№ 1047
гр. ***, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430102137 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.8 т.1 и сл. от ЗЗДН.
Делото е образувано въз основа на депозирана молба от ИВ. ЕВГ. Ф. с
ЕГН ********** от ***, лично и като майка и законен представител на
малолетното си дете С. Д. ИВ. с ЕГН **********, чрез адвокат М.К. от АК
*** , със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа и съобщения : гр.
*** *** против Д. СТ. ИВ. с ЕГН ********** от г***, с отправено искане за
защита, вкл. незабавна, по реда на ЗЗДН.
В молбата са наведени подробни твърдения за това, че страните са
съжителствали на семейни начала, в резултат на което имат две ненавършили
пълнолетие/малолетни/ деца, разделени са от м.юни 2021год., като съдът е
утвърдил постигнато споразумение по въпроса за родителските права,
предоставени на молителката.
Твърди се, че ответникът е упражнявал спрямо молителката актове на
ДН/домашно насилие/ още преди раздялата, като това продължава и
понастоящем. Последният акт на домашно насилие се състоял на
01.04.2022год. Сочат се и други дати, но изложението не е синтезирано, а
1
твърде разводнено и не става ясно в какво точно се е изразило домашното
насилие – особено по отношение малолетното дете ***, а по отношение
молителката – в какво се е изразило ДН на изброените дати, изключая
01.04.2022год.
Съдът е постановил мерки за незабавна защита с оглед изрично
направеното искане.
В о.с.з. молителите се представляват от адв.К., която поддържа молбата.
В о.с.з. ответникът по молбата, редовно призован, се явява и се
представлява от адв.Д., който оспорва молбата.
ЗЗДН дефинира домашното насилие не само като физически акт, но и
като акт на оказвано психическо насилие над потърпевшия. Съгласно
разпоредбата на чл.9 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
В случая и с оглед установяване в пълнота на всички относими по
делото факти и обстоятелства подробно са изслушани изявленията на
молителката и на ответника по молбата. Страните живели на семейни начала
до м.юни 2021год., когато настъпва тяхната фактическа раздяла, а
отношенията им във вр. с децата са уредени с влязло в сила решение,
постановено по гр.д.№ 3683/2021год. по описа на ПлРС. Родителските права
се упражняват от майката, ведно с произтичащите от това последици.
Страните живеят в едно и също населено място - *** като двете малолетни
деца – *** – на 4год. и *** – на 8 години, живеят с майката, молителка в
процеса. Очевидно е, а и това не се оспорва на практика от страните, че
отношенията между тях са особено обтегнати, без възможност до момента
същите, като родители на двете деца, да са в състояние да водят нормален
разговор помежду си. Отношенията им са напрегнати до степен почти на
ожесточеност, като понастоящем молителката твърди, че комуникира с
ответника само посредством съобщения-писмени, но не разговаря с него,
дори и по телефон. Доказателство са тези изводи на съда за отношенията на
страните са както техни изявления, изслушани в хода на делото, така и
2
установеното в хода на делото от разпитