Определение по дело №103/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договори за особен залог, сключени между „О.” като залогодател и „У. И.”, Република С., като заложен кредитор, вписани в ЦРОЗ на 18.07.2013 год. под № *810 и на 23.07.2013 год. под № *1320, а при условията на евентуалност- и иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на „О.” на посочените два договора за особен залог.

В исковата си молба ищецът А. Ц. Г., в качеството му на синдик на „О.” гр. Кърджали, твърди, че с молба от 09.10.2012 год. „М.” ГмбХ, Австрия, поискал от Окръжен съд – Кърджали откриване на производство по несъстоятелност на ответника „О.” . По молбата било образувано гр.д.№ 370/2012 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали. С молба от 26.07.2013 г. „П.и.б.” е поискала от Окръжен съд – Кърджали откриване на производство по несъстоятелност на „О.” . По молбата било образувано гр.д.№ 224/2013 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали. С определение № 591/25.07.2014 г., постановено по гр. д. № 224/2013 г., последното било присъединено към гр.д.№ 370/2012 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали. Твърди, че с два договора за особен залог, вписани по надлежния ред в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) първия ответник „О.” е учредил и вписал в полза на втория ответник „У. И.”, Република С., особени залози върху свои движими вещи за обезпечаване на свои задължения в размер на 70 666 384. 19 лева, ведно с лихви за забава в размер на БЛП + 10 %, по изпълнителен лист от 02.10.2012 год., издаден по т. д. № 6115/2012 г. по описа на Софийски градски съд. С договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ на 18.07.2013 год. под № *810, бил вписан особен залог върху железопътни релси с обща дължина 9400 м., ведно с крепежни елементи и траверси, и 22 бр. ж.п. стрелки върху 2400 кг. антимон и върху магнезий – до 5 000 кг., находящи се на производствената площадка на залогодателя в гр. Кърджали, бул. „Б. № 1.. С разпореждане № *311/30.07.2011 год. на ЦРОЗ било вписано пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество. С договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ от 23.07.2013 г. под № *320, бил вписан особен залог върху подробно посочените в исковата молба стоки на залогодателя, находящи се на производствената площадка на залогодателя в гр. Кърджали, бул. „Б. № 1.. С разпореждане № *734/ 06.08.2013 г. в ЦРОЗ било вписано пристъпване към изпълнение от заложния кредитор върху заложеното имущество. Твърди се, че с решение № 223/29.11.2013 г. по т. д. № 370/2012 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали била обявена неплатежоспособността на „О.” – гр. Кърджали, като е определена начална дата на неплатежоспособността на дружеството – 31.12.2012 г. Открито било производство по несъстоятелност на дружеството и е бил назначен синдик. Ищецът твърди също, че посочените особени залози се недействителни по отношение на кредиторите на „О.” , на основание чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ, а при условията на евентуалност – на основание чл. 135 от ЗЗД. Твърди, че процесните два договора за особен залог са сключени в „подозрителния период” по смисъла на чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ, поради което трябвало да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на „О.” . При условията на евентуалност се твърди, че с учредяването на посочените особени залози „О.” е увредил своите кредитори. Твърди, че вземанията, обезпечени с вписан по реда на Закона за особените залози особен залог се удовлетворяват от получената сума при реализацията на обезпечението. В резултат на двата особени залога, получените от осребряването на заложеното имущество суми няма да се разпределят между всички кредитори на „О.” в производството по несъстоятелност, а до размера на обезпеченото вземане от 70 млн. лв. ще бъдат изплатени на заложния кредитор. И двамата ответника – залогодателят и заложният кредитор, са знаели за увреждането към момента на учредяването на особените залози. Поради изложеното, моли съда да обяви за недействителни по отношение на кредиторите по несъстоятелността на договори за особен залог, сключени между „О.” като залогодател и „У. И.”, Република С., като заложен кредитор, вписани в ЦРОЗ на 18.07.2013 год. под № *810 и на 23.07.2013 год. под № *1320, а при условията на евентуалност- да бъдат обявени за недействителни спрямо кредиторите на „О.” на посочените два договора за особен залог, на основание чл.135 от ЗЗД.

В представен в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК писмен отговор, ответникът „О.” твърди, че за да са налице предвидените в чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ и чл. 135 от ЗЗД основания, е необходимо длъжникът да е сключил или безвъзмездни сделки или сделки, при които има нееквивалентност на престациите. В конкретния случай приложение намирала хипотезата на чл. 646, ал. 6 от ТЗ, тъй като учредения особен залог бил върху активи, придобити със средства на „С.К.” . Последното дружество било праводател на залогополучателя „У. И.”, като на основание договор за цесия е придобил вземания срещу „О.” , определени в споразумителен протокол от 31.12.2012 год. Според този протокол и Приложения № 1, 2, 3 и 4 към него, и счетоводна справка от 20.08.2012 год., „О.” дължал на „С.К.” сумата в размер на 62 994 546.83 лева, която сума била формирана на основание извършени доставки на стоки и услуги и прехвърлени вземания, включително и за закупуване на активите - предмет на атакувания особен залог. По отношение количествата оловна шлака и ферити придобиването било извършено със средства на „С.К.” , но била закупена суровина, след преработката на която били получени заложените активи. В тази връзка се твърди, че предмета на залога е придобит с кредитни средства, предоставени от праводателя на залогополучателя. Задължението на „О.” към „С.К.” възникнало преди датата на подаване на молбата за откриване на производство за обявяване в несъстоятелност, както и преди началната дата на неплатежоспособността.

В подадена, в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, допълнителна искова молба, ищецът твърди, че не са налице предпоставките на чл. 646, ал. 6, т. 3 от ТЗ за прилагането на тази норма. Твърди, че основните елементи на фактическия състав на обезпечението, подлежащо на атакуване по реда на чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ, са следните: учредяване на обезпечението след началната дата на неплатежоспособността; учредяване на обезпечението в така наречения „подозрителен период”, началния момент на който се изчислява ретроактивно от подаването на молбата по чл. 625 от ТЗ, а крайния момент е деня преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност; наличие на предходен дълг (наличен или неналичен) на длъжника; относимост на залога към предходния дълг; благоприятен ефект за обезпечения кредитор, изразяващ се в поставянето му в по-благоприятно положение, в сравнение с това, което той би имал при разпределение в производството несъстоятелност, ако обезпечението не е било учредено. Твърди, че тези елементи са налице. Твърди също, че обстоятелството, че ответникът по такъв иск, който е заложен кредитор по договор за особен залог, е започнал или не изпълнение върху заложеното имущество, не влияе по основателността на иска.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът „У. И.” Република С. не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражение, не е оспорили истинността на представен документ, не е посочил и не е представил писмени доказателства. В съдебно заседание представителят по пълномощие на ответника „У. И.” Република С. моли съда да отхвърли предявените искове. Счита, че е налице хипотезата на чл.646, ал.6, т.3 от ТЗ, която изключва недействителността на учредените в случая залози, независимо ,че същите били сключени в подозрителния период.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с предявените искове, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От извършената служебно справка в Търговския регистър, на основание чл.23, ал.4 от Закона за търговския регистър, се установява, че с решение № 233 от 29.11.2013 г., постановено по гр.д. № 370/2012 г., Кърджалийският окръжен съд е обявил неплатежоспособността на „О.” гр. Кърджали, ЕИК *, с начална дата – 31.12. 2012 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството, като е назначен ищеца за временен синдик на дружеството. Установява се също така, че с определение № 10 от 06.01.2014 г. по гр.д.№ 370/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, ищецът е назначен за постоянен синдик на „О.” гр. Кърджали, какъвто е и понастоящем.

Не се оспорва обстоятелството, че гр.д.№ 370/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд е образувано по молба от 09.10.2012 г. на „М.” ГмбХ, Австрия, както и че по молба от м.07.2013 г. на „П.и.б.” за откриване на производство по несъстоятелност на „О.” е било образувано гр.д.№ 224/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, което впоследствие е присъединено към гр.д.№ 370/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

От представените и приети по делото като доказателства два броя договори за особен залог на движими вещи, съответно от 30.05.2013 г. и 04.06.2013 г., и двата сключени между „У. И.”, дружество учредено на 23.08.2012 г. и съществуващо според законодателството на Република С., в качеството на заложен кредитор, и „О.” Г., като залогодател, се установява, че същите са сключени на посочените дати за обезпечаване на всички вземания на заложния кредитор („У. И.” Република С.), произтичащи от изпълнителен лист от 02.10.2012 г., издаден по т.д.№ 6115/2012 г. по описа на Софийски градски съд, търговско отделение, и образуваното изпълнително дело № *0094 по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова в размер на 63 222 738.78 лева главница, 3 924 094 лева – законна лихва към 25.032013 г., 1 068 678.58 лева – деловодни разноски по арбитражно производство, 128 582.83 лева – държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист, 2 320 290 лева – адвокатско възнаграждение, 2 000 лева – платени от взискателя такси по изпълнението или 70 666 384.19 лева. Съгласно посочените договори за особен залог, за обезпечаване на горепосоченото вземане залогодателят „О.” е учредил в полза на „У. И.” Република С. (заложен кредитор) особен залог върху движими вещи, както следва: 1.) по договора за особен залог от 30.05.2013 г. – железопътни релси с обща дължина 9400 м, ведно с крепежни елементи и траверси и 22 броя ж.п. стрелки и 2400 кг антимон, магнезий – до 5000 кг. и 2.) по договора за особен залог от 04.06.2013 г. – 6 500 кг. арсен 99.5%, 8 825 кг. амониев хлорид, 8 925 кг. калций метален, 10 000 кг. калцинирана сода, 8 850 кг. стронциев карбонат, 18 980 кг. ксантогенат, 300 000 ВМТ (влажни метрични тона) оловна шлака, 50 000 ВМТ (влажни метрични тона) ферити и 1 350 кг. антимон, всички находящи се на производствената площадка на адрес бУ.Б. № 1., Г..

От представените и приети по делото като доказателства –удостоверение № 732896/11.12.2013 г. на Централен регистър на особените залози, заявление от 11.12.2013 г. за вписване на договор за залог – опис № 732896, декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК от 11.12.2013 г. – опис № 732896, заявление от 11.12.2013 г. за вписване на пристъпване към изпълнение – опис № 732896, удостоверение № 732904/ 11.12.2013 г. на Централен регистър на особените залози, заявление от 11.12.2013 г. за вписване на договор за залог – опис № 732904, декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК от 11.12.2013 г. – опис № 732904, заявление от 11.12.2013 г. за вписване на пристъпване към изпълнение – опис № 732904, се установява, че договорът за особен залог от 30.05.2013 г., с който се учредява особен залог върху железопътни релси с обща дължина 9400 м, ведно с крепежни елементи и траверси и 22 броя ж.п. стрелки и 2400 кг антимон, магнезий – до 5000 кг., е вписан в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) на 18.07.2013 г. под № *810, а договорът за особен залог от 04.06.2013 г., с който се учредява особен залог върху 6 500 кг. арсен 99.5%, 8 825 кг. амониев хлорид, 8 925 кг. калций метален, 10 000 кг. калцинирана сода, 8 850 кг. стронциев карбонат, 18 980 кг. ксантогенат, 300 000 ВМТ (влажни метрични тона) оловна шлака, 50 000 ВМТ (влажни метрични тона) ферити и 1 350 кг. антимон, е вписан в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) на 23.07.2013 г. под № *320. От цитираните доказателства се установява също така, че с разпореждане № *311 от 30.07.2013 г. и разпореждане от 06.08.2013 г. в ЦРОЗ са вписани заявления за вписване на пристъпване към изпълнение на заложеното с двата договора имущество.

По делото е представен и приет като доказателство Споразумителен протокол от 31.12.2011 г., сключен между „О.” Г. и „С.К.” Г., с който страните по договора констатират, че към 31.12.2011 г. „О.” признава, че има безспорни непогасени задължения към „С.К.” в размер общо на 62 994 546.83 лева, формирани от: 1.) фактурирани стоки и услуги в размер общо на 2 562 139.62 лева, подробно описани в приложение № 1 и приложение № 4 (представени и приети по делото като доказателства), 2.) договори за прехвърляне на вземания в размер общо на 22 155 302.57 лева, подробно описани в приложение № 2 (представено и прието по делото като доказателство) и 3.) извършени парични преводи по договор за търговско представителство в размер общо на 38 277 104.64 лева, а „С.К.” признава, че към 31.12.2011 г. има безспорни непогасени задължения към „О.” в размер общо на 59 820.87 лева. В цитирания споразумителен протокол са посочени също така неуточнени вземания на страните, като със същия са се съгласили частично дължимата от „О.” сума в размер на 31 451 958.30 лева да бъде изплатена на „С.К.” от „О.” в периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. на дванадесет равни погасителни вноски, както и че останалите дължими суми ще бъдат уредени през 2012 г.

Представен е и договор за цесия, сключен между „С.К.” , като цедент, и „У. И.” Република С., като цесионер, съгласно който цедентът прехвърля на цесионера следните свои вземания срещу „О.” : 1.1. всички вземания на цедента срещу длъжника, установени по основание и размер с арбитражно решение от 12.09.2012 г. по в.а.д.№ 25/2012 г. на Търговския арбитраж при Националната юридическа фондация и описани в изпълнителен лист от 02.10.2012 г., издаден по т.д.№ 6115/2012 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, както следва: 1.1.1. вземане за сумата от 63 223 738.78 лева, дължима въз основа на сключен между цедента и длъжника Споразумителен протокол от 31.12.2011 г., 1.1.2. вземане за законна лихва за забава върху сумата от 63 223 738.78 лева за времето от 17.08.2012 г. до окончателното изплащане на тази сума, 1.1.3. вземане за сумата от 1 068 678.58 лева, представляваща присъдени на цедента разноски по в.а.д.№ 25/2012 г. на Търговския арбитраж при Националната юридическа фондация, 1.1.4. вземане за сумата от 128 582.83 лева, представляваща заплатена от цедента държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист, и 1.2 вземане на цедента за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 320 290 лева по изпълнително дело № *0094 на ЧСИ Хриса Пурнарова, рег.№ 741. По делото е представено и писмо от „С.К.” до „О.” с вх.№ 1095/ 17.10.2012 г., с което последното дружество се уведомява за прехвърлянето на гореописаните вземания.

Съгласно чл.646, ал.2, т.2 от Търговския закон, може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността учредяването на залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в едногодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. Касае се за т.нар. „преферентен” иск, който е конститутивен по своя характер, и има за предмет относително недействителни действия и сделки на длъжника. Искът е предявен от активно легитимирана по силата на чл.649, ал.1 от ТЗ страна – синдикът на „О.” , и в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност.

Предпоставките на чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ, на основание на която разпоредба е предявен настоящия иск, за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на учредяването на залога са: 1.) учредяване на залог от длъжника, извършено след началната дата на неплатежоспособността му 2.) учредяване на обезпечението (залог) в т.нар. „подозрителен период”, който при този иск се изчислява от датата на подаване на молбата по чл.625 за откриване на производство по несъстоятелност, като началния момент е една година преди молбата, а при знание у кредитора за неплатежоспособността на длъжника – две години, а крайния момент е до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност (арг. от чл.646, ал.1 от ТЗ, по силата на който учредяване на обезпечение върху вещ от масата на несъстоятелността, направено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, е нищожно, 3.) наличие на предходен дълг на длъжника, респективно – съществуване на вземане срещу длъжника, предхождащо учредяването на залога, което вземане е необезпечено дотогава от длъжника и 4.) залога се учредява за обезпечаване на необезпеченото от длъжника дотогава вземане срещу него.

В тази връзка, от гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че по молба от 09.10.2012 г. за откриване на производство по несъстоятелност на „О.” е било образувано гр.д.№ 370/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, като с решение № 233 от 29.11.2013 г. е обявена неплатежоспособността на „О.” гр. Кърджали, с начална дата – 31.12. 2012 г., и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Установява се също така, че на 30.05.2013 г. и 04.06.2013 г., – или след началната дата на неплатежоспособността на „О.” (31.12.2012 г.) и до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност – 29.11.2013 г., т.е. в „подозрителния период”, длъжникът „О.” е учредил два залога в полза на втория ответник „У. И.”, с които е обезпечил вземане на последния към него в общ размер на 70 666 384.19 лева, което не е било обезпечено дотогава от длъжника.

От гореизложеното се установява, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за обявяването за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „О.” на договорите за особен залог от 30.05.2013 г. и 04.06.2013 г., сключени между „О.” като залогодател и „У. И.”, Република С., като заложен кредитор, вписани в ЦРОЗ на 18.07.2013 год. под № *810 и на 23.07.2013 год. под № *1320. В случая, учредяването на обезпечение (залог) върху вещи от масата на несъстоятелността, с процесните два договора, при налична неплатежоспособност на „О.” , създава преференция в полза на обезпечения кредитор („У. И.”) или благоприятен („преферентен”) ефект, изразяващ се в поставянето му в по- благоприятно положение в сравнение с това, която той би имал при разпределение в производството по несъстоятелност, ако обезпечението не бе учредено. Тази преференция му позволява лесно да избегне очакваните бъдещи ефекти на несъстоятелността и специалните правила за разпределение на имуществото на длъжника във вреда на останалите кредитори.

Във връзка с горното, неоснователен е довода, че в случая е налице хипотезата на чл. 646, ал. 6 от ТЗ, тъй като предмета на залога бил придобит с кредитни средства, предоставени от праводателя на залогополучателя – „С.К.” . Съгласно посочената разпоредба (чл.646, ал.6 от ТЗ), алинея 2, т.2 на чл.646 от ТЗ не се прилага, когато залогът или ипотеката са учредени: 1. преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника; 2. да заместват друго вещно обезпечение, което не може да бъде обявено за недействително според правилата на този раздел или 3. за обезпечаване на кредит, предоставен за придобиване на предмета на залога или ипотеката. В случая не се установява, а и не се твърди от ответниците, че е налице хипотезата на т.1 или т.2. Не се установява също така и че е налице последната хипотеза на чл.646, ал.6 от ТЗ, а именно – че особените залози са учредени за обезпечаване на кредит, предоставен за придобиване на предмета на залога или ипотеката (т.3). От цитираните по- горе два броя договори за особен залог, съответно от 30.05.2013 г. и 04.06.2013 г., се установява изрично, че особените залози не са учредени за обезпечаване на кредит, предоставен за придобиване на предмета на залога, а е учреден залог върху движими вещи, собственост на длъжника, за обезпечение на вземане на „У. И.” към „О.” в общ размер на 70 666 384.19 лева, което не е било обезпечено дотогава от длъжника и което е прехвърлено на дружеството от „С.К.” , съгласно цитирания по – горе договор за цесия.

Впрочем, от обсъдените по – горе – споразумителен протокол от 31.12.2011 г. и договор за цесия се установява, че вземането в размер на 63 222 738.78 лева, дължимо съгласно споразумителния протокол, включва вземане в размер на 38 277 104.64 лева за извършени парични преводи по договор за търговско представителство, вземане в размер на 22 155 302.57 лева по договори за прехвърляне на вземания и вземане в размер на 2 562 139.62 лева от фактурирани стоки и услуги. От цитираните писмени доказателства, както и от процесните два броя договори за особен залог се установява също така, че освен посочената сума вземането в общ размер от 70 666 384.19 лева включва вземане за платени от взискателя такси по изпълнението, вземане за адвокатско възнаграждение, за държавна такса в производство по издаване на изпълнителен лист, за деловодни разноски по арбитражно производство, както и вземане за лихви. Освен това, по отношение на заложените количества ферити и шлака самите ответници сочат, че от цедента „С.К.” е била закупена изходната суровина, необходима при преработката.

Ето защо, доколкото не се касае за кредит, предоставен за придобиване на заложените движими вещи, съдът намира за ирелевантно, с оглед разпоредбата на чл.646, ал.6, т.3 от ТЗ, твърдяното от ответниците обстоятелство, че активите са били придобити със средства на С.К.” , което дружество е праводател на залогополучателя „У. И.”. Поради изложеното, съдът намира за неотносими по делото представените в тази връзка от ответника „О.” писмени доказателства, чието приемане като такива е отказано.

Несъстоятелен е довода на ответника „О.” , релевиран в подадения по делото писмен отговор, че за да са налице предвидените в чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ основания, е необходимо длъжникът да е сключил или безвъзмездни сделки или сделки, при които има нееквивалентност на престациите, доколкото тези хипотези не се съдържат в чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ, нито въобще в чл.646, ал.2 от ТЗ в настоящата му редакция.

Поради изложеното, следва, на основание чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ, да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „О.” Г. процесните два договора – договор за особен залог от 30.05.2013 г., сключен между „О.” Г. като залогодател и „У. И.”, Република С., като заложен кредитор, вписан в Централния регистър на особените залози на 18.07.2013 г. под № *810 и договор за особен залог от 04.06.2013 г., сключен между „О.” Г. като залогодател и „У. И.”, Република С., като заложен кредитор, вписан в Централния регистър на особените залози на 23.07.2013 г. под № *320.

Предвид основателността на предявения на основание чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ иск, съдът не следва да се произнася по евентуално предявения, на основание чл.135 от ЗЗД, иск.

При този изход на делото, с оглед стойността на договорите за особен залог – 70 666 384.19 лева, следва да се осъдят ответниците да заплатят по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса за предявения иск в размер на 2 826 655.30 лева, определена съгласно чл.69, ал.1, т.4 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „О.” със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бУ.Б. № 1., ЕИК *, следните договори: 1.) договор за особен залог от 30.05.2013 г., сключен между „О.” гр. Кърджали като залогодател и „У. И.”, дружество учредено на 23.08.2012 г. и съществуващо според законодателството на Република С., с регистриран адрес: С. № 2, сграда О. М., ул. О. М., В., М., С., с регистрационен № *, като заложен кредитор, вписан в Централния регистър на особените залози на 18.07.2013 г. под № *810 и 2.) договор за особен залог от 04.06.2013 г., сключен между „О.” Г. като залогодател и „У. И.”, дружество учредено на 23.08.2012 г. и съществуващо според законодателството на Република С., с регистриран адрес: СС. № 2, сграда О. М., ул. О. М., В., М., С., с регистрационен № *, като заложен кредитор, вписан в Централния регистър на особените залози на 23.07.2013 г. под № *320.

ОСЪЖДА„О.” със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бУ.Б. № 1., ЕИК *, и „У. И.”, дружество учредено на 23.08.2012 г. и съществуващо според законодателството на Република С., с регистриран адрес: С. № 2, сграда О. М., ул. О. М., В., М., С., с регистрационен № *, с адрес за връчване на съдебни книжа в страната: Г. , У.В. П. № 2, .1, О. 1, и лица, упълномощени да представляват дружеството: А.Л. Г. Г. от Софийска адвокатска колегия и А..М. А. Ш. от Софийска адвокатска колегия, да заплатят по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса за предявения иск в размер на 2 826 655.30 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :