Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 431 25.11.2021г. град
Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева и
с участието
на прокурор Румен Арабаджиков като
разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА касационно административно дело №
335 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл. 285, ал.1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража.
Образувано е по касационна жалба на М.Г.Х. с адрес ***, против
Решение № 151 от 14.04.2021г., постановено по адм. дело № 371/ 2020г. по описа
на Административен съд – Стара Загора, с което са отхвърлени предявените от М.Х.
искове с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Министерство на
правосъдието и срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за присъждане
на обезщетения за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие да се
осигури на лишения от свобода храна лишена от свинско месо и свински продукти,
съобразно изповядваната от ищеца религия „ислям“.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и за неговата необоснованост - касационни основания
по чл. 209, т.3 от АПК. Жалбоподателят поддържа, че необосновано и при
неправилно приложения на закона съдът е отхвърлил предявения срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие да се осигури храна лишена
от свинско месо и свински продукти, съобразно изповядваната религия „ислям“ в
периода от 21.07.2003г. до 13.07.2004г., като предявен срещу материално правно
неотговорно лице. Счита, че доколкото за посочения период Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е била юридическо лице със самостоятелна
правосубектност и бюджет, ответникът, срещу който е предявен искът, се явява
пасивно процесуално и материалноправно легитимен субституент на държавата за
реализиране на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Оспорва се и приетото от
съда, че към датата на подаване на исковата молба е бил изтекъл петгодишния
давностен срок, на което основание /като погасени по давност/, са отхвърлени
предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие да се осигури храна лишена от свинско месо и
свински продукти, съобразно изповядваната религия „ислям“, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ /за периода от 01.07.2013г. до
01.06.2015г./ и срещу Министерство на правосъдието /за периода от 13.07.2004г.
до 01.06.2009г./. Жалбоподателят поддържа, че от посочената дата в исковата
молба, върху пощенския плик за изпращането на исковата молба и в заявлението за
издаване на изходящ регистрационен номер, еднозначно се установява, че датата
на подаване на исковата молба за изпращането й по реда на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС
и чл.77, ал.2 от ППЗИНЗС, е 17.05.2020г. Твърди, че издаването на изходящ номер
на по-късна дата /17.06.2020г./ на подадената на 17.05.2020г. искова молба,
вследствие на неизпълнение от страна на администрацията на Затвора – Стара
Загора на задължението по чл.77, ал.2 от ППЗИНЗС, по никакъв начин не доказва,
че към момента на подаването на исковата молба исковата претенция е била
погасена по давност. По подробно изложени съображения е направено искане
обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да бъдат изцяло уважени предявените искове или делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Ответниците
по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и
Министерство на правосъдието, чрез процесуалния им представител по делото,
оспорват жалбата като неоснователна и молят да бъде отхвърлена. Поддържат че
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона съдът е
отхвърлил предявените от М.Х. искове за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие да се осигури храна лишена
от свинско месо и свински продукти, съобразно изповядваната религия „ислям“,
като са изложени съображения, че вземанията на ищеца за процесните периоди са
погасени по давност.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Производството пред
Административен съд – Стара Загора се е развило по реда на чл.203 и сл. от АПК
във вр. с чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, по исковата молба на М.Г.Х.,
с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС - против Министерство на правосъдието за
сумата от 5 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица по изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“, да осигурят на л.св. М.Х. храна, съобразена
с изповядваната религия „ислям“ в периода от 13.07.2004г. до 01.06.2009г. и
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за сумата от 4 000лв,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица по изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“, да осигурят на л.св. М.Х. храна, съобразена с
изповядваната религия „ислям“ в периода от 21.07.2003г. до 13.07.2004г. и от
01.07.2013г до 01.06.2015г.
С обжалваното решение е
отхвърлен предявения от М.Х. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
иск за присъждане на сумата от 4 000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие да се осигури храна лишена
от свинско месо и свински продукти, съобразно изповядваната религия „ислям“ в
периода от 01.07.2013г. до 01.06.2015г., като погасен по давност, а в периода
от 21.07.2003г. до 13.07.2004г., като
предявен срещу материално правно неотговорно лице. Със същото решение е
отхвърлен и предявения от М. Х. иск против Министерство на правосъдието за
присъждане на обезщетение в размер на 5 000лв. за неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие да се осигури храна лишена от свинско месо и
свински продукти, съобразно изповядваната религия „ислям“ за периода от
13.07.2004г. до 01.06.2009г., като погасен по давност.
При неправилно приложение на закона съдът е приел, че предявената срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, да осигурят на л.св. М.Х. храна, съобразена с изповядваната религия „ислям“ в периода от 21.07.2003г. до 13.07.2004г., следва да бъде отхвърлена като предявена срещу ответник, който не е бил пасивно процесуално и материално правно легитимиран субституент на държавата, тъй като не е обособена със самостоятелен бюджет и правосубектност на юридическо лице, административна структура. Съгласно действалия за този период Закон за изпълнение на наказанията /отм. ДВ бр. 25 от 3.04.2009г., в сила от 1.06.2009 г./, чл.19а, ал.2 /в редакцията на разпоредбата до изменението й ДВ бр.61 от 13.07.2004г./, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към Министерството на правосъдието със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетните кредити. Следователно по предявения от М.Х. иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие да се осигури храна лишена от свинско месо и свински продукти, съобразно изповядваната религия „ислям“ за периода от 21.07.2003г до 13.07.2004г., процесуален субституент на държавата е именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която се явява надлежен, пасивно легитимиран ответник по предявения иск. Приетото в Решение № 15961/ 22.12.2017г., постановено по адм. дело № 5034/ 2016г. по описа на ВАС, че до 01.06.2009г процесуален субституент на държавата при иск за реализиране на отговорността й за риска от вреди при или по повод административна дейност, е Министерство на правосъдието, визира период на исковата претенция от 01.07.2008г. до 31.05.2009г., в който период, съгласно чл.19а, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията /в редакцията на разпоредбата след изменението й – ДВ бр.61 от 13.07.2004г./, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е административно звено в Министерството на правосъдието т.е не е юридическо лице, разполагащо със самостоятелна правосубектност и бюджет.
Постановеното с
обжалваното решение отхвърляне на исковата претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие да се
осигури храна лишена от свинско месо и свински продукти съобразно изповядваната
религия „ислям“ за периода от 21.07.2003г. до 13.07.2004г., се основава
единствено на неправилно приетото от съда, че искът е предявен срещу материално
правно неотговорно лице /Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/.
Доколкото не са извършени фактически установявания, респ. не са изложени мотиви
дали исковата претенция в тази й част е доказана по основание, съотв. не е
разгледано и обсъдено възражението на ответника за изтекла погасителна давност,
решението в тази му част следва да бъде отменено, а делото в частта по
предявения срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ иск за периода от 21.07.2003г.
до 13.07.2004г., върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По тези въпроси
настоящият съдебен състав не следва да се произнася, тъй като страните ще бъдат
лишени от възможност да изразят доводи и да получат защита пред две съдебни
инстанции.
В
останалата си част обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
За да постанови
отхвърляне на предявените от М.Х. искове с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - за присъждане на
сумата от 4 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие да се осигури храна лишена от свинско месо и
свински продукти, съобразно изповядваната религия „ислям“ в периода от
01.07.2013г. до 01.06.2015г. и срещу Министерство на правосъдието - за
присъждане на сумата от 5 000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие да се осигури храна лишена
от свинско месо и свински продукти, съобразно изповядваната религия „ислям“ в
периода от 13.07.2004г. до 01.06.2009г., съдът е приел, че исковите претенции
са погасени по давност. В мотивите на решението са изложени съображения, че
исковете са доказани по своето основание, с оглед изричното изявление на
ответниците, че за първи път от 01.06.2015г. в Затвора в град Стара Загора се
предоставя на всички, които са заявили желание, храна лишена от свинско месо и
свински продукти, но предвид подаването на исковата молба на 17.06.2020г.,
възражението на ответниците за изтекла погасителна давност, се явява
основателно.
Погасителната
давност се свързва с изтичането на
предвиден в закона период от време, през който субектът на правото бездейства и
не го упражнява. Предвид липсата на
специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност,
на основание както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл.203, ал.2 от АПК във вр.
с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл. 46 от
Закона за нормативните актове, следва да намерят приложение
правилата на чл.110 – чл.120 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/,
уреждащи института на погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо /чл.114, ал.1
от ЗЗД/. В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоящия, това е момента
на прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на
фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие. Съгласно
разрешението, дадено в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС
по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК, когато вредите произтичат от незаконни
действия или бездействия на административните органи, началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за
заплащането им е от момента на преустановяването им.
След изтичане на законово
регламентирания давностен срок, правото на иск за вземането на ищеца
за обезщетение за претърпени вреди, се погасява. По аргумент от нормата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва
да се предяви, като възражение. В случая такова възражение е било направено от
ответниците и доколкото възражението за погасяване на вземането по давност е правоизключащо възражение, след
неговото изразяване, съдът дължи произнасяне.
При прилагането на
разрешението, дадено с посоченото по-горе Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК, следва да се приеме, че в случая
погасителната давност започва да тече от момента на
преустановяване на незаконосъобразните бездействия на специализираните органи
по изпълнение на наказанията, да осигурят на л.св. М.Х. храна, съобразена с
изповядваната от него религия „ислям“. Не е спорно между страните по делото, а
и е налице изрично изявления от страна на ответниците, че за първи път от
01.06.2015г в Затвора - Стара Загора се предоставя на всички, които са заявили
желание, храна лишена от свинско месо и свински продукти, поради което именно
датата 01.06.2015г. следва да се приеме като момент на прекратяване на
увреждащото бездействие и породеното от него фактическо състояние на
неосигуряване на л.св. Х. на храна, съобразена с изповядваната религия. Петгодишният
давностен срок, след изтичането на който се погасяват вземанията, породени от
увреждащото бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията
в Затвора Стара Загора да осигурят на Х. храна, лишена от свинско месо и свински
продукти, се явява изтекъл на 01.06.2020г. Обосновано, въз основа на
официалното удостоверително изявление по чл.77 от ППЗИНЗС, съдът е приел за
доказано, че исковата молба следва да се счита за подадена от Х. на 17.06.2020г.
Обстоятелството, че в исковата молба и върху пощенския плик, с който тази
искова молба е била изпратена от Х. ***, както и в заявлението за издаване на
изходящ регистрационен номер, удостоверяващ завеждането по см. на чл.77, ал.1
от ППЗИНЗС и изпращането до АС – Стара Загора по реда на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС и
чл.77, ал.2 от ППЗИНЗС на исковата молба, М.Х. е посочил като дата на подаване
на исковата молба датата 17.05.2020г., не може да обори материалната
доказателствена сила на официалното удостоверително изявление, обективирано и
върху пощенския плик, и върху заявлението, за подаване на исковата молба на
17.06.2020г. с изх. № 2852. Това обстоятелство се потвърждава и от
представената в касационното производство разпечатка от водения в електронна
форма Дневник за вписване на изходящата
и входяща поща в Затвора – Стара Загора, в която са удостоверени датата на
получаване на запечатания пощенски плик с подател л.св. М.Г.Х. и адресат
Административен съд – Стара Загора, длъжностното лице, представило писмото за
регистриране и изпращане, изходящия регистрационен номер на писмото и предаването
му на куриер за неговото изпращане по пощата. Противно на твърдяното от
касатора, доколкото исковата молба не е подадена чрез Затвора – Стара Загора до
Административен съд – Стара Загора, не се е следвало нейното завеждане с вх. рег.
номер в регистъра на Затвора – Стара Загора по чл.77, ал.1 от ППЗИНЗС, тъй като
не представлява входяща за затвора поща. Извършеното на 30.06.2020г. нотариално
удостоверяване на верността на представения по делото препис от подаденото от
М. Х. заявление за издаване на изходящ регистрационен номер, не може да
обуслови друг правен извод относно достоверността /по см. на чл.181 от ГПК/ на
посочената от Х. в заявлението дата на подаване на исковата молба
/17.05.2020г./ и съотв. не установява по-ранна дата на подаване на исковата
молба от официално удостоверената такава – 17.06.2020г. Следователно правилно
съдът е приел, че към датата на предявяване на исковите претенции чрез
подадената искова молба /17.06.2020г./, вземанията на М.Х. за претърпени неимуществени
вреди от незаконосъобразно бездействие да се осигури на лишения от свобода
храна, съобразена с изповядваната от него религия „ислям“ в периода от
01.07.2013г. до 01.06.2015г. и в периода от 13.07.2004г. до 01.06.2009г., са
погасени по давност. Съответно с оглед направеното от ответниците в писмения
отговор на исковата молба и в съдебно заседание възражение по чл.120 от ЗЗД за изтичане
на петгодишния давностен срок, правилно исковите претенции срещу Министерство
на правосъдието и срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ в тази им част са
отхвърлени, поради погасяването на вземанията на М.Х. по давност.
Предвид
изложените съображения обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен,
като предявен срещу материално правно неотговорно лице, искът на М.Х. срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие да се осигури храна лишена
от свинско месо и свински продукти, съобразно изповядваната религия „ислям“ в
периода от 21.07.2003г. до 13.07.2004г., следва да бъде отменено, като делото
бъде върнато за ново разглеждане и произнасяне по този иск от друг състав на
Старозагорския административен съд. В останалата си част обжалваното решение
като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо и чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с
чл. чл.222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 151 от 14.04.2021г., постановено по адм. дело №
371/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му, с която е отхвърлен иска с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, предявен от М.Г.Х. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумата от 4 000лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно
бездействие да се осигури храна лишена от свинско месо и свински продукти
съобразно изповядваната религия „ислям“ в периода от 21.07.2003г. до
13.07.2004г.
ВРЪЩА делото в тази му част за ново
разглеждане и произнасяне от друг състав на Административен съд – Стара Загора
по предявения от М.Г.Х. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие да се осигури храна лишена
от свинско месо и свински продукти съобразно изповядваната религия „ислям“ в
периода от 21.07.2003г до 13.07.2004г.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 151 от 14.04.2021г.,
постановено по адм. дело № 371/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.