Решение по дело №1714/2016 на Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№    1198                                       28.09.2016г.                          Град ПЛОВДИВ

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд                             ХІV граждански състав

На двадесет и осми септември                   две хиляди и шестнадесета година

 

В  открито  заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година в следния състав:

 

Председател: Анна Иванова

       Членове: Радослав Радев

                        Десислава Кацарова

 

Секретар:В.В.

Като разгледа докладваното от съдия Кацарова въззивно гражданско дело № 1714 по описа за  2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Турбина -2003“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****, против решение № 451/ 09.02.2016г., постановено по гр.д. № 10105/ 2015г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ХІІІ гр.с., с което съдът е признал за установено, че „Турбина -2003“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление  гр.**** и физическото лице – нетърговец И.Л.Т., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на ищеца „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ООД, ЕИК ****, със седалище  и адрес на управление гр. ****, сумата от 3074.40 евро, въз основа запис на заповед от дата 03.01.2008г, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК – 04.02.2015 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 684/ 06.02.2015г по частното  гражданско дело № 1316/ 2015г, ПРС, ХХІ граждански състав и с което „Турбина -2003“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление  гр.**** и И.Л.Т., ЕГН **********, с адрес *** са осъдени да заплатят на „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ООД , ЕИК *****, със седалище  и адрес на управление  гр.****, сумата от 1121.44 лева разноски по делото, от които 120.26 лева държавна такса по частното дело под номер 1316/15 , 440.46 лева възнаграждение на процесуален представител по същото частно дело, и 120.26 лева държавна такса и 440.46 лева възнаграждение на юрисконсулт по исковото производство.

  Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, както и необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че не е изтекла погасителната давност за предявяване на иска от ищеца, предвидена в чл. 531, ал. 1 от ТЗ. Моли решението да се отмени и искът по чл. 422 от ГПК да се отхвърли. Претендират се разноски.

Своевременно е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Въззиваемата страна заявява, че исковата молба е подадена по пощата в рамките на давностния срок. Твърди, че възражението на въззивника за погасяване на отговорността на поръчителя по чл. 147 ЗЗД е неоснователно, а е и недопустимо. Моли жалбата да се отхвърли. Претендират се направените разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация чл. чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 537 вр. с чл.463, ал.1 от Тъговския закон.

Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 684/ 06.02.2015г., издадена по частно гражданско дело № 1316/15г, ПРС, ХХІ граждански състав, било разпоредено длъжниците „Турбина -2003“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление  гр.**** и физическото лице – нетърговец И.Л.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят СОЛИДАРНО на кредитора „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ООД / с предишно наименование и правно – организационна форма „ Хипо – Алпе - Адриа – Аутолизинг“ ЕООД/, ЕИК *****, със седалище  и адрес на управление гр. ****, сумата от 3074.40 евро, въз основа запис на заповед от дата 03.01.2008г, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК – 04.02.2015 г., до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 120,26лв. – държавна такса и 440,46лв.- юрисконсултско възнаграждение. В двуседмичния срок за възражения, уреден в разпоредбата на чл.414, ал.1 от ГПК, длъжниците депозирали възражение срещу вземането по заповедта. Ищецът е предявил настоящия установителен иск по чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, като заявява, че в негова полза е възникнало вземане срещу длъжниците по силата на процесната ценна книга. В настоящото производство се претендира установяване на вземане в размер на 3074,40евро, представляваща дължима сума по Запис на заповед от 03.01.2008г. С процесната ценна книга „Турбина -2003„ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление  в **** чрез законния си представител се е задължил да заплати на кредитора процесната сума, като вторият длъжник И.Л.Т. авалирал задължението при условията, при които същото било поето. Менителничният ефект притежава всички необходими реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 535 от Търговския закон, поради което същият съставлява годно основание да се ангажира отговорността, както на издателя, така и на авалиста, който се е задължил при същите условия и в същия обем.  Сочената отговорност се носи солидарно по силата на чл. 513, ал.1 от Търговския закон. 

Основното възражение на ответниците е, че искът на поемателя на записа на заповед е погасен по давност, тъй като е предявен след изтичане на тригодишния давностен срок, уреден от разпоредбата на чл.531, ал.1 от Търговския закон.

Съгласно същия текст, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. В настоящия случай падежът е уговорен на определен ден – 01.02.2012г., или давностният срок изтича на 01.02.2015г., но предвид факта, че същият е неприсъствен ден, то срокът изтича в края на първия присъствен ден или на 02.02.2015г. Заявлението е постъпило в съда на 04.02.2015г. От приложения плик се установява, че пощенското клеймо, поставено върху пощенския плик, носи дата 03.02.2015г. От представеното удостоверение от „Български пощи“, изх.№ 0500-672/ 23.11.2015г., се установява, че процесната препоръчана пратка е приета на 02.02.2015г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че  исковата молба е депозирана в рамките на тригодишния давностен срок. Не се възприема възражението на жалбоподателя в насока, че правнорелевантна се явява датата, поставена на пощенското клеймо, а не каквато и да било друга дата, като пощенското клеймо представлява волеизявление на оператора, че действието е извършено на посочената дата. Сочената от жалбоподателя задължителна съдебна практика – решение № 182/ 17.11.2010г., постановено по т.д. № 76/ 2010г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, касае друга хипотеза, а именно конкуренция между датата на постъпване на исковата молба в съда и тази, посочена на пощенското клеймо, като приоритет в тези случаи се дава именно на тази, посочена върху клеймото. В настоящия случай се установява, че пощенската пратка е приета на една дата, а пощенското клеймо е поставено на следващия ден. Съгласно разпоредбата на чл.77, ал.3 от Закона за пощенските услуги, пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга използва датни клейма за подпечатване на пощенските марки, на пощенските продукти с отпечатан върху тях специален знак за цената за заплащане на пощенските услуги, на пощенските пратки и на документите за приемане и предаване на пощенски пратки, както и за приемане и изплащане на пощенски парични преводи. Удостоверената от пощенския оператор в удостоверението дата – 02.02.2015г., съвпада и с датата на издадената фактура, разписка, системен бон и списък на приетите пратки, сред които под № 11 фигурира процесното заявление срещу длъжника – юридическо лице. С оглед изложеното, съдът намира, че макар в нарушение на разпоредбата на чл.77, ал.3 от Закона за пощенските услуги служителят в пощенската станция да е поставил датно клеймо на 03.02.2015г., то самата пощенска пратка е подадена именно на 02.02.2015г., т.е. в рамките на давностния срок. Следователно, правото на иск не е погасено по давност, като подаването на искова молба по чл.422 от ГПК има ретроактивно действие – от датата на подаване на заявлението в пощенския клон, което е извършено в рамките на тригодишния срок от датата на падежа. В този смисъл давността е прекъсната преди изтичане на давностния срок, поради което и правото на иск не е погасено.

   Възражение за погасяването на отговорността на авалиста на основание чл. 147 от Закона за задълженията и договорите, не е наведено във въззивната жалба, поради което и не следва да бъде обсъждано. Все пак, за пълнота, ще се посочи, че същото е неоснователно предвид същностната разлика между поръчителството по ЗЗД и менителничното поръчителство - авал, уреден в Търговския закон. Акцесорността на отговорността на поръчителя е изключена при авала, като авалистът отговаря дори да е налице недействителност на задължението, за което е даден авалът, с изключение на порок във формата на ценната книга. Ето защо правилото на чл. 147 от ЗЗД е неприложимо спрямо менителничния поръчител, дори той да е физическо лице  - нетърговец, в какъвто смисъл се явява и трайната съдебна практика, в частност решение № 120 от 30.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 988/2009 г., TK, II т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 26 / 24.04.2014 г по т. д. № 1027/2013 година на ВКС , ТК , ІІ т . о , решение № 185/ 22.11.2010г. по т.д. № 136/ 2010г. на ВКС. 

С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че е налице валидно възникнало задължение за жалбоподателя да заплати на въззиваемата страна сумата от 3074.40 евро, въз основа запис на заповед от дата 03.01.2008г., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК – 04.02.2015 г., до окончателното изплащане на вземането. До същия правен извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което и решението, постановено от него, следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника по въззивната жалба следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски. Същите се констатират в размер на 473лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.9, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изложеното, съдът

                                                  РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 451/ 09.02.2016г., постановено по гр.д. № 10105/ 2015г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ХІІІ гр.с.