МОТИВИ:
Подсъдимият Д.Б.В. - роден на xxx xxx, жител и
живущ xxx, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, безработен,
осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx е обвинен в това, че в края на месец ноември 2009год.
в гр. М. противозаконно присвоил чужда движима вещ, която пазел - лек автомобил
марка „О.”, модел „К.” с ДК № xxxx на
стойност 1770, 94 лева, собственост на И.А.Х. с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx, като се
разпоредил с автомобила в свой интерес - продал го на лицето И.Т.М. с ЕГН: xxxxxxxxxx
xxx – престъпление по чл. 206, ал. 1, предл. 2 от НК.
Приет за съвместно
разглеждане с наказателната отговорност на подсъдимия Д. В. е и предявен граждански иск срещу него от И.А.Х.
xxx за сумата в размер на 2700 лева, представляващи обезщетение за причинени от
деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума
считано от датата на увреждане – края на месец ноември 2009год. до
окончателното й изплащане. По искане на последния същият е конституиран като
граждански ищец в производството по делото, както и в качеството на частен
обвинител.
Представителят на обвинението заявява, че
установената в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответства на
изложената в обвинителния акт, поради което и поддържа правната квалификация на
деянието. Счита обясненията дадени от подсъдимия и показанията на св. М. за
нелогични и дадени в опит да избегне подсъдимия наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление. Поддържа, че обвинението е доказано както от
обективна, така и от субективна страна. Предлага на съда да му наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, което подсъдимият
изтърпи ефективно, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Вещественото доказателство по
делото - лек автомобил марка „О.”,
модел „К.” с ДК № xxxx предлага да се върне на собственика - И.А.Х. xxx, като подсъдимият бъде осъден да заплати и направените в
производството по делото разноски. Счита, че така определено същото би
изпълнило целите на наказанието и би изиграло поправителна и превъзпитателна
роля по отношение на подсъдимото лице.
В съдебно заседание
подсъдимият В. дава обяснения, но поддържа, че св. Х. му оставил лекия автомобил, а
той от своя страна го оставил на паркинг, тъй като нямало къде да го държи, като
не му върнал автомобила тъй като св. Х. му дължал пари. Защитникът на
подсъдимия счита обвинението за недоказано по безспорен и категоричен начин. Излага
конкретни доводи, като намира, че по делото е останало недоказано извършеното
от подсъдимия да съдържа признаците на престъплението по чл. 206, ал. 1, предл.
2 от НК. Твърди, че в процесния случай липсва юридическо разпореждане с вещта. Не
са събрани доказателства и собственикът на авто – къщата св. М., да е имал
намерение да продава лекия автомобил собственост на св. Х.. Пддържа, че в
случая е налице гражданско - правен спор между страните, поради което и моли
съда да признае подсъдимия за невиновен и го оправдае по повдигнатото обвинение
за извършено престъпление.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни. Изслушано е и е прието заключението на вещото лице по изпълнената
съдебно – оценъчна експертиза и допълнителна съдебно – оценъчна експертиза.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така
също във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено
следното:
Подсъд.
Д.Б.В. xxx и бил приятел със св. Г.П.Н., живущ xxx и св. Ц.А.Х., живущ xxx.
Пострадалият И.А.Х. xxx и е брат на св. Ц.Х..
На xxxx .12.2007год.
св. И.Х. закупил от Р. В. С. от гр. Перник лек автомобил марка „О.”, модел „К.”
с рег. № xxxx , черен на цвят, като след придобиването на
владението върху автомобила не го регистрирал в Сектор КАТ ОДМВР М..
През 2008 год. св. Х. катастрофирал, като
повредил предната част на автомобила - броня, преден капак, фарове и радиатор. Не
разполагал с финансови средства да възстанови изцяло автомобила и успял да
закупи само нови фарове, ремонтирал радиатора и поставил нов преден капак.
През месец ноември 2009 год. св. Х. се
уговорил с подсъд. Д.В. да остави лекия автомобил „О.” модел „К.” с рег. № РК
28 60 АС без предна броня в двора на къщата му в гр. М. до цялостното му
отремонтиране, тъй като се страхувал да не откраднат поставените нови фарове
докато отсъствал от града. Докарал автомобила пред дома на св. Г.Н., тъй като
по същото време подсъдимият не бил у дома си, и го оставил там заедно с документите
- двете свидетелства за регистрация - част I и част II и договора за
покупко-продажба от xxxx .12.2007 год. Св. Н. разговарял по телефона с
подсъд. В. и приел автомобила от негово име и същият останал известен период от
време в двора му.
Две-три седмици след оставянето на автомобила
в дома на св. Н. св. Х. се срещнал с подсъдимия и в присъствието на и св. Н. и
ги уведомил, че имал парични задължения и се страхувал неговите кредитори да не
вземат автомобила за погасяване на задълженията му. Тогава св. Н. казал на
двамата, че не желаел автомобилът да остава повече в двора на дома му.
През месец ноември 2009год. подсъд. В. посетил
св. И.Т.М., негов добър познат и му поискал сумата от 800.00 лева на заем. Св. М.
първо отказал, но по-късно подсъд. В. му докарал лекия автомобил марка „О. К.”
с peг. № xxxx и му го
продал за сумата от 750.00 лева, като му дал и документите на МПС - двете
свидетелства за регистрация и договора за покупко-продажба между св. Х. xxx. Св.
М. прегледал предоставените му документи и видял, че собственик на автомобила
не е подсъдимият, а св. Х.. Тогава подсъд. В. му казал, че нямало да има
проблеми със св. Х. и че той бил съгласен да се продаде автомобилът. Св. М. дал
сумата от 750 лева на подсъдимия и след това изложил автомобила за продажба, като
записал върху задно дясно стъкло продажна цена от 3 750 лв.
В края на месец ноември 2009 год. св. Х. xxx и
потърсил автомобила си. След като не го видял в дома на св. Н., запитал подсъд.
В. за местоположението му. В. му казал, че го е закарал в дома на негов познат,
без да уточни мястото.
На 02.12.2009 год. св. Х. разбрал, че
автомобилът му се намирал в авто - къщата на св. И.М., познат му като И. БАНИНСКИ.
Отишъл там и видял, че О.-а бил в състоянието, в което го предал на подсъд. В.,
като бил изложен за продажба с продажна цена от 3700 лв. Запитал св. М. на
какво основание продава неговия автомобил, като той му отговорил, че го е
закупил от подсъд. В. за сумата от 750 лв.
Автомобилът
марка „О.” модел „К.” с peг. № XXXX е оставен на съхранение при св. И.Т.М. с
протокол от 19.04.2010 год. на отговорно пазене.
От
заключението на вещото лице инж. Б.Л. по изпълнената допълнителна съдебно - оценъчна
експертиза е установено, че стойността на вещта лек автомобил марка „О.” модел
„К.” е 1770, 94 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Съдът приема изцяло заключенията на вещото лице,
като дадени обективно, компетентно и безпристрастно. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитания свидетел И.Х., тъй като същият предава под страх от
наказателна отговорност свои непосредствени впечатления, като дадените от него
показания се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства. Съдът няма основания да се съмнява в
безпристрастността на този свидетел, който и по време на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие поддържа една и съща теза. Съдът
дава вяра и на показанията на св. Ц.Х. и св. Д.И., които не са заинтересовани
от крайния изход на делото. Съдът не кредитира показанията на св. И.М., тъй
като показанията на същия са непоследователни, в пълно противоречие с
показанията на св. И.Х., както и на събраните по делото доказателствени
средства, още повече и същият е в приятелски отношения с подсъдимото лице.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъд. В.
тъй като последните са в пълно противоречие с показанията на св. И.Х., който за
разлика от подсъдимия за казаното от него носи наказателна отговорност и е
предупреден за това от съда. Обясненията дадени от него съдът намира за
естествена защитна позиция.
С оглед на установеното от фактическа страна и
във връзка със съдимостта на подсъдимия, съдът намира, че с деянието си подсъд.
В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
206, ал. 1, предл. 2 от НК: края на месец ноември 2009год. в гр. М.
противозаконно присвоил чужда движима вещ, която пазел - лек автомобил марка „О.”,
модел „К.” с ДК№ xxxx на
стойност 1770, 94 лева, собственост на И.А.Х. с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx, като се
разпоредил с автомобила в свой интерес - продал го на лицето И.Т.М. с ЕГН: xxxxxxxxxx
xxx.
От субективна страна е налице пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е целял настъпването на вредоносния
резултат.
Причини за извършването на деянието са
незачитане на неприкосновеността на правото на собственост, желание за
облагодетелствуване по непозволен начин, ниско правосъзнание и култура.
При
определяне на наказанието съдът взе предвид вида наказание, предвидено в текста
на разпоредбата на чл. 206, ал. 1,
предл. 2 от НК разпоредбите на общата част на същия закон касаещи материята, както и
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед
индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази високата степен на обществена
опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента на обществена
опасност на подсъдимия, смекчаващите отговорността обстоятелства, както и
отегчаващите отговорността обстоятелства – минали осъждания на подсъдимото лице.
Съдът намери, че са налице предпоставките за прилагане
на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” предл. първо от НК. В особената
част на Наказателният кодекс е предвидено наказание до шест година лишаване от
свобода за това престъпление, преди изменението на същата разпоредба със ЗИД, ДВ
бр. 26/2010год., подсъдимият е осъждан, за наказанието лишаване от свобода не е
предвиден най – ниският предел и в процесния случай са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства, поради което и предвиденото в закона наказание „лишаване
от свобода” съдът счита за несъразмерно тежко. При определяне на наказание
съдът съобрази многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства – младата възраст на
подсъдимото лице, подсъдимият
макар и осъждан не представлява голяма обществена опасност, ниската стойност на
реално настъпилите вредни последици. По изложените съображения и съдът на основание
чл. 206, ал. 1, предл. 2 от НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” предл. първо
във вр. с чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 42б,
ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК замени предвиденото наказание
лишаване от свобода с ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на пробационните мерки: задължителна
регистрация по настоящия адрес на подсъдимия в гр. М.,
бул. „Т. м.” № xxxx с
периодичност два пъти седмично, всеки вторник и четвъртък от седмицата за срок
от ДЕСЕТ месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от ДЕСЕТ месеца. Съдът приложи текста на закона действал към момента на
извършване на престъплението от подсъдимото лице, който се явява по –
благоприятен за дееца.
Така определеното наказание, съдът намира, че е от
вид и характер да изпълни целите на специалната и генералната превенция. Целите
на наказанието, както по отношение на подсъдимия, като го мотивира занапред да
спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите
членове на обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.
По
отношение на гражданската отговорност на подсъдимия:
Приет
е за съвместно разглеждане с наказателната отговорност на подсъдимия и граждански
иск срещу него от И.А.Х. xxx за сумата в размер на 2700 лева, представляващи
обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху горната сума считано от датата на увреждане – края на месец ноември
2009год. до окончателното й изплащане.
С оглед на установената в процеса и цитирана
по – горе в мотивите фактическа обстановка, съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за репариране на вредите, които са пряка и
непосредствена последица от престъплението. В случая е налице необходимата
кумулативна даденост на всички предпоставки визирани в горната разпоредба –
вреди, причинна връзка между причинените вреди и вредоносния резултат, противоправност
на деянието. С оглед на това и предявеният граждански иск от И.А.Х. следва да
бъде уважен в размера на сумата от 64, 02лв., представляващи обезщетение за
причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от датата на увреждане - края на месец ноември 2009год. до
окончателното и изплащане, като отхвърли предявения граждански иск над уважения
размер от 64, 02лв. до пълния предявен размер от 2700лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Върху
обезщетението за имуществени вреди съдът присъди и следващата се поискана лихва
от деня на деянието до окончателното и изплащане. Съдът присъди обезщетението
съгласно приетото заключение на вещото лице по изпълнената по делото допълнителна
съдебно – оценъчна експертиза, което не е оспорено от страните. Съгласно същото
разликата в пазарната цена на лекия автомобил от 2009год. до 2011год., когато е
и извършен оглед на МПС е в размер на сумата от 64, 02лв.
При горния изход на делото в наказателната и
гражданската му част, съдът постанови подсъдимият да заплати по сметка на ВСС
сумата от 115 лева разноски по водене на делото, сумата в размер на 50лв. държавна
такса съобразно уважения размер на уважения граждански иск, както и сумата от
5лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Постанови още след
влизане в сила на присъдата вещта, предмет на престъплението - лек автомобил
марка „О.”, модел „К.” с ДК№ xxxx , намираща се на съхранение в авто – къща
собственост на И.Т.М. xxx, ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика - И.А.Х. с ЕГН: xxxxxxxxxx
xxx.
При горния фактически и правен
разбор на доказателствата, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: