Решение по адм. дело №981/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО.

Образувано е по жалба на И. Л. Л., [ЕГН], гр. Пазарджик, [улица], ет. 7, ап. 3, подадена чрез адв. К. И. със съдебен адрес: гр. Пазарджик, [улица], кантора 7 против два административни акта:

1.Акт за прекратяване № 1012-12-22#20 от 25.07.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което на осн. чл. 88, ал. 2, във вр. с чл. 88, ал. 1, т. 1 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата на И. Л. Л., с вх. № 1012-12-22 от 16.01.2025 год. и жалбата е изпратена на Административен съд – Пазарджик.

2.Разпореждане № 2113-12-788#10 от 26.06.2024 год. на Ръководителя по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик, с което заявлението на оспорващия за отпускане на лична пенсия за осигурителна възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО е оставено без разглеждане и е прекратено производството по заявление вх. № 2113-12-788 от 16.05.2023 год.

По отношение на обхвата на оспорването съдът е дал задължителни указания на Л. с Определение от 25.09.2025 год. постановено по настоящото дело и в изпълнение на същото жалбоподателят е посочил, че оспорва и двата административни акта, поради което с определението за насрочване съдът е конституирал и страните в производството.

По делото е присъединено адм. дело № 1000 от 2025 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, както и адм. дело № 220 от 2025 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, адм. дело № 5237 от 2025 год. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, адм. дело № 506 от 2025 год. по описа на Административен съд – Пазарджик.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на и двата акта. Поддържа, че Актът за прекратяване е в противоречие с Определение № 6548 от 2025 год. по адм. дело № 5237 от 2025 год. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, защото органът е бил длъжен да разгледа жалбата по същество, а не отново да я прекратява. Излага подробни съображения, че НОИ неправилно тълкува европейските регламенти – Регламент (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 не изключват компетентността на българската институция, когато лицето има постоянен адрес и осигурителен стаж в РБългария. Твърди, че отказът за разглеждане е равнозначен на произволно непроизнасяне по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК. Счита, че актът е немотивиран, издаден в противоречие с целта на закона и при неправилно приложение на чл. 68 КСО. Жалбоподателят иска от съда да отмени и двата акта и да върне делото като административна преписка на органа за разглеждане по същество. Претендира присъждане на разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез юрисконсулт М., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрискоснултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение от оспорващия. Представя писмени бележки.

Ответникът - Ръководителят по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик не изразява становище по спора.

Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 16.05.2023 год. И. Л. е подал заявление вх. № 2113-12-788 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. С Разпореждане № 2113-12-788#10 от 26.06.2024 год. Ръководителят по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик е оставил заявлението без разглеждане и прекратил производството, тъй като според него компетентна е осигурителната институция на държавата, в която жалбоподателят е работил последно – Испания. И. Л. обжалва това разпореждане пред Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, който с Решение № 1012-12-22#1 от 14.02.2025 год. го потвърждава.

След съдебно обжалване на Решение № 1012-12-22#1 от 14.02.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с Протоколно определение № 1897 от 29.04.2025 год. по адм. дело № 220 от 2025 год. на Административен съд – Пазарджик е оставена без разглеждане жалбата на И. Л., с оглед разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК и производството по делото е прекратено. С Определение № 6548 от 17.06.2025 год. по адм. дело № 5237 от 2025 год. Върховният административен съд е оставил в сила протоколното определение и е изпратил делото като административна преписка на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик за ново произнасяне по жалбата срещу Разпореждане № 2113-12-788#10 от 26.06.2024 год. Ръководителят по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик, при спазване на изискванията на КСО.

