ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 505
гр. Бургас, 02.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500093 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл ГПК, вр.чл.229, ал.1, т.4 ГПК и е
образувано по частната жалба на ЮЗДЖ. Х. ХЮС. от с.Руен, чрез Адвокатско дружество
„Росен Диев И Мая Тонкова", против протоколното определение от 15.12.2021 г. по
гр.д.632/2021 г. по описа на PC –Айтос, с което е спряно производството по делото на
основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Твърди се, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно.
Излагат се твърдения че страните по делото са съсобственици на недвижим имот, находящ
се в *** и представляващ: поземлен имот пл.No 72, за който имот е отреден и попада в УПИ
ХІ-72, в кв.5 по плана на с.Руен, целият УПИ XI-72 с площ от 917 кв.м. с неуредени
регулационни сметки за 156 кв.м.
Твърди се, че квотите на съсобствениците в дворното място са установени с
влязло в сила съдебно Решение № І-36/16.04.2021 г. по в.гр.д.144/2021 г. на Окръжен съд
Бургас, с което е признато за установено, че Ю. Х. Х. е собственик на 643 кв.м ид.ч. от общо
761 кв.м.ид.ч. от ПИ пл.N 72, за който имот е отреден и попада в УПИ XI-72, в кв.5 по плана
на с.Руен, целият УПИ XI- 72 с площ от 917 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 156
кв.м., а Х. Х. Б. е признат за собственик на 118 кв.м.ид.4. от общо 761 кв.м.ид.ч. от същото
дворно място.
Твърди се, че споровете на съсобствениците в имота, стигащи и до физически
саморазправи, относно начина на ползване на процесното дворно място, е заведено
настоящото дело за разпределяне на ползването на имота. Сочи се, че приета вече по делото
съдебно- техническа експертиза установява, че ответникът Х.Х. Б. е завзел и ползва много
по-голяма част от дворното място и изобщо не се съобразява, че съгласно съдебното
решение на БОС е собственик само на 118 кв.м.ид.ч. от общо 761 кв.м.ид.4. от същото
дворно място.
Твърди се, че поради депозираната от ответника молба за спиране на
производството по чл.32, ал.2 от ЗС, тъй като междувременно бил образувал гр.д.1038/2021
г. по описа на PC-Айтос за установяване на право на собственост по приращение в полза на
настоящия ответник по отношение на сградите в дворното място (двуетажна масивна
1
жилищна сграда, със застроена площ от 93.00 кв.м и РЗП от 186 кв.м; едноетажна масивна
сграда, със застроена площ от 59.00 кв.м; едноетажна полумасивна сграда- второстепенна
постройка със застроена площ от 22.00 кв.м; и едноетажна сграда-навес, със застроена площ
от 22,00 кв.м.), които винаги са били и към момента са еднолична собственост на ищеца - Ю.
Х. Х., с обжалваното определение съдът е спрял производството по делото на основание
чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, поради наличието на преюдициален спор за собственост по
образуваното по-късно от ответника - гр.д.1038/2021 г. на АPC.
Сочи се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като в случая не е
налице преюдициален спор, т.к. искането в производството по чл.32,ал.2 от ЗС е за
разпределяне на реалното ползване на дворното място, а не на сградите в него, като
собствеността върху сградите няма абсолютно никакво отношение към разпределянето на
ползването на дворното място.
На второ място се твърди, че не е налице преюдициалност на спора по
гр.д.1038/2021 г. на АРС, тъй като това дело касае установяване на собствеността върху
сградите в имота, а не собствеността на дворното място, ползването на което е предмет на
разпределяне в настоящото производство.
Сочи се още, че съдът не е съобразил, че в случая се касае за акт на спорна
съдебна администрация, решението по което няма да формира сила на присъдено нещо, при
което при промяна на фактическите обстоятелства, при които е извършено веднъж
разпределение, може да се извърши отново, съотв. няма никаква правна или друга пречка,
ако на един по-късен етап, по гр.д.1038/2021 г. на АРС се установи, че сградите в дворното
място са собственост на ХЮС. ХЮС. Б. по силата на приращение, да се поиска от
компетентния съд по силата на това съдебно решение въз основа на което е настъпило
изменение на фактическото положение в имота / промяна в собствеността върху сградите,
които се намират в дворното място/, въпросът за начина на ползване на общата
вещ/дворното място/, решен вече от съда, да бъде наново пререшен.
Твърди се, че със спирането на производството по чл.32 ЗС поради наличие на
друго висящо дело за собственост на други вещи, различни от тази за която се иска
разпределяне на реалното ползване, съдът на практика обезсмисля съществуването на
производството по чл.32,ал.2 ЗС.
Твърди се, че искането за спиране на делото представлява злоупотреба с права и
умишлено шиканиране на процеса с цел, въпросът за реалното разпределяне на ползването
на двора да не получи разрешение в близко бъдеще и ответникът да продължи
неправомерно да ползва три пъти по -голяма част от двора от тази която му се полага.
Признава се, че в производството по чл.32 ЗС съдът е длъжен да вземе предвид и
да осигури, достъпа до сградите в имота, като съобрази обаче чия собственост са те и от коя
от страните се ползват към момента на постановяване на решението по чл.32, ал.2 ЗС, но се
твърди, че в случай, че в бъдеще, включително и поради промяна на собствеността в
сградите настъпи фактическо изменение на положението в имота, всеки от съсобствениците
разполага с правото да поиска от съда пререшаване на въпроса за начина на ползване на
общата вещ.
На следващо място се твърди, че в молбата си за спиране ответникът превратно е
изтълкувал и се е позовал на се е позовал на т.ІІ от Тълкувателно решение № 13 от
10.04.2013 г. по тълк.дело № 13/2012 г. на ВКС, ОСГК, тъй като там ВКС е приел, че
преюидициалност ще е налице, винаги когато възникне спор за собственост, само че върху
същата вещ, чието реално разпределение на ползването се иска да извърши съдът, а в случая
обемът на притежаваните в дворното място права от страните по делото е окончателно
установен с влязлото в сила съдебно решение № І-36/16.04.2021 г. по в.гр.д№ 144/2021 г. на
Окръжен съд-Бургас. Сочи се, че доколкото настоящото производство няма за предмет
разпределяне ползването на сградите в дворното място, не е налице въпросът за
2
собствеността им не е преюдициален въпрос по отношение на настоящото производство.
Претендира се съдът да отмени като неправилно обжалваното определение и да
укаже на PC-Айтос да продължи съдопроизводствените действия по делото.
Не се сочат доказателства.
В предоставения му срок ответникът по делото ХЮС. ХЮС. Б., е представил
писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна.
Твърди се, че по делото е спорен въпросът относно обема на притежаваните от
всеки един от съсобствениците в дворното място права. Твърди се, че във влязлото в сила
Решение № 36/16.04.2021 г. на БОС по в.гр.д.144/2021 г. никъде в установителния
диспозитив не е прието за установено, че частният жалбоподател Х. е собственик на 643
кв.м. ид. части от ПИ № 72 по плана на с.Руен, тъй като предмет на това производство е бил
предявен от страна на настоящия ответник отрицателен установителен иск, с който
единствено се отрича собствеността на Х. върху 279/569 кв.м. ид. части от имота. Сочи се,
че обемът на защита по този отрицателен установителен иск е бил ограничен единствено до
отричаните 279/569 кв.м. ид. части от имота, съотв.няма как жалбоподателят да продължава
да твърди, че по в.гр.д.144/2021 г, на БОС било безспорно признато за установено, че е
собственик на 643 кв.м. от имота. Твърди се, че този въпрос е спорен пред особената съдебна
администрация, както са оспорени и представените от Х. констативни нотариални актове.
Оспорва се твърдението на частния жалбоподател, че е едноличен собственик на
следните сгради в имота: двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 93
кв.м. и и РЗП от 186 кв.м.; едноетажна масивна сграда - второстепенна постройка със
застроена площ от 22 кв.м. и едноетажна сграда - навес, със застроена площ от 22 кв.м.
Твърди се, че в отговора на исковата молба ответникът е възразил, че се касае за
новопостроени в имота сгради, които видно от скицата от 2014 г„ не са съществували при
придобиването на имота от жалбоподателя, съотв. е направено и възражение, че по силата
на приращение, новопостроените в имота сгради са съсобствени между съсобствениците на
дворното място. Твърди се, че ответникът е заявил, че иска да ползва припадащата му се
част от съсобствените сгради и разделянето на имота на две части, в една от които, ще
попаднат тези сгради, ще го лиши от възможност да упражнява в пълна степен вещните си
права. Сочи се, че предвид възраженията на ищеца за разглеждане в това производство на
възраженията на ответника за придобиване по силата на приращението на новопостроените
сгради в имота, ответникът е предяви иск за собственост върху сградите в имота в отделно
исково производство.
Твърди се, че въпросът за собствеността и ползването на описаните сгради е
преюдициален за спора за разпределяне на ползването на дворното място. Излагат се
съображения, че разпределението на ползването на поземления имот зависи и е свързано
освен с квотите в съсобствеността, основно и с притежаваните от съсобствениците сгради в
имота, тъй като съсобственикът, притежаващ жилищна сграда в имота, следва да получи
реалното ползване на частта от земята, която се намира под и около сградата еднолична
негова собственост, а в случая е налице спор по отношение на собствеността върху три от
сградите в имота.
На второ място се твърди, че в случай, че съдът не спре производството по
разпределение на реалното ползване до разрешаване на спора за собственост на три от
сградите, би се стигнало до парадокса, без съгласието на един от съсобствениците спорните
сгради да бъдат отделени и заградени единствено за другия съсобственик, при което,
съгласно съдебната практика, изградената без съгласието на съсобственик сграда в
съсобствен имот, която попада в дял от имота разпределен за реално ползване на построилия
сградата не се счита за приращение към земята, тъй като се приема, че съсобственика е
строил върху реален дял от терена, който е приемал за свой.
3
Твърди се, че доводът в частната жалба, че няма пречка в настоящия момент съда
да разпредели реалното ползване на имота без да отчита спора за собственост върху
жилищните сгради, а в един последващ момент, при успешно проведен иск за собственост
по приращение, да се поиска отново разпределение на реалното ползване, не отговаря нито
на духа, нито на буквата на закона. Сочи се, че една промяна в собствеността на сградите ще
окаже съществено значение при разпределението на ползването на имота, тъй като всеки
един от съсобствениците на сградите ще желае да има свободен и безпрепятствен достъп до
тях. Твърди се, че при това положение, след приключване на делото за собственост по
приращение, ще се наложи отчитайки настъпването на промяна на съществено
обстоятелство, да се води ново дело за разпределение за реално ползване, което ще доведе и
до допълнителни разходи за страните.
По изложените съображения се твърди, че обжалваното определение е правилно
и се претендира потвърждаването му.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна.
Производството по гр.д.632/2021 г. на АРС е образувано по молбата на Ю. Х. Х.
против Х. Х. Б., за разпределяне ползването на съсобствения им недвижим имот - поземлен
имот пл.No 72, за който имот е отреден и попада в УПИ ХІ-72, в кв.5 по плана на с.Руен,
целият УПИ XI-72 с площ от 917 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 156 кв.м.
По делото не е спорно, че страните са съсобственици на посочения недвижим
имот, както и, че в него са построени сгради - описаните, както от ищеца в исковата молба,
така и от ответника в отговора му на исковата молба.
Спорно, с оглед твърденията на страните, е какви са квотите на страните в
собствеността, както на поземления имот, така и на изградените в него сгради.
С молба вх.№ 4165/14.12.2021 г., ответникът Х. Х. Б. е представил удостоверение
за наличие на висящ между страните спор по гр.д.1038/2021 г. на АРС, относно
собствеността върху сградите в процесния поземлен имот - двуетажна масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 93.00 кв.м и РЗП от 186 кв.м; едноетажна масивна сграда, със
застроена площ от 59.00 кв.м; и едноетажна полумасивна сграда- второстепенна постройка
със застроена площ от 22.00 кв.м., като е направил искане за спиране на производството по
делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до разрешаване с влязло в сила съдебен акт по
гр.д.1038/2021 г. на АРС, на въпроса за собствеността върху сградите в процесния поземлен
имот.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е постановил спиране на
производството по гр.д.632/2021 г. на АРС до приключване на гр.д.1038/2021 г. на същия
съд.
Производството по чл.32, ал.2 ЗС (каквото е това по гр.д.632/2021 г. на АРС) е
производство по спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения между
съсобствениците по повод ползването и управлението на обща вещ. Решението по това
производство не формира сила на пресъдено нещо. Целта на производството е да се замести
решението на мнозинството (липсващо или вредно за общата вещ), чрез постановено от съда
разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните
права на страните в съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за
най-целесъобразно използване на вещта. В това производство съдът изследва дали е налице
съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. В тази връзка, с
разрешението по т.2 от Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
13/2012 г., ОСГК е прието, че в производството за разпределение ползването на съсобствен
имот по чл.32, ал.2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно
4
правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни
права. В мотивите на т.2 от тълкувателното решение е прието, че няма пречка за
разглеждането в рамките на това производство на възраженията, респ. на преюдициалните
въпроси, свързани с установяването наличието на съсобственост и с установяването обема
на правата на страните в нея. Посочено е, че в случай на предявяване в отделно исково
производство на установителен или осъдителен иск за собственост, спорът за собственост
между същите страни по вече образувано и висящо самостоятелно исково производство, във
всички случаи ще е преюдициален за разпределянето на ползването между тях и ще
обуслови спирането на производството по чл.32, ал.2 ЗС.
В настоящия случай, действително искането е за разпределяне на ползването на
поземления имот, а производството по гр.д.1038/2021 г. на АРС касае установяване
собствеността върху три от построените в поземления имот сгради. Въпреки това,
настоящият състав приема, че е налице преюдициалност на спора по гр.д.1038/2021 г. на
АРС по отношение на производството по чл.32, ал.2 ЗС за разпределяне ползването на
терена, тъй като когато се касае за разпределяне на ползването на застроен поземлен имот,
съдът следва да се съобрази със собствеността върху постройките в имота, за да осигури в
максимална степен възможността на собствениците им да ги ползват, обслужват и
поддържат. Ето защо съдът намира, че въпросът за собствеността върху три от изградените
в имота постройки, е преюдициален по отношение на производството за разпределяне
ползването на процесния поземлен имот, поради което разрешението по т.2 Тълкувателно
решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК е относимо и към
настоящата хипотеза, съотв.е налице основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на
производството по чл.32, ал.2 ЗС до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по гр.д.1038/2021 г. на АРС.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.12.2021 г. по гр.д.632/2021 г. по описа на PC
–Айтос, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Определението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.4,
вр.чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5