Р Е Ш
Е Н И
Е № 20
гр. Сливен, 26.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенският
окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание проведено на двадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при секретаря С. В.и с участие на прокурора
……………… като разгледа докладваното т.д. № 37 по
описа на СлОС за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното:
Предявена искова
молба от „Мелом България,” ЕАД, в която се твърди, че на 03.08.2017г. „Юробанк
България” АД в качеството си на Цедент е прехвърлила всички свои вземания и
права по процесния договор за кредит, сключен с кредитополучателя ЕТ „Ерик К.Г.” заедно с привилегиите,
обезпеченията, личните гаранции и другите принадлежности в полза на цесионера
„Мелом България” ЕАД. Твърди се, че К.Е.Г. лично и като ЕТ е бил уведомен за
случилото се прехвърляне на вземане, след залепване на уведомление на настоящия
адрес на 07.02.2019 г., чрез ЧСИ П.Г.. В рамките на двуседмичния срок, същия не
се е явил да получи документите. Ответникът Р.И.Г. се твърди, че също е била
уведомена за случилото се прехвърляне на вземането чрез залепване на
уведомления по настоящия адрес на 07.02.2019 г., чрез ЧСИ П.Г.. В рамките на
двуседмичен срок същата не се е явила за получаване на книжата. И.К.Г. се
твърди, че също е бил редовно уведомен за случилото се прехвърляне, чрез
залепване на уведомление на 07.02.2019 г., чрез ЧСИ П.Г., като в рамките на
двуседмичния срок, същия не се е явил да получи книжата. С оглед на
изложеното и на основание чл. 47 ал.5 от ГПК, ищецът твърди, че уведомлението за цесия, следва да се счита редовно връчено
на ответниците.
Твърди се още, че
между „Юробанк” и „ЕМ ти
България”АД и ЕТ „Ерик - К.Г.” е сключен договор за банков
кредит на 09.06.2008 г., по силата на който банката е предоставила на
кредитолучателя банков кредит в размер
на 35000лв. за посрещане на краткосрочни нужди. Въпреки поетите с договора от
кредитополучателя задължения, кредитът не е бил обслужван в сроковете и по
начините уговорени в договора за кредит в
анекс № 1 и анекс № 3, като напълно усвоеният от кредитополучателя
банков кредит, считано от 21.11.2012 г.
е в просрочие към 03.08.2017 г. включително. През този период е липсвало
каквито и да било плащане, което е породило правната възможност на ищеца да
обяви предоставения кредит за изцяло и предсрочно изискуем. Към исковата молба
е представена справка извлечение от счетоводните книги на цедента за размера на дълга към 03.08.2017 г. След
тази дата плащане от страна на длъжниците не са правени.
Предвид горното
от съда се иска да осъди ЕТ „Ерик – К.Г.”,
Р.И.Г. и И.К.Г. да заплатят в режим на солидарна отговорност на ищеца
„Мелом България” ЕАД сумата в размер на 20 010,27 евро, която се равнява
на 39 136,68 лв., представляваща 78 непогасени вноски за главница за
периода от 21.01.2014 г. до 11.06.2020 г., заедно със законната лихва за
периода от подаване на исковата молба до изплащане на вземането, както и сумата
в размер на 1715,47 лв., представляваща разноски по воденото исково
производство.
Препис от
исковата молба е връчена редовно на тримата ответници.
Отговор по нея е
представен от Р.И.Г., чрез назначения особен представител адв.С.К.. В отговора
се оспорва допустимостта и основателността на предявената искова претенция.
Твърди се, че обстоятелствата на които се основават исканията кореспондират с
фактическото и правно положение. Възразява срещу иска изцяло, като се твърди,
че Р.И.Г. не дължи на ищцовото дружество претендираната сума. Претендират се деловодни разноски.
Депозиран е
отговор и от ответникът И.К.Г., чрез назначения особен представител адв.Д.Х..
По същия се заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди
се, че предвидената в чл.12 отговорност като солидарен длъжник не се отнася за
представлявания ответник, а само за изброените в чл.11 от договора лица.Твърди
се, че е налице липса на надлежно връчено съобщение за прехвърляне на вземането
и за обявяване на задължението като предсрочно изискуемо. Прави се възражение
за изтекла погасителна давност, относно погасителните вноски, чиито падеж е
настъпил преди 18.03.2016 г., т.е. три години преди подаване на исковата молба
тъй като се твърди, че се касае за договор за задължение за периодично
плащане и лихви, които се погасяват с
кратката погасителна давност по чл.111 буква „в” от ЗЗД. Прави се възражение за
нищожност на договора за банков кредит и споразуменията към него, поради
противоречие с чл. 26 ал.1 пр.1 и пр.3 от ЗЗД. Оспорват се като неравноправни
клаузи накърняващи добрите нрави, клаузите за възнаградителна лихва, поради
тяхната прекомерност, съответно нищожност. Оспорва се договорения базов лихвен
процент определен едностранно от банката по един едностранен договор, като се
твърди наличие на значително неравновесие между правата и задълженията на
банката и кредитополучателя. Сочи се, че
в чл.4 и чл.5 от анекс № 3 с дата 25.10.2012 г. е приет облекчен ред за
погасяване на дълга, като е договорено кредитополучателя да ползва
Предявена е
допълнителна искова молба, в която е изразено становище във връзка с
депозираните отговори. В същата се сочи, че направените от ответниците възражения за ненадлежно уведомяване по чл.
99 ал.3 от ЗЗД, е необосновано и неоснователно. Възраженията на ответниците по
отношение на наличието на неравноправни краузи също се твърди, че са необосновани,
бланкетни и лишени от състоятелна аргументация.
Допълнителен
отговор е депозиран от ответника И.К.Г., чрез назначения особения представител
адв.Х., в който се поддържат всички възражения направени с първоначалния
отговор, като се излага подробна аргументаця.
В с.з. ищецът не
се представлява. Представя подробни писмени бележки.
В с.з. ответника
ЕТ Ерик – К.Г.“ не се представлява.
В с.з. ответника Р.И.Г.
се представлява от назначения особен представител адв. С. К. ***, който моли
съда да постанови решение, с което отхвърли исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
В с.з. ответника И.К.Г.
не се представлява от назначения
особен представител.
От фактическа
страна се установява следното :
На 09.06.2008 г.
между ТБ „Юробанк България“ АД и ответника по делото ЕТ „Ерик – К.Г.“ е сключен
договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ , по силата
на който банката е предоставила на кредитолучателя, банков кредит в размер на
35000лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Крайният срок за
погасяване на кредита е бил 240 месеца – до 09.06.2028г., а договореният лихвен
процент – фиксирана лихва в размер на 12.755 за първия месец, а за останалия
срок на договора сбора на действащия базов лихвен процент за малки предприятия
и договорена лихвена надбавка в размер на 1.65 пункта. БЛПМП към датата на
подписване на договора е бил в размер на 11.10%.
С подписването на
Анекс № 3 /25.10.2012г.
ответниците са встъпили като съдлъжници в кредитното задължение с уговорка за
солидарна отговорност към банката.
На 03.08.2017г.
„Юробанк България” АД в качеството си на Цедент е прехвърлила всички свои
вземания и права по процесния договор за кредит, сключен с
кредитополучателя ЕТ „Ерик К.Г.” заедно
с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите принадлежности в
полза на цесионера „Мелом България” ЕАД.
Въпреки поетите с
договора от кредитополучателя задължения, кредитът не е бил обслужван в сроковете
и по начините уговорени в договора за кредит и допълнителните анекси. Към
исковата молба е представена справка - извлечение от счетоводните книги на
цедента за размера на дълга към
03.08.2017 г. След тази дата плащане от страна на длъжниците не са правени.
На осн. чл.24,
„В“ от Договора за кредит ищецът е обявил кредита за изцяло и предсрочно
изискуем преди предвидения краен падеж.
Ответникът К.Е.Г.
лично и като ЕТ е бил уведомен за цесията и обявената предсрочна изискуемост на
вземането, чрез залепване на уведомление на настоящия адрес на 07.02.2019 г., от
ЧСИ П.Г.. В рамките на двуседмичния срок, същия не се е явил да получи
документите.
Ответникът Р.И.Г.
също е била уведомена за цесията и обявената предсрочна изискуемост на
вземането чрез залепване на уведомления по настоящия адрес на 07.02.2019 г., от
ЧСИ П.Г.. В рамките на двуседмичен срок същата не се е явила за получаване на
книжата.
Ответникът И.К.Г.
също е бил редовно уведомен за цесията и обявената предсрочна изискуемост на
вземането, чрез залепване на уведомление на 07.02.2019 г., от ЧСИ П.Г., като в
рамките на двуседмичния срок, същия не се е явил да получи книжата.
С оглед
отразените плащания към 25.10.2012г., остатъчния размер на дължимата главница
по кредита, съгласно договорения погасителен план към Анекс № 3 /25.10.2012г.
към процесния договор за кредит е със салдо 20 325.10 Евро. Договорен е
едногодишен гратисен период относно плащането на главницата.
Назначената по
делото ССчЕ в своето заключение сочи, че за претендирания в ИМ период от
21.01.2014г. до 11.06.2020г. незаплатената, но дължима главница по процесния
договор за кредит, възлиза на 78 непогасени вноски за главница в размер на
20 010.27 евро, равностойна на 39 136.68 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства ценени както поотделно, така и в
своята съвкупност. Съдът даде вяра и кредитира експертните заключения на вещите
лица, като компетентни и добросъвестни.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно
естество :
Правна квалификация на предявените искове:
Предявен е осъдителен иск за изпълнение на задължение по сключен договор за
кредит с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ. Съгласно чл. 430 ал. 1 от ТЗ, с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В ал. 2 от
посочената разпоредба е предвидено, че заемателят плаща лихва по кредита,
уговорена с банката.
Основанието, на което ищцовата банка
претендира ответникът да бъде осъден да заплати дължимата главница е
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Установи се по делото, че е
правен опит от страна на ищеца до ответниците по делото да достигне уведомление
за обявяването на предсрочната изискуемост, който опит не е дал резултат.
Предсрочната изискуемост е изменение на договора, което настъпва по волята на
една от страните при кумулативното наличие на обективния факт и субективния -
упражненото от кредитора право да обяви вземането за предсрочно изискуемо -
чрез нарочно волеизявление за отнемане на преимуществото на срока, което следва
да достигне до знанието на длъжника. В производството
по осъдителен иск, исковата молба има характера на уведомление за
настъпването на предсрочната изискуемост. При образуваното по общия ред осъдително исково
производство препис от исковата молба се връчва на длъжника и предявяването на
иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата
молба /арг. мотивите на т.18 от ТР № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г.на ОСГТК,
касаещи възможностите на кредитора да упражни правото си за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем/. В хипотезата на осъдителен иск за заплащане
на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на ищеца, че упражнява правото си да направи целия
дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в
договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Неоснователно е възражението на ответниците за
настъпила тригодишна погасителна давност на задължението по процесния договор
за кредит относно вноските с настъпил падеж преди 18.03.2016г. Общата
погасителна давност, съгласно чл.110 от ЗЗД е петгодишна.Такава е давността за
задълженията по отпуснатия банков кредит, поради което е неоснователно
възражението за приложение на института на кратката тригодишна погасителна
давност. Анюитетните вноски по един банков продукт не са периодични плащания,
по смисъла на чл.111 от ЗЗД.
С предявяването на исковата молба и връчването й на
особените представители се счита за прекъсната давността. Съгласно заключението
на вещото лице дължими са вноските за претендирания в ИМ период от 21.01.2014г. до
11.06.2020г. незаплатена, но дължима главница по процесния договор за кредит -
78 непогасени вноски за главница в размер на 20 010.27 евро, равностойна
на 39 136.68 лева. Исковата претенция е изцяло основателна.
Върху установения
размер на задължението следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба 18.03.2019г. до окончателното изплащане.
Неоснователно е и общото възражението за нищожност
на сключените допълнителни споразумения към договора за кредит, които
представляват спогодба между страните, имаща за предмет предоговаряне предмета
на договора. С договореното преструктуриране на дълга на длъжника,
който има финансови затруднения, се цели да се направи възможно
изпълнението на задълженията му, но при уговорени облекчени
условия за длъжника. Възраженията за неравностойни клаузи в процесния договор
за кредит относно възнаградителни лихви, такси и неустойки са неотносими, тъй
като предмет на исковата претенция е само главницата на задължението.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените
разноски по делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и приложени
по делото платежни документи, а именно: 1565.47 лева – държавна такса, 200 лева
– възнаграждения за вещи лица, възнаграждение на особени представители в общ
размер на 1 600 лева и сумата 150 лева – възнаграждение на юрисконсулт.
Водим от горното, настоящия съдебен състав на
Сливенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ „Ерик – К.Г.“ с ЕИК *********,
представлявано от К. ЕНЕВ Г. с ЕГН **********, с адрес ***, Р.И.Г. с ЕГН **********
и И.К.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ в условията на солидарност на „МЕЛОМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Мария Луиза“ 100, ет.3 сумата в размер на 20 010.27
евро, равностойна на 39 136.68 лева, представляваща непогасена главница по договор от 09.06.2008 г. за
банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на исковата молба 18.03.2019г. до окончателното
изплащане
ОСЪЖДА ЕТ „Ерик – К.Г.“ с ЕИК *********,
представлявано от К. ЕНЕВ Г. с ЕГН **********, с адрес ***, Р.И.Г. с ЕГН **********
и И.К.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ в условията на солидарност на „МЕЛОМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Мария Луиза“ 100, ет.3 деловодни разноски, както
следва сумата 1565.47 лева – държавна такса, 200
лева – възнаграждения за вещи лица, възнаграждение на особени представители в
общ размер на 1 600 лева и сумата 150 лева – възнаграждение на юрисконсулт.
ОСЪЖДА ЕТ „Ерик – К.Г.“ с ЕИК
*********, представлявано от К.Е.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, Р.И.Г. с ЕГН
********** и И.К.Г. с ЕГН ********** *** да заплатят в условията на солидарност
по сметка на СлОС сумата в размер на 80 лева – възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :