Решение по дело №3064/2012 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 февруари 2013 г. (в сила от 20 февруари 2015 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20125330103064
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                           22.02.2013г.      гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, на  пети  февруари  през  две  хиляди  и  тринадесета  година в публичното заседание в следния състав:

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОРИС  ИЛИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Катя Грудева, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№3064  по описа за 2012г., намира за установено следното:          

            Производството е образувано по  евентуално  съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекс за застраховането  във  връзка  с  чл.45  и  чл.52  от  ЗЗД  и  чл.45 и  чл.52  от  ЗЗД.

            Ищецът  П.  Д.  Я. ***,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника  си  по делото  адв. Т.  Д., твърди, че на 30.06.2009г. е пътувал  в  автобус  „Мерцедес” с  рег. №******,  управляван от  ответника  Д.  К.  С.,  изпълняващ  курс  по линия  №**  за  обществен  превоз  в  гр. П.  По  време  на пътуването  настъпило  ПТП  между  автобуса  и  лек автомобил  „Шевролет  Каптива”  с  рег. №******,  управляван  от ответника  Т.  И.  М..  В резултат  на  инцидента  на  ищеца  били  причинени  разкъсно- контузна  рана  в областта  на  носа,  довела  до  деформация  на  носа в предната  му  половина,  водеща  до  обезобразяване  на  лицето;  деформация  на носната  преграда, довела  до  постоянно  разстройство  на  здравето,  неопасно  за  живота;  разкъсно-  контузна  рана  на лигавицата на  долната устна;  контузия  на  гръдния кош и  корема;  охлузване  на кожата на крайниците-  двете китки,  дясната  колянна става  и  дясната  подбедрица;  контузия  и  оток  на  кожата  на гърба.     С влязло  в сила решение по  НОХД  №3765/2010г. на  ПРС,  ХХІІІ  н.с.,  ответниците  Д.  С.  и  Т.  М.  били  признати  за  виновни  в това,  че при  управление  на  МПС  са  нарушили правилата  за  движение,  в резултат  на  което  при  независимо  съпричиняване  на  престъпния  резултат, по непредпазливост,  са причинили  на  ищеца  описаните  средни  телесни  повреди.    За  управлявания  от ответника  Т.  М.  лек  автомобил  марка  „Шевролет  Каптива”  с рег. №******, бил  сключен договор  за  задължителна  застраховка  „Гражданска  отговорност”  с  ответното дружество  ЗАД  „Булстрад  Виена  Иншурънс  Груп”  АД,  а  за  управлявания  от  ответника  Д.С.  автобус  „Мерцедес” с  рег. №******,  бил  сключен договор  за  задължителна  застраховка  „Гражданска  отговорност”  с  ответното дружество  „ДЗИ-  Общо  застраховане”  ЕАД.  Ищецът твърди,  че  ответниците  Д.  С.  и  Т.  М.  носят  солидарна  отговорност  за причинените   му  неимуществени  вреди,  поради  което  такава  солидарна  отговорност  носели  и  застрахователите  им.    От съда се иска да осъди ответниците  ЗАД  „Булстрад  Виена  Иншурънс  Груп”  АД  и  „ДЗИ-  Общо  застраховане”  ЕАД,  като  първи  предпочитани  ответници,  да    заплатят солидарно на ищеца сумата  от  общо  21100  лева,  представляващи  обезщетение  за причинените  му  неимуществени  вреди,  подробно  описани  по пера  в  исковата  молба,  ведно  със законната  лихва  върху  сумата  от  датата  на  деянието-  30.06.2009г.  до  окончателното  й  заплащане,  както и  направените  по  делото  разноски.  В  случай,  че  исковете  срещу  посочените  ответници  бъдат  отхвърлени,  ищецът  претендира уважаването  им  при условията  на солидарност  срещу  ответниците  Д.  С.  и  Т.  М..

            Ответникът  ЗАД  „Булстрад  Виена  Иншурънс  Груп”  АД,  със  седалище  и  адрес  на  управление  гр. София,  пл. “Позитано” №5, ЕИК  *********,  в писмен  отговор на исковата молба,  чрез  процесуалния  си  представител  по  делото,   оспорва иска.

            Ответникът  „ДЗИ-  Общо  застраховане”  ЕАД,  със  седалище и  адрес  на  управление  гр. София, ул.  „Георги Бенковски”  №3,  ЕИК *********,  в писмен  отговор на исковата молба,  чрез  процесуалния  си  представител  по  делото,   оспорва иска.

            Ответникът  Д.  К.  С. ***,  ЕГН  **********,  изразява  становище,  че иска  е  основателен  и  следва  да бъде уважен  срещу  първите ответници.

            Ответникът  Т.  И.  М. ***,  ЕГН  **********,  не взема  становище  по  иска.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

            Видно  от  приложеното  НОХД  №3765/2010г.  на  Районен съд-  Пловдив,  ХХІІІ  н.с.,  с влязло в сила  решение  по  същото  ответниците  Д.  С. и  Т.  М.  са  били  признати  за  виновни  за извършено от  всеки  от тях  престъпление  по  чл.343, ал.3, пр.ІІІ,  б.А,  пр.ІІ  от  НК-  за това,  че на  30.06.2009г.  в  гр. П., при  управление  на  автобус  „Мерцедес” с  рег. №******,  респ.  на  лек автомобил  „Шевролет  Каптива”  с  рег. №******,  са нарушили  правилата за  движение  и  при  условията  на независимо  съпричиняване  по непредпазливост  са  причинили  две  средни  телесни  повреди  на  ищеца  П.  Д.  Я.,  изразяващи  се  в  деформация  на  носа  в  предната му  половина  с нарушаване  симетричността  на двата  носни  отвора,  довело  до обезобразяване  на  лицето,  и  стеснения  на  носните  ходове  с последващо силно  намаление  на  носната  проходимост  и  с нарушение  на  носното дишане, довело  до  постоянно  разстройство  на  здравето,  неопасно  за  живота.   На  основание  чл.78а  от  НК  всеки  от  ответниците  е  бил  освободен  от наказателна  отговорност  за  извършеното  престъпление, като  му  е  било  наложено  административно  наказание. Съгласно  нормата на чл.300  от  ГПК  и  чл.413  от  НПК  съдебният  акт  е  задължителен  за  гражданския  съд,  който  разглежда  гражданските  последици  от  деянието  относно  това  дали е извършено деянието,  неговата  противоправност  и  виновността  на  дееца.

            Между  страните  не  се  спори,  а  и  се  установява  от приложените  писмени  доказателства,  че за  лекия  автомобил,  управляван  от ответника  Т.  М.,  към  датата  на  инцидента  е била  сключена  застраховка  “Гражданска  отговорност”  с  ответното  дружество  ЗАД  „Булстрад  Виена  Иншурънс  Груп”  АД,  а  за  управлявания  от  ответника  Д.С.  автобус  „Мерцедес” с  рег. №******,  е  бил  сключен договор  за  задължителна  застраховка  „Гражданска  отговорност”  с  ответното дружество  „ДЗИ-  Общо  застраховане”  ЕАД.

             От заключението  на приетата  съдебно- медицинска  експертиза  се  установява,  че  към  момента  на  прегледа  от вещите  лица  състоянието  на ищеца  е  значително  подобрено.  Белега  от  раната  на  носа е  избледнял, но носа  е  все  така  деформиран  с връх,  отклонен  на  дясно  и деформирана  носна  преграда  в  предната  си  част.   Долната  устна  е напълно  възстановена  след получената  рана  при  ПТП.  По време  на  ПТП  на 30.06.2009г.  Я.  е получил  контузия на гърдите  и  корема,  разкъсно- контузна  рана  на  кожата  на върха  на носа,  контузия на носа,  разкъсно- контузна  рана  по  вътрешната  повърхност  на  долната  устна  на  устата,  охлузване  на китките  на двете ръце,  охлузване  на дясното  коляно и дясната  подбедрица.  Разкъсно- контузната  рана  на  върха на  носа  е  довела  по- късно до  изкривяване  на  носа и  предната  част  на  носната  преграда.  По  време  на  ПТП  и  след това  Я.  е  имал умерени  до силни  болки  и  страдания  в областта  на главата, лицето,  крайниците и  тялото,  които  постепенно  са  отшумели  за  период  от  1-2  месеца.  Все  още  е  налице  деформация  на  предната  част  на  носа  с  отклонение  в  дясно,  която  е  окончателна и невъзвратима.   

От показанията  на св.  М. Я.-  съпруга  на ищеца,  се установява,  че  след  инцидента  лицето  на  съпруга  й  било  силно  обезобразено  и  подуто, като той чувствал  болки  в  корема,  гърдите,  раменете, гърба,  имал  охлузвания  на  двете  китки  на  ръцете.  Около  месец  след  това  е  хранел  само  с течна  храна, ходел с носна  кърпа  на  лицето,  изпитвал  болки,  през зимата  му  изтръпвала  устата  и  имал  секрет  от  носа,  дишането  му  било  затруднено.  В резултат  на  инцидента  не  успели  да  отидат  на  почивка.        

От показанията  на  св. И. С.-  колега  на  ищеца,  се установява,  че  веднага  след инцидента  го е посещавал  в болницата,  като  ищецът  бил  с  тампони    носа  и  подут  в  устата  и  по  лицето му  продължавало  да тече  кръв.  След  два  месеца  болнични  се  върнал  на  работа,  като  бил много  потиснат  и  притеснен  заради  обезобразяването  на носа  му,  говорът  му бил  променен  и  ходел  с  кърпа на  лицето.  Бил  преместен  на  друг  обект  на фирмата,  за  да  не  се  притеснява. 

            При така  установените  фактически  обстоятелства  от  правна  страна  съдът намира  следното:

            Съгласно  разпоредбата  на  чл.267, ал.1  от  КЗ  застрахователят  по  задължителна  застраховка  “Гражданска  отговорност”  покрива  отговорността  на  застрахования  за  причинените  на трети  лица  вреди  вследствие притежаването  и  използването на  моторното превозно  средство.  По  делото  безспорно  е установено, че  ответниците  Д.  С.  и  Т.  М.  са  имали  качеството  на  застраховани  съответно от  ЗАД  „Булстрад  Виена  Иншурънс  Груп”  АД  и  „ДЗИ-  Общо  застраховане”  ЕАД,  както  и  че  в  резултат  на противоправното  и  виновно  поведение  на  същите  са  били  причинени  неимуществени  вреди  на  ищеца  в резултат  на  ПТП  на  30.06.2009г.  в срока на  действие  на  застрахователните  договори.  Съгласно  чл.226, ал.1  от  КЗ  увреденият,  спрямо  който  застрахованият  е отговорен,  има  право  да  иска  обезщетението  пряко от  застрахователя.  Ето защо ответните  застрахователни  дружества  следва  да  обезщетят  ищеца  за  причинените  му  от  застрахованите  ответници  неимуществени  вреди  в резултат  на  инцидента.

В  исковата  си  молба  ищецът  е  разграничил  търпените  болки  и  страдания  от причинените  му увреждания  по  видове  и  е  предявил  множество  самостоятелни  претенции  в общ размер  21100  лв.  Настоящият състав  на съда  намира,  че  искът  за присъждане  на  обезщетение  за  неимуществени  вреди,  произтичащи  от един  и  същ  деликт,  е  един, а  не  се  касае  за  отделни  такива,  съобразно  всяко  отделно  физическо  и  психическо  увреждане,  тъй  като  неимуществените  вреди  засягат  физическото  и  психическо  състояние  на  пострадалия  като  неделима  цялост  и  се  изразяват  в  съвкупност  от негативни  преживявания  на  личността,  които  не  могат и  не  следва  да  бъдат  разграничени  поотделно,  включително  при  определяне на  размера  на  обезщетението  за  тях.  Обстоятелството,  че  ищецът  е  разграничил  по  размер  неимуществените  вреди  не  води  до  недопустимост  на  иска,  доколкото  размерът  на  общото  търсено обезщетение  е  конкретизиран  и  възлиза  на  сумата  от  21100 лв.,  с  каквато  претенция  съдът  намира,  че  е  сезиран. 

При така  събраните  доказателства  за  изпитваните  от  ищеца  болки  и  страдания  съдът  намира,  че  претърпените  от него  неимуществени вреди  следва  да  бъдат  оценени  по справедливост  съобразно нормата  на  чл.52  от  ЗЗД  на  12000  лв.   Основателно  е  искането  на  ищеца  за солидарно  осъждане  на  първите  предпочитани  ответници  ЗАД  „Булстрад  Виена  Иншурънс  Груп”  АД  и  „ДЗИ-  Общо  застраховане”  ЕАД  за  заплащане  на присъденото  обезщетение. Тъй като  в  случая  уврежданията на ищеца  са  причинени  в  резултат на допуснати нарушения  на  правилата  за  движение  от  двамата  застраховани  водачи на  МПС,  то  съгласно разпоредбата на  чл.53  от  ЗЗД  преките  причинители следва да отговарят солидарно.  Тъй  като  отговорността  на  застрахователя  е  функционално  обусловена  от  тази на застрахования,  т.е.  каквото  и  колкото  дължи  застрахования,  такова   и  толкова  дължи  и  застрахователя,  то  в  хипотеза  на  причинено  от  няколко  застраховани  лица  увреждане,  съдът  намира,  че  и   техните  застрахователи  следва  да  отговарят  солидарно  на основание  чл.53  от  ЗЗД  и  чл.267, ал.1 от  КЗ.  Този  извод  следва  от  обстоятелството,  че  увреденият  може  да претендира  пълния размер  на  обезщетението  за причинените  му  вреди  от  всеки  от причинителите,  от което  следва,  че  същият  може  да  го  претендира  и  от  всеки  от застрахователите. Ето защо  и  при  положение  че  ищецът  може  да насочи  претенцията  си  изцяло  спрямо  всеки  от  двамата  застрахователи  на  виновните  водачи,  то  не  може  да  му  се  отрече  и  възможността  да  ангажира  отговорността  на застрахователите при  условията на солидарност.  Предвид горното  съдът  намира,  че  ответниците   ЗАД  „Булстрад  Виена  Иншурънс  Груп”  АД  и  „ДЗИ-  Общо  застраховане”  ЕАД  следва  да  бъдат осъдени  да  заплатят  солидарно  на  ищеца така  определеното  му   обезщетение  за  неимуществени  вреди.  За  разликата  над  уважения  размер  от  12000  лв.  до  пълния предявен  размер  от  21100  лв.  искът  следва  да  се  отхвърли  като неоснователен  както  срещу  ответните  застрахователни дружества,  така  и  срещу  преките  причинители  Д.  С.  и  Т.  М..   

Обезщетението  следва  да  се  присъди  ведно  със  законната  лихва от  датата  на  настъпване на  деликта-  30.06.2009г.  до окончателното  му заплащане.  Възраженията  на  ответното ЗАД  „Булстрад  Виена  Иншурънс  Груп”  АД, че  не  следвало  да  дължи обезщетение  за  забава  са  неоснователни,  тъй като  съгласно  нормата  на  чл.223,ал.2  от  КЗ  застрахователят  заплаща и лихви за забава  в  случаите,  когато  застрахованият  отговаря  за плащането им.  В случая  застрахованите-  ответниците  С.  и  М.  дължат лихви  за забава  от датата  на  деликта  съгласно  разпоредбата на  чл.84, ал.3  от  ЗЗД,  поради  което  от  тази  дата  същите  се  дължат  на увредения и от  застрахователите  им,  като  в  тази  хипотеза  е  без значение  датата  на  уведомяването им.  Съгласно  чл.223, ал.2,  изр.2  от  КЗ  датата  на уведомяването на  застрахователя има  значение  единствено  за вътрешните  отношения  между застраховател  и застрахован  в  случаите, когато  в  тежест  на  застрахования  са били  присъдени  лихви за забава,  които  той  претендира  от  застрахователя. В  случая  обаче  претенцията  на  увредения  е  предявена  директно  срещу  застрахователя,  поради  което   същият следва  да му заплати  и  дължимото  от застрахования   обезщетение  за  забава.

На  основание  чл.78, ал.1  от  ГПК  ответните  дружества  следва  да заплатят  на ищеца  направените  от  него  разноски  за  адвокатско  възнаграждение,  съразмерно  на уважената  част  от претенциите  в  размер  на  1706,16   лв.

На  основание  чл.78, ал.3  от  ГПК  ищецът следва  да  бъде  осъден  да  заплати  на  ЗАД  „Булстрад  Виена  Иншурънс  Груп”  АД  юрисконсултско  възнаграждение  за  отхвърлената  част  от иска в  размер  на  376,07  лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК всеки  от  ответниците  ЗАД  „Булстрад  Виена  Иншурънс  Груп”  АД  и  „ДЗИ-  Общо  застраховане”  ЕАД  следва  да  бъде  осъден  да  заплати  по сметка  на  ПРС  държавна  такса  за разглеждане  на  делото в размер  на  240  лв.,  както  и направени разноски  за експертиза  в размер на  100  лева.              

По изложените съображения съдът

 

                                                       Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА  ЗАД  „Булстрад  Виена  Иншурънс  Груп”  АД,  със  седалище  и  адрес  на  управление  гр. София,  пл. “Позитано” №5, ЕИК  *********,  и  „ДЗИ-  Общо  застраховане”  ЕАД,  със  седалище и  адрес  на  управление  гр. София, ул.  „Георги Бенковски”  №3,  ЕИК *********,  да заплатят  солидарно на  П.  Д.  Я. ***,  ЕГН  **********,   сумата  от  12000 лв., представляващи  обезщетение  за неимуществени  вреди-  болки,  страдания  и  негативни  психически преживявания,  настъпили  в  резултат  на   разкъсно- контузна  рана  в областта  на  носа,  довела  до  деформация  на  носа в предната  му  половина,  водеща  до  обезобразяване  на  лицето;  деформация  на носната  преграда, довела  до  постоянно  разстройство  на  здравето,  неопасно  за  живота;  разкъсно-  контузна  рана  на лигавицата на  долната устна;  контузия  на  гръдния кош и  корема;  охлузване  на кожата на крайниците-  двете китки,  дясната  колянна става  и  дясната  подбедрица;  контузия  и  оток  на  кожата  на гърба,  причинени  виновно  на  30.06.2009г.  от  Д.  К.  С. ***,  ЕГН  **********,  като  водач  на  автобус  „Мерцедес” с  рег. №******,  за  който  е  сключена  застраховка  “Гражданска  отговорност”  със  ЗАД  „Булстрад  Виена  Иншурънс  Груп”  АД;  и  Т.  И.  М. ***,  ЕГН  **********,  като  водач  на  лек автомобил  „Шевролет  Каптива”  с  рег. №******,  за  който  е  сключена  застраховка  “Гражданска  отговорност”  с   „ДЗИ-  Общо  застраховане”  ЕАД,  ведно  със  законната  лихва  върху  сумата  от  30.06.2009г.  до  окончателното  й  заплащане,  както  и  сумата  от  1706,16  лв.-  разноски  по  делото,  като  за  разликата  над  12000  лв.  до  пълния  му  размер  от  21100  лв.,  ОТХВЪРЛЯ  предявения  иск  като  неоснователен  както  срещу  ЗАД  „Булстрад  Виена  Иншурънс  Груп”  АД  и  „ДЗИ-  Общо  застраховане”  ЕАД, така  и  срещу   Д.  К.  С.  и  Т.  И.  М..

            ОСЪЖДА  П.  Д.  Я. ***,  ЕГН  **********,  да  заплати  на  ЗАД  „Булстрад  Виена  Иншурънс  Груп”  АД,  със  седалище  и  адрес  на  управление  гр. София,  пл. “Позитано” №5, ЕИК  *********,  сумата  от  376,07  лв.-  юрисконсултско  възнаграждение,  съразмерно на  отхвърлената  част  от  иска.

             ОСЪЖДА     ЗАД  „Булстрад  Виена  Иншурънс  Груп”  АД,  със  седалище  и  адрес  на  управление  гр. София,  пл. “Позитано” №5, ЕИК  *********,  да заплати  по сметка  на  ПРС  държавна  такса  за разглеждане  на  делото в размер  на  240  лв.,  както  и направени по делото разноски  в размер на  100 лева.           

            ОСЪЖДА   „ДЗИ-  Общо  застраховане”  ЕАД,  със  седалище и  адрес  на  управление  гр. София, ул.  „Георги Бенковски”  №3,  ЕИК *********,  да заплати  по сметка  на  ПРС  държавна  такса  за разглеждане  на  делото в размер  на  240  лв.,  както  и направени по делото разноски  в размер на  100 лева. 

            Решението подлежи на обжалване пред ПОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала.

КГ