Мотиви
към Присъда № 54/15.11.2018 г. по НОХД № 1139/2018 г. по описа
на ДРС
Съдебното производство по НОХД № 1139/2018 г. по описа на ДРС е образувано
по внесен обвинителен акт на ДРП, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия
П.И.П. ЕГН ********** за това, че в периода от
04.09.2017 г. до 06.09.2017 г., в условията на
продължавано престъпление извършил три деяния, както следва:
- На * г., в с. Б*, обл. Д* в съучастие с
неустановено по делото лице, като помагач, с цел да набави за
себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у С.С.К. *** и с това й
причинил имотна вреда в размер на 6 950 лв.;
- На * г., в с. Ц*, общ. Д*, обл. Д* в съучастие с
неустановено по делото лице, като помагач, с цел да набави за
себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у П.Г.И. *** и с това й
причинил имотна вреда в размер на 1 000 лв. и
- На * г., в град Д* в съучастие с
неустановено по делото лице, като помагач, с цел да набави за
себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у З.Г.И. *** и с това й
причинил имотна вреда в размер на 1 085 лв., като общата стойност на
причинената с престъплението вреда възлиза на 9 035 лв. –
престъпление по чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
Преди
даване ход на разпоредителното заседание, пострадалите от деянието, предмет на
обвинителния акт лица – С.С.К. ***, П.Г.И. *** и З.Г.И. *** заявяват, че желаят да предявяват срещу подсъдимия П.П.
граждански искове, както следва: С.К. – за сумата от 6 950 лева, П.И. – за
сумата от 1 000 лева и З.И. - за сумата от 1 085 лева, представляващи
обезщетение за причинените им в резултат на деянието, предмет на обвинителния
акт имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието, до окончателното изплащане на сумата, като пострадалата С.С.К. ***, чрез повереника си, и пострадалата З.Г.И. лично заявяват, че желаят да се конституират и в
качеството на частни обвинители в процеса.
Съдът,
като взе предвид, че молбата на пострадалите е предявена своевременно и на осн.
чл. 84 и сл. от НПК с отделно определение за всеки от пострадалите прие за
съвместно разглеждане в наказателния процес, предявените от С.С.К. ***, П.Г.И. *** и З.Г.И. ***, срещу подсъдимия П.И.П. граждански искове
съответно: за сумата от 6 950 лева, представляваща обезщетение за претърпените
в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт, имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 04.09.2017
г. до окончателното изплащане на сумата; за сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените в резултат на деянието, предмет на
обвинителния акт, имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на извършване на деянието – *** г. до окончателното изплащане на сумата;
за сумата от 1 085 лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат
на деянието, предмет на обвинителния акт, имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – *** г. до
окончателното изплащане на сумата.
С
определение, съдът конституира С.С.К. ***, П.Г.И. *** и З.Г.И. *** в качеството на граждански ищци в процеса, а на
основание чл. 76 и сл. от НПК - С.С.К. *** и З.Г.И. *** и в
качеството на частни обвинители в процеса.
В разпоредително заседание, съдът
след като изслуша страните се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което:
1. Делото е подсъдно на
Районен съд - Добрич.
2. Няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство;
3. На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на
пострадалия;
4. Налице са основания за
разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК.
5. Няма основания делото да
се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен
заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се
извършват съдебно-следствени действия по делегация;
6. Не са налице основания за
вземане спрямо подсъдимия М*В*Н* на мярка за неотклонение, както и на други
мерки за процесуална принуда.
7. Налага се събирането на
нови доказателства относно семейното положение на подсъдимия, които ще бъдат
представени от същия след даване ход на съдебното заседание.
Съобразявайки се с разпоредбата
на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на
разпоредителното заседание.
В
съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от НПК изразява
желание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
Прокурорът
и повереникът на частния обвинител и граждански ищец К.,
гражданският ищец и частен обвинител З.И. и гражданският ищец П.И. заявяват, че
не възразяват производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Съдът,
като намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 370,
ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Ц*П*, допусна
провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия
констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от
представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира за определяне на
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при условията на чл. 58а,
ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1 от НК, изпълнението на което да бъде отложено за срок
от три години. По отношение на гражданските искове се пледира за уважаването им
като доказани по основание и размер. По отношение на веществените доказателства
по делото - 1
бр. диск от „Теленор”, 1 бр. бял лист от Община Добрич местни данъци и такси,
като на гърба има саморъчно изписан текст, 1 бр. тетрадка малък формат с
картинка на тигър и надпис в десния ъгъл „40“, 2 бр. касови бележки от
бензиностанции се пледира да останат по
делото в срока на съхранение на същото, а 1 бр. телефон марка Nokia с IMEI ***, 1 бр. мобилен мобилен
телефон Nokia с IMEI
*** ведно със СИМ карта на В* да се отнеме в
полза на държавата. Пледира също и на основание чл. 112, ал. 1 от НПК веществените доказателства – 14 бр.
банкноти с номинал 20 лева и 1 бр. банкнота с номинал 50 лева, оставени на
съхранение в банков сейф да останат по делото, като в случай, че в
едногодишен срок не бъдат потърсени, да се отнемат в полза на държавата.
Разноските по делото да се възложат в тежест на подсъдимия.
Повереникът
на частния обвинител и граждански ищец К. по пренията заявява, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание към предвидения в закона минимум,
като се иска уважаване на гражданския иск и присъждане на сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Гражданският ищец и частен
обвинител З.И. и гражданският ищец П.И. по пренията заявяват, че се придържат
към становището на прокурора относно вида и размера на наказанието, като искат
уважаване на гражданските искове.
Защитникът
на подсъдимия пледира, че наказанието, поискано от прокурора, се явява
справедливо, като се иска налагане на наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години. Пледира
се за уважаване на гражданските искове в пълния им размер.
По
пренията подсъдимият П. заявява, че се придържа към казаното от защитника си.
На
дадената му последна дума подсъдимият П. заявява, че съжалява.
След като обсъди и прецени
събрания доказателствен материал, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
През м. август 2017
г. подсъдимият бил без работа и пуснал обява в
интернет сайт „***” с намерение да
си намери работа, с която да се издържа. В края на месец
август 2017 год. подс. П.И.П. получил обаждане от
неустановено по делото лице, което го попитало дали още си търси работа. Лицето
се представило като Д*И*в. Илиев
му обяснил, че си търси куриери, които да извършват доставки на стока
в района на област Д*. Казал му още, че
трябва да се пренасят документи, а понякога и комисионни. От своя страна, подс. П.И.П. заявил, че все още си търси
работа. Д*И* му казал, че всяка седмица
ще му плаща по 300 лева на курс, като му обяснил, че трябва да пътува веднъж
седмично до гр. ****, тъй като там му
бил офисът. Двамата се разбрали, като излезе работа, да
се чуят.
На * год., около *часа пострадалата
С.С.К. *** получила обаждане по стационарния си телефон. Вдигайки
слушалката, свид. С.К. чула женски глас, който й казал
„Майко, в болница съм. Искам пари за лечение.“ Учудена, С.К. попитала неустановената по делото жена за
какви пари става въпрос, при което последната дала слушалката на друго
неустановено по делото лице, което се представило за д-р Георгиев. Същият
обяснил на пострадалата, че трябва да даде пари за лечението на дъщеря й. С.К.
отговорила, че няма пари и затворила телефона. Малко по -
късно, свид. К. отново получила телефонно
обаждане. Този път бил непознат мъж, който я заплашил, че има
ключ за къщата й, и че заедно с още шест човека ще влязат, и ще я изнасилят и
начупят. След няколко минути телефонът на пострадалата
звъннал за пореден път. Това бил Д*И*, който се представил за служител на Криминална полиция Добрич. Същият казал на
свид. К., че в момента се провежда акция по
залавянето на телефонни измамници и че е необходимо да съдейства на полицията
за тяхното залавяне, като предостави известна сума пари. Мислейки
си, че Д*И* действително е
служител на Криминална
полиция, С.К. се съгласила да му съдейства за залавянето на мнимите измамници.
Същата обяснила на
И* как и по какъв начин
мнимите полицаите да стигнат до дома й. След това С.К. наброила сумата от 6 950 лева, като поставила парите в една чанта. Малко по
- късно по указания на Д*лИ* свид. С.К.
оставила чантата с парите на главната улица в с. Б* под една пейка, като му казала, че са
завити в едно бяло парцалче.
В същото време, Д*И* се обадил по
телефона на подс. П.П. и му казал, че трябва да
отиде до село Б*, за да вземе един пакет. П. се качил на личния си автомобил
марка „* червен на цвят, с peг. № **и потеглил към с. Б*, обл. Д*, като през цялото
време Д*И* го упътвал по
телефона как да стигне до адреса, като му казал, че трябва да намери № * на главната улица. Д*И* казал на П., че
имало оставена торбичка до една пейка, която трябва да вземе.
Стигайки до адреса П. видял пейката, под която имало
оставена една платнена торба и я взел. По указания на И* П. излезъл от селото и тръгнал към КК Албена, а
по-късно спрял да види какво има в торбичката – в нея имало пари, увити във вестници
и в пощенски плик. Д*И* казал
на П. да зареди гориво в колата с пари
от торбата и да тръгне към град Т*, а за себе си да
вземе сумата от 400 лева като заплата за седмицата. Още като видял парите
в торбата, П. разбрал, че става въпрос за измама.
След това подс. П. *** и заредил
гориво на бензиностанция. Напълнил резервоара за около шестдесет лева и тръгнал
към гр. Ш*. Минал през с. Д* и с. В* и така стигнал до Ш*. След като стигнал
до град Ш* П. ***, но объркал пътя и подминал разклона за
града. Тогава, Д*И* се обадил на П.П. ***.
Казал му да гледа за табела град Б* - град П* и като я види да се
отбие за град П*. Управлявайки автомобила по указания от И*маршрут, П. видял
табелата за гр .П* и се отбил по пътя. Така успял да
стигне до мястото, където трябвало да остави парите, които бил взел по - рано
от пострадалата С.К. - до една каменна масичка със столчета. И*казал на П.П. да
остави торбичката в едно от столчетата, като в този момент П. за поред път се
убедил, че става въпрос за измама. След като оставил парите на посоченото от И* място, П.П. ***.
На * год., около * часа пострадалата П.И.
получила телефонно обаждане по стационарния телефон. Вдигайки слушалката същата
чула непознат мъжки глас, който й казал, че трябва да му даде пари в противен
случай ще я унищожи. След това мъжът затворил телефона. Малко по - късно пострадалата И.
получила телефонно обаждане от Д*И*, който се
представил за следовател. Обяснил й, че в момента се провежда специализирана
полицейска акция във връзка със залавянето на телефонните измамници, и че за
целта трябва да съдейства на полицията, като предостави определена сума пари. В
резултат на създадената неправилна представа, че помага на полицията по
залавянето на телефонните измамници, пострадалата И. наброила сумата от 1 000
лв. с номинал от 50 лв., 20 лв. и 10 лв., които поставила в една найлоново
торбичка. След това свид. И. излязла от вкъщи и оставила посочената по - горе сума
до един контейнер на улицата в селото. След това, И. се прибрала вкъщи и
зачакала Д*И*да се обади отново,
но същият така и не се обадил повече.
В същото време, на същата дата * год., около часа И* се обадил по
телефона на П. и му казал, че има работа и ще се работи.
Обяснил му, че почвали да работят и че трябва да чака да му се обадят. Около
12.00 часа - 13.00 часа лицето, представящо се с
имената Д*И* се обадило на П.П.
и го питало знае ли къде се намира с. Ц*, обл. Д*. Казал му да тръгва за селото, и че след
10 мин. той ще му звънне. Подс. П. се качил в автомобила си и
потеглил към с. Ц* съобразно указанията на Д*И*.
Наближавайки селото П. се обадил на Д*И*,
който му обяснил как да стигне до мястото, където пострадалата П.И. по
- рано била оставила сумата от 1 000 лв. - след като влезе в
селото, да завие от главната улица в първата
пресечка в дясно, да мине покрай къщата, която била с телена
ограда - мрежа и била навътре в селото. Пред къщата имало двор. По даденото от
И*описание П. успял да намери къщата на
пострадалата, подминал същата и спрял автомобила в близост до нея. След около
15 минути, И* звъннал отново на подсъдимия и му казал, че
срещу пресечката има метален контейнер за смет и отпред до дясното колело има
торбичка, която трябва да вземе. Торбата била прозрачна, без дръжки, като в нея
П. видял един пакет, увит във вестник. Същият взел пакета и се
прибрал в Д*. Пристигайки обратно в града П. преброил
парите и се обадил на Д*И*, за да му каже
каква е сумата.Тъй като сумата била малка последният му казал, да си вземе само
50 лева.
На следващия ден - * год., около обяд
пострадалата З.Г.И. *** получила обаждане по стационарния телефон от
„следовател“ И.. Същият й обяснил, че в момента се провежда акция и й дал номер
*, като й казал, че трябва да се обади на
този номер. Свид. З.И. се обадила на представения й от И. номер. Отсреща
вдигнал непознат мъж, който й казал, че я следят от дълго време и че трябва да
натисне числото 1 на телефона си. Пострадалата така и направила. Тогава същата
чула непознат мъжки глас, който, плачейки заявил, че му трябват пари, тъй като му
предстояла операция. Пострадалата замълчала и нищо не казала. След това
непознатият мъж дал слушалката на друго неустановено по делото лице, което се
представило за лекар и което заявило на пострадалата И., че трябва даде пари в
противен случай ще я начупи. След приключване на разговора свид. З.И. се
обадила на мнимия следовател И. и му разказала какво се е случило. Тогава
последният й казал, че трябва да помогне на разследването. Мотивирана от
неправилната представа, че помага на полицията, свид. З.И. наброила сумата от
460 лв. /23 банкноти по 20/ и 218 лв. /на монети/, общо 678, които поставила в
найлонова торба. Същата по указания на И. оставила сумата до едно дърво пред
къщата си, като ги затиснала под два камъка, след което се прибрала вкъщи.
Тогава „следовател“ И. отново се обадил З.И. и я попитал дали има бижута.
Последната отговорила утвърдително, при което И. й казал да сложи
бижутата в найлонова торбичка. З.И. така и направила. Взела една найлонова
торбичка и поставила в нея 2 чифта златни обеци, кръгли на стойност 120.00 лв.,
1 чифт златни обеци, по - малки, кръгли на стойност 55.00 лв., 2 бр. златни
гривни детски, кръгли, с цветчета на стойност 94.00 лв., 1 бр. златно
синджирче, тънко с кръстче 1 см. на стойност 58.00 лв., 1 бр. монета с образа
на Левски от 5 лв. на стойност 30.00 лв. и 2 бр. сребърни монети с образа на
Цар Борис III 50.00 лв., всичко на обща стойност 407.00 лв. След това отново,
следвайки указанията на мнимия следовател, И. занесла двете найлонови торбички
с парите и бижутата до входа на ресторант „Резиденция“ и ги оставила до
оградата, и след това се прибрала вкъщи.
В същото време, на същата дата - * год., /сряда/ около
08:00 часа - 08:30 часа, И* се обадил отново на подсъдимия и му казал, че и
днес ще се „работи“, да чака обаждане. Около 12:00 часа - 13:30 часа, И* пак се свързал с него и му казал, че трябва
да отиде до една улица, която се намира в района на ресторант „Резиденция“ в
град Д*. Тъй като обвиняемият не могъл да намери
адреса същият се обадил на И* за го уведоми. Тогава, И* му казал да изчака
в колата и затворил. Малко по - късно, Д* И* отново звъннал на П.
и му казал, че на около 50 м. след завоя на Резиденцията трябва да има жълта
найлонова торбичка с дръжки. П. се насочил към указано място, като успял да
намери торбата и след като я взел, се прибрал вкъщи.
Там той отворил торбичката и вътре видял поставените от пострадалата З.И.
движими вещи. Същият веднага се обадил на И* и му казал какво
има в торбичката. Тогава, последният му казал да вземе и парите от село Ц*, и да тръгне към
град П*. И*му казал да вземе
100 лева за гориво. П. заредил автомобила за сумата от 53 лв. и
тръгнал към гр. П*, като минал през
гр. В* по магистралата, за
да остави парите отново на същото място като предишния път. За себе си
обвиняемият взел сумата от 200 лева., след което се прибрал в град Д*.
Видно от изискана справка от
мобилните оператори, СИМ-картите, чрез които неустановеното по делото лице е контактувало с
пострадалите З.И., П.И. и С.К., и с подс. П. се водят на
името на А*А*Д* и А*А*Д* от гр. П*, като и двамата заявяват, че не са
предоставяли личните си данни за закупуване на СИМ-карти.
От заключението на
вещото лице по изготвената в хода на разследването оценъчна експертиза е видно,
че стойността
на инкриминираните вещи, предмет на престъплението към датата на процесното
деяние възлиза, както следва: 2 чифта златни обеци, кръгли на стойност 120.00
лв., 1 чифт златни обеци, по - малки, кръгли на стойност 55.00 лв., 2 бр.
златни гривни детски, кръгли, с цветчета на стойност 94.00 лв., 1 бр. златно синджирче, тънко с кръстче 1 см. на
стойност 58.00 лв., 1 бр. монета с образа на Левски от
5 лв. на стойност 30.00 лв. и
2 бр. сребърни монети с образа на Цар Борис III 50.00
лв., всичко на обща стойност 407.00 лв.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може
да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Постановление от * г.; Постановление от * г.;
постановление от * г.; уведомително писмо изх. № 1063/2017/12.9.2017 г.;
постановление за привличане на обвиняем от 07.08.2018 г.; протокол за разпит на
обвиняем от 07.8.2018 г.; постановление за привличане на обвиняем от * г.; протокол за разпит на
обвиняем от 07.9.2017 г.; протокол за разпита на свидетел на лицето С.С.К. от
04.9.2017 г.; протокол за разпит на свидетел на лицето З.Г.И. от 07.9.2017 г.;
протокол за разпит на свидетел П.Г.И. от * г.; протокол за разпит на свидетел А*А*Д* от *** г.; протокол за разпит на свидетел на
лицето А*А*Д* от * г.; протокол за разпита на лицето П.И.П.
от * г.;
протокол за разпит на свидетел З.Г.И. от 25.10.2017 г.; протокол за разпит на
свидетел на лицето С* Е* К* от *** г.; протокол за разпит на свидетел на
лицето Х*Й*Д* от *** г.; протокол за разпит на свидетел на
лицето С*Х*Д*от * г.; протокол рег. № * г.;
протокол от извършена съдебно-стокова експертиза от 10.4.2018 г.; протокол за
оглед на веществени доказателства; протокол за техническа експертиза №
94/28.11.2017 г.; свидетелство за съдимост с рег. № 8622/08.09.2017 г.;
характеристика за лицето П.И.П. от 12.9.2017 г.; декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние от 07.9.2017 г.; декларация от
07.9.2017 г.; справка за регистрирани ПС на името на П.И.П.; данни от АИС
„Пътна карта“ за преминало МПС с рег. № ТХ 5893ВХ; протокол за доброволно
предаване от 07.9.2017 г.; приемо-предавателен
протокол от 08.9.2017 г.; искане УРИ № * г.; искане УРИ № * г.; уведомително писмо рег.
№ * г.; постановление за възлагане извършването на отделни
действия във връзка с разследване рег. № * г.; постановление
за възлагане извършването на отделни действия във връзка с разследва от
07.9.2017 г.; докладна записка; уведомително писмо рег. № * г.;
докладна записка рег. № * г.; постановление за
възлагане извършването на отделни действия във връзка с разследване рег. № * г.;
постановление за възлагане и завършването на отделни действия във връзка с
разследването от * г.; доклад от инспектор Н*Т * от * г.; доклад от инспектор Н*Т* от *** г.; справка от „Мобилтел“ ЕАД изх. № *** г.;
справка от Т*изх. № * г.; справка от „-“ рег. № * г.;справка
от „*“
рег. № 15714/21.9.2017 г.; справка от Мобилтел изх. №
18418/20.9.2017 г.; справка от „Теленор“ изх. №
15172/20.9.2017 г.; справка от „Мтел“ изх. №
8841/04.5.2018 г.; справка от „Мобилтел“ ЕАД изх. №
8152/24.4.2018 г.; справка от „Теленор“ изх. №
7169/27.4.2018 г., ведно с Допълнително споразумение с
номер *********; докладна записка рег. № 357р-10036/07.11.2017 г.; искане от ДРП с вх. № 15364/12.9.2017 г.; искане от ДРП
№ 1610/07.09.2017 г.; копие от разпореждане по НЧД № 1170/2017 г. от 08.9.2017
г.; разпореждане № 2333/12.9.2017 г. по НЧД № 1182/2017 г. по описа на ДРС; справка в АИС „Оперативен анализ“; протокол
за предявяване на разследване от 07.8.2018 г.; Постановление заключително
мнение обвинително заключение от 03.9.2018 г.; Постановление от 10.9.2018 г. на
ДРП; Договор за наем на сейф рег. № * г.; Резултати от
УИС на Прокуратурата на Република България към 9.9.2018 г.; справка за съдимост
рег. № 2777/15.11.2018 г., както и приложените веществени доказателства - 1 брой диск от Теленор; 1 бр. телефон марка Nokiа с IMEI ***; 1 бр. бял лист от Община Д* местни данъци и такси като на гърба има
саморъчно изписан текст; 1 бр. тетрадка малък формат с къртинка „Тигър“ и
надпис в десния ъгъл „40“; 2 бр. касови бележки от бензиностанции; 1 бр.
мобилен телефон Nokiа с IMEI *** ведно със СИМ карта на Виваком, както и 14 бр. банкноти с
номинал 20 лева и 1 бр. банкнота с номинал 50 лева,
оставени на съхранение в банков сейф.
Изложената фактическа обстановка
води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият
П.И.П. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по
чл. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, като в периода от * г, в условията на
продължавано престъпление извършил три деяния, както следва:
На * г, в с. Б*, обл. Д* в съучастие с
неустановено по делото лице, като помагач с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил и поддържал заблуждение у С.С.К. *** и с това й причинил имотна
вреда в размер на 6 950 лв.,
На * г, в с. Ц*, общ. Д*, обл. Д*, в съучастие с
неустановено по делото лице, като помагач с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил и поддържал заблуждение у П.Г. *** и с това й причинил имотна
вреда в размер на 1 000 лв.,
На
*** г, в град Д* в съучастие с неустановено по делото лице, като помагач с цел
да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у З.Г.И. ***
и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 085 лв., като обща стойност на
причинената с престъплението вреда възлиза на 9 035 лв.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав.
П. е годен субект на
престъплението. Видно е от събраните по делото доказателства, че подсъдимият е
пълнолетно физическо лице към датата на извършване на престъплението, което го
е извършило в състояние на вменяемост. По делото не съществува никакво
съмнение, а и липсват каквито и да е било индиции или доказателства, за да се
направи извода, че подсъдимият е действал при условията на една от хипотезите
на невменяемост, посочени в чл. 33, ал. 1 от НК.
Обект на процесното
престъпление са обществените отношения, осигуряващи упражняването правото на
собственост върху движими вещи, както и правото на свободно разпореждане с
дадено имущество въз основа на самостоятелно взето решение.
От обективна страна,
предмет на процесното престъпление са чуждите движими вещи с определена
стойност, а именно общо в размер на 9 035 лв. и личността на всяка едно от
пострадалите свидетелки, у които е било възбудено и поддържано заблуждение, в
резултат на което всяка една от тях е била подведена да извърши акт на
имуществено разпореждане, причинявайки си по този начин имотна вреда.
Времето и мястото на
извършване на престъплението, както и участието на подсъдимия в него са
категорично установени.
Гласните доказателства са
еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно подсъдимият е автор на
изпълнителното деяние – умишлено е улеснил /спомогнал/ неустановения
извършител да въведе в заблуждение пострадалите лица, като по
този начин са били причинени имуществени вреди в общ размер на 9 035 лв. на З.И., П.И. и С.К..
От обективна страна
обв. П.П. е извършил престъплението при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Видно от
събраната в хода разследването доказателствена
съвкупност е, че същият извършил общо три деяния, които осъществяват поотделно
различни състави на едно и също престъпление по Глава V от Особената част на
НК, извършени са през непродължителен период от време /04.09.2017 - 06.09.2017
г/, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при
което последващите се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Обективна връзка между отделните деяния в продължаваното
престъпление се изразят в това, че поотделно осъществяват едно и също по вид
престъпление, извършени са през непродължителен период от време и при една съща
обстановка. Субективната връзка между отделните деяния се изразя в повторността
на едно и също психическо отношение на обвиняемия към обществено опасните
последици, проявено в еднородността на вината.
Съдът намира, че процесното
деяние не представлява маловажен случай, тъй като нормата на чл. 93, т. 9 от НК
изисква липса или незначителност на вредните последици или други смекчаващи
обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обичайните престъпления от този вид.
От субективна страна подс. П.П. е извършил
деянието, предмет на обвинението с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК.
Същият е съзнавал обществено опасния характер на своето деяние, предвиждал, че
неговото поведение ще улесни неустановено по делото лице да извърши на
престъплението, и че в резултат на това негово поведение едно чуждо имуществено
ще бъде увредено. Наред с това обвиняемият е целял да набави за себе си имотна
облага, като е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда като
последица от улесняването.
Причините
за извършване на деянието са незачитането на правовия ред и на установените в
държавата правила и норми, както и стремежа за набавяне на облаги по бърз и
неправомерен начин.
За да определи наказанието на
подсъдимия П.П., съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от него деяние, данните за личността му, както и разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 от НПК и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността на подсъдимия:
П.И.П. е роден в *** ***, *** **********.
Деянието е извършено при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, като чисто съдебно минало, липсата
на образувани други наказателни производства срещу него и добри характеристични
данни по местоживеене.
Провеждането на съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че подс. П. съдейства за
разкриване на обективната истина, както на съдебното, така и на досъдебното
производство, което следва да се отчете като положително за личността му
обстоятелство. В настоящия случай признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при
досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно
разкриване на престъплението и неговия извършител.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете обстоятелството, че П. е извършил три
отделни деяния, осъществяващи състава на престъплението измама, след като още при
първото деяние е разбрал какво върши, но не е предприел мерки да преустанови
противоправното си поведение, а напротив – извършил е още две деяния след това.
На следващо място, причинените с престъплението имуществени вреди са на
значителна стойност – в общ размер на 9 035 лева, като следва да се
отбележи, че към инкриминирания период съгласно ПМС № 141/13.07.2017 г. минималната
работна заплата за страната е била 460 лева. Причинените имуществени вреди не
са възстановени.
Предвиденото наказание за извършеното
от подсъдимия П.П. престъпление е лишаване от свобода от една до шест години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373,
ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.
371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията, действала към момента на извършване на престъплението /Изм.,
ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г./.
Прилагайки разпоредбата на чл.
58а, ал. 1 от НК, съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от една
година, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на наказателния кодекс, в
частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така определеното наказание с една трета и
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Както бе посочено по-горе, съдът
не констатира изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, поради
което разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, т.
е., наказанието на подсъдимия не би могло да се индивидуализира съобразно
правилата на чл. 55 от НК.
Съдът
намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения от
съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане
целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както тежестта на престъплението,
така и ниската степен на обществена опасност на дееца.
Безспорно е, че решаващият
критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя не от начина на
осъществяване на престъпния състав, от наличието на едни или други
квалифициращи деянието обстоятелства, а от това дали се явява обществено
оправдано и целесъобразно за поправянето на подсъдимия, той действително да
изтърпи наложеното му наказание. Или при отлагането на изпълнението на
наложеното наказание, съдът трябва да се съобрази както с личните качества на
подсъдимия, така и с конкретната обществена опасност на престъплението и
най-вече с това, дали с отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящия случай съдът счита,
че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага ефективно
изтърпяване на така определеното по вид и размер наказание, поради което и с
оглед размера на наложеното наказание – осем месеца лишаване от свобода, както
и с оглед обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния, предвиден от законодателя
изпитателен срок от три години.
Действително, разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК поставя на първо място целта за индивидуалната превенция. Но
това не означава, че общоопревантивния ефект на наказанието може да се
пренебрегне. Напротив, Законът задължава съда да съобрази всички цели на
наказанието, в т.ч. и общата превенция. Като се вземе предвид, че общата
превенция поначало има определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не
може да се игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия
случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимият П. да изтърпи
ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Съдът намира, че така
определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове
на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли
постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото.
По отношение на
гражданските искове:
Фактът, че подсъдимият е осъществил
вмененото му престъпление, налага основателността на предявените гражданскоправни претенции,
поради което, съдът с присъдата осъди подсъдимия П.И.П. да заплати на:
- С.С.К. ЕГН **********
***, сумата от 6 950 лв., представляваща обезщетение за причинените й с
деянието имуществени вреди, предмет на предявения граждански иск, ведно със законната лихва от
деня на увреждането – 04.09.2017 година до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 278
лева по сметка на Районен съд – Добрич, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
- на П.Г.И. ЕГН ********** ***, сумата от 1
000 лв., представляваща обезщетение за причинените й с деянието имуществени
вреди, предмет на
предявения граждански иск, ведно със законната лихва от деня на увреждането –
05.09.2017 година до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 40
лева по сметка на Районен съд – Добрич, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
- на З.Г.И. ЕГН **********
***, сумата от 1 085 лв., представляваща обезщетение за причинените й с
деянието имуществени вреди, предмет на предявения граждански иск,
ведно със законната лихва от деня на увреждането – 06.09.2017 година до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 43,40 лева по сметка на
Районен съд – Добрич, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Съгласно чл. 189, ал.
3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да
заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите
разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от
частния обвинител и граждански ищец, ако са направили такова искане.
В хода на наказателното
производство от гражданския ищец и частен обвинител С.К. са били сторени
разноски, както следва: 500.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение
на упълномощения повереник, което е било заплатено, удостоверено с вписване на
направените плащания в договора за правна помощ /л. 26 от делото/,
съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г. на Върховния
касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска
колегия.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на подсъдимия П.И.П. ЕГН ********** за виновен, съдът го осъди да
заплати сторените по делото разноски в размер на 130.46
лева по сметка на ОД на МВР – гр. Добрич, както и да заплати на С.К. сторените разноски в размер на 500 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение на упълномощения повереник.
С присъдата, съдът
относно веществените доказателства постанови следното:
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК 1 бр. диск от „Теленор”, 1 бр.
бял лист от Община Добрич местни данъци и такси, като на гърба има саморъчно
изписан текст, 1 бр. тетрадка малък формат с картинка на тигър и надпис в
десния ъгъл „40“, 2 бр. касови бележки от бензиностанции да останат по делото и
след влизане в сила на съдебния акт да бъдат унищожени.
На основание чл. 53, ал. 1, б. А от НК 1
бр. телефон марка Nokia
с IMEI ***, 1 бр. мобилен мобилен телефон Nokia с IMEI *** ведно със СИМ карта на Виваком, като принадлежащи на подсъдимия
и послужили му за извършване на престъплението – да се отнемат в полза на държавата.
На основание чл. 112, ал. 1 от НПК – 14 бр. банкноти с
номинал 20 лева и 1 бр. банкнота с номинал 50 лева, оставени на съхранение с
банков сейф с Договор за наем на сейф от 07.09.2018 г., за които няма събрани безспорни
доказателства по делото на кого принадлежат следва да останат по делото и
в случай, че в едногодишен срок не бъдат потърсени, да се отнемат в полза на
държавата.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя Митева/