ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5324
гр. София, 08.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И. ГР. М.
като разгледа докладваното от И. ГР. М. Частно гражданско Д. №
20221110148380 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл. 410 и следв. ГПК.
Софийският районен съд е сезиран на 02.09.2022 г. от Д. С. С. от гр. П. и
от М. Н. С. от гр. П. чрез техния общ пълномощник адвокат К. Г. със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А. Б.
П. – С. за посочените в заявлението парични суми в общ размер на 1600 лв. –
по 800 лв. за всеки един от заявителите – заплатено от Д. С. С. и от М. Н. С.
на 29.11.2019 г. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
в производство по чл. 303 ГПК за отмяна на влязло в сила решение,
постановено на 07.11.2016 г. по гр. Д. № 34198/2014 на СРС, потвърдено с
решение от 15.06.2017 г., постановено по в. гр. Д. № 3270/2017 г. по описа на
СГС, ІІ – Б състав, инициирано от А. Б. П. – С., след като заявителите
получили препис от молбата за отмяна, за да подадат отговор срещу нея.
Излага се твърдение, че след подаване на отговора, за което бил
ангажиран адвокат и било платено общото възнаграждение от 1600 лв.,
Върховния касационен съд (ВКС) върнал преписката на Софийски районен
съд за събиране на дължимата по производството по чл. 303 ГПК държавна
такса в размер на 369.73 лв. Софийският районен съд указал на молителката
А. Б. П. – С. да изпълни указанията за внасяне по сметка на ВКС на държавна
такса в размер на 369.73 лв., като след изтичане на определения за това срок, е
върнал молбата за отмяна на влязло в сила решение, поради невнасяне на
дължимата от молителката А. Б. П. – С. държавна такса. Твърди се в
заявлението, че сумата от 1600 лв. – платено от Д. С. С. и от М. Н. С.
адвокатско възнаграждение – направени разноски в производството по чл.
303 ГПК не са присъдени, защото Д.то не е изпратено повторно на ВКС,
съдът не е разгледал нередовната молба за отмяна на влязло в сила съдебно
решение и не се е произнесъл по искането, направено в отговора на тази
молба за присъждане на разноски.
Настоящият съдебен състав намира, че искането, направено със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение за разноски в производство по чл. 303 и
следв. ГПК за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 07.11.2016 г.
1
по гр. Д. № 34198/2014 на СРС, потвърдено с решение от 15.06.2017 г.,
постановено по в. гр. Д. № 3270/2017 г. по описа на СГС, ІІ – Б състав е
недопустимо, по следните съображения:
Константната съдебна практика е последователна и категорична, че
самостоятелен иск за присъждане на разноски, направени в развило се
производство по конкретно гражданско Д., е недопустим.
Съдебната практика, например решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по
гр. Д. № 2944/2013 г., IV ГО, решение № 414 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. Д.
№ 1049/2008 г., IV ГО и др., и правната теория са константни в разбирането
си, че отговорността за разноски по Д.то представлява правото на едната
страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски на тази страна, в чиято полза съдът е решил Д.то. Отговорността за
разноски е обективна невиновна отговорност; това не е отговорност за вреди,
защото има за предмет само направените по Д.то разноски. Тази отговорност
може да съществува само по висящ процес и затова не може да се търси в
отделно производство. Тя включва направените по Д.то разходи за внесена
държавна такса, изплатен адвокатски хонорар, изплатени възнаграждения за
вещо лице, за явяване на свидетели в открито съдебно заседание, хонорар на
преводач и т. н. Всички суми, изплатени на някое от тези основания,
представляват разноски, които страната прави по повод на Д.то /чл. 78, ал. 1
ГПК/ и се дължат от страната, която с поведението си неоснователно е
причинила възникването на съдебния спор.
Извън конкретното производство, в което са направени и по реда,
установен в процесуалния закон, съдебните разноски не могат да се търсят в
друго производство чрез предявяване на самостоятелен иск – в този смисъл е
решение № 54 от 17.02.2016 г. по гр. Д. № 5091/2015 г. по описа на ВКС, IV
ГО.
Разноските, направени от страната за процесуално представителство и
защита в производството по чл. 303 и следв. ГПК – за отмяна на влязло в сила
съдебно решение, се подчиняват на общия режим на отговорността за
разноски в процеса – чл. 78 ГПК, съответно – приложение намират
разрешенията по т. 4 и по т. 14 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г., постановено по тълкувателно Д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и в
случаите, в които насрещната страна е направила разноски по върната
от съда нередовна молба за отмяна, съобразно правилото на чл. 78, ал. 4
ГПК
Извън конкретното производство, в което са направени и по реда,
установен в процесуалния закон – ГПК, разноските не могат да се търсят и
присъждат. Не съществува правна възможност съдебните разноски да бъдат
търсени в отделно гражданско производство. Същите не могат да бъдат
предмет на самостоятелна искова претенция, дори когато се твърди те да
представляват имуществени вреди, претърпени от изправната страна в
производството по чл. 303 и следв. ГПК, подала отговор след указания на
съда за това, когато молбата за отмяна впоследствие е върната от съда поради
неотстранени в срок нередовности. Съдебните разноски по естеството си не
произтичат пряко и непосредствено от твърдяното неизпълнение от другата
страна на указанията на съда, а произтичат от инициирания процес по чл.
303 и следв. ГПК по конкретното гражданско Д..
В казус като разглеждания – когато след дадени от съда указания за
подаване на отговор, насрещната страна е ангажирала адвокатска
защита за подаване на отговор на молбата за отмяна на влязло в сила
съдебно решение и за тази адвокатска защита е направила разноски, но
2
впоследствие съдът е върнал молбата за отмяна на влязло в сила
съдебно решение, поради неотстранени в срок нередовности, насрещната
страна следва да предяви искане за присъждане на сторените от нея
разноски пред съда, постановил акта за приключване на производството.
С постановяването на съдебния акт за връщане на нередовната молба за
отмяна на влязло в сила съдебно решение, производството по Д.то по реда на
чл. 303 и следв. ГПК приключва и в този случай приложение следва да
намери нормата на чл. 81 от ГПК, според която съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски. По тези правила, съдът, постановил крайния
съдебен акт (в случая за връщане на молбата за отмяна на влязло в сила
съдебно решение) следва да се произнесе и по искането за разноски, в случай,
че е надлежно предявено от съответната страна.
В случай, че страната е направила искане за присъждане на разноски в
производството по чл. 303 ГПК с отговора на молбата за отмяна, но съдът,
постановил крайния съдебен акт, не се е произнесъл по това искане, пред
страната остава открита възможността да поиска такова произнасяне в
сроковете и по реда на чл. 248 ГПК. Този ред е приложим, според
константната съдебна практика за всеки акт, с който приключва съдебното
производство и в който съдът дължи произнасяне по искането за разноски,
съобразно чл. 81 ГПК.
По правилата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят може да поиска
издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми или
заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд.
Тъй като самостоятелен иск за присъждане на разноски по развило се
друго гражданско Д. е недопустим, то недопустимо е и искане за присъждане
на такива разноски по реда на заповедното производството по чл. 410 и следв.
ГПК, по аргумент от чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
подадено от Д. С. С. и от М. Н. С. чрез техния общ пълномощник адвокат К.
Г. срещу А. Б. П. – С. за посочените в заявлението парични суми в общ
размер на 1600 лв. – по 800 лв. за всеки един от заявителите – заплатено от Д.
С. С. и от М. Н. С. на 29.11.2019 г. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в производство по чл. 303 ГПК за отмяна на влязло в сила
решение, постановено на 07.11.2016 г. по гр. Д. № 34198/2014 на СРС,
потвърдено с решение от 15.06.2017 г., постановено по в. гр. Д. № 3270/2017
г. по описа на СГС, ІІ – Б състав, инициирано от А. Б. П. – С., след като
заявителите получили препис от молбата за отмяна, за да подадат отговор
срещу нея, следва да бъде върнато на заявителите, като недопустимо, както и
производството по Д.то – прекратено, като недопустимо.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 81 ГПК на заявителите не се
следват разноски по недопустимото заповедно производство.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от Д. С. С. и от М. Н. С. чрез техния общ пълномощник
адвокат К. Г. срещу А. Б. П. – С. за посочените в заявлението парични суми в
3
общ размер на 1600 лв. – по 800 лв. за всеки един от заявителите – заплатено
от Д. С. С. и от М. Н. С. на 29.11.2019 г. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в производство по чл. 303 ГПК за отмяна на
влязло в сила решение, постановено на 07.11.2016 г. по гр. Д. № 34198/2014
на СРС, потвърдено с решение от 15.06.2017 г., постановено по в. гр. Д. №
3270/2017 г. по описа на СГС, ІІ – Б състав, инициирано от А. Б. П. – С., след
като заявителите получили препис от молбата за отмяна, за да подадат
отговор срещу нея, въз основа на което е образувано ч. гр. Д. № 48380/2022 г.
по описа на Софийски районен съд, 123 състав, като недопустимо, по
аргумент от чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по частно гражданско Д. № 48380/2022
г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, като недопустимо, по
аргумент от чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от датата на получаване
на съобщението от заявителите, на основание чл. 275, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 1,
т. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4