение
№126/15.03.2013г. на ВКС, ІІ г.о., по гр.д.№1193/2013г.
Освен изложеното, следва да се допълни, че ищецът е страна по заповедното
1
производство, която има достъп до образуваното частно гражданско дело и може да
извършва справки по делото, включително и относно това кога и как е връчена заповедта за
изпълнение на длъжника. Заявителят има път на защита като отправи искане за
преразглеждане на указанията в предоставения му едномесечен срок или чрез обжалване на
едно евентуалното обезсилване на заповедта.
Ето защо, молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 18.04.2022 г. на ищеца „ЕВН България
топлофикация” ЕАД за връщане на внесената по делото държавна такса от 75 лева.
Определението подлежи на обжалване пред ПОС с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
2