МОТИВИ към ПРИСЪДА №49/27.03.2017г. по
НОХД №1828/2016г., изготвени на 28.03.2017г.
С. районна
прокуратура е внесла обвинителен акт против подс. Г.И.Г. за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
РП- С., редовно призована изпраща свой представител, който поддържа обвинението
така, както е внесено. Предлага на подсъдимия Г. да се наложи наказание „Лишаване
от свобода” за срок от ЕДНА година и ДВА месеца, което да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим. Предлага на подс. Г. да се наложи и наказание „Глоба”
в размер на 1000 лева.
Подсъдимият,
след като не е бил открит на домашния му адрес, включително и от служители на
РУ на МВР- Сливен не е призован за съдебно заседание и делото се разгледа в
негово отсъствие по реда на чл.269, ал.3 т.1 от НПК. Упълномощеният защитник
моли да се определи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК, тъй
като били налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Алтернативно
предлага наказанието да бъде в размера предложен от прокурора. Относно
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” предоставя на съда да го
определи.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 04.12.2016г.
свидетелите С.Й. и В.К. били нощна смяна и изпълнявали патрулно постова дейност
в гр. С.. Около 03,40 часа те се намирали на бул. „Братя Миладинови” до заведение
„Мелъди”. Покрай тях минал лек автомобил „Мерцедес” с рег. №….. толкова близо,
че двамата служители на реда помислили, че ще ги блъсне. Полицаите го последвали
с патрулния автомобил, включвайки светлинна и звукова сигнализация. Водачът на
лекия автомобил завил на светофарите в обратна посока. Двамата служители на
реда го настигнали на спирката пред „Рикас център” и го спрели за проверка.
Установен бил водачът на автомобила, подс. Г.И.Г.. Св. К. му поискал документи
за проверка, но той отказал да представи такива. Тогава го предупредил, че ще
извикат екип на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., поради което да
остане в колата и да изчака. Подсъдимият тогава се ядосал и излязъл от колата.
Тръгнал да пресича пътното платно движейки се към нощното заведение „Мелъди”.
Двамата полицаи се уверили, че подсъдимия е във видимо нетрезво състояние, тъй като силно
миришел на алкохол. Разпоредили му да се върне в колата, но той не изпълнил
разпореждането. Държал се арогантно. Твърдял, че има пари и ще се оправи, както
винаги дотогава се е оправял, че нищо не могат да му направят. Тогава двамата
полицаи потърсили съдействие от свои колеги, които били наблизо в същия район и
го задържали за неизпълнение на разпореждането. На място дошли и служители от
КАТ- С., свидетелите Г.Г. и Д.Г.. Служителите на реда отвели с патрулен
автомобил подс. Г. ***, където на водача е била извършена проверка за употреба
на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен №ARBB 0058.
Уредът отчел концентрация на алкохол в размер на 1,86 промила в издишания
въздух. На подс. Г. бил издаден талон за медицинско изследване и отведен до
ЦСМП- С., където отказал да даде кръв за изследване. Подс. Г. отказал да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества. Бил му съставен от св. Г. АУАН
№582122/04.12.2016г. за отказа да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества. От св. Г. му бил съставен и АУАН №821831 от същата дата 04.12.2016г.,
че управлява МПС след употреба на алкохол и че не представя свидетелство за
управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите С.Й., В.К., Г.Г. и Д.Г., дадени в хода на съдебното
следствие, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло
с всички останали събрани по делото доказателства.
Съдът дава
вяра и изцяло кредитира писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си
подс. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343Б, ал.1 от НК, затова че на 04.12.2016г. в гр. С. по
бул. „Братя Миладинови” управлявал МПС лек автомобил „Мерцедес” с рег. №…… с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,86 на хиляда
установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен №ARBB 0058.
Безспорно е
авторството на деянието, както и виновното поведение на подсъдимия. От
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че подс. Г. на
04.12.2016г. вечерта е употребил алкохол и след полунощ около 03,40 часа е
тръгнал управлявайки лек автомобил „Мерцедес” с рег. №СА 7101 СР в гр. С.по
бул. „Братя Миладинови” в посока от „Розова градина” към светофарите. Установи
се безспорно, че е преминал покрай полицейския автомобил, в който са били
свидетелите К. и Й., че те са последвали автомобила, който на светофара е завил
в обратна посока и те също са завили в обратна посока и с пуснати светлинен и
звуков сигнал са спрели подсъдимия на спирката пред „Рикас център”. От
доказателствата по делото по несъмнен начин се установи, че подс. Г. е управлявал
лекия автомобил след като е употребил алкохол, тъй като при направената му проверка
с техническо средство „Дрегер алкотест 7510” уредът е отчел концентрация на алкохол в
размер на 1,86 на хиляда. Подс. Г. не е дал кръв за изследване, а освен това е
отказал да му бъде извършен и полеви тест за наркотици. Всичко това показва, че
деянието подс. Г. е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Знаел е много добре, че е употребил алкохол,
но въпреки това се е качил във въпросния лек автомобил и го е управлявал по
бул. „Братя Миладинови” до спирането му от служителите на реда, свидетелите С.Й.
