Р Е
Ш Е Н
И Е №39
Гр. Трън, 27.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-Трън, гражданско отделение, в
публичното съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
при участието на секретаря Г.А., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 65/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са от "Топлофикация – П." АД срещу И.С.В. обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 1 030,60 лв. /хиляда и тридесет лева
и шестдесет стотинки /
лева, представляваща стойност за
доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ***, ***, от които главница в
размер на 899,69лв. / осемстотин
деветдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки/ лева, за периода
от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г.
включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 130,91 лв./ сто и тридесет лева и деветдесет и
една стотинки/ лева за периода от
09.09.2016г. до 07.11.2018
г; както и законната лихва върху
главницата от 899,69 лв., считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, за които суми по ч. гр. дело № 202/2018 г. по
описа на Районен съд –Трън е издадена Заповед № 327 от 04.12.2018 г. за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и
ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда.
Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил
задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и
разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на
имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация,
и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът, като
потребител, не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на
заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката
и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 130,91 лв. за
периода от 09.09.2016 г. до 07.11.2018г. С
тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
С Разпореждане №117 от 16.04.2019 г. съдът, след като е
приел, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК, а предявените с нея искови
претенции са процесуално допустими, е разпоредил препис от същата, заедно с
препис от приложенията към нея да се изпратят на ответника, указвайки му
възможността в едномесечен срок от получаването им да подаде писмен отговор,
неговото задължително съдържание, последиците от неподаването му и от
неупражняването на съответните права. Съдът изрично е предупредил ответната
страна, че ако в едномесечния срок не представи отговор на исковата молба и не
се яви в първото заседание по делото, за което е редовно призован, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът по искане на
ищеца може да постанови неприсъствено решение. Препис от разпореждането, заедно
с преписи от исковата молба и останалите книжа са получени от определения особен представител на ответника
адв.Д.Х. на 29.10.2019 г. /видно от разписката на гърба на съобщението,
удостоверяваща получаването им /, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК адв.Х. е депозирала писмен
отговор. В него процесуалният представител на ответника оспорва качеството на И.С.В. като
потребител на топлинна енергия, както и наличието на облигационно
отношение между нея и ищцовото дружество. Твърди се, че няма доказателства ответницата
да е собственик, или ползвател на жилището,
за което са начислени посочените в исковата молба суми, а именно:
апартамент, находящ се в гр. П., ***.
Поради това и за процесния период
ответницата не е имала облигационни
отношения с ищцовото дружество, както и качеството на потребител на
топлинна енергия и БГВ за процесния имот. Оспорва се и обстоятелството, че
облигационната връзка между ответника и ищцовото дружество е възникнала по силата на закона и при общоизвестни
общи условия. Иска се съда да отхвърли предявените
искове за главници и лихви изцяло, като неоснователни и недоказани.
Както и да им бъде дадена възможност да ангажират и допълнителни доказателства
с оглед становището на ищеца по отговора на исковата молба и указанията в
доклада на съда.
В съдебното заседание ищцовото дружество,
чрез пълномощника си, поддържа исковата молба.
Ответницата И.С.В., редовно призована, не се
явява, вместо нея в качеството и на особен представител се явява адв.Д.Х. от
ПАК.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По допустимостта:
Предявени са положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични
вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че препис от заповедта
за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5,
вр. ал. 1 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени му от съда указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното
установяване.
По същество:
Уважаването на предявените искове е
обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на
пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно
отношение между него и ответника, имащо за предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия,
че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден
недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и
допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответника в забава и
размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването на облигационното продажбено
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното
дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна
енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на
купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по
отношение на топлоснабден недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно, при придобиване на правото на
собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо
изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/ 29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
Изясни се, че с отговора на исковата молба
ответника изрично оспорва пасивната си материалноправна легитимация в процеса с
твърдението, че между него и ищцовото дружество не е съществувало твърдяното
облигационно правоотношение, което обуславя проверката на съда относно тази
първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните
вземания.
За доказване на предявените искови претенции
по основание от страна на ищцовото дружество са ангажирани писмени
доказателства, от които се установява, че с договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на наредбата на държавните имоти от 19.11.1987г. А.Й.В. е
придобил процесния недвижим имот. Видно от удостоверение за наследници рег.№
131/23.02.2016г. след смъртта на съпруга й на 26.01.2016г. ответницата е
съсобственик на процесния недвижим имот, заедно с дъщеря си С.А.С.. Видно от
приетото по делото заявление- декларация ********** ответницата И.В. е поискала
и съответно е била открита партида на нейно име на топлофициран имот находящ се
в гр.П., ***, като основанието за придобилане е удостоверение за наследници. Въпросното
заявление е от 14.03.2016г. Родствената връзка се доказва и от приложеното и
приобщено по делото Удостоверение за наследници с изх. №131/23.02.2016г. на
община П., издадено от община П..
При анализ на така събраните
доказателства и следващите от тях фактически изводи, съдът намира, че от страна
на ищцовото дружество, при разпределената му доказателствена тежест, е
установило при условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154 ГПК
съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него
и ответницата И.С.В., обусловено от притежавани от него права върху имота.
От дружеството-ищец бяха
ангажирани необходимите доказателства, при анализа на които да се стига
еднозначно до извода, че ответника е потребител на топлинна енергия за
процесния имот – представено и приобщено към материалите по делото е искане от ответника за откриване на партида
за жилищни нужди с дата 14.03.2016г., както и декларация от същата, че не дължи
суми на дружеството –ищец към момента на подаване на искането за партида.
Ето защо, съдът приема, че предявените искове
се явяват доказани по своето основание – поради наличие на първата и основна
предпоставка за уважаването им – съществуването на облигационно правоотношение
между страните, поради което подлежат на уважаване. По направените възражения за оспорване на вземанията поради
погасяването им по давност, съдът намира, че не са налице основания за частично
отхвърляне на исковите претенции, тъй като не е изтекла тригодишната давност,
предвидена за този род вземания, след която кредиторът да губи правото си на
иск. Съдът намира за доказани исковете и по размер доколкото ответникцата не е
възразила относно размера на дължимите суми.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено ищецът, в частност за тези, направени
в хода на ч. гр. дело 202/2018г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС.
В полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК
следва да бъде присъдена сумата от 25 лв. – платена държавна такса за
заповедното производство и сумата от 25 лв. – платена държавна за исковото
производство, дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 150 лева
по водене на заповедното и исковото производства, както и платената сума от 500
лева за назначаване на особен представител.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.” АД с адрес гр. П., ***, ЕИК ***,
чрез процесуалният си представител ю.к. А.С. срещу И.С.В. ЕГН ********** с
постоянен адрес: *** обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.С.В. ЕГН ********** с
постоянен адрес: *** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.” АД с адрес гр. П., ***,
ЕИК *** сумата от 1 030,60
лв. /хиляда и тридесет лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща стойност за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в град П., ***, ***,
от които: главница в размер на 899,69лв. /осемстотин деветдесет и девет лева и
шестдесет и девет стотинки/ лева, за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. Включително, законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 130,91 лв./ сто и тридесет лева и деветдесет и една стотинки/ лева за периода от 09.09.2016г. до 07.11.2018 г., както
и законната лихва върху главницата от 899,69
лв., считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, за които суми по ч. гр. дело
№ 202/2018 г. по описа на Районен съд –Трън е издадена Заповед № 327 от
04.12.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА И.С.В. ЕГН ********** с постоянен
адрес: *** , на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК,
да заплати на "Топлофикация – П." АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ***, сумата от 50лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 202/2018г. и по настоящото исково
производство №65/2019г. по описа на Районен съд – П., сумата от 150 лв. юрисконсултски
хонорар в производството по ч. гр. дело № 202/2018г. и по гр.д. 65/2019г. и двете по по описа на
Районен съд – П., както и сумата от 500лв.
за назначаване на особен представител.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: