РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Пловдив, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330106524 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Р. П. Б. против „АПС Бета
България“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД за заплащане на сумата от 409, 23 лв., представляваща разпределена от
с.и. по банковата сметка на взискателя - ответник по изп.д. № ........., след
погасяване на вземането, предмет на образуваното изпълнително
производство по давност, ведно със законна мораторна лихва считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.04.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че с влязло в сила на 14.12.2020 г. Решение №
261671/14.12.2020 г., постановено по гр.д. № 6774/2020 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, ХXI граждански състав, е прието за установено, че ищцата не
дължи на ответника „АПС Бета България“ ООД следните суми: 4 695, 91 лв. –
главница по договор за целево финансиране № **********/24.04.2008 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 23.06.2010 г. до окончателното
погасяване на задължението, по изпълнителен лист от 09.12.2010 г. по ч.гр.д.
№ 9502/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив и сумата от 30, 18 лв. –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2009 г. до 08.09.2010 г. върху
главница от 240, 35 лв. по договор за целево финансиране № ... по
изпълнителен лист от 10.11.2010 г. по ч.гр.д. № 14940/2010 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, издадени в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД и
прехвърлени в полза на ответника. За принудителното събиране на това
задължение било образувано изп.д. № ....., по което изпълнително дело били
1
постъпила сумата от 487, 23 лв., от която сума била разпределена в полза на
взискателя на 23.12.2019 г. сума от 409, 23 лв., а сумата от 78 лв. – в полза на
с. и.на основание т. 26 ТЗСИ. Твърди, че процесната сума е разпределена в
полза на взискателя, въпреки че процесното вземане е погасено по давност,
което е довело до неоснователно обогатяване на взискателя – ответник.
Твърди, че плащането на сумата от 487, 23 лв. по изпълнителното дело не
представлява признание на задължението по смисъла на чл. 116 ЗЗД, нито
заплащане по смисъла на чл. 118 ЗЗД, тъй като заплащането не е доброволно,
а е събрано принудително от с.д.. По така изложените съображения моли за
уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на сторените в
производството съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът АПС
Бета България“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
съображения за нередовност на предявения иск и за недопустимост на
исковата претенция, предвид съдържащите се в исковата молба
противоречиви твърдения по повод осъществените действия от с.и. Сочи, че с
постановеното Решение № 261671/14.12.2020 г., постановено по гр.д. №
6774/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХXI граждански състав, не е
установена изрично настъпилата погасителна давност по отношение на
задълженията, тъй като решението е постановено по реда на чл. 238 ГПК и в
последното не са изложени мотиви по същество на правния спор, в който
смисъл е произнасянето на съда. Сочи, че длъжникът е разполагал с
възможност да обжалва действията на с.и. в установения в разпоредбата на
чл. 436 ГПК срок, което не е сторено и води до недопустимост на настоящото
производство. По същество счита предявените искове за неоснователни.
Твърди, че за събиране на вземането по издадените изпълнителни листове
било първоначално образувано изп.д. № ....по описа на ч....., по което били
предприемани надлежни изпълнителни действия против длъжника, като на
23.09.2017 г. била настъпила междинна перемция. След това било образувано-
....... Поддържа, че задължението, предмет на издадените изпълнителни
листове не е погасено по давност с изтичане на общия 5- годишен давностен
срок. Сочи, че в хода на изпълнителното производство не е постановен акт от
с.и., който да констатира настъпилата в хода му перемция и за което
взискателят да е надлежно уведомен. По така изложените съображения се
моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, в който
смисъл са задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в което се приема, че
начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е
2
налице при заплащане на задължението след неговото погасяване, освен
случаите по чл. 118 ЗЗД.
Съгласно константната практика, постановена с Решение №
112/11.02.2010 г. по гр. дело № 179/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и Решение №
139 от 28.08.2013 г. по т. д. № 98/2012 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, разпоредбата
на чл. 118 ЗЗД се отнася до случаите, когато длъжникът извърши плащане в
изпълнение на свой нравствен дълг, каквато хипотеза в случая не е налице,
ако плащането е във връзка с предприето принудително изпълнение.
Изтичането на давностния срок, за разлика от другите погасителни
способи по ЗЗД, няма за последица погасяването (несъществуването) на
материалното право, а на правото на принудително изпълнение, поради което
когато плащането е осъществено във връзка с предприето принудително
изпълнение, което е погасено, поради изтичане на давностния срок,
последното е заплатено без наличие на валидно правно основание за това.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по
предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума
на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3)
това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника да е без правно основание – при начална липса на основание,
поради постъпване на сумата по сметката на взискателя след погасяване на
задължението по давност. Първите две предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца.
С Решение № 261671/14.12.2020 г., по гр.д. № 6774/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, е уважен предявеният от Р. П. Б. против „Апс Бета
България“ ООД установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, като е
прието в отношенията между страните, че Р. П. Б. не дължи на „Апс Бета
България“ ООД следните суми: 4 695,91 лева – неизплатен остатък от
главница в размер на 4 732,79 лева, представляваща неплатени месечни
вноски по договор за целево финансиране № **********/24.04.2008 г., ведно
със законната лихва, считано от 23.06.2010 г. до окончателното погасяване по
изпълнителен лист от 09.12.2010 г. по ч.гр.д. № 9502/2010 г. на Районен съд -
Пловдив, както и 30,18 лева – обезщетение за забава за периода 15.09.2009 г.
– 08.09.2010 г. върху главница от 240,35 лева по договор за целево
финансиране № ... по изпълнителен лист от 10.11.2010 г. по ч.гр.д. №
14940/2010 г. на Районен съд - Пловдив, издадени в полза на първоначалния
кредитор „Ти Би Ай Кредит” ЕАД, чийто правоприемник по договор за цесия
е „АПС Бета България” ООД.
Решението е постановено по реда на чл. 238 ГПК, като съдът е обсъдил
единствено предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
против ответника „Апс Бета България“ ООД, една от които е наличието на
вероятна основателност на предявените искове. Спецификата на
неприсъственото решение произтича от характера на решението, с което се
3
установява само вероятното съществуване на спорното право, както и от
факта, че съдът не мотивира по същество решението. Следователно при
постановяване на съдебното решение по реда на чл. 238 ГПК съдът не е
обсъждал правния спор по същество и не е изследвал датата, на която
вземането, предмет на предявените установителни искове се е погасило по
давност, като е приел, че исковете са вероятно основателни, а именно – в
производството по делото са представени доказателства, подкрепящи
твърденията на ищеца, посочени в исковата молба. Т.е. при постановяване на
неприсъствено решение съдът разрешава правния спор в полза на ищеца,
съобразно твърденията му, изложени в исковата молба, които се обхващат от
силата на пресъдено нещо на постановения съдебен акт.
В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена
с Решение № 273 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 1365/2015 г., Г. К., ІІІ г. о. на
ВКС, в което се приема, че независимо, че с неприсъственото решение
спорното право се установява или отрича само с вероятност, то се ползва със
сила на пресъдено нещо между страните.
В исковата молба, депозирана по гр.д. № 6774/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ищцата е изложила съображения за погасяване на
процесните задължения, поради изтичане на погасителната давност,
започнала да тече на 17.04.2014 г. и изтекла на 17.04.2019 г. – преди датата на
образуване на изп.д. № .....
Следователно с постановяване на решението по реда на чл. 238 ГПК,
влязло в законна сила на 14.12.2020 г., съдът е възприел, че е налице вероятна
основателност на предявените искове, по съображенията, изложени от ищеца,
поради което със сила на пресъдено нещо е установено между страните, че
ищцата не дължи на ответника, сумите, предмет на изпълнителен лист от
09.12.2010 г. по ч.гр.д. № 9502/2010 г. на Районен съд – Пловдив и
изпълнителен лист от 10.11.2010 г. по ч.гр.д. № 14940/2010 г. на Районен съд
– Пловдив, поради погасяването им по давност – на 17.04.2019 г., преди
образуване на изп.д. № .............
В този смисъл съдът не възприема доводите на ответника, изложени в
отговора на исковата молба за недопустимост, респ. неоснователност на
предявения иск, тъй като с решението по гр.д. № 6774/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив съдът не е установил погасяване на задълженията по
давност. По тези съображения и доколкото постановеното неприсъствено
решение е формирало сила на пресъдено нещо, съдът не следва да разглежда
доводите на ответника за прекъсване, респ. спиране на давността по
отношение на процесните задължения.
От приложеното по делото копие на изп.д. № ............... и район на
действие – Окръжен съд – Пловдив, се установява, че изпълнителното
производство е образувано по молба на „Апс Бета България“ ООД от
10.12.2019 г. против Р. П. Б.. В хода на изпълнителното дело, със запорно
съобщение, получено на 19.12.2019 г. е наложен запор по отношение на
4
банковите сметки на ищцата, открити при „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД,
като на 19.12.2019 г. е постъпила сумата от 487, 23 лв.
С Разпореждане от 23.12.2019 г. с. и.е разпределил внесената сума, като
е постановил, че в полза на взискателя следва да се изплати сумата от 409, 23
лв., а сумата от 78 лв. следва да се разпредели за покриване на разноски по т.
26 ТЗЧСИ. С преводно нареждане от 23.12.2019 г. сумата от 409, 23 лв. е
преведена от сметка на с.и.по сметката на взискателя „Апс Бета България“
ООД.
Следователно в производството по делото се установи, че вследствие на
приложен изпълнителен способ по изп.д. № ........., а именно – запор по
отношение на банковите сметки на длъжника, на 19.12.2019 г. по сметката на
с.и. е постъпила сумата от 487, 23 лв., от която в полза на взискателя е
заплатена сумата от 409, 23 лв. на 23.12.2019 г.
Тези изпълнителни действия са предприети след погасяване на
задълженията, предмет на образуваното изпълнително производство по
давност, т.е. след 17.04.2019 г., поради което разпределянето на постъпилата
на основание приложен изпълнителен способ сума в размер от 409, 23 лв. в
полза на взискателя е получена от последния без наличие на правно основание
за това, поради което подлежи на връщане по реда на чл. 55, ал. предл. първо
ЗЗД.
Предвид така изложените съображения предявения иск е основателен в
пълния му предявен размер.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в общ
размер от 350 лв., от които сумата от 50 лв. за заплатена на държавна такса и
сумата от 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Апс Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 81 В, да заплати на Р. П. Б., ЕГН **********, с
адрес гр. ...., сумата от 409, 23 лв., представляваща разпределена от ... по
банковата сметка на взискателя - ответник по изп.д. № ...., след погасяване на
вземането, предмет на образуваното изпълнително производство по давност,
ведно със законна мораторна лихва считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 20.04.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Апс Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Р. П. Б., ЕГН **********, сумата от 350 лв. –
съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 6524/2021 г. по
5
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6