О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………….. 06.
03., година 2020 гр. Плевен
В И М Е Т О НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ- ри въззивен наказателен състав
на шести
март , ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА година
в закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН
ИВАНОВ
Г.
ГРЪНЧАРОВ
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ВЧНД № 184 /2020 по описа на Окръжния съд – Плевен
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 243,ал.7 от НПК.
Образувано е на основание постъпила чрез
Районния съд – Плевен ЖАЛБА, Вх. рег. № 1554/ 03.02.2020 г., подадена
от И.Й.
Г. ***, против Определение №
38/22.01.2020г. на Плевенския районен съд , І-ви н.с., постановено по ЧНД № 81/
2020г.
Със съдебния акт, предмет на въззивната жалба,
първоинстанционният съд е потвърдил, на основание
чл.243, ал.6, т.1, вр. ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК,
постановлението на Районна прокуратура гр.Плевен, за прекратяване на
досъдебно производство № 451/2019г. по описа на РП-Плевен, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Въззивната жалба съдържа оплакване, че определението на РС-
Плевен е незаконосъобразно и
необосновано на доказателствата по делото. Излагат се отново твърдения, че
жалбоподателят е бил заплашен от Г.Д.Г. . ,че ще бъде застрелян от Г. от Х. ,
ако разпространи нейни актови снимки. Иска отмяна на така постановеното
определение и образуване на НОХД по чл.144,ал.3 от НК срещу Г.Д. .
Плевенският окръжен съд, като
обсъди направените с жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, и
като съобрази закона, намери за установено следното:
Видно от разписката на л.15, жалбоподателят е уведомен относно определението на РС- Плевен, с което
е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство на
28.01. 2020 г., като жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна, поради
което е допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Наказателното
производство е образувано за това ,че: На неустановен ден през
периода01.01.-31.01.2018г. в гр. Плевен е била отправена закана за убийство на И.Й.Г. с.гр. като заканата би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й – престъпление по чл. 144,ал.3 о, вр. с
ал.1 от НК.
В хода на проведеното разследване са разпитани като свидетели И.Й.Г., неговата майка
М.И.Й. и Т.Д. Г., приложени са писмени доказателства, Назначена и изготвена е съдебно психиатрична експертиза. По делото не
е привлечено конкретно лице в качеството на обвиняем.
След приключване на разследването с Постановление от
31.07.2019 г. наблюдаващият прокурор В.А.
– РП гр. Плевен е прекратила Досъдебно
производство 451/ 2019 по описа на
Районната прокуратура тр. Плевен ,образувано за престъпление по чл. 144,ал.3,вр.
с ал. 1 от НК, поради липса на доказателства, Т. Г.ева да е извършила престъплението.
Видно от разписката , приложена на корицата на досъдебното
производство, И.Й. е получил препис от постановлението за прекратяване на
наказателното производство на 23.12.2019 г. В седмодневния срок , на
30.12.2019г. И.Й. е подал жалба по реда на чл.243 от НПК до Районния съд – гр.
Плевен.
С Определение № 38/22.01.2020г. на Плевенския районен съд , І-ви н.с.,
постановено по ЧНД № 81/ 2020г., първоинстанционният съд е потвърдил
постановлението за прекратяване на наказателното производство, като е приел, че
то е обосновано и законосъобразно.
За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е
изложил съображения, че постановлението на наблюдаващия прокурор е обосновано и
правно аргументирано, след направен задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства. Посочил е, че не може да бъде установено по категоричен
начин, Т. Г. да е извършила престъплението по чл.144,
ал.3, вр. ал.1 от НК, твърдяно от жалбоподателя, поради което единственото
възможно процесуално действие от страна на представителя на прокуратурата е да
прекрати наказателното производство.
Лаконичните доводи ,изложени в обжалваното
определение не може да обосноват извод за незаконосъобразност на определението на
първостепенния съд, тъй като въззивната инстанция дължи цялостна проверка
относно законосъобразността и обосноваността на обжалваното определение и на постановлението
за прекратяване на наказателното производство
В постановлението на прокурора са изложени
изчерпателно и правилно установените от
доказателствата по делото обстоятелства,
относими към предмета на доказване а именно:
Св. Т. Г. се запознала с И.Й. по телефона на
28.03.2017г., в който момент той изтърпявал присъда в Затвора гр. Ловеч.
Започнали да си пишат, ходела му на свиждания, при което той й предложил да
сключат брак, за да може да го пуснат в отпуск. През същата година двамата се
оженили в Затвора – Ловеч и по негово настояване тя сменила адресната си
регистрация и заживяла в дома на родителите му в гр. Плевен. Поради това И.Й. бил преместен в Затвора гр. Плевен, където изтърпявал
наказанието си при по- лек режим . Св. Г. дава показания, че Й. започнал да се държи деспотично, третирал
я като своя собственост, обиждал я, опитвал да я контролира по телефона ,като
държал сметка къде ходи, с кого се среща и защо. Заплашвал я да й отреже ръцете и краката ,
ако му изневери. Свидетелката не могла да издържи на този непрестанен тормоз и
на 29.09.2018г. се изнесла от дома на родителите му. Поради това И.Й. започнал
непрекъснато да й звъни по телефона, като отправял още по страшни закани за
живота и здравето й, конкретно цитирани от св. Г. в показанията й на л. 28- 29
от ДП. Част от тях включвали закани ,че ще я
разчлени, ще извади детеродните й органи. Й. започнал да подава в
прокуратурата и съда многобройни жалби и
тъжби срещу нея.
Св. М.Й. , дава
показания, че действително синът й И.Й. се оженил за Т. Г.
през април 2018г. и тя се нанесла да живее в дома им в гр. Плевен. Твърди ,че
действително е чувала Т. да разговаря по
телефона с И.,като тя пускала звука на високоговорител, както и че чувала
реплики „и в яд и в смях ще те убия“, но не приела това за сериозни закани, тъй
като такива изрази често употребявали всички в ежедневните си разговори. Също така дава показания ,че на 29.09.2018г. Т.
се изнесла от дома им, тъй като не й
стигали парите – 400 лева заплата, а освен това майка й била болна. По телефона
синът й я накарал да търси сред личните вещи на Т. писма от някакъв Л. Св. Й. намерила такива
писма и ги пратила на сина си в Затвора без да ги чете. Той на свой ред я убеждавал
да му стане свидетел ,че искат да го убият, но тя отказала, тъй като не знае за
такива неща.
От приложеното като писмено доказателство
писмо на УМБАЛ“Г. СТРАНСКИ“ ЕАД – Плевен, се установява ,че жалбоподателят И.Й.Г. се води на диспансерно наблюдение от 1983г. с
диагноза „Диссоциативно личностово разстройство“. Лекуван е стационарно
еднократно в периода 26.11.2003 – 03.12.2003г.,
включително и поради употреба на психоактивни вещества и асоциално
поведение. , за което е изготвена епикриза.
От заключението
на изготвената съдебно – психиатрична експертиза се установява, че И.Й.Г. не
страда от психично разстройство в тесния смисъл на думата. Разбира свойството и
значението на постъпките си и в свой
интереси ги ръководи. Констатациите по отношение на него са ,че той на практика е социопат – емоционално
нестабилна личност и емоционално експлоатираща, с нарцистични нагласи и
конфликтно поведение , нетолерантен към критика и отхвърляне. Вещото лице
посочва ,че такива хора забравят собствените си недостатъци, но силно преувеличават
чуждите недостатъци и грешки, с което подхранват егоцентричните си нагласи и
нереалистично завишената самооценка. За
да подхранват чувството си за сигурност във връзки, най- често емоционално
малтретират партньора си, като се опитват да го контролират чрез системни
агресивни въздействия, манипулации. Емоционално такива хора са студени,
безчувствени към чуждите страдания и свръх чувствителни към собствените си неудобства и поради това безскрупулни при
достигане на целите си. При несъобразяване с претенциите му, Г. изразява
недоволство, придружено с фантазии изместващи реалността, като злепоставя
околните, без да се интересува ,как може да им навреди това и реагира агресивно.
Вещото лице
не е установило в поведението на освидетелствания И. Й. Г. признаци на страх,
потиснатост, реакции на тежък стрес с разстройство в адаптацията . Вещото лице
д-р Л. дава заключение, че от цялостния анализ
на данните, не може да се обоснове хипотеза ,че заканите за убийство, за
което е подал сигнал, И.Й. ги е преживял болезнено или ,че действително има опасения за
осъществяването на такива закани.
От анализа
на събраните на ДП всички възможни доказателства, не може да се направи
обоснован извод, че Т. Г. или друго
неизвестно лице са се заканили с убийство по отношение на И.Й. ,
нито че той действително се опасява за живота си в резултат на такива закани.
На съда е
служебно известно , а от справката в деловодната система на ОС- Плевен се
установява, че само през 2019г. И. Й. Г. е подал няколко тъжби в Районния съд –
Плевен срещу Т. Г., по които са образувани и разглеждани
наказателни следните дела от частен характер: НЧХД № 594/ 2019г, НЧХД № 446/ 2019г., НЧХД № 1672/2019г.;
НЧХД № 1673/2019г.; НЧХД № 516/ 2019г., с различни или еднакви обвинения.
Отделно е завел неизброим номер граждански и частни наказателни дела. Също
така, множество молби и сигнали са
заведени от същия жалбоподател в РС- Плевен и Окръжния съд, видно от
направената справка.
С оглед
горните констатации, съдът намира ,че подаденият сигнал за отправена му от Т. Г. закана за убийство, както и многобройните жалби и образувани
частни наказателни дела, които И.Й.Г. е подал и завел срещу Т. Г., са само начин да я ,тормози, манипулира и
държи в страх и подчинение, използвайки правораздавателните и правоохранителни
органи, което напълно съответства с характеровия
и психиатричен профил на жалбоподателя, очертан в заключението на
съдебно- психиатричната експертиза.
Предвид тези
изводи, окръжният съд намира, че разследващите органи, в пределите на своята
компетентност са взели всички мерки за разкриване на обективната истина, поради
което законосъобразно е прекратено наказателното производство.
Въззивният
съд намира, че крайният му извод се различава от становището на прокурора само относно правната норма – чл. 243,ал.2 от НПК , посочена като основание за прекратяване на
наказателното производство . В действителност няма лице привлечено в качеството
на обвиняем, за да се прави извод за недоказаност на обвинението. Словесната
обосновка за прекратяване на НП на практика е ,че липсват доказателства за извършено престъпление. Съдът
приема, че в настоящия случай изобщо липсват
доказателства да е извършено деяние по чл. 144,ал.3,вр. с ал. 1 от НПК по
отношение на жалбоподателя И.Й.Г.., поради което правното основание за прекратяване на
наказателното производство е по чл. 243,ал.2,т.1, вр. с чл. 24,ал.1,т. ,
,пр.1-во НПК.
С оглед
гореизложеното, окръжният съд намира ,че крайните му изводи за законосъобразност
и обоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното производство
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което определението следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното, ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 38/22.01.2020г. на Плевенския районен съд , І-ви н.с.,
постановено по ЧНД № 81/ 2020 г., с което е потвърдено ПОСТАНОВЛЕНИЕ от
31.07.2019г. на прокурор от Районна прокуратура гр. Плевен за прекратяване на
наказателното производство – ДП № 451/ 2019г. по описа на Районна прокуратура –
Плевен и ЗМ № 214/ 2019г на Първо РУ- Плевен, образувано за престъпление по чл.
144,ал.3,вр. с ал.2 от НК.
Определението не подлежи на жалба или протест.
Председател:
Членове:
1.
2.