Разпореждане по дело №190/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по искова молба на “. П. О. гр. Б. против „М.-К. И., седалище и адрес на управление в гр.С., ул.”.№23А и Х. К. В.,ж.Б., ж.к.”., бл.40, .5, с пр.осн. чл.26, ал.2,пр.2, вр. с чл. 40, чл. 41, ал.1 и чл.10, ал.1 от ЗЗД.

Сочи се от ищеца че на 28.09.1990г между „ДФ”П.-е.”, представлявана от ответника Хр.В. и ЕФ”М. И” е сключен договор за наем, по силата на който ДФ е предоставила на ЕФ за възмездно ползване помещения, представляващи част от бившата автогара и съответните сервизни помещения, находящи се в Б., ул.”Ал.В.”.Наред с останалите клаузи в чл.3 от договора е уговорено, че налагащото се преустройство за приспособяване на помещенията за нуждите на фирмата е за сметка на наемателя, а според чл.4 – всяка промяна по вътрешния и външния вид на помещенията(сградата) става с разрешение на компетентните органи след предварително съгласуване със собственикът на сградата. Междувременно протичат структурни промени, в резултат на които се стига до създаването на ищцовото дружество, което се счита за правоприемник на наемодателя, който в резултат именно на промените престанал да съществува като юридическо лице и ответника В. е уволнен.Впоследствие уволнението е отменено и същият е възстановен по съдебен ред на заеманата преди това длъжност, след което е на 30.07.91г подписал анекс към договора за наем от 28.09.90г.Твърди се от ищеца, че с въпросния анекс двамата ответници се договорили във вреда на наемодателя, тъй като предвидили при прекратяване на договора за наем на обекта, поради изтичане на срока, наемодателя да заплати на наемателя стойността на направените от последния подобрения в размер на левовата равностойност от 80 000 ЩД.На 27.05.93г е подписан нов договор за наем на същите обекти за срок от 3г, с който се отменя стария договор и анексите към него.Въз основа на цитирания анекс и друг анекс – от 01.08.91г, се сочи, че е образувано гр.д.№432/02г относно изплащането на сумата от 80 000ЩД, поради неизпълнение на двата анекса, като алтернативно се искало осъждането на наемодателя за неоснователно обогатяване.Ищцовата страна обаче счита анекса от 30.07.91г за нищожен, тъй като е сключен от ответника В. без да има представителна власт по отношение на ДФ”П.-е.”, която поддържат че е прекратена със заповед№Ф-13/13.03.91г на Министъра на транспорта, считано от датата на обявяването й във ДВ.С прекратяването на фирмата съгл. чл.41, ал.1 ЗЗД се прекратяват и пълномощията на Х.В. като генерален директор.Горния анекс ищцовото дружество счита за нищожен и поради договарянето на двамата ответници във вреда на представляваната фирма.Заявяват че на последната й е вменено задължение в нарушение на чл.3 от наемния договор и закона.Освен това задължението от 80 000 ЩД надхвърля според тях стотици пъти реално направените разходи, още повече, че наемателя е плащал за преустройствата в лева, а не в долари.Не на последно място – в атакувания анекс уговорката за заплащане на ЩД е в разрез с чл.10, ал.1 ЗЗД, забраняваща договаряне в друга валута, освен лева.Впредвид изложеното ищеца иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че анекса към договора за наем от 28.09.90г, сключен на 30.07.91г между ДФ”П.-е.” и ЕФ”М.-И”, е нищожен поради нарушение на закона – чл.40 и чл.41, ал.1 и чл.10 от ЗЗД, като настояват да им се присъдят и разноските по делото.

В отговорът си ответника В. оспорва иска като неоснователен и ансотява за неговото отхвърляне. Твърди, че е разполагал с представителна власт при подписването на атакувания анекс, обосновавайки тезата си, като описва и обстоятелствата, наложили подписването му.

”Македония-Кирил И. в качеството си на ответник в депозирания отговор, също оспорва предявеният иск като неоснователен и моли за отхвърлянето му.Сочи, че анекса е в резултат на договорната свобода по чл.9, ал.1 ЗЗД.Не възразява да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства, но се противопоставя на ищцовото искане за допускане на гласни доказателства, тъй като счита за недопустимо доказването на сочените обстоятелства със свидетели.

Съдът, въз основа на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Според договор за наем от 28.09.1990г между ДФ „П. - е.” – Б., представлявана от генералния директор Х. В., в качеството на наемодател и ЕФ „М.И”, представлявана от К. И., в качеството на наемател, е сключен договор за наем, по силата на който първият отдал на втория за временно възмездно ползване помещения, представляващи част от бившата автогара и съответните сервизни помещения в гр. Б., ул.„А.. В.”. В чл. 3 от цитирания договор страните уговорили преустройствата на помещенията, налагащи се за нуждите на фирмата да са за сметка на наемателя. Предвидена е и възможността да уговорят нови условия и да променят съществуващите(вж. р.VІ, чл.1).

Със Заповед № Ф-13/13.03.1991г. на Министъра на транспорта на осн.чл. 11, ал. 3, буква „а” от Указ № 56 за стопанската дейност и чл. 5, ал. 1 от ПМС№ 2/1989г е разпоредено прекратяване на „П.-е.” - Б., образувана с Решение № 50 на МС от 1989г, приложение №138 и образуване като нейни правоприемници на фирми с държавно участие съгласно описаните приложения. Според приложение №2 към цитираната заповед „П. п. – Б.” поема част от активите и пасивите на прекратената държавна фирма по баланс й към 31.12.1990г и други права и задължения, съгласно разделителен протокол.По силата на чл.10 от ППУСД№ 56 за временно управляващ новоучредената фирма с държавно участие е определен К. Д. Р.. На 22.02.1991г. е съставен разделителен протокол между правоприемниците на ДФ „П.Е.” – АС Т. п., САС С., САС Разлог и АС П.превози.

Въз основа цитираната министерска заповед К. Р., в качеството си на временно управляващ ДФ „П. П. Б., е настоял пред БОС вписването, което е извършено с решение №2443/25.03.91г, постановено по ф.д.№45/91г. Последното е публикувано в ДВ бр.№46/11.06.1991г, като изрично е отбелязано, че „от обнародването в ДВ се прекратява като ЮЛ фирма „П. Е.-Б.”, като държавната фирма поема активите и пасивите по баланса й към 31.12.90г, както и другите права и задължения съгласно разделителния протокол”.

Междувременно във връзка с предприетата реорганизация с решение на УС от 04.03.1991г на ДФ”П. е.”, ответника Х. В. е освободен от изпълняваната до момента длъжност-генерален директор.С решение №280/10.05.1991г на БРС по гр.д.№144/91г по описа на с.с., в сила от 05.07.91г, цитираното решение на УС обаче е отменено и В. е възстановен на заеманата преди това длъжност в ДФ „П. Е.”. Въз основа на съдебния акт председателя на УС на ДФ „П.Е.” със Заповед №39/08.07.91г ответника Х. В. е възстановен на длъжността генерален директор на ДФ „П.Е.” гр. Б., считано от 05.07.1991г.

Според представен анекс от 30.07.1991г. сключен между ЕФ „М. – И”-Б. и ДФ „П.-е.” гр. Б. към договор за наем от 28.09.90г, страните се споразумяват при прекратяване на договора за наем на обект-стара автогара в Б. поради изтичане на срокът му, наемодателя да заплати на наемателя стойността на направените от последната подобрения в наетия обект в размер на левовата равностойност на 80 000 ЩД към момента на прекратяване на договора за наем, заради изтичане на срока. За ДФ анекса е подписан от ответника В. и по този въпрос не се спори.

Със заповед №53/12.08.91г на председателя на УС, на осн.чл.328, ал.1, т.1 КТ и заповед №13.03.91г на МТ трудовото правоотношение с В. е прекратено, считано от 12.08.91г, изтъквайки като причина „пълна ликвидация на фирмата” и същият е уволнен от длъжността „генерален директор” в ДФ”П.е.”.

Впоследствие с решение №4313/31.08.1992г по ф.д.№4035/92г. по описа на БОС, е регистрирано ЕООД “. П. с управител К.Р. и едноличен собственик на капитала “. П. О.. Решението е публикувано в ДВ бр. 79/29.09.92г, като е посочено, че БОС на осн. чл. 6, ал. 1, вр. с чл. 119, ал. 2 от ТЗ регистрира под № 183, т. 2, р. 1, стр. 172 по ф.д. № 4085/1992г горното дружество с държавно имущество, представлявано от управителя К. Ризов и че поема активите и пасивите на ДФ „П. п.-Б.”.

Според показанията на св.Я. и св.Х., работещи в ДАП от 1979г, същите били пратени от ръководството в периода 1992г – 1994г при ответния за вземат дължими от последния суми за наем.Сочат че в офиса на търговеца заварили Хр.В., който считат че работил при него след уволнението си от ДФ.

От представените писмени доказателства досежно фирмената регистрация на ответния ”М.-К. И. се установи че същият е правоприемник на ЕФ”М. – И”, явяващ се страна-наемател по цитираните договори,в т.ч. атакувания анекс и по тези въпроси не се спори.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Ищеца претендира нищожност на анекса от 30.07.91г тъй като противоречи на закона или го заобикаля на няколко основания: сключването на атакувания анекс от ответника В. от името и за сметка на ДФ”Пирин експрес” във вреда на представлявания по см. на чл.40 ЗЗД и в нарушение на чл.3 от наемния договор от 28.09.90г; без представителна власт, поради прекратяването на юридическото лице(ЮЛ) по чл.41, ал.1 ЗЗД и в нарушение на забраната на чл.10, ал.1 ЗЗД(отм.) за договаряне в друга валута, освен левове.

Предявеният иск е допустим, тъй като отговаря на всички изисквания за това.

Разгледан по същество обаче същият се явява частично основателен.

Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗЗД предвижда прекратяване на пълномощието при юридически лица с прекратяването им. От събрания доказателствен материал се установи по категоричен начин, че ДФ „П.е.” е прекратена на 11.06.1991г, когато това обстоятелство е обнародвано в ДВ с изричното отбелязване че именно „от обнародването” въпросната ДФ се прекратява като ЮЛ, като се сочи и нейния правоприемник(вж. ДВ бр. 46/2011г). Този извод се обосновава и от действащата към този момент разпоредба на чл. 11, ал. 2 от Указ 56(отм.), според която решенията на ФО на ОС по регистрацията, образуването, реорганизирането и прекратяването на фирмите се обнародват в ДВ и от тази дата възниква, съответно се реорганизира или прекратява юридическото лице. Следователно, към датата на сключване на процесния анекс – 30.07.1991г фирмата „П. Е.” е престанала да съществува като самостоятелно ЮЛ, с оглед на което и ответникът Хр.В. не е имал правомощия да сключва договори от нейно име и за нейна сметка и към момента на подписването на атакувания анекс от 30.07.91г, той не е разполагал с представителна власт по арг. на чл.41, ал.1 ЗЗД.В конкретния случай на практика е липсвала валидно изразена воля на наемодателя, в лицето на неговия правоприемник-ДФ”. П. (вж. заповед№Ф-13/103.91г; разделителния протокол от 22.02.91г, решението на БОС по ф.д.№45/91г, ДВ,46/111.06.91г и др.), което е равносилно на липса на съгласие по см. на чл.26, ал.2,пр.2 ЗЗД. Хр.В. е договарял от нейно име без да притежава необходимата представителна власт, което води до нищожност на атакувания анекс.Това е така, понеже съгласието е съществен елемент от фактическия състав на наемното правоотношение(вж.Р1062/93г, ІІ ГО; Р245/99г, І ГО и др.).Оттук и несъстоятелността на доводите на , основани на договорната свобода.Поради това уговорката за заплащане от наемодателя стойността на направените от наемателя подобрения в наетия обект в размер на 80 000ЩД, не е в състояние да ангажира ищцовата отговорност, като правоприемник на бившата ДФ.

Този извод се обоснова още от липсата данни за потвърждаване по реда на чл.42, ал.2 ЗЗД. Неприложима е и нормата на чл.41, ал.2 ЗЗД, заради отсъствие на предпоставките за това, още повече, с публикуването на прекратяването на ЮЛ в ДВ, последното следва да се счита разгласено в достатъчна степен, за да може да се позове на своята добросъвестност.

Неоснователни са доводите на ответника В., че е разполагал с представителна власт, извеждани от влязлото в сила на 05.07.91г решение на БРС по гр.д.№144/95г и заповед №39/08.07.91г на председателя на УС на ДФ „П.е.”. Възстановяването на В. по съдебен ред на заеманата преди атакуваното от него уволнение длъжност „генерален директор” и фактическото му завръщане на работа води до възстановяване единствено на трудовото му правоотношение, осигурителните му права и пр., без да рефлектира по какъвто и да е начин върху представителната му власт относно прекратеното вече ЮЛ, още по-малко върху неговата правосубектност, дееспособност и пр.Възприемане на обратното, би обезсмислило извършеното до момента правоприемство и формираните представителни органи на правоприемника по предвидения за това ред, като не се държи смета и за специалните правила досежно възникването на представителна власт за законните представители на ЮЛ. Описаната причина за прекратяване на трудовото правоотношение в заповед №53/12.08.91г на председателя на УС на ДФ, също не подкрепя тезата на ответника В.. Видно от самата заповед основанието на което е прекратено трудовото правоотношение с него е всъщност чл.328, ал.1, т.1 КТ, което е безвиновно и работодателя не дължи мотивирането му. Освен това по делото липсват данни ДФ”П. е.” да е обявявана в ликвидация и В. да е вписан като ликвидатор.Още повече, че в случая се касае до преобразуване на една фирма в друга с произтичащото от това правоприемство, без ликвидацията да е неотменна част от реорганизацията.

Второто поддържано основание за нищожност на процесния анекс, а именно – споразумяване на В. с във вреда на представлявания, настоящия състав намира за неоснователно и недоказано.

Фактическият състав на твърдяната нищожност по смисъла на чл.40 от ЗЗД предполага доказването по безспорен и категоричен начин, наличието на сключен във вреда на упълномощителя договор и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Дали е изпълнен този фактически състав е въпрос на конкретна преценка за всеки конкретен случай, като се имат предвид представените доказателства. В настоящия случай действително е налице сключване на анекс от дата 30.07.1991г. Същевременно от ищцовата страна, въпреки принципа за разпределение на доказателствената тежест, не ангажира категорични доказателства, че процесният анекс е сключен във вреда на представлявания и е налице конкретно споразумяване между ответника В. и третото лице – ЕФ „М.-И”. Поради това не се установи стойността на анекса да надхвърля в пъти реално направените разходи. Несъстоятелно е и твърдението за противоречие на атакувания анекс с разпоредбата на чл.3 от договора за наем от дата 28.09.1990г, тъй като същият допуска уговаряне на нови условия и промяна на съществуващите уговорки(вж. с р.VІ, чл.1).

Постъпването на В. след освобождаването му от ДФ на работа при ответния не се доказа. Дори обаче да се приеме за факт, сам по себе си той не е в състояние да обоснове търсената нищожност на соченото основание – чл.40 ЗЗД.

По отношение третото посочено основание за нищожност – противоречието на анекса с действащата към 1990г. разпоредба на чл. 10 от ЗЗД, съда също намира за неоснователно. Действително нормата на чл.10,ал.1 ЗЗД/отм. - ДВ, бр. 83 от 1999г/ предвижда, че уговарянето на паричните задължения в местна монета, освен в предвидените в закона случаи. В атакувания анекс обаче е посочено, че наемодателят се задължава за заплати на наемателя стойността на направените подобрения в наемания обект в размер на левовата равностойност на 80 000 щатски долара. В случая не е налице нарушение на сочената законова разпоредба, предвид уговаряне на задължението в местна монета, а именно – левовата равностойност, която само е съизмерима с 80 000 щатски долара. Очевидно финансово-икономическата нестабилност към онзи момент е мотивирала страните да уговарят като обезпечителна клауза изпълнение в местна валута, но в количество, равностойно на друга, относително устойчива, чуждестранна валута, какъвто се явява щатският долар.

С оглед изложено анекса от 30.07.91г към договор за наем от 28.09.1990г следва да се прогласи за нищожен поради сключването му между „ДФ „П. Е.” и ЕФ”М. И”, впредвид сключването му от Хр.В. за ДФ без представителна власт, поради прекратяването на ЮЛ - чл. 41 ал. 1 от ЗЗД. В останалата част исковата претенция не намира опора в закона и подлежи на отхвърляне.

Молбата на от 28.11.12г за възобновяване на производството по делото не намира опора в закона.ГПК предвижда представянето на доказателства освен в предвидената форма, още и в строго определено време,вкл. и удостоверяващите пречките по чл.142, ал.2 ГПК.След като ответника не е положил дължимата грижа и не се снабдил с редовно оформен болничен лист до деня и часа на провеждане на с.з. от 21.11.12г, то същият е пропуснал възможността да стори това по-късно.Ето защо настоящата молба се явява неоснователна, още повече че липсва основание за уважаването й, не се правят доказателствени искания, а и страната е разполагала с достатъчно възможност да организира защита си за последното с.з. по адекватен начин(чрез ангажиране на защитник и пр.).

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците дължат на ищцовата страна направените пред настоящата инстанция разноски, които според доказателствата по делото и представения списък по чл.80 ГПК възлизат на обща стойност 5 700лв.

Водим от горното, Б. окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „М.-К.И., седалище и адрес на управление в гр.С., ул.”.№23А и Х. К. В., ж.Б., ж.к.”., бл.40, .5, че анекса от 30.07.1991г към договор за наем от 28.09.1990г, сключен между ЕФ „М. – И”-Б. и ДФ „П.-е.”, е НИЩОЖЕН поради подписването му от Х. К. В. за ДФ без представителна власт, вследствие прекратяването на ЮЛ - чл. 41 ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за нищожността на останалите заявени основания - чл. 40 и чл.10, ал.1 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „М.-К. И. и Х. К. В. да заплатят на “. П. О., всички с посочени по-горе адреси, направените по делото разноски пред настоящата инстанция, възлизащи на стойност 5 700лв/пет хиляди и седемстотин лева/.

Решението може да се обжалва пред АС-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: