Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен 04.
02.
2019 г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенският районен съд, тринадесети
граждански състав в публично заседание
на двадесет
и осми януари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря
Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията
ЗАМФИРОВА гр. д. № 7397 / 2018 г. за да се произнесе, взе предвид:
Иск с
правно основание основание чл. 327, ал.
1 ТЗ , вр. чл. 79, чл. 86 от ЗЗД.Делото е образувано въз
основа на искова молба, подадена от ***,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез адвокат С.Н. ***,
съдебен адрес ***, против ***, седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***, с правно основание чл. 327,
ал. 1 от ТЗ , във вр .с чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и цена на
иска 1123 лв, от която сума 1025
лв. главница и 98 лв. мораторна лихва.
В исковата молба се посочва следното:
Между ищеца и ответното
дружество е имало облигационни правоотношения по търговска продажба на стоки и
услуги, която се обективира във фактура № ********** от 02. 11. 2017г. Стоките и услугите са приети от ответното
дружество, като е оформена фактура и
приемно - предавателен протокол № ********** от
02.11. 2017 г. Общата стойност на търговската продажба е в размер на
1025 лева, която сума е неизплатена и купувачът дължи плащане в съответствие
с чл.327, ал.1 ТЗ, тъй като стоката му е
предадена. Задължението е ликвидно и
изискуемо, като е безспорно по основание и размер. То не е погасено и дължимо
на основание чл. 327, ал.1 ТЗ, във
вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД. Акцесорно на
искането за главница е правото на
обезщетение за забавено изпълнение на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед
издадената фактура, падежът е настъпил
на 02.11.2017г. Следователно, от тази
дата ответникът е изпаднал в забава и за ищеца
се поражда правото да получи
мораторна лихва. Предвид гореизложеното и с оглед изчерпване на всички
способи за доброволно уреждане на спорните отношения, е възниквал правен
интерес за ищца да потърси реализация на
правата си по съдебен ред. Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество да
заплати сумата в размер на 1123 лева,
от която сума: 1025 лева, представляваща стойността на плащане по
фактура № ********** от 02.11.2017г,
ведно с мораторна лихва от 98 лева за периода 02.11.2017 - 11.10.2018г, ведно със законната лихва от завеждане на
делото до окончателно изплащане на вземането, както и направените по делото
съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар. Приложени са следните писмени
доказателства: Фактура № ********** от
02.11.2017г, Приемно предавателен
протокол № ********** от 02. 11. 2017 г. Актуално състояние - 2 бр, Банкова
сметка ***.127, ал.4 от ГПК и др.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника.
ИЩЕЦЪТ ***, редовно
призовани, представлява се от адв. С. Н. ***, с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ ***, редовно
призован, представлява се от адв. П. ***–
АК - Плевен, с пълномощно.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ, вр.
чл.79, ал.1, чл. 86 от ЗЗД.
Фактическите твърдения на ищеца са, че сумата
1123 лв, от която 1025 лв.
главница и 98 лв. мораторна лихва, се дължи от *** ЕИК ***, седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***,
на ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***.
От представените с исковата молба писмени
доказателства, безспорно се установява, че между страните е имало облигационни правоотношения по
търговска продажба на стоки и услуги.
По делото е безспорно установено с приложеното
платежно нареждане от 31. 10. 2018 г, че
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1025 лв. за главница, като мораторната лихва в размер на 98
лв. не е заплатена.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът
е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Ответникът е доказал плащане на задължението за главница по чл.
327, ал. 1 ТЗ, вр.
чл. 79, ал.1 от ЗЗД след
завеждане на делото, поради което този иск следва да бъде отхвърлен, тъй като
сумата не е дължима към момента на произнасянето на съда с решение. Предявеният иск по чл. 86,
ал.1 от ЗЗД и е основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен
за мораторната лихва в размер на 98 лв.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на
ищеца направените разноски по делото в размер на 46, 35 лв. за държавна такса, 500 лв. за възнаграждение за адвокат,
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ***, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, чрез адвокат С.Н. ***, съдебен адрес ***, против ***, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ,
вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и цена
на иска 1025 лв. за главница.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 от ЗЗД, ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, седалище и адрес на управление ***
представлявано от ***, чрез адвокат С.Н. ***, съдебен адрес ***, сумата от 98
лв, представляваща мораторна лихва.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, седалище и адрес на
управление *** представлявано от ***, чрез адвокат С.Н. ***, съдебен адрес ***,
направените разноски по делото в размер
на 46, 35 лв. за държавна такса, 500 лв. лв. за възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: