Определение по дело №25/2024 на Административен съд - Силистра

Делото е образувано по искова молба на Н.А.Н. срещу Административен съд – Варна, с която се иска присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по ЗОДОВ.

С определение № 156 / 15.02.2024 г. исковата молба беше оставена без движение, като ищецът бе задължен да уточни следното:

1.                     ако се претендира обезщетение за вреди от съдебни актове, да се посочи датата и номера на всеки един от тези актове, съдилищата, които са ги постановили, и номерата на делата, по които са постановени актовете;

2.                     ако се претендира обезщетение за вреди от действия на съдилища, да се посочи датата на извършване на всяко едно от тези действия, съдилищата, които са ги извършили, както и да се опише в какво се изразява всяко едно от тези действия;

3.                     да се посочи какви точно имуществени и/или неимуществени вреди са настъпили за ищеца от всеки един отделен акт и/или действие на съдилищата;

На жалбоподателя бе указано с гореописаното определение, че при неизпълнение на произтичащите от определението задължения, производството по делото ще бъде прекратено.

С определение № 202 / 01.03.2024 г. бе постановено разглеждането на исковете за обезщетяване на вреди, произтичащи от КАНД № 840 / 2022 г. на Административен съд – Варна, да продължи по настоящото дело, а разглеждането на исковете за обезщетяване на вреди, произтичащи от КАНД № 968 / 2023 г. на Административен съд – Варна, да се отдели за разглеждане в самостоятелно производство. Ето защо по-долу ще бъде извършена преценка само относно това, доколко са отстранени недостатъците по предявяването на исковете за обезщетения, свързани с КАНД № 840 / 2022 г. на Административен съд – Варна.

С молба вх.№ 306 / 29.02.2024 г. бе направено уточнението, че се претендират обезщетения за вреди от „ДЕЙСТВИЯТА“ на Административен съд – Варна по КАНД № 840 / 2022 г. Това означава, че ищецът визира не съдебни актове, а фактически действия. Въпросните действия са описани в молбата така: „[...] Административен съд – Варна е допуснал да бъде отнето СУМПС за срок от един месец, без дори Н.А.Н. да притежава такова, както и без да има доказателства по делото, че същото е изтекло и че има влязла в сила ЗПАМ“. От цитираното описание не става ясно коя е датата на твърдяното вредоносно „действие“ и в какво се изразява самото „действие“, а точно тази индивидуализация определението за оставяне без движение изрично предписваше да бъде направена. Думата „допуснал“ предполага, че се касае за бездействие. Вероятно ищецът има предвид, че Административен съд – Варна е бездействал, вместо да извърши някакво дължимо фактическо действие или да постанови съдебен акт. Настоящият състав обаче не може да извлече от съдържанието на молба вх.№ 306 / 29.02.2024 г какво точно е това дължимо действие или съдебен акт. Следователно процесуалните задължения, произтичащи от определение № 156 / 15.02.2024 г., не са изпълнени изцяло. С оглед на това се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 158, ал. 3 АПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 25 / 2024 г. на Административен съд – Силистра.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

Съдия: