Р Е Ш Е Н И Е
№2342 10.07.2020г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито
съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8749 по описа на ПРС за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 200 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът И.З.П., ЕГН ********** е предявил срещу
ответника „ПИМК“ ЕООД, ЕИК ********* искове за осъждането му да заплати на
ищеца сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, претърпяна на 26.01.2017г., както
и да заплати сумата от 1750 лева обезщетение за имущ. вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи от разликата между получаваното трудово възнаграждение и
отпуснатата пенсия за инвалидност за периода 01.11.2017г. – 30.05.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата от 30 000 лева, считано от датата на увреждането - 26.01.2017г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски за платено адв. възнаграждение.
Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудов
договор на длъжността „*******” в отдел „*******”, като му е бил зачислен
товарен автомобил /*****/, марка „Мерцедес Актрос” с рег. № *******.
Твърди, че правоотношенията с
работодателя му са продължили до 02.11.2017 година, когато със заповед на
работодателя ТПО е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ.
Сочи, че по време на
осъществяване на трудовите му задължения при доставка на ****** за филтрация на Депото в
землището на с. *******, обл. *******на 26.01.2017 година е претърпял трудова
злополука.
При отиване на обекта, на който
ищецът е следвало да разтовари с камиона си речен камък при шофиране на самосвала
на заден ход, за да може да позиционира
камиона на мястото на разтоварване и след като е позиционирал камиона на място,
започнал да повдига коша на самосвала, за да извърши разтоварването, в резултат
на което камионът се накланя и се преобръщане на дясната му страна, оставайки в
това положение. При преобръщането на камиона ищецът изхвърча на другата страна
на седалката като удря силно ***** си и губи съзнание. Ищецът сочи, че е бил транспортиран в УМБАЛ *******АД
и приет в реанимация с ***** и съчетана ******, като е бил в тежко и
безсъзнателно състояние, като повече от пет дни е бил в реанимация, след което
е бил преведен в ***** – контактен, но неадекватен. Твърди, че когато е отищшъл
да разтоварва установил наклон на терена, както и установил липсата на указателни
и обозначителни табели. Твърди също така, че на площадката не е имало присъствие
на служител на фирмата, който да го посрещне и да му даде указания мястото и
начина на разтоварване на товара, да го запознае с особеностите на терена и да
го инструктира за безопасните условия на труд.
Ищецът сочи, че на 07.02.2017
година е изписан от ***** на болницата, с указания да продължи лечението си, а ******
му състояние продължило до средата на месец март 2017 година.
Ищецът сочи, че злополуката е
определена като трудова с разпореждане № *******на ТП на НОИ – Пловдив.
Ответникът оспорва предявените
искове, като не оспорва наличието на ТПО между него и ищеца, както и настъпилата
с ищеца трудова злополука.
Релевира възражение за
съпричиняване на вредите от ищеца и моли размерът на обезщетението да бъде
намалено съобразно степента на съпричиняване. Твърди, че на ищеца е бил проведен
начален инструктаж и че е бил запознат с
длъжностната си характеристика и съответните инструкции – Инструкция № 1 „Обща
за техническото обслужване и оборудване на товарното превозно средство преди
потегляне на път” и Инструкция № 2 „За спазване на основните изисквания при
натоварване на пътните превозни средства”, които се прилагат по делото. Заявява,
че ако съдът намери, че искът за неимуществени вреди е основателен,
обезщетението да бъде намалено, като некореспондиращо с търпените болки и
страдания от ищеца.
Ответникът е поискал привличането
на застрахователните дружества ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” и Застрахователно дружество „Евроинс” АД като
трети лица – помагачи с оглед на сключените договори за застраховка „трудова
злополука“ и „отговорност на работодателя“.
Третите лица
помагачи ЗД Евроинс АД и ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп АД са взели становище
за неоснователност на исковете. ЗД Евроинс АД сочи, че е платило на ищеца обезщетение за настъпила
временна нетрудоспособност в размер на 400 лева, но не представя доказателства
за плащането им.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
За да се уважи предявеният иск с
правно основание чл. 200 от КТ е необходимо ищецът да установи, че е работил по
трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото му
правоотношение при изпълнение на служебните задължения е настъпила посочената
злополука, че същата е призната за трудова по съответния ред, че злополуката е
довела до временна неработоспособност на ищеца, както и твърдението му, че в
резултат на увреждането на здравето му, настъпило при злополуката, е претърпял неимуществени
вреди – болки и страдания, неудобства, причинени по време на лечението,
усложнения и неудобства в ежедневието му, които са последица, в пряка и
непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука.
При доказване на тези обстоятелства
от страна на ищеца в тежест на ответника е да установи възраженията си, на
които основава искането си за намаляване на обезщетенията, а именно, че ищецът
е действал при условията на груба небрежност, водещо до намаляване на
отговорността на работодателя.
Между страните не се спори, и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника
на длъжност “*******” до 01.11.2017г., както и че ищецът е претърпял трудова
злополука на 26.01.2017 г. около 13,00 часа, вследствие на която е получил *******,
без открита *******, като няма данни разпореждането да е било обжалвано.
Видно от представената епикриза,
издадена от МБАЛ –*******АД ищецът е приет с диагнозата ******* и е бил докаран
в безсъзнателно състояние – *** в спешното отделение като е приет в реанимация.
На 26.01.2017г. му е била извършена операция на *****, като на 07.02.2017г. е
бил изписан от болницата с подобрение и с постепенно възстановен **** статус.
Издадено е и ЕР № ***** с 50% ТНР
поради общо заболяване за срок от една година, като му е била отпусната пенсия
за инвалидност поради общо заболяване със срок
01.11.2018г. в размер на 170 лева.
От
заключението по допуснатата СМЕ с вещото лице З.Н., която съдът не кредитира
изцяло, тъй като вещото лице не е извършило преглед на ищеца, а и вещото лице
не е експерт в областта на *****, се установява, че на ищеца е било причинено
тежка ***** под *****, **** на окосмената част на *****, **** състояние, които
увреждания са в резултата на удар с или върху твърд тъп предмет и отговарят по
начин и време да са причинени , както се събщава в данните по делото. Според
вещото лице лечението е протекло без усложнения, като пострадалият е възстановен
и би трябвало да може да упражнява основната си професия, както иче непостоянното главоболие е възможно да
продължи известно време, но постепенно ще намалява и ще изчезне.
От
заключението по допуснатата СМЕ с в.л. **** А.А. ****, което съдът цени изцяло
като компетентно и безпристрастно дадено след претърпяната травма ищецът има ********.
Към момента на експертизата обективното му състояние нарушава способносттта му
да упражнява професията на ****на товарен автомобил.
Следователно
безспорно по делото е установено, че на 26.01.2017г. ищецът е претърпял
злополука, която е призната за трудова по надлежния ред, като по времето, по
което е настъпила, същият е бил в трудово-правни отношения с ответника, като
злополуката е настъпила по време на извършване на възложената работа.
Безспорно се
установява, че при злополуката на ищеца е причинено внезапно травматично
увреждане на здравето, а именно – *******,
довела до трайна нетрудоспособност от 50% за период от една година.
Налице е
причинна връзка между злополуката и увреждането, като
от заключението на вещото лице А., се установява, че три години след
злополуката са налице промени в ****и ****дейност на ищеца, както и нарушаване
на способността му да упражнява професията си на ****.
От
изслушаната по делото СПЕ с вещото лице Д. К., се установява, че от злополуката
до момента на експертизата при ищеца е
налице влошаване на състоянието, установени са високи стойности на ***** ии ******.
Описани са и психични симптоми – *******, както и е налице влошено ****и ****състояние.
Налице са и ****нарушения, според вещото лице злополуката е променила начина на
живот на ищеца и е довела до промени във
всички сфери на живота му, а освен това
е нарушила и способността му да работи като ****. Според вещото лице
нарушенията при ищеца са хронични, т.к. са продължили близо година след
инцидента и са налични и към момента на извършаване на експретизата, като е
необходимо продължително време за възстановянането му, понеже се наблюдава и ****
на ищеца.
От показанията
на свидетеля на ищеца Д. П., негова *****, се установява, че след прибирането
му от болница вкъщи, се оплаквал от болки в *****, не можел да пази равновесие,
бързо се уморявал и доста напълнял. Отделно от това се чувствал *****, *****,
чувствал се несигурен, защото не се чувствал добре здравословно и не можел да
работи, притеснявал се и за това, че семейството му трябвало да се издържа само
от заплатата на ***** му.
От разпита
на П. П., негова ****, е видно, че след инцидента ****й се движи бавно, има
световъртежи и не може да върши физическа работа, като освен това е и много
притеснен от факта, че не може да работи, за да издържа семейството си.
От
изслушаното заключение на вещото лице З.М. се установява, че пропуснатите
ползи, изразяващи се в разликата между получаваното ТВ и пенсията за
инвалидност за периода 01.11.2017г. – 30.05.2018г. е в размер на 1 773,81 лева.
От
изслушаната САТЕ с вещото лице В.С. се установява, че причината за преобръщането
на самосвала е неправилното му позициониране на терена при разтоварването му,
понеже камионът е бил разположен напречно по наклонения терен и непоставянето
на предпазния колан от ****а.
Представени са
проведените с ищеца инструктажи за запознаването му с инструкцията за безопасна
работа при товаро-ратоварната дейност с автомобили и ремаркета, съгласно която
е разписано в член 9, че разтоварването на товара от самосвала с вдигане на
коша при странично наклонен терен по-голям от 6% се забранява.
От
представения протокол от 14.03.2017г. за извършеното разследване на злополуката
се установява, че ищецът не се е съобразил със страничния наклон на площадката за
разтоварване и не е ползвал наличния в седалката на водача предпазен колан. В
протокола са контатирани и допуснати нарушения на правилата за безопасност на
труда и от **** на работодателя на ищеца като непровеждането на начален
инструктаж и липсата на писмена договореност между работодателите за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа в една
строителна плащадка на повече от няколко предприятия и липсата на взаимна
информираност за рисковете при работа и координация на дейностите за
предпазване на работещите от тези рискове.
При така
установените факти от значение за спора съдът намира, че ищецът безспорно
доказва да са му причинени неимуществени и имуществени вреди от злополуката,
която е довела до трайно намалена работоспособност от 50% за срок от една
година.
Съдът
приема, че предвид вида и характера на увреждането - тежка ****, протекла с ****
и ***на ищеца са причинени болки и страдания, които продължават, макар и с
отслабнал интензитет, и понастоящем, поради което същите подлежат на обезвреда.
Съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че за репарация на
причинените на ищеца болки и страдания следва да се определи обезщетение в
размер на 30 000 лева, като отчита, че на същия са били причинени болки и
страдания, които в началото са били интензивни, както и това, че понастоящем
ищецът продължава да се оплаква от болки в *****, не може да пази равновесие,
бързо се уморява и не може да упражнява професията си.
Относно
размера на имущ. вреди съдът намира, че такива му се следват, доколокото за
процесния период ищецът е лишен от
получаването на трудовото си възнаграждение, поради инвалидизирането му и
получаването на по-нисък размер пенсия от размера на трудовото му възнаграждение.
Съгласно заключението размерът на обезщетението възлиза на 1733,31 лева, от
който съгласно чл. 200, ал. 4 КТ следва да се намали получената от ищеца сума
по сключения договор за застраховане в размер на 440 лева, като крайната
сума възлиза на 1293,31 лева.
Ето защо
искът ще се уважи до размера на 1 293,31 лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 1 750 лева ще се отхвърли.
Относно възражението
за съпричиняване, съдът намира същото за установено и доказано, по следните
съображения:
От
проведеното разследване на трудовата злополука безспорно е установено това, че ищецът
е допуснал нарушения на правилата за безопасност при работа с камиона, като не
се е съобразил със страничния наклон на площадката за разтоварване и не е
използвал наличния в седалката на колата предпазен колан. Ищецът е бил
инструктиран за това, но въпреки, че е знаел за опасността от преобръщане на
камиона, се е поставил съзнателно в
ситуация на повишен риск при изпълнение на работа, съставляваща източник на
повишена опасност, като поведението му се явява груба небрежност.
Относно
степента на съпричиняване съдът намира, че с поведението си по време на работа
с камиона пострадалият пряко е предизвикал увреждането и така той е съпричинил
вредите наравно с работодателя, чиято отговорност се свежда до нарушаване
правилата за безопасност на труда.. Ето защо съдът намира, че обезщетението,
полагащо се на ищеца следва да се намали на половина – на 15 000 лева.
Ето защо
искът ще се уважи до размера на 15 000 лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 30000 лева ще се отхвърли.
Ищецът претендира
направените по делото разноски, които, видно от представения договор за правна
защита и съдействие възлизат на сумата от 1500 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение, като на осн. член 78, ал. 1 ГПК ответникът ще следва да заплати
по съразмерност сумата от 770 лева за адв. възнаграждение.
Ответникът е претендирал
разноски в размер на общо 1927 лева, за което е представил списък с разноски,
като съобразно отхвърлената част от исковете ще му се присъдят разноски от
944,23 лева.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна
такса върху уважените размери на исковете, като същите на основание чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлизат на 600
лева за иска за неим. вреди и 50 лева за иска за имущ. вреди. В негова тежест
следва да се възложат направените от бюджета на съда разноски по съразмерност за
две СМЕ, 1 СПЕ, депизт за свидетел и 1 ССЕ в размер на 263 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ПИМК“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на И.З.П., ЕГН ********** сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 26.01.2017г.,
призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ № ****, ведно със законната
лихва върху сумата от 15 000 лева, считано от 26.01.2017г. до
окончателното плащане на дължимата сума, както и да му заплати сумата от 1
293,31 лева обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/, представляващи
разликата между получаваното трудово възнаграждение и отпуснатата пенсия за
инвалидност за периода 01.11.2017г.-30.05.2018г., като отхвърля исковете за
разликата над присъдените размери до пълните предявени размери от 30 000
лева за неим. вреди и 1750 за имущ. вреди, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ПИМК“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на И.З.П.,
ЕГН ********** по съразмерност разноски от 770 лева за адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА И.З.П.,
ЕГН ********** да заплита на „ПИМК“ ЕООД, ЕИК ********* по съразмерност разноски
в размер на 944,23 лева.
ОСЪЖДА „ПИМК“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Пловдивския районен съд сумата от 650 лева държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 263
лева – разноски за съдебни експертизи и свидетел от бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на трети лица –
помагачи на страната на ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” и Застрахователно дружество „Евроинс” АД, ЕИК
*********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ/п./Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
К.К.