и В.К..
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия
и несъобразяването му с императивните разпоредби на ЗДвП.
Съдът не
констатира смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът отчете
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно предишните
осъждания на подсъдимия, както и множеството наложени административни наказания
по закона за движение по пътищата.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията.
Съдът счита, че на подс. Г. следва да се определи наказание за извършеното
престъпление по чл.343Б, ал.1 от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй
като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства,
нито някое смекчаващо отговорността му обстоятелства е изключително по своя
характер. Нещо повече както бе посочено по- горе съдът не отчете никакви смекчаващи
отговорността му обстоятелства. Съдът счита за справедливо наказанието
„Лишаване от свобода” да бъде в средния предвиден от закона размер, а именно за
срок от ДВЕ години, а не както предлагат прокурора и алтернативно защитника на
подсъдимия за срок от ЕДНА година и ДВА месеца. Следва да се отчете, че подс. Г.
е многократно осъждан и то точно за такива деяния, а именно за шофиране без да
е правоспособен водач или след употреба на алкохол. Видно е, че той явно не се
поправя, а продължава да извършва такива деяния. Ето защо наказание в по- нисък
размер от ДВЕ години „Лишаване от свобода” съдът счита за неадекватно и с такова
наказание не биха се постигнали целите му. Ето защо наказание в средния размер,
а именно за срок от ДВЕ години съдът намира за справедливо и отговарящо на
обществената опасност на деянието и дееца и с него ще се постигнат целите на
генералната и специалната превенция. Съдът счете, че не са налице условията за
прилагане института на условното осъждане. Видно е от справката за съдимост на
подс. Г., че той е осъждан на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ
характер. Наложеното му по НОХД №624/2013г. на С. районен съд наказание е „Лишаване
от свобода” за срок от ДЕВЕТ месеца, чието изпълнение е било отложено за
изпитателен срок от ТРИ години. Тази присъда е влязла в сила на 16.04.2013г. Изпитателният
срок е изтекъл на 16.04.2016г. За да бъде реабилитиран е нужно след този срок
да изтече петгодишен срок без да е извършил ново умишлено престъпление от общ
характер, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода”. Едва тогава
той може да бъде реабилитиран, съгласно разпоредбата на чл.88а, ал.3, вр. ал.1,
вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК. Видно е, че от изтичането на изпитателния срок,
определен му с присъдата по НОХД №624/2013г. на Сливенски районен съд до
извършването на деянието по настоящото производство не е изтекъл предвидения в цитираната
разпоредба петгодишен срок за да се приеме, че е реабилитиран. Ето защо след
като подсъдимия не е реабилитиран следва да изтърпи ефективно наложеното с
настоящата присъда наказание. Това наказание подс. Г. следва да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим на основание чл.57, ал.2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, тъй като от материалите по делото е
видно, че той се е укривал, поради което съдът разглежда наказателното
производство в негово отсъствие. Съдът счете, че следва да наложи с оглед
постигане целите на генералната и специалната превенция и най- вече за
поправянето на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „Глоба” като
намира, че е най- подходящо тя да бъде в размер на 800 лева.
Съдът
разглеждайки приложената по делото справка за нарушител/водач установи, че подс.
Г.Г. е имал издадено свидетелство за управление на МПС на 11.08.2016г., което е
валидно до 11.08.2026г. Описани са какви категории притежава, поради което
съдът следва да приеме, че е правоспособен водач и на основание чл.343г от НК
следва да го лиши от правоуправление. Намира, че с оглед постигане целите на
генералната и специалната превенция, отчитайки упоритостта от негова страна за
извършване на престъпления по транспорта, както и множеството му наложени
административни наказания по ЗДвП е най- подходящо наказанието „Лишаване от
право да управлява МПС” да бъде за срок от ЧЕТИРИ години.
Съдът счита
така определените наказания за справедливи и за отговарящи в максимална степен
на обществената опасност на деянието и дееца.
Ръководен от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: