Р Е Ш Е Н И Е
№ 9/ 29.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в
публично заседание на двадесети януари двехиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Румяна Русева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 50 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Д.С.Г. е предявил против „Дженерали застраховане“
АД иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата
от 26 000 лв.
В
исковата молба се твърди, че на
21.07.2018 г. по време на движение по първокласен път Е79 след изхода на гр. С.
в посока гр. С., на пътния възел при мотел „Мамин Кольо" С.Н.Н. в
качеството на водач на лек автомобил „Ф. Ф." с рег. № ***** при извършване
на маневра „завой наляво“ навлязъл в лентата за насрещно движение, като не
пропуснал насрещно движещия се там мотоциклет „БМВ Ф800СТ" с рег. № *****,
управляван от Д.С.Г., вследствие на което му причинил телесни повреди,
изразяващи се във фрактура на латералния край на дясна клавикула (ключица),
контузия на главата, натъртвания по цялото тяло. За пътния инцидент е образувано
ДП № 3393М - 408/2018 г. по описа на РУ - С., съответно пр. пр. № 1824/2018 г.
по описа на РП - С., което с Постановление от 16.08.2018 г. е прекратено по
желание на пострадалия. Вследствие на получените увреждания ищецът търпял
значителни болки, страдания, неудобства в личния си живот, както и негативни
последици в емоционално отношение. По отношение на управлявания от виновният водач
МПС е налице застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключена с „Дженерали застраховане" АД на 13.09.2017 г. и валидна от
14.09.2017 г. до 13.09.2018 г. Предвид
изложеното иска на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ответникът да бъде осъден да му
заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.
Ответникът „Дженерали застраховане" АД оспорва предявения иск с доводи за неоснователност
поради изплащане на застрахователно обезщетение, прекомерност на исковата
претенция и съпричиняване от страна на пострадалия.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Предявеният от Д.С.Г. против
„Дженерали
застраховане" АД иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
който регламентира правото на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото
увредено лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и прекия причинител на
вредата договор за застраховка „гражданска отговорност ", с който е застрахована
деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство. Затова
отговорността на застрахователя
е обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
По делото не е спорно, че на 21.07.2018 г. по първокласен път Е79 след изхода на гр. С.
в посока гр. С., на пътния възел при мотел „Мамин Кольо" С.Н.Н. при
управление на лек автомобил „Ф. Ф." с рег. № ***** при извършване на
маневра „завой наляво“ блъснал движещия се в насрещната лента за движение мотоциклет
„БМВ Ф800СТ" с рег. № *****, управляван от Д.С.Г..
За управлявания
от С.Н.Н. лек автомобил с
рег. № ***** е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със Застрахователна
полица № ВС/08/117002488899
от 13.09.2017 г. със срок на действие от 14.09.2017 г. до 13.09.2018 г.,
издадена от „Дженерали застраховане" АД.
Вследствие
на пътнотранспортното произшествие водачът на мотоциклета Д.С.Г. е получил
счупване на дясната ключица във външния край.
С Платежно
нареждане от 19.04.2019 г. „Дженерали застраховане" АД е превело на Д.С.Г.
сумата от 14 000 лв. по Щета № *********/ 20.08.2018 г.
С
доброволното плащане на застрахователно обезщетение застрахователят всъщност е
признал извънсъдебно, че вина за настъпване на процесното ПТП има застрахованият
при него водач на лекия автомобил. Спорен по делото е
въпросът налице ли е съпричиняване от страна на ищеца.
Механизмът на настъпване на пътнотранспортното
произшествие е описан в Констативен протокол № р – 11529/ 02.08.2018 г., в
който е посочено, че участник 1 (Н.й Стоянов Н. като водач на лек автомобил „Ф. Ф." с рег. № *****),
извършвайки маневра „завой наляво“, навлязъл в насрещната пътна лента и отнел предимството на движещия се по нея участник 2 (Д.С.Г. като
водач на мотоциклет „БМВ Ф800СТ" с рег. № *****), вследствие на което се
реализирало ПТП.
Данни за
механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие се съдържат
и в показанията на св. С.С., разпитан по делегация през РС С., който сочи, че
водачът на лек автомобил „Ф. Ф."
с рег. № ***** спрял на пътното платно на пътния възел при мотел „Мамин Кольо“
и след преминаване на автомобилите от насрещната лента за движение предприел
маневра „завой наляво“. В същия момент в посока С. към С. се появил мотоциклет,
след което, като го видял, водачът на лекия автомобил спрял в насрещната лента
за движение. В този момент мотоциклетистът започнал да го заобикаля, но лекият
автомобил потеглил отново, като му затворил пътя и последвал удар.
От заключението на назначената по делото
автотехническа експертиза се установява, че скоростта на движение на мотоциклет
„БМВ Ф800СТ" с рег. № ***** непосредствени преди произшествието е 50 км. ч., а в момента на удара –
28. 4 км. Към момента, в който лекият автомобил е предприел маневра „завой
наляво“, мотоциклетът е бил на разстояние 57. 17 м. от мястото на удара.
Опасната зона на спиране да мотоциклета при скорост от 50 км. ч. е 37. 19
м.
При тези данни по делото съдът намира, че
вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие има изключително водачът
на лекия автомобил поради нарушаване разпоредбата на чл. 37, ал. 1, изр. 1 ЗДП,
вменяваща в задължение при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства. В случая от показанията на св. С.С. по категоричен
начин се установи, че след започване на маневрата „завой наляво“ и възприемане
на движещия се в насрещната лента за движение мотоциклет водачът на лекия
автомобил е спрял в насрещната лента, но веднага след това, без да изчака
преминаването му, е потеглил отново, при което мотоциклетистът не е имал
никаква възможност да го заобиколи или спре. Заключението по приетата съдебно –
автотехническа експертиза в частта, в която се сочи, че водачът на мотоциклета
е можел да предотврати процесното ПТП, тъй като разстоянието, в което се е
намирал в момента, в който лекият автомобил е предприел маневрата „завой
наляво“ (57. 17 м.), надвишава опасната зона на спиране на мотоциклета (37.19
м.), съдът не кредитира предвид данните по делото, които не са били известни на
експерта, че след спирането на автомобила в насрещната лента за движение
непосредствено преди преминаване на мотоциклета той е потеглил отново, при
което ударът между тях е бил непредотвратим независимо от ниската скорост,
с което се е движел мотоциклета. По изложените съображения съдът намира, че водачът на лекия автомобил е единствено
виновен за настъпване на пътнотранспортното произшествие.
Що се отнася до границите на отговорността на
застрахователя, важи принципът за тъждественост на застрахователното
обезщетение с обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност. Съгласно
чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица на увреждането. Неимуществените вреди са неизмерими в
пари, поради което по силата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за тях се определя от
съда по справедливост. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието "
справедливост " не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица
конкретни съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението. Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи взависимост от вида и характера на причинените
увреждания, срока за възстановяване, интензитета и продължителността на
болките.
В настоящия случай от приетата съдебно – медицинска
експертиза се установи, че вследствие на ПТП ищецът е получила счупване на дясната
ключица във външния край. Според вещото лице за лечение на това счупване се
поставя мека поддържаща превръзка при режим на ранно раздвижване поради липса
на разместване, срокът за възстановяване на което е до два месеца. От
показанията на св. Н. Г. – брат на ищеца, се установи, че ищецът е носил
превръзка на рамото 30 дни, след което възстановяваното му продължило в САЩ
около 3 месеца.
Предвид характера на причиненото на ищеца увреждане –
счупване на дясната ключица без разместване, търпените в процеса на
възстановяване болки и неудобства в ежедневието от невъзможността да си служи с
ръката, психическият и социален дискомфорт от влошеното качество на живот, от
една страна, а, от друга, не особено продължителния период на възстановяване, както
и обстоятелството, че ищецът е напълно възстановен от травмата, съдът намира,
че за претърпените болки и страдания от настъпилия на 21.07.2018 г. пътен
инцидент обезщетението за неимуществени вреди на ищеца следва да се определи на
14 000 лв., каквато сума му е изплатена от застрахователя по предявената
пред него застрахователна претенция. Изложеното налага извод за неоснователност
на предявения иск поради погасяване на процесното вземане с извършеното от „Дженерали застраховане" АД
доброволно плащане.
Поради отхвърляне на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Д.С.Г. следва да
заплати на ответника „Дженерали
застраховане" АД направените
по делото разноски за вещо лице в размер на 600 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Г., ЕГН **********,***
против „Дженерали застраховане" АД със седалище
и адрес на управление гр. С., бул. „Княз Александър Дондуков” № 68, ЕИК ***** иск за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
станалото на 21.07.2018 г. ПТП.
ОСЪЖДА Д.С.Г. да заплати на „Дженерали застраховане" АД направените по делото разноски в размер на 600 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред АС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: