гр. Сливен, 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
1540 по описа на съда за
Производството
е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за
установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- „Райфайзен /България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, „Експо
Производството по делото е частично прекратено по отношение на ответника В.С.И., ЕГН: ********** *** с влязло в сила на 26.11.2020 г. Определение № 260440 от 07.10.2020 г. на СлРС поради невнасяне от страна на ищеца на определения от съда депозит за особен представител на този ответник.
Ищецът твърди, че на 22.06.2017 г. между него от една страна и от друга страна ответника А.С.И. с ЕГН *** 1165801 в качеството му на ..кредитополучател“ и В.С.И. с ЕГН **********, действащ като „съдльжиик“ бил сключен Договор за потребителски кредит № 1706192171056200. с който на ответникът А.И. бил предоставен банков кредит в размер на 20 900,00лв за рефинансиране на съществуващи кредитни задължения към Ти Би Ай Банк ЕАД и за потребителски нужди, като крайния срок за неговото пълно погасяване бил 15.07.2027г. (чл.1 и 5.1 от Договора).
Кредитополучателят-ответник и съдлъжникът по кредитното задължение В.С.И. били солидарно отговорни за изпълнението на задълженията, произтичащи от този договор (чл.121 -чл.127 от ЗЗД). Посочва, че била налице пасивна солидарност, която по своята същност била вид лично обезпечение, гарантиращо удовлетворяване интересите на кредитора. Между Банката и всеки от длъжниците Иванови били съществували отделни самостоятелни облигационни правоотношения. свързани в единството на дължимата престация. Последиците от това единство на престацията били, че кредиторът имал право да претендира от всеки съдлъжник всичко дължимо, без последният да има право да иска разделянето му и/или спазване на поредност при претендирането му от всеки. От друга страна при изпълнение от един от длъжниците отпадала отговорността към кредитора на останалите.
Кредиторът „Райфайзенбанк (България)" ЕАД бил разполагал с лиценз за банкова дейност, поради което процесният договор за кредит бил търговска банкова сделка по смисъла на чл.430 от ТЗ във връзка с чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ.
Средствата от кредита били напълно усвоени от ответника А.С.И. е ЕГН ********** на 23.06.2017г. чрез заверяване на неговата банкова сметка ***: ***а суми по конкретна банкова сметка *** (рефинансиране) на други кредитни задължения към посочената банка (съгл.чл.З и чл.3.1 от кредитния договор).
В чл.4.1 и чл.4.2 от Договора съгласно чл.430 ал.2 от ТЗ страните били уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит - „редовна лихва". На основание посочената договорна и законова клаузи Кредитополучателят и Съдлъжникът се били задължили солидарно да плащат на Банката възнаграднтелна годишна лихва в размер на 5,20% (пет цяло двадесет стотни процента) за първите 36 месеца. След изтичане на тригодишния период с фиксирана лихва, клиентите се били ангажирали да плащат на кредитора възнаградителна (редовна) лихва, чийто конкретен размер за конкретен период съгласно чл.4.2 от договора, се формирал от два компонента-, референтен лихвен процент, представляващ 6-месечен Sofibor (РЛП) + надбавка от 5,909 (пет цяло деветстотин и девет хилядни) пункта годишно. Лихвата се била изчислявала от датата на усвояване на сумата по кредита на базата на 360 дни годишно за ползване на всяка сумата по кредита при 30-дни в месеца и 360 дни в годината. В чл.4.8 страните били изрично са потвърдили, че горепосочените размери на възнаградителните лихви били определени при преференциални условия за кредитополучателя (отстъпка от 3 пункта), който последният бил ползвал при изпълнението на конкретни изрично договорени условия, свързани е ползване на конкретни банкови продукти, наличие трудово правоотношение с конкретен работодател (Язаки България ЕООД) и преводи на месечното му трудово възнаграждение по банковата му сметка в ..Райфайзенбанк (България)" ЕАД. обслужваща кредита. При неизпълнение на някое от тези условия кредитополучателят бил губил преференцията и Банката имала право да увеличи размера на редовната лихва със съответната преференциална отстъпка (чл.4.9 от договора). При промяна на лихвите, независимо от основанието за това (чл.4.2.1 , чл.4.9) на клиентите се бил предоставял нов актуален погасителен план (чл.4.3, чл.4.10, чл.5.2 от договора).
Твърди, че в чл.4.5 от Договора съгласно чл.92 от ЗЗД страните били уговорили и обезщетение за забава (неустойка), дължимо от ответника при забава в плащането на дължимите от него суми по кредита, изчислено като наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Банката била имала право да начислява наказателната надбавка от първия ден на забавата съгласно чл.9.1 от договора.
Твърди, че в чл.5.2 от Договора, страните били договорили кредитното задължение да бъде погасявано на 120 анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.08.2017г. до 15.07.2027г.. За първите 36 месеца всяка от вноските била в размер на 223,73 лева. Договореният начин на издължаване на кредитното задължение бил отразен и в Погасителнен план, неразделна част от кредитния договор, подписан от Иванови. В този погасителен план е било визирано и задължението на клиента месечно да плаща такса от 4,95лв., която съгласно чл.5.3 г-н А.И. бил дължал за ползвания от него пакет банкови услуги „Комфорт". Всички плащания от кредитополучателя, за целия срок на кредита формирали общото му задължение от 28 175,02 лв.
Посочва, че в съответствие с чл. 76 ал.2 от ЗЗД в чл.4.6 от кредитния договор страните били уговорили нередност на погасяване на задълженията ако направеното плащане е недостатъчно да покрие изцяло падежиралите задължения към банката. Договорената поредност на издължаване могла да бъде променяна едностранно от кредитора при настъпване на „случай на неизпълнение", конкретно изброени в чл.8 от кредитния договор.
Твърди, че съгласно изискването на чл.19 от ЗПК в чл.4.4.1 от кредитния договор бил посочен годишния процент на разходите (ГПР), който възлиза на 6,42% (шест цяло четиридесет и две стотни процента) към момента на сключване на договора.
Заявява, че на 11,07.2018г. между Банката и солидарно отговорните съдлъжници А.И. и В.И. бил сключен Анекс №1 към действащия Договор за потребителски кредит № 1706192171056200 от 22.06.2017г.. с който страните по кредитното правоотношение били договорили нови условия за погасяване на остатъка от кредитното задължение.
В чл.1 от анекса ответникът И., заедно със съдлъжника по кредита В.С.И. с ЕГИ ********** , били признали за безспорно установен размера на дължимите от него суми към Банката, като била постигната договореност за удължаване на крайният срок за пълното им погасяване до 20.01.2028г, (съгл.чл.5 от Анекса)
Твърди, че в 4.1.2.1 от анекса страните били уговорили, че за остатъчния срок с фиксирана лихва от 20.07.2018г. до 20.07.2020г. годишната редовна лихва по кредита ще бъде в размер на 7,20% (седем цяло и двадесет стотни процента). След изтичане на посочения период размерът на редовната лихва отново щял да се формира от сбора на два компонента: референтен лихвен процент (РЛП) + надбавка от 7,909 (седем цяло деветстотин и девет хилядни) пункта годишно (чл.2.1.1 от анекса). Съгласно постигнатите в Анекса договорености референтния лихвен процент вече щял се изчислява на базата „средпосрочен лихвен процент по статистиката на БНБ" (а не 6- месечен Sofibor), като от чл.2.1.1 до чл.2.5 от Анекс №1 били посочени механизма и показателите за изчисляване на стойността на средносрочния лихвен процент по статистика на БНБ формиращ размера на компонента- РЛН.
Заявява, че посочените по-горе клаузи от договора и анекса, касаещи изчисляването на редовните (възнаградителни) лихви по кредита, били в съответствие е изискванията на чл.58 от ЗКИ и чл.1 1 ал.1 т.9 и т.9а, чл.14 ал.З от ЗПК.
Съгласно чл.6 от Анекс №1/11.07.2018г. при забава в плащанията на дължимите суми кредитополучателят и съдлъжникът щели да дължат солидарно на банката обезщетение за забава (неустойка), представляващо наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно, която банката начислява от първия ден на забавата (чл.9.1 от Анекс №1)
В разпоредбите на чл.З от Анекс №1 страните били договорили , че периодът от 20.07.2018г. до 20.12.2018г. ще бъде гратисен и през него клиентите ще плащат само редовна лихва, а след изтичането на гратисния период кредитният дълг щял да бъде погасяван на 109 анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец, считано от 20.01.2019г. до 20.01.2028г.. като на посочената крайна дата следвало да бъде погасена и сумата от 78,13лв., представляващи падежирали неплатени лихви, посочени в чл.1 б. “б“ от анекса, (съгл.чл.4). Новите договорености от Анекс №1 от 11.07.2018г били намерили отражение в нов Погасителен план, подписан от съдлъжниците и представител на кредитора.
Банката твърди, че била изпълнила всички свои задължения, съгласно подписаните Договори и анекс. Съгласно чл.7 от кредитния договор на 23.06.2017г. тя била предоставила на ответника- кредитополучател А.И. парична сума в размер на 20 900 лв. за временно възмездно ползване. Кредиторът бил спазил всички императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването и изпълнението на конкретния кредитен договор.
Съгласно чл. 430 от ТЗ основно задължение на заемателя било да върне заетата сума в уговорения срок. В чл.6 от кредитния договор били визирани задълженията на кредитополучателя и солидарно отговорния съдлъжник, като основно тяхно задължение било да погасяват дълга по кредита по реда, в сроковете и при условията, отразени в подписания между страните договор и анекс.
Твърди, че след 20.10.2018г. длъжниците Иванови били изпаднали в забава по отношение на заплащането на месечните погасителни вноски по кредита, като до 23.08.2019г. не били заплатени в пълен размер месечните погасителни вноски, с падежни дати, настъпващи в периода от 20.10.2018г. до 20.08.2019г. С последно направеното от ответника А.И. плащане по кредита на 28.12.2018г. били погасени задълженията е падеж 20.09.2018г. и част от вноската е падеж 20.10.2018 г. ( последната не била изцяло погасена).
Посочва, че в ч.1.8.1. от Договора за потребителски кредит и чл.8.1 от Анекс №1/11.07.2018г. било визирано, че просрочието в плащането на която и да е вноска по договора за повече от 31 дни от съответната дата на дължимото плащане, било съставлявало ..случаи на неизпълнение“ от страна на задължените лица, при който съгласно чл. 9.2 от договора и чл.9.2 от анекса банката имала право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя и до съдлъжника. да обяви всички суми по кредита (усвоени и непогасени, начислени лихви и евентуална нак.надбавка, комисионни) за предсрочно и незабавно изискуеми.
Посочва, че на 25.03.2019г. на основание горецитираните договорни и законова клаузи и поради просрочие в плащането на месечните погасителни вноски по кредитния дълг, дължими от 20.10.2018г. (просрочие над 31 дни) Банката-ищец била предприела действия за обявяване на кредитното задължение за предсрочно изискуемо изцяло, като на посочената дата в съответствие е изискванията на т.18 от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №4/201 Зг била изпратила до кредитополучателя А.И. и съдлъжника В.И. на посочените от тях адреси в гр.Сливен писмени уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост на кредитното им задължение, както следва: до кредитополучател А.И. на 26.03.2019г. било изпратено писмено уведомление за предсрочна изискуемост на цялото задължение с изх.№ИЗХ- 001-21781 /25.03.2019г. на писмо с обратна разписка чрез Български пощи ЕАД. което било върнато в банката на 17.04.2019г. като неполучено- „непотърсено в срок". На 26.03.2019г. кредиторът бил изпратил до съдлъжника В.И. писмено уведомление за предсрочна изискуемост на цялото -задължение с изх.№ИЗХ-001-21782/25.03.2019г. на писмо с обратна разписка чрез Български пощи ЕАД, което също било върнато в банката на 17.04.2019г. като неполучено - „непотърсено в срок“. Спазвайки чл.11.8 от Договора за кредит ищецът „Райфайзенбанк (България) ЕАД бил пристъпил към връчване на уведомленията на длъжниците с препоръчани пощенски пратки с обратни разписки чрез куриерска фирма „Български пощи“ ЕАД. който начин за уведомяване е изрично договорен между страните. На основание чл.6.2 и чл.11.8 от договора изпратените до Иванови уведомления за предсрочна изискуемост на цялото им кредитно задължение се били считали за „редовно направени“ и „получени“ от длъжниците (договорено фингирано връчване).
Заявява, че след невъзможността задължените лица Иванови да бъдат открити и уведомени чрез куриерска фирма Български пощи ЕАД, Райфайзенбанк (България) ЕАД полагайки дължимата грижа била пристъпила към уведомяване и чрез нотариус Димчо Ненов с рег.№ 092 на НК и с район на действие PC - тр. Сливен, извършено както следва: Кредитополучателят А.И. бил уведомен чрез Нотариална покана-уведомление за предсрочна изискуемост на цялото задължение с рег.№ 2707/20.06.2019г.. том 1. акт № 146. връчена му на 23.08.2019г. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Съдлъжникът В.И. бил уведомен чрез Нотариална покана- уведомление за предсрочна изискуемост на цялото задължение с рег.№ 2708/20.06.2019г.. том 1. акт № 147, връчена му на 23.08.2019г. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Към исковата молба били приложили всички предоставени от нотариус Ненов доказателства относно извършеното от него връчване по реда на чл.47 ал.5 ГПК до кредитополучателя И. и съдлъжника И., а именно: удостоверявания от нотариуса на 27.08.2019г. по процедурата връчване по чл.47 ГПК. Уведомления до получателите на пот.покани от 09.08.2019г. и справки НБД Население.
Посочва, че на 23.08.2019г. (дата на връчване на уведомленията за изискуемост . удостоверена от нотариус Ненов с №092 на НК) била осчетоводена предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката срещу солидарно отговорните длъжници А.С.И. с ЕГН **** 165801 и В.С.И. е ЕГН **********. произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1706192171056200 от 22.06.2017г. и сключен към него Анекс № 1 от 11.07.2018г.
Относно неплатените падежиралите суми - главница и лихви, бил приложим чл.84 от ЗЗД, а именно, че срокът кани вместо кредитора (dies interpellat pro homine). Размерът и падежите на всяка вноска били определени в Погасителния план , неразделна част от Анекс № 1 от 11.07.2018г. (както и в чл.З и 4 от него) и за настъпването на изискуемостта им не било необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК.
Предсрочната изискуемост била санкция за неизправността на всеки длъжник и имала гаранционно-обезпечителна функция съгласно чл.71 от ЗЗД. Тя била преобразуващо право на кредитора за едностранно изменение на договора (от срочен в безсрочен), с чието упражняване последният бил избирал да иска изпълнение преди първоначално определения срок и преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което договорените възиаградителни (редовни) лихви за този последващ период не се били дължали (такива били дължими и претендирани до 22.08.2019г. в размер на 1316,51лв.). Последиците на обявената по надлежен ред от кредитора предсрочната изискуемост били: изискуемост на цялата непадежирала до този момент непогасена главница по кредита и на дължимите върху нея от датата на изискуемост уговорени от страните наказателни лихви (мораторно обезщетение) или законово предвидени лихви за забава по чл. 86 ал.1 ЗЗД. в размер на 255,91лв. от датата на обявяване на предсрочна изискуемост на остатъка от главницата-23.08.2019г., като преди тази дата наказателни лихви били начислявани само върху падежиралите вноски от главницата от датата на просрочието (20.01.2019г.) в общ размер на 69,94лв. съобразно постановеното в Тълкувателно решение №3 от 27.03.2019 г. по т. д. №3/2017 г. на ОСГТКна ВКС).
Посочва, че на 19.09.2019г. Банката била предприела действия за принудителното събиране на вземанията си срещу солидарните длъжници Иванови, като на посочената дата била изпратила по пощата до РС- Сливен Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 т.2 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №5049/2019г. по описа на Сливенски районен съд. В подаденото Заявление Банката била претендирала издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за всички задължения, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1706192171056200 от 22.06.2017г. и Анекс № 1 от 11.07.2018г., които към 19.09.2019г. били в следните размери: изискуема главница в общ размер на 20207,15лева, от които: 1 077.35 лева - главница с редовно настъпил падеж от 20.01.2019г. до 20.08.2019г. и 19 129.80 лева предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване на предсрочната изискуемост 23.08.2019г., изискуема редовна лихва в общ размер на 1316,51 лева, дължима за периода от 28.12.2018г. до 22.08.2019г., изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 69,94лв. за периода от 20.01.2019г. до 19.09.2019г.. наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 255,91лв. за периода от 23.08.2019г. до 19.09.2019г., 78,13лв. - изискуема лихва, дължима съгласно чл.4 във връзка е чл.1 б."б“ от Анекс №1 от 11.07.2018г. към Договора за потребителски кредит за периода от 15.06.2018г. до 10.07.2018г. и 144,00лв. разноски по уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2019г. (датата на депозиране на Заявлението по чл. 417 ГПК в Районен съд -Сливен) до окончателното й изплащане и деловодни разноски в заповедното производство в общ размер на в общ размер на 501,43 лева. от които: държавна такса за издаване на изп.лист от 441,43лева и част от адвокатско възнаграждение в размер на 60.00 лева е включен ДДС.
Със Заповед №3001 от 24.09.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, и Изпълнителен лист от 24.09.2019г., издадени от РС-Сливен по ч.гр. дело №5049/2019г. по описа на същия съд, длъжниците Иванови били осъдени солидарно да заплатят в полза на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД
Моли съдът на основание чл. 422 ГПК да признае за установено, че ответникът дължи на кредитора следните суми:
• изискуема главница в общ размер на 20 207,15 лева, от която: 1 077,35 лева -главница с редовно настъпил падеж от 20.01.2019г. до 20.08.2019г. и 19 129,80лева - предсрочно изискуема главница, с дата на обявяване на предсрочната изискуемост -23.08.2019г.;
• изискуема редовна лихва в общ размер на 1 316,51 лева, дължима за периода от 28.12.2018г. до 22.08.2019г. на основание чл.4.1 и чл.4.2 от Договора, чл.2 от Анекс №1/11.07.2018г. и чл.430 ал.2 от ТЗ ;
• изискуема наказателна лихва (обезщетение за забава) върху вноски с настъпил падеж в размер на 69,94лв. за периода от 20.01.2019г. до 19.09.2019г., начислена на основание чл.4.5 ичл.9.1 от Договора, чл.6 и чл.9.1 от Анекс №1/11.07.2018г и чл.92 от ЗЗД:
• наказателна лихва (обезщетение за забава) върху предсрочно изискуема главница в размер на 255,91лв.. дължима за периода от 23.08.2019г. до 19.09.2019г. на основание чл.4.5 от Договора, чл.6 от Анекс №1/11.07.2018г., чл.92 от ЗЗД и ТР №3 от 27.03.2019 г. по т. д. №3/2017 г. на ОСГТК па ВКС;
• Изискуема лихва в размер на 78,13лв.. дължима съгласно чл.4 във връзка е чл.1 б."б" от Анекс №1 от 11.07.201 8г. към Договор за потребителски кредит № 1706192171056200 от 22.06.2017г. за периода от 15.06.2018г. до 10.07.2018г. ;
• Разноски за уведомяване в размер на 144,00лв. ;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението по чл. 417 ГПК в Районен съд -Сливен (24.09.2019г.) до окончателното й изплащане.
С настоящата молба са предявени за общо разглеждане с главните установителни искове по чл.422 във връзка е чл.415 от ГПК и евентуални осъдителни искове срещу ответника А.И., в случай на евентуалност, ако бъдат отхвърлени изцяло или частично като неоснователни установителните искове, като се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 22 071,64лв.(двадесет и две хиляди седемдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки), като дължима на основание чл.55 ал.1 предложение 3 от ЗЗД, поради прекратяване на кредитните правоотношения между страните, възникнали въз основа на Договор за потребителски кредит № 1706192171056200 от 22.06.2017г. и Анекс № 1 от 11.07.2018г чрез разваляне на същите на основание чл.87 ал. 1 и чл.88 ал. 1 от ЗЗД, ведно със законовата лихва върху тази сума, дължима съгласно чл.79 ал1 и чл.86 от ЗЗД. считано от датата на разваляне на договора до окончателно погасяване на задълженията на ответника И.. Посочва, че съгласно приетото от ОСГТК на ВКС в т. 11 б. от ТР №4/201 Зг., въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Съгласно Решение №321-1968-111 на ВС разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск (от неговото неуважаване). Макар и да е предявен евентуално, искът се смята за висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество (така и Решение №285-1977-11 на ВС).
По силата на сключените Договор за потребителски кредит № 1706192171056200 от 22.06.2017г. и Анекс № 1 от 1 1.07.2018г. между ищеца и ответника било възникнало и в продължение на близо три години било съществувало валидно облигационно кредитно правоотношение. Съдържание на конкретното кредитно правоотношение били правата и задълженията на всяка от договарящите страните „кредитор“ и ..кредитополучател“, изрично регламентирани в закона и в горецитираните договори и анекс.
Банката -кредитор била изпълнила своя основен договорен ангажимент, като на 23.06.2017г. била предоставила на ответника А.И. средствата от кредита в размер на 20 900лв. чрез превод на същите по неговата банкова сметка ***: ***.
Основно задължение на длъжника било редовното и точно да погасява всички дължими суми по кредита - главница, лихви, наказателна надбавка, такси и комисионни. Твърди, че ответникът И. не бил изпълнявал редовното и точно това свое задължение, като трайно е бил преустановил плащането на месечните погасителни вноски по кредита си, отразени в чл.З от Анекс №1/11.07.2018г. и Погасителния план към него, чийто падеж бил настъпил от 20.10.2018г. Неплащането на кредитното задължение било по причини, за които е отговорял длъжникът-ответник (чл.81 ал.2 от ЗЗД).
Посочва, че в чл.8.1 от кредитния договор и от анекса, страните изрично били договорили, че просрочието в плащанията на която й да е вноска по кредита за повече от 31 дни от датата на падежа й, ще се считат за „случаи на неизпълнение“ по договора от страна на задълженото лице. Заявява, че една от възможностите на кредитора в „случай на неизпълнение“ по чл.8.1 от кредитния договор и от анекса, визирана в чл.9.2 от същите, било правото му едностранно, с писмено предизвестие до кредитополучателя, да обяви всички суми по кредита (усвоени и непогасени. начислени лихви и евентуална наказателна надбавка, комисионни) за предсрочно и незабавно изискуеми.
Заявява, че исковата молба има характер на уведомление до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на Банката за непогасения остатък от главницата и дължимите, но неплатени лихви (редовни и наказателни). Процесиите вземания, претендирани с настоящия иск, ставали предсрочно изискуеми в хода на спорното исково производство в момента на връчване на ответника на настоящата искова молба (съгласно Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60/20Юг., т.к., II т.о. на ВКС).
Твърди, че друга правна последица от обективния факт на неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения била възможността Банката, като изправна страна по сключения двустранен кредитен договор и анекс към него, едностранно да развали същите на основание чл.88 ал.1 във връзка е чл.87 ал.1 от ЗЗД, с което да прекрати за в бъдеще съществуващите облигационни правоотношения между страните.
Били налице елементите на фактическия състав по чл.87 ал.1 от ЗЗД. пораждащ правото на ищеца да развали договора за банков кредит.
В случая исковата молба съдържала и едностранно писмено изявление (предупреждение по чл.87 ал.1 ЗДД) на кредитора-ищец до длъжника-ответник за разваляне по чл.87 ал.1 и чл.88 ал.1 от ЗЗД на сключените между тях двустранен кредитен договор и анекс, поради неизпълнение от страна на същия на договорните му задължения по причини, за които е отговорен (изявлението за разваляне се било считало за получено от неговия адресат-ответника с връчването му на препис от настоящата искова молба, като направеното в хода на делото изявление за разваляне било различно от развалянето по съдебен ред по чл.87 ал.З от ЗЗД. каквото не се изисква при договорите за кредит - Р.286- I996-VT.O., Р.834-1991-1УГ.О.).
Заявява, че с развалянето по реда на чл.87 ал.1 и чл.88 ал.1 от ЗЗД на процесиите Договор за кредит и Анекс отпада занапред основанието за ползване от ответника на средствата от предоставения банков кредит в първоначално договорените между страните срок и условия и на основание чл.55 ал.1 предл.З от ЗЗД възниквало задължение за ответника за незабавно връщане на остатъка от дълга, ако съшият не го бил погасил доброволно в дадения от ищеца с настоящата искова молба едномесечен срок по чл.87 ал.1 ЗЗД.
Правото за разваляне на двустранния договор било потестативно право, което имало акцесорен характер и упражняването му водило до правна промяна - прекратяване на облигационната връзка между страните по двустранния договор.
Доколкото договорът за банков кредит бил договор за периодично изпълнение развалянето му няма обратно действие, а само за в бъдеще (чл.88 ал.1 ЗЗД).
На основание чл.55 ал.1 предлож.З от ЗЗД всеки, който е получил нещо е оглед на отпаднало основание, бил длъжен да го върне.
Посочва, че в хода на настоящото исково производство процесиите им вземания, претендирани с настоящия осъдителен иск, ставали изцяло изискуеми от датата на връчване на исковата молба на ответника и ползвани без основание (отпаднало такова) от момента на изтичане на едномесечния срок за доброволно погасяване от страна на ответника на дължимите по кредита суми. считано от датата на връчване на настоящата искова молба на същия. Съдът следвало да зачете тези юридически факти, наред с всички факти, имащи значение за спорното право, настъпили до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция (чл. 235, ал.З ГПК). Когато е предявяване на иск се целят определени правни последици, настъпването на които е обусловено от предхождащо го едностранно волеизявление на ищеца, следвало да се счете, че с отправянето на искането до съда е упражнено и разпореденото от закона потестативно право на неговия носител. ( в подобен смисъл било и Решение № 61/30.04.2010 г. по т. д. № 741/2009 г. на ВКС. ТК, първо отделение, в което било прието, че въз основа на приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК следвало да бъде уважен осъдителен иск, предявен преждевременно, като в течение на делото притезанието става изискуемо).
Съгласно чл.88 ал.1 от ЗЗД при разваляне на договора с продължително или периодично изпълнение кредиторът имал право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. В този смисъл бил и чл.79 ал. 1 предл. 2 от ЗЗД.
Чрез предявените с настоящата молба осъдителни искове (в условията на евентуалност) изискуемите задължения на кредитополучателя А.С.И. към "Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, произтичащи от разваляне на Договор за потребителски кредит № 1706192171056200 от 22.06.2017г. и сключен към него Анекс № 1 от 11.07.2018г. ищецът претендира суми в размер на 22 071,64 лева , дължими към датата на разваляне на договора , от които:
• 20 207,15 лева - непогасен остатък от ползваната главница по предоставения кредит от 20900, 00 лв., която сума реално е усвоена от ответника А.И. на 23.06.2017г. и е която ищецът безспорно е „обеднял“ към момента на разваляне на договора:
• 1 720,49 лева - непогасени лихви, дължими съгласно кредитния договор, считано от 28.12.2018г. (начална дата на просрочие) до датата на разваляне на процесния договор.
• 144,00лв.-обезщетение за направени от кредитора разноски, последица от неизпълнението на длъжника на договорните му задължения и уведомяването му за тези обстоятелства , дължими по чл.309а ал.1 от ТЗ.
В случай, че съдът прецени, че претенциите за изтекли, но неплатените договорени лихви и/или направени разноски са неоснователни, то тогава претендира плащането на сумите от 1720,49лв. и 144,00лв.. като обезщетение вреди на кредитора, дължимо съгласно чл.88 ал.1 изр.2 от ЗЗД
Ако съдът уважи евентуално съединените осъдителни искове, претендира и законна лихва но чл.86 от ЗЗД върху сумата от 22071.64лв., считано от датата на разваляне на договора до окончателното издължаване на ответника. Претендира сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:
На 22.06.2017 г. между ищеца от една страна и от друга страна ответника А.С.И. с ЕГН *** 1165801 в качеството му на “кредитополучател“ и В.С.И. с ЕГН **********, действащ като „съдльжник“ е сключен Договор за потребителски кредит № 1706192171056200 с който на ответникът А.И. е предоставен банков кредит в размер на 20 900,00 лв. за рефинансиране на съществуващи кредитни задължения към Ти Би Ай Банк ЕАД и за потребителски нужди, като крайния срок за неговото пълно погасяване е 15.07.2027 г. (чл.1 и 5.1 от Договора).
Средствата от кредита са напълно усвоени от ответника А.С.И. на 23.06.2017 г. чрез заверяване на неговата банкова сметка ***: ***а суми по конкретна банкова сметка *** (рефинансиране) на други кредитни задължения към посочената банка (съгл.чл.З и чл.3.1 от кредитния договор).
В чл.4.1 и чл.4.2 от Договора съгласно чл.430 ал.2 от ТЗ страните са уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит - „редовна лихва". На основание посочената договорна и законова клаузи Кредитополучателят и Съдлъжникът са се задължили солидарно да плащат на Банката възнаградителна годишна лихва в размер на 5,20% (пет цяло двадесет стотни процента) за първите 36 месеца. След изтичане на тригодишния период с фиксирана лихва, клиентите са се ангажирали да плащат на кредитора възнаградителна (редовна) лихва, чийто конкретен размер за конкретен период съгласно чл.4.2 от договора, се е формирал от два компонента-, референтен лихвен процент, представляващ 6-месечен Sofibor (РЛП) + надбавка от 5,909 (пет цяло деветстотин и девет хилядни) пункта годишно. Лихвата се е изчислявала от датата на усвояване на сумата по кредита на базата на 360 дни годишно за ползване на всяка сумата по кредита при 30-дни в месеца и 360 дни в годината. В чл.4.8 страните са изрично потвърдили, че горепосочените размери на възнаградителните лихви са били определени при преференциални условия за кредитополучателя (отстъпка от 3 пункта), който последният бил ползвал при изпълнението на конкретни изрично договорени условия, свързани е ползване на конкретни банкови продукти, наличие трудово правоотношение с конкретен работодател (Язаки България ЕООД) и преводи на месечното му трудово възнаграждение по банковата му сметка в “Райфайзенбанк (България)" ЕАД. обслужваща кредита. При неизпълнение на някое от тези условия кредитополучателят е губил преференцията и Банката е имала право да увеличи размера на редовната лихва със съответната преференциална отстъпка (чл.4.9 от договора). При промяна на лихвите, независимо от основанието за това (чл.4.2.1 , чл.4.9) на клиентите се е предоставял нов актуален погасителен план (чл.4.3, чл.4.10, чл.5.2 от договора).
В чл.4.5 от Договора съгласно чл.92 от ЗЗД страните са уговорили и обезщетение за забава (неустойка), дължимо от ответника при забава в плащането на дължимите от него суми по кредита, изчислено като наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Банката е имала право да начислява наказателната надбавка от първия ден на забавата съгласно чл.9.1 от договора.
В чл.5.2 от Договора, страните са договорили кредитното задължение да бъде погасявано на 120 анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.08.2017г. до 15.07.2027г.. За първите 36 месеца всяка от вноските е в размер на 223,73 лева. Договореният начин на издължаване на кредитното задължение е отразен и в Погасителнен план, неразделна част от кредитния договор, подписан от Иванови. В този погасителен план е визирано и задължението на клиента месечно да плаща такса от 4,95лв., която съгласно чл.5.3 ответникът А.И. е дължал за ползвания от него пакет банкови услуги „Комфорт". Всички плащания от кредитополучателя, за целия срок на кредита са формирали общото му задължение от 28 175,02 лв.
В чл.4.6 от кредитния договор страните са уговорили нередност на погасяване на задълженията ако направеното плащане е недостатъчно да покрие изцяло падежиралите задължения към банката. Договорената поредност на издължаване е могла да бъде променяна едностранно от кредитора при настъпване на „случай на неизпълнение", конкретно изброени в чл.8 от кредитния договор.
В чл.4.4.1 от кредитния договор е посочен годишния процент на разходите (ГПР), който възлиза на 6,42% (шест цяло четиридесет и две стотни процента) към момента на сключване на договора.
На 11.07.2018г. между Банката и солидарно отговорните съдлъжници А.И. и В.И. е сключен Анекс №1 към действащия Договор за потребителски кредит № 1706192171056200 от 22.06.2017г., с който страните по кредитното правоотношение са договорили нови условия за погасяване на остатъка от кредитното задължение.
В чл.1 от анекса ответникът И., заедно със съдлъжника по кредита В.С.И. с ЕГИ ********** , са признали за безспорно установен размера на дължимите от него суми към Банката, като е постигната договореност за удължаване на крайният срок за пълното им погасяване до 20.01.2028г, (съгл.чл.5 от Анекса)
В чл. 2.1 от анекса страните са уговорили, че за остатъчния срок с фиксирана лихва от 20.07.2018г. до 20.07.2020г. годишната редовна лихва по кредита ще бъде в размер на 7,20% (седем цяло и двадесет стотни процента). След изтичане на посочения период размерът на редовната лихва отново ще се формира от сбора на два компонента: референтен лихвен процент (РЛП) + надбавка от 7,909 (седем цяло деветстотин и девет хилядни) пункта годишно (чл.2.1.1 от анекса). Съгласно постигнатите в Анекса договорености референтния лихвен процент вече се изчислява на базата „средносрочен лихвен процент по статистиката на БНБ" (а не 6- месечен Sofibor), като в чл.2.1.1 до чл.2.5 от Анекс №1 е посочен механизма и показателите за изчисляване на стойността на средносрочния лихвен процент по статистика на БНБ формиращ размера на компонента- РЛН.
Съгласно чл.6 от Анекс №1/11.07.2018г. при забава в плащанията на дължимите суми кредитополучателят и съдлъжникът са се задължили солидарно на банката за обезщетение за забава (неустойка), представляващо наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно, която банката начислява от първия ден на забавата (чл.9.1 от Анекс №1).
В разпоредбите на чл.З от Анекс №1 страните са договорили, че периодът от 20.07.2018г. до 20.12.2018г. ще бъде гратисен и през него клиентите ще плащат само редовна лихва, а след изтичането на гратисния период кредитният дълг ще бъде погасяван на 109 анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец, считано от 20.01.2019г. до 20.01.2028г.. като на посочената крайна дата следва да бъде погасена и сумата от 78,13 лв., представляващи падежирали неплатени лихви, посочени в чл.1 б. “б“ от анекса, (съгл.чл.4). Новите договорености от Анекс №1 от 11.07.2018г са намерили отражение в нов Погасителен план, подписан от съдлъжниците и представител на кредитора.
След 20.10.2018г. длъжниците Иванови са изпаднали в забава по отношение на заплащането на месечните погасителни вноски по кредита, като до 23.08.2019г. не са заплатили в пълен размер месечните погасителни вноски, с падежни дати, настъпващи в периода от 20.10.2018г. до 20.08.2019г. С последно направеното от ответника А.И. плащане по кредита на 28.12.2018г. са погасени задълженията с падеж 20.09.2018г. и част от вноската е падеж 20.10.2018 г. ( последната не е изцяло погасена).
В ч.1.8.1. от Договора за потребителски кредит и чл.8.1 от Анекс №1/11.07.2018г. е визирано, че просрочието в плащането на която и да е вноска по договора за повече от 31 дни от съответната дата на дължимото плащане, съставлява “случаи на неизпълнение“ от страна на задължените лица, при който съгласно чл. 9.2 от договора и чл.9.2 от анекса банката има право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя и до съдлъжника да обяви всички суми по кредита (усвоени и непогасени, начислени лихви и евентуална нак.надбавка, комисионни) за предсрочно и незабавно изискуеми.
На 25.03.2019г. на основание горецитираните договорни и законова клаузи и поради просрочие в плащането на месечните погасителни вноски по кредитния дълг, дължими от 20.10.2018г. (просрочие над 31 дни) Банката-ищец е предприела действия за обявяване на кредитното задължение за предсрочно изискуемо изцяло, като на посочената дата в съответствие е изискванията на т.18 от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №4/201З г е изпратила до кредитополучателя А.И. и съдлъжника В.И. на посочените от тях адреси в гр.Сливен писмени уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост на кредитното им задължение, както следва: до кредитополучател А.И. на 26.03.2019г. е изпратено писмено уведомление за предсрочна изискуемост на цялото задължение с изх.№ИЗХ- 001-21781 /25.03.2019г. на писмо с обратна разписка чрез Български пощи ЕАД, което е върнато в банката на 17.04.2019г. като неполучено- „непотърсено в срок". На 26.03.2019г. кредиторът е изпратил до съдлъжника В.И. писмено уведомление за предсрочна изискуемост на цялото -задължение с изх.№ИЗХ-001-21782/25.03.2019г. на писмо с обратна разписка чрез Български пощи ЕАД, което също е върнато в банката на 17.04.2019г. като неполучено - „непотърсено в срок“. Съгласно чл.11.8 от Договора за кредит ищецът „Райфайзенбанк (България) ЕАД е пристъпил към връчване на уведомленията на длъжниците с препоръчани пощенски пратки с обратни разписки чрез куриерска фирма „Български пощи“ ЕАД, който начин за уведомяване е изрично договорен между страните. На основание чл.6.2 и чл.11.8 от договора изпратените до Иванови уведомления за предсрочна изискуемост на цялото им кредитно задължение се били считали за „редовно направени“ и „получени“ от длъжниците (договорено фингирано връчване).
Ищецът е пристъпил към уведомяване и чрез нотариус Димчо Ненов с рег.№ 092 на НК и с район на действие PC - тр. Сливен, извършено както следва: Кредитополучателят А.И. е уведомен чрез Нотариална покана-уведомление за предсрочна изискуемост на цялото задължение с рег.№ 2707/20.06.2019г.. том 1. акт № 146. връчена му на 23.08.2019г. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Съдлъжникът В.И. бил уведомен чрез Нотариална покана- уведомление за предсрочна изискуемост на цялото задължение с рег.№ 2708/20.06.2019г.. том 1. акт № 147, връчена му на 23.08.2019г. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. На 23.08.2019г. (дата на връчване на уведомленията за изискуемост . удостоверена от нотариус Ненов с №092 на НК) е осчетоводена предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката срещу солидарно отговорните длъжници А.С.И. с ЕГН **** 165801 и В.С.И. е ЕГН **********. произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1706192171056200 от 22.06.2017г. и сключен към него Анекс № 1 от 11.07.2018г.
На 19.09.2019г. Банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си срещу солидарните длъжници Иванови, като на посочената дата е изпратила по пощата до РС- Сливен Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 т.2 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №5049/2019г. по описа на Сливенски районен съд.
Със Заповед №3001 от 24.09.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, и Изпълнителен лист от 24.09.2019г., издадени от РС-Сливен по ч.гр. дело №5049/2019г. по описа на същия съд, длъжниците Иванови са осъдени солидарно да заплатят в полза на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД претендираните суми.
Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза съгласно усвоената сума по кредита е в размер на 20 900 лв. и е била получена от ответника А.И. на 23.06.2017 г., като последното плащане извършено от него по кредита е било на 28.12.2018 г. в размер на 100 лв., като с него е била погасена изцяло погасителна вноска с падеж-20.09.2018 г. и частично задължение по погасителна вноска с падеж-20.10.2018 г. В периода от 20.10.2018 г. до 23.08.2019 г. са били налице 11 бр. неплатени месечни вноски, които са били с настъпил падеж. Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 23.08.2019 г. Към дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът А.И. дължи- изискуема главница в общ размер на 20207,15лева, от които: 1 077.35 лева - главница с редовно настъпил падеж от 20.01.2019г. до 20.08.2019г. и 19 129.80 лева предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване на предсрочната изискуемост 23.08.2019г., изискуема редовна лихва в общ размер на 1316,51 лева, дължима за периода от 28.12.2018г. до 22.08.2019г., изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 69,94лв. за периода от 20.01.2019г. до 19.09.2019г.. наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 255,91лв. за периода от 23.08.2019г. до 19.09.2019г., 78,13лв. - изискуема лихва, дължима съгласно чл.4 във връзка е чл.1 б."б“ от Анекс №1 от 11.07.2018г. към Договора за потребителски кредит за периода от 15.06.2018г. до 10.07.2018г. Вещото лице изрично е посочило, че ищецът правилно е изчислил претендираните суми съобразно разрешението на ТР№3/27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Въз основа установените факти и обстоятелства съдът приема следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и и акцесорни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Същите се явяват допустими, тъй като са подадени от заявител, в полза на който е издадена заповед за изпълнение на задължение по чл. 417 ГПК, които са били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са предявени в рамките на едномесечния срок и се отнасят за вземания включени в издадената заповед за изпълнение. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем с уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост при наличие на определени предпоставки; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за вноските, при неплащането на които е уговорено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем; 4. липса на плащане от страна на заемателя. 5. упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. 6.уведомяване на длъжника, че кредитът е предсрочно изискуем по предвидения в договора начин.
Предвид ТР № 3/2019 г. на ВКС размера на вземането на кредитора при предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи единствено в размер на непогасения остатък от предоставената по договора главница и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита до датата на плащане, т.е. кредиторът има право на вземане от просрочената и предсрочно изискуема главница, договорна и санкционираща лихва начислени до датата на предсрочната изискуемост на кредита, като след тази дата се начислява само законна лихва върху непогасената част от главницата.
В случая безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните, по договор за кредит и анекса към него и усвоената сума по кредита е в размер на 20 900 лв. като същата е била получена от ответника А.И. на 23.06.2017 г., като последното плащане извършено от него по кредита е било на 28.12.2018 г. в размер на 100 лв., като с него е била погасена изцяло погасителна вноска с падеж-20.09.2018 г. и частично задължение по погасителна вноска с падеж-20.10.2018 г. В периода от 20.10.2018 г. до 23.08.2019 г. са били налице 11 бр. неплатени месечни вноски, които са били с настъпил падеж. Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 23.08.2019 г. Длъжникът спрял плащанията на и целият остатък от кредита станал предсрочно изискуем съгласно чл. 8 и чл. 9.2 анекса към договора на 23.08.2019 г. и е настъпила предсрочната изискуемост на задължението, като на ответника е било изпратено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението чрез нотариална покана на посочения от него адрес за кореспонденция в договора и уведомлението било получено на 23.08.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление на посочения адрес за кореспонденция , като длъжникът бил поканен да му бъде връчено съобщението за получаване на нотариалната покана.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. В този смисъл е разрешението на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че е налице уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, тъй като нотариалната покана, която съдържа уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита се счита за редовно връчена на длъжника на 23.08.2019 г. В чл. 11.8 от договора за потребителски кредит страните са уговорили клауза за фингирано връчане на книжата по договора, ако същите са били изпратени до посочените адреси за кореспонденция чрез пощата или куриерска фирма с обратна разписка, като кредиторът е изпратил по пощата с обратна разписка уведомлението за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, но писмото е останало непотърсено. Кредиторът след това е прибегнал до връчване на нотариална покана по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и е положил дължимата грижа за уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Несъмнено при това положение е, че предсрочната изискуемост е настъпила на 23.08.2019 г, тъй като към този момент са се осъществили всички предпоставки предвидени в чл. 60, ал. 2 ЗКИ- неплащането на погасителна вноска за срок от съответната дата на дължимото плащане, упражняването на едностранното право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на длъжника.
Основателността на главния положителен установителен иск обуславя и основателността на акцесорните претенции на ищеца за установяване на дължимостта на възнаградителната и и мораторна лихва.
С оглед на изложеното следва да бъдат уважени установителните претенции в пълните им предявени размери, като се съобрази ТР № 3/2019 г. на ВКС съгласно, което размера на вземането на кредитора при предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи единствено в размер на непогасения остатък от предоставената по договора главница и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита до датата на плащане, т.е. кредиторът има право на вземане от просрочената и предсрочно изискуема главница, договорна и санкционираща лихва начислени до датата на предсрочната изискуемост на кредита, като след тази дата се начислява само законна лихва върху непогасената част от главницата. В случая видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза банката ищец е съобразила при изчисляването на размера на задължението на длъжника ТР № 3/2019 г. на ВКС.
С оглед на тези съображения предявените искове следва да бъдат уважени изцяло в предявените размери. С оглед уважаването на предявените искове съдът не следва да се произнася по отношение на исковете съединени при условие на евентуалност.
С оглед изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 501,43 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство и сумата от 3264,16 лв./държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение/. По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните по делото, че ответникът А.С.И., ЕГН: ********** ***, дължи на
ищеца „Райфайзен /България/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, „Експо
ОСЪЖДА ответникът А.С.И., ЕГН: **********
***, да заплати на ищеца „Райфайзен /България/” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, „Експо
ОБЕЗСИЛВА частично заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 3001 на
24.09.2019 г. по ч.гр.д. № 5049/2019 по
описа на РС – Сливен и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист от 24.09.2019 г. по отношение на длъжника В.С.И. поради прекратяване на
производството по отношение на него с влязлото в сила Определение № 260440 от
07.10.2020 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от Решението и влязлото в сила Определение № 260440 от 07.10.2020 г. да се приложи по ч.гр.д. № 5049/2019 г. с оглед частичното обезсилване на издадената заповед по отношение на ответника В.С.И..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: