№ 12498
гр. София, 17.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С. Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от С. Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело №
20241110166794 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 359572/08.11.2024 г.,
подадена от С. С. Г., ЕГН: ********** и Л. С. Н., ЕГН ********** против Р. З. К.,
ЕГН ********** и С. З. К., ЕГН: **********, с която са предявени искове с правно
основание чл. 42, б. "б" от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на
саморъчно завещание от 19.11.1998 г., извършено от С. Г. Н., ЕГН **********,
починал на 03.08.2000 г., в полза на Р. З. К., ЕГН ********** и С. З. К., ЕГН:
**********, с което е направено завещателно разпореждане в полза на Р. З. К., ЕГН
********** и С. З. К., ЕГН: ********** с недвижим имот, представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в землището на с. Н., СО, Район „******”, местност „******”,
имот с идентификатор 51250.5673.16 с площ 4838 кв.м., трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при
неполивни условия: 7, при съседи: поземлени имоти с идентификатори:
51250.5673.17, 51250.5673.99, 51250.5673.15, 51250.5672.95, а в условията на
евентуалност – искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че С. С. Г., ЕГН: ********** и Л. С. Н.,
ЕГН ********** са собственици на по ¼ идеална част от недвижим имот,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в землището на с. Н., СО, Район „******”,
местност „******”, имот с идентификатор 51250.5673.16 с площ 4838 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята при неполивни условия: 7, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: 51250.5673.17, 51250.5673.99, 51250.5673.15, 51250.5672.95,
придобити въз основа на осъществено от тях давностно владение, продължило
считано от 03.08.2000 г. до настоящия момент.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на
исковата молба от името на ответниците в производството, с които се извършва
признание на заявения главен иск в производството с правно основание чл. 42, б.
"б" от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от 19.11.1998 г., извършено от С. Г. Н., ЕГН **********, починал на
03.08.2000 г., в полза на Р. З. К., ЕГН ********** и С. З. К., ЕГН: **********, с
което е направено завещателно разпореждане в полза на Р. З. К., ЕГН ********** и
С. З. К., ЕГН: ********** с недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в
1
землището на с. Н., СО, Район „******”, местност „******”, имот с идентификатор
51250.5673.16 с площ 4838 кв.м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни
условия: 7, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 51250.5673.17,
51250.5673.99, 51250.5673.15, 51250.5672.95.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
С оглед обективираното в отговора на исковата молба изявление за
признание на предявения главен иск, настоящият съдебен състав намира, че следва
да остави без уважение останалите доказателствени искания, направени с исковата
молба.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на
делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
28.04.2025 г. от 15:30 часа, за когато да се призоват страните.
IІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата молба се твърди, че ищците санаследници по закон на С. Г. Н. с
ЕГН **********, починал на 03.08.2000г. Същият бил техен дядо по бащина
линия, като освен ищците оставил наследник по закон и Р. С. К.а с ЕГН **********
- дъщеря.
Поддържа се, наследодателят С. Г. Н. с ЕГН **********, към момента на
смъртта си, е притежавал имущество, което е съдържало и следния недвижим
имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в землището на с. Н., СО, Район „******”,
местност „******”, имот с идентификатор 51250.5673.16 с площ 4838 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята при неполивни условия: 7, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: 51250.5673.17, 51250.5673.99, 51250.5673.15, 51250.5672.95.15,
51250.5672.95.
В тази връзка се излагат твърдения, че първоначално бащата на ищците - С.
С. Г. с ЕГН **********, до момента на смъртта му на 21.08.2009г., а впоследствие и
майка им Т. Р. Г. до нейната смърт на 17.03.2011г., заедно с ищците, са упражнявали
и упражняват от момента на откриване на наследството на С. Г. Н., а именно от
03.08.2000г., до настоящия момент, в пълен обем правото си на собственост върху
посочения недвижим имот, съобразно идеалните части от него, които притежават,
а именно по 1/4 идеална част за всяка една от ищците.
2
Поддържа се, че предвид характеристиките на имота, а именно, че същият
представлява земеделска земя, то от много години ищците сключват ежегодно
договор за отдаване под наем на частите им от имота с И. Л. Л. с ЕГН **********,
като и двете получават уговорената в договора за наем наемна цена от наемателя в
пари или в натура под формата на селскостопанска продукция. Това било така,
включително от 2018 година до 2024 г. В началото на месец октомври 2024г. от
наемателя Л., ищците разбрали, че тази година няма да им бъде платена наемната
цена, поради това, че трети лица са заявили, че са собственици на описания по-горе
имот, на основание завещание.
След поредица от действия ищците се снабдили с препис от Служба по
вписванията с документ, наименуван „Саморъчно заявление” акт № 33, т. I, /2019г.
по описа на Р. Р. - нотариус, вписан в регистъра на НК под № 104. За автор на този
документ в същия е вписан С. Г. Н., който както посочихме по-горе е починал на
03.08.2000г. Този документ е обявен с Протокол от 12.02.2019г. за обявяване на
саморъчно завещание, съхранявано извън кантора от Р. Р. - нотариус, вписан в
регистъра на НК под № 104. Образувано е нот. дело № 1/2019г. и per. №
2400/12.02.2019г. по описа на нотариус Р.. В протокола е вписано, че това е станало
по искане на лицето Р. С. К.а, ЕГН ********** за обявяване на съхраняваното в
дома саморъчно завещание.
От датата на смъртта на С. Г. Н., а именно 03.08.2000г. до датата, на която е
представено пред нотариус и обявено от същия саморъчното завещания, а именно:
12.02.2019г. били изтекли приблизително 19 години. В тази връзка се сочи, че
съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от СК - лицето, в което се намира едно
саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да
иска обявяването му от нотариуса. Предвид роднинските връзки между завещателя
и лицето, представило документа озаглавен „Саморъчно заявление” за обявяване
пред нотариуса, а именно: те са баща и дъщеря, то се предполагало и е безспорно
житейски логично дъщерята да е узнала за смъртта на баща си в един значително
по-ранен момент и да е изпълнила задължението си по чл. 27, ал. 1 от СК.
На следващо място се сочи, че в началото и в края на документа са посочени
две различни дати. В началото на документа е записана датата 19.11.1998г., а в края
на документа е поставена дата 19.1Х.1998г., която дата предхожда с два месеца
датата, посочена в началото на документа, в който е обективирано завещателното
разпореждане. В тази връзка се твърди, че изложената фактическа обстановска
формира извод за равнозначност на липса на датата по смисъла на чл. 25, ал.1 ЗН.
Предвид горното поддържат, че изписването на две различни дати, какъвто е
настоящия случай, представлява съществен порок на формата, водещ до
нищожност на завещателното разпореждане.
В условията на евентуалност се заявяват претенции с правно основание чл.
124 ГПК.
В тази връзка се сочи, че ищците владеят ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в землището
на с. Н., СО, Район „******”, местност „******”, който имот е с идентификатор
51250.5673.16 с площ 4838 кв.м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни
условия: 7, при съседи:поземлени имоти с идентификатори: 51250.5673.17,
3
51250.5673.99, 51250.5673.15, 51250.5672.95, съобразно идеалните части от него,
които притежават, считано от 03.08.2000г. и към настоящия момент
Владението им било е явно, трайно, постоянно, непрекъснато и спокойно,
като то е било ясно демонстрирано, открито, продължило е над 23 години и е
намерило изява чрез външни конкретни действия, станали достояние на лицата, в
чиято полза е заветът, както и на останалите сънаследници, като част от тези
действия са именно сключването от страна на всяка една от нас, в лично качество,
на договор за наем с предмет имот с идентификатор 51250.5673.16, както и
получаване на наемна цена по него. В посочените договори наред с нас фигурира
поне от 2018г. до настоящия момент, а именно 2024г. и лицето Р. С. К.А - майка на
Р. З. К. и С. З. К., представила на нотариуса документа озаглавен „Саморъчно
заявление” през 2019г.
По така изложените съображения, молят, за постановяване на решение, с
което на основание чл. чл. 42, б. „б” във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН, да бъде прогласена
нищожността на саморъчно завещание/„Саморъчно заявление” акт № 33, т. I,
/2019г. по описа на Р. Р. - нотариус, вписан в регистъра на НК под № 104, оставено
от С. Г. Н. в полза на Р. З. К. и С. З. К., обявено с Протокол от 12.02.2019г. за
обявяване на саморъчно завещание, съхранявано извън кантора от Р. Р. - нотариус,
вписан в регистъра на НК под № 104, нот. дело № 1/2019г. и per. №
2400/12.02.2019г. по описа на нотариус Р.; а в условията на евентуалност, съдът да
постанови решение, с което да признаете за установено в в отношенията между
страните, че С. С. Г., ЕГН: ********** и Л. С. Н., ЕГН ********** са собственици
на по ¼ идеална част от недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в
землището на с. Н., СО, Район „******”, местност „******”, имот с идентификатор
51250.5673.16 с площ 4838 кв.м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни
условия: 7, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 51250.5673.17,
51250.5673.99, 51250.5673.15, 51250.5672.95, придобити въз основа на
осъществено от тях давностно владения, продължило считано от 03.08.2000 г. до
настоящия момент.
Претендират се разноските в настоящото производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на
исковата молба от името на ответниците в производството, с които се извършва
признание на заявения главен иск в производството с правно основание чл. 42, б.
"б" от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от 19.11.1998 г., извършено от С. Г. Н., ЕГН **********, починал на
03.08.2000 г., в полза на Р. З. К., ЕГН ********** и С. З. К., ЕГН: **********, с
което е направено завещателно разпореждане в полза на Р. З. К., ЕГН ********** и
С. З. К., ЕГН: ********** с недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в
землището на с. Н., СО, Район „******”, местност „******”, имот с идентификатор
51250.5673.16 с площ 4838 кв.м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни
условия: 7, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 51250.5673.17,
51250.5673.99, 51250.5673.15, 51250.5672.95.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
4
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са главни искове с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН вр. чл.
25, ал. 1 ЗН и съединен в условията на евентуалност искове с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ В
ПРОИЗВОДСТВОТО, с оглед извършеното признание на предявения главен иск,
всички факти и обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното
право по този иск
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По главния иск с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН в
тежест на ответника е да докаже, че процесното завещание е съставено при
спазване на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН. По силата на чл.154, ал.1 ГПК
ползуващата се от частния документ страна е длъжна да установи автентичността
на документа и то по нетърпящ съмнение начин /в този смисъл решение №
243/31.05.2011 г. по гр.д. № 976/2010 г., ВКС, І г.о./.
По евентуалния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на
ищеца е да докаже, че е владял процесния имот постоянно, непрекъснато,
несъмнително, явно и спокойно в периода 03.08.2000 г. – 08.11.2024 г., както и че
манифестирал намерението си за своене на вещта пред останалите съсобственици.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представени с исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
ищеца.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
5
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Н., Мария Г. - тел. 02/8955423,
********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с
оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
6
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговорите на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7