В изпълнение на това указание Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик издава Акт за прекратяване № 1012-12-22#20 от 25.07.2025 год., с който отново оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството, и изпраща жалбата на Административен съд – Пазарджик.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно Акт за прекратяване № 1012-12-22#20 от 25.07.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик:

По допустимостта на жалбата:

От представеното известие за доставяне (PS 4400 022AWC B) и писмо на ТП на НОИ – Пазарджик, с изх. № 1012-12-22#25 от 10.10.2025 год., се установява, че оспореният акт е съобщен на жалбоподателя на 10.10.2025 год. Жалбата до съда е подадена в рамките на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Освен това оспорването е предявено от лице, чиито права и законни интереси са засегнати, поради което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Оспореният акт е издаден на основание чл. 88, ал. 2, във вр. с чл. 88, ал. 1, т. 1 от АПК, като с него Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е приел, че жалбата на И. Л. с вх. № 1012-12-22 от 16.01.2025 год. е недопустима, оставил я е без разглеждане и е разпоредил да се изпрати по компетентност на Административен съд – Пазарджик.

С разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от АПК законодателят е приел, че жалбата и протестът се оставят без разглеждане при следните хипотези: 1. са неподведомствени на по-горестоящия административен орган; 2. са подадени след срока по чл. 84; 3. подателят няма интерес от обжалването; 4. подателят писмено оттегли жалбата или протеста. В ал. 2 е посочено, че в случаите по ал. 1, т. 1 жалбата или протестът се препраща на компетентния орган, а в останалите случаи производството се прекратява от по-горестоящия административен орган.

В разглеждания случай органът е оставил без разглеждане жалбата на Л. против разпореждането и е прекратил производството като е приел, че жалбата е неподведомствена на по-горестоящия административен орган, т.е. когато разглеждането й не е в компетентността на администрацията, а е възложено на друг орган - съдебен.

Този извод е неправилен, тъй като Кодексът за социално осигуряване – чл. 117, ал. 3 от същия, изрично предвижда, че разпорежданията на длъжностните лица по ал. 1, т. 2 се обжалват пред директора на териториалното поделение на НОИ. Следователно, жалбата срещу разпореждането на ръководителя по осигуряването е подведомствена именно на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, който е длъжен да се произнесе по същество. Ето защо, Директорът ТП на НОИ - Пазарджик е приложил неправилно чл. 88 от АПК, който касае случаи, когато жалбата е процесуално недопустима. Този орган е бил длъжен да се произнесе по същество на спора като издаде решение, с което да потвърди, измени или отмени оспореното разпореждане.

На следващо място Директорът ТП на НОИ – Пазарджик не е изпълнил задължителните указания на Върховния административен съд, дадени с Определение № 6548 от 17.06.2025 год. по адм. д. № 5237 от 2025 год. по описа на същия съд. Касационната инстанция изрично е посочила, че Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик дължи произнасяне по жалбата на И. Л. срещу Разпореждане № 2113-12-788#10 от 26.06.2024 год., при спазване изискванията на КСО. Въпреки окончателния съдебен акт органът е издал акт за прекратяване, с който не е изразил изричната си воля по спора, по който е бил сезиран. Неизпълнението на съдебните указания представляват самостоятелно основание за отмяна на акта, предвид нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Последната правна норма създава императивно задължение за административния орган да изпълни точно и напълно указанията, дадени от съда при отмяна или връщане на акта. След като органът не е изпълнил дадените му съдебни указания, то Акт за прекратяване № 1012-12-22#20 от 25.07.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик е незаконосъобразен и подлежи на отмяна и на това основание.

Не на последно място следва да се посочи, че Акт за прекратяване № 1012-12-22#20 от 25.07.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик противоречи и с целта на закона. Според Глава „Осма“ от КСО разпореждането на ръководителя по осигуряването подлежи на обжалване и разглеждане от по-горестоящия административен орган, който в случая е Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик. Като не е упражнил предоставените му законови правомощия да извърши административен контрол преди сезирането на съда, Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е лишил жалбоподателя от административна защита на неговите права и интереси.

Въз основа на изложеното съдът намира, че жалбата на Л. срещу Акт за прекратяване № 1012-12-22#20 от 25.07.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик е основателна, а оспореният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени, и делото да върне като административна преписка на органа за ново произнасяне по същество на заявлението на И. Л. Л. от 16.05.2023 г., при спазване на указанията в мотивите на настоящото решение и в Определение № 6548 от 17.06.2025 год. по адм. д. № 5237 от 2025 год. на Върховния административен съд, и на изискванията на КСО, и Регламент (ЕО) № 883/2004. За изпълнение на дадените указания съдът, на осн. чл. 173, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 177, ал. 2 от АПК, определя 14-дневен срок за произнасяне, считано от получаването на преписката от административния орган.

Относно Разпореждане № 2113-12-788#10 от 26.06.2024 год. на Ръководителя по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик, с което заявлението на Л. за отпускане на лична пенсия за осигурителна възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО е оставено без разглеждане и е прекратено производството по заявление вх. № 2113-12-788 от 16.05.2023 год.:

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира, че подадената от И. Л. Л. жалба срещу Разпореждане № 2113-12-788#10 от 26.06.2024 год. на Ръководителя по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик е процесуално недопустима по следните съображения:

От приобщения доказателствен материал по делото, включително и присъединените: адм. дело № 1000 от 2025 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, както и адм. дело № 220 от 2025 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, адм. дело № 5237 от 2025 год. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, адм. дело № 506 от 2025 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, се установява, че оспореното разпореждане е съобщено лично на Л. на 23.12.2024 год., а жалбата срещу него е подадена директно до Административен съд – Пазарджик на 12.05.2025 год., като Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик не я е разгледал по същество, а е издал посочения по-горе акт за прекратяване.

Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО разпорежданията на длъжностните лица по осигуряването се обжалват пред директора на териториалното поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 5 от КСО, след извършен административен контрол, решението на директора на териториалното поделение на НОИ подлежи на съдебно обжалване.

От изложените факти и обстоятелства се установява, че обжалването пред съда на Разпореждане № 2113-12-788#10 от 26.06.2024 год. на Ръководителя по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик нарушава създадения административен ред и не е изчерпан задължителният административен контрол за проверка на разпореждането. Ето защо, жалбата на Л., подадена срещу разпореждането е недопустима към датата на подаването й, поради което следва да се остави без разглеждане и да се изпрати по компетентност на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, за да се произнесе по същество по нея, съгласно задължителните указания, дадени с Определение № 6548 от 17.06.2025 год. по адм. дело № 5237 от 2025 год. Върховният административен съд и разпоредбата на чл. 88, ал. 3 от АПК.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените съдебни разноски по делото. От представените по делото доказателства е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 (осемстотин) лева, съгласно договор за правна защита и съдействие (л. 18 от адм. дело № 506 от 2025 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, присъединено към настоящото) и държавна такса в размер на 10,00 (десет) лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но съдът счита, че същото е неоснователно предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – при материален интерес до 1 000,00 лева за административни дела без определяем интерес. По тези съображения съдът приема, че възнаграждението не е прекомерно, а е под законоустановения минимум. Поради това в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени общо 810,00 (осемстотин и десет) лева разноски. Сумата следва да се възложи в тежест на административния орган.

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на И. Л. Л., [ЕГН], гр. Пазарджик, подадена чрез адв. К. И. Акт за прекратяване № 1012-12-22#20 от 25.07.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с който е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 1012-12-22 от 16.01.2025 год. и жалбата е изпратена на Административен съд – Пазарджик.

ВРЪЩА делото като административна преписка на органа за ново произнасяне по същество при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. Л. Л., [ЕГН], подадена чрез адв. К. И. със съдебен адрес: гр. Пазарджик, [улица], кантора 7, против Разпореждане № 2113-12-788#10 от 26.06.2024 год. на Ръководителя по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик, с което заявлението на оспорващия за отпускане на лична пенсия за осигурителна възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО е оставено без разглеждане и е прекратено производството по заявление вх. № 2113-12-788 от 16.05.2023 год.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на И. Л. Л. против Разпореждане № 2113-12-788#10 от 26.06.2024 год. на Ръководителя по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на И. Л. Л., [ЕГН], гр. Пазарджик, [улица], ет. 7, ап. 3, сумата от 810 (осемстотин и десет) лева, представляваща направените по делото съдебни разноски.

Решението, в частта му, с която е отменен Актът за прекратяване № 1012-12-22#20 от 25.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението, в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу Разпореждане № 2113-12-788#10 от 26.06.2024 год. на Ръководителя по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпрати на страните.