Р Е
Ш Е Н
И E
№ 93
гр.Айтос, 01.07.2014 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Айтоският районен съд - гражданска
колегия, ІІ състав, в публично заседание на десети юни две хиляди и четиринадесета
година, в състав :
Председател
: Мария Джанкова
Съдебни заседатели
: …........…………
при секретаря Я.П. и в присъствието
на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.
дело N 210 по описа за 2014 година, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба на Г.И.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:*** против
Ж.Т.С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Б., обл.Б., ул.”***” №
101.
С исковата молба е предявен иск по чл.50 и сл. от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. с чл.45
от ЗЗД - за заплащане на сумата от 10 000,00 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане изразяващи
се в причинени болки и страдания, както и сумата
от 46,40 (четиридесет и шест лв. и четиридесет ст.) лева – имуществени вреди –
разходи за болничен престой, ведно със законната лихва върху горепосочените
суми, начиная от датата на увреждането – 06.08.2012год. до окончателното изплащане на дължимото. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски. Ищцата ангажира писмени и гласни
доказателства.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответницата Ж.С. не представя
писмен отговор. Не излага становище по допустимостта и основателността на
исковата претенция. При личното си явяване в съдебно заседание не оспорва
основателността на исковата претенция, а единствено размера на претендираното
обезщетение за нанесени неимуществени вреди. Не сочи доказателства.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
които прецени поотделно и в тяхната пълнота, във връзка
с доводите и съображенията на страните, намира
за установено от фактическа страна
следното:
Очертаната в исковата
молба фактическа обстановка се потвърждава
от съдържанието на всички приложени
по делото писмени доказателства, които не са
оспорени от страните, включетелно тези приобщени към АНД № 244/2013г. на АРС.
Предявеният иск
е с правно основание чл. 50 и е процесуално допустим, а съдът приема, че е отчасти и основателен, поради следните съобжащения:
Не е спорно между
страните, че през 2011 година отв.С. си взела куче, порода “трицветно гонче”,
което отглеждала и обучавала в дома си. През лятото на 2012 година наела лозе,
находящо се в местността “Лъджата” в района на с.С., област Б.ка. На 06.08.2012
г., отивайки на лозето, С. взела и кучето, вързала животното за циментов кол на
оградата на лозето със синджир, в близост до черен път. Около 16.30 часа на
същата дата, на пътя се движела ищцата Г.И.И.. Приближавайки оградата на лозето,
видяла, че там е вързано куче, което лежало от вътрешната страна. Изравнявайки
се с него, кучето изведнъж се спуснало към жената, преминало под оградата и
захапало дясната й ръка, откъсвайки част от тъканите. Тъй като И. получила
силен кръвоизлив от раната, ответницата С. я превързала веднага, а живущият с
нея на семейни начала Н. Н. отвел ищцата
с автомобила си до дома й, откъдето тя позвънила на син си. Впоследствие И.
била откарана първоначално в поликлиниката в гр.Айтос, а впоследствие в МБАЛ –
град Б.. В спешното отделение било
констатирано, че ухапването е сериозно и препоръчали операция в специализирано
заведение. На 09.08.2012 г. ищцата била оперирана в МБАЛ-ВМИ – гр.Варна и изписана седмица по-късно. Вследствие на
захапването на кучето и откъсването на част от тъканите на И. било нанесено
увреждане, довело до обезобразяване на десен горен крайник, в случая ръката -
средна телесна повреда.
Свидетелят
В. К. В., син на ищцата, е очевидец на състоянието на
майка си непосредствено след ухапването й от кучето на ответницата. Според
показанията му, състоянието на ищцата е било изключително сериозно, наложило
петдневен болничен престой и по спешност - пластична операция, като дори и към момента
И. периодично изпитва болки в ръката.
Според заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза, в резултат на телесното увреждане е нарушена
целостта на кожата на ищцата, без да е настъпило нарушение на функцията на
крайниците, но за пълното възстановяване на дефекта ще е необходима нова
пластична операция с пълноценен кожен присадък.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира предявеният
иск за частично
основателен и доказан. Нормата на
чл.50 от ЗЗД установява, че
за вреди, произлезли от каквито
и да е вещи/животни, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор те се намират. Собственикът отговаря
дори и без да е налице виновно
поведение от негова страна. Гореизложеното обосновава
извода, че в случая е налице фактически състав, визиран в чл.50 от ЗЗД. Налице е вреда, съществува и причинна връзка между поведението на животното,
собственост на ответницата и настъпилия за ищцата вредоносен резултат,
което се установява от приетото
по делото заключение на вещото
лице, кредитирато от съда, като обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо с останалия събран по делото даказателстван материал.
Като съобрази естеството на увреждането, съпътствано от болка, сравнително дългия период на
възстановяване от травмата, по време
на който период болките са продължили, затруднената възможност за извършване на
определени движения, съдът счита, че
като резултат от ухапваненето ищцата е претърпяла значителни
физически и психически страдания - болки в мястото на травматичното
увреждане, затруднени движения, продължителен период на възстановяване.
Следва да бъде ангажирана
отговорността на ответницата
за обезщетяване на тези неимуществени
вреди. Като справедливо с оглед на търпените неимуществени
вреди и предвид разпоредбата начл.52 от ЗЗД би било обезщетение в размера 2 500,00 лева. В случая
при определяне размера на обезщетението
са отчетени и своевременната намеса на
ответницата и предоставената помощ от нея и Н.. Предвид представеното – фактур с
касова бележка за заплатен болничен престой на ищцата в размер на сумата от
46,40 лв., в тази си част за обезщетяване на причиннените й имуществени вреди,
претенцията следва да бъде изцяло уважена.
Върху уважената
част от иска
следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от датата
на увреждането - 06.08.2012 г. до окончателното
й изплащане.
В останалата част до пълният му
размер от 10 000,00 лева предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора, в полза
на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски,
съобразно уважената част от иска
в размер на 170,00 лева, включително адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения,
Айтоският Районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ж.Т.С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Б., обл.Б., ул.”***” № 101
да заплати на
Г.И.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане изразяващи се
в причинени болки и страдания,
както и сумата от 46,40 (четиридесет и шест лв. и четиридесет
ст.) лева – имуществени вреди – разходи за болничен
престой, ведно със законната лихва
върху горепосочените суми, начиная от
датата на нанасяне на увреждането – 06.08.2012год. до окончателното изплащане на дължимото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за обезщетяване на нанесени
неимуществени вреди в останалата част над уважения до
пълният му размер от 10 000,00 лева.
ОСЪЖДА Ж.Т.С., ЕГН ********** да заплати на Г.И.И.,
ЕГН **********, направените съдебно-деловодни разноски в размер от 170,00
(сто и седемдесет) лева.
ОСЪЖДА Ж.Т.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на Айтоския районен съд държавна таска в размер на 101,86 (сто и
един лв. и осемдесет и шест ст.) лева, съобразно уважената част от
иска.
Решението подлежи на въвзивно обжалване
пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :