Р Е Ш Е Н И Е
№ ……..
Гр.Панагюрище,13.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Панагюрският районен съд, в публично заседание на 06.04.2021
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Н.Стоянова, като разгледа докладваното от районен
съдия СТОЯНОВА АНД № 26/2021 год. по описа на Панагюрския районен съд,
за да се
произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.С.Л. ***,
с ЕГН: ********** против Наказателно
постановление № 2021-310-08-03 от 25.01.2021 г. на Началника на РУ Панагюрище, с
което за нарушение на чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ и на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН и чл.190,
ал.1 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 (петстотин) лева.
В бланкетно подадената жалба се излагат
твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна
се иска.
В съдебно заседание,
жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител, чрез който поддържа
жалбата и моли НП да бъде отменено. В хода по същество се излагат съображения
за съществени процесуални нарушения. Твърди се, че не била упомената хипотезата
на приложената санкционна норма, което ограничавало правото на защита на
жалбоподателя да разбере в какво точно се обвинява. Излагат се съображения за
маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна не се
представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като взе предвид
изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че на 09.01.2021 г. около 11,10
часа пренася в МПС с ДК № ** **** **ловната си пушка с нарезна цев „ЧЗ-Бърно
98“ на задната седалка, без да е поставено в затворен транспортен куфар или в
калъф със заключващо се устройство на спусъка.
Въз основа на АУАН било издадено
обжалваното в настоящото производство НП, което е било връчено на жалбоподателя
на 27.01.2021г.
Жалбата против НП е била подадена чрез АНО на 01.02.2021 г.,
т.е. в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, с
оглед на което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол
за законосъобразност на НП.
След анализ на събраните по
делото доказателства съдът възприема следната
фактическа обстановка:
На 09.01.2021 г. св. С.И. и
колегата му Г. *** участвали в специализирана полицейска операция с цел
установяване спазват ли се правилата по пренасяне на огнестрелни оръжия и
боеприпаси. В тази връзка полицейските служители, заедно с представител на РДГ
– Пазарджик, посетили ловище в местността „Пряслопа-Магарешки рай“ в землището
на град Панагюрище. Движели се по път II-37 от Републиканската пътна мрежа със служебен автомобил
на РДГ – Пазарджик. Пътят преминавал покрай ловището. Движейки се, полицаите
забелязали лекия автомобил на жалбоподателя, който се намирал на черен път, в
непосредствена близост до републиканския път. Жалбоподателят бил вътре в
автомобила, тъй като валял силен дъжд. Намирал се на мястото, тъй като бил
„оставен на пусия“ и следвало да сигнализира ловците в случай че забележи бягащ
дивеч. На задната седалка на автомобила се намирала ловната пушка на
жалбоподателя, която била без патрон в цевта и пълнителя.
След като полицаите забелязали
жалбоподателя, спрели служебния автомобил. Тогава полицай Ц. направил жест с
ръка към жалбоподателя, който последният възприел като повикване за проверка.
Тогава жалбоподателят привел в движение лекия автомобил, в който се намирал,
спрял пред служебния автомобил на РДГ - Пазарджик и предоставил на полицаите
документите, с които разполагал – заверен билет за лов и членска карта, както и
разрешение за носене на огнестрелното оръжие, което се намирало в автомобила
му. Тогава полицай Ц. забелязал ловната пушка на задната седалка и тъй като
същата не се намирала в транспортен куфар или в калъф със заключващо устройство
на спусъка съставил срещу жалбоподателя АУАН, по повод на който било издадено
обжалваното в настоящото производство НП.
Така установената фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Т.М. и С.И.,
от обясненията на жалбоподателя, както и от приетите по делото писмени
доказателства.
При тези доказателства, съдът
намира, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, но само
формално. Основното съображение за този извод на съда е безспорно установения
по делото факт, че нито в цевта, нито в пълнителя на оръжието се е намирал
патрон, при което е била елиминирана възможността за произвеждане на неволен
изстрел. В този смисъл са обясненията на жалбоподателя, показанията на
свидетеля по съставянето на акта С.И., както и приетите по делото писмени
доказателства. При това положение съдът намира, че наказващият орган не е
изпълнил задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН, а последният е следвало да намери приложение. Съгласно ТР № 1/2007 г.
на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая
по чл.28
от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил
никакви мотиви в НП дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53,
ал.1 от ЗАНН.
Както вече бе посочено, съдът
приема че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в ЗОБВВПИ нарушение, поради своята малозначителност e с явно
незначителна степен на обществена опасност. Легалната дефиниция на понятието
„маловажен случай“ се съдържа в чл.93, т.9 от
Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по
въпросите за отговорността. Съгласно чл.93,
т.9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съгласно чл.28, б. „а“ от ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус -
вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента
на обществена опасност, личността на дееца, моралната укоримост на извършеното
и т. н., като се отчитат същността и целите на административно наказателната
отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките
на чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, да се определи извършеното
административно нарушение за маловажно. Извършеното, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в ЗОБВВПИ нарушение, поради своята
малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. С оглед
на съвкупната преценка на всички обстоятелствата по извършване на настоящото
нарушение, и преценявайки преди всичко че в ловната пушка на жалбоподателя не е
имало патрон нито в цевта, нито в пълнителя – факт, който е безспорен по делото
и се установи включително и от показанията на св. С.И., както и другите
смекчаващите обстоятелства, а именно, че нарушението е извършено за първи път,
съдът счита, че извършеното деяние се характеризира с явно незначителна
обществена опасност и представлява маловажен случай. При това положение
административно наказващият орган е следвало да не налага наказание. Наложената
санкция – глоба в размер на 500 лв. е несправедливо наказание с оглед
конкретните обстоятелства по извършване на самото нарушение. Затова и съдът
намира, че с оглед цялостната преценка на обстоятелствата по конкретното
деяние, както и смекчаващите вината обстоятелства, в случая, следва да намери
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Като не е съобразил това административно
наказващият орган е постановил незаконосъобразна санкция, несъответстваща на
тежестта на нарушението.
По тези
съображения процесното наказателно постановление като незаконосъобразно следва
да бъде отменено.
Жалбоподателят не претендира
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения Панагюрският районен съд в
настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 2021-310-08-03 от 25.01.2021 г. на Началника на РУ Панагюрище, с което на Т.С.Л.
***, с ЕГН: ********** за нарушение на чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ и на основание
чл.53, ал.2 от ЗАНН и чл.190, ал.1 от ЗОБВВПИ е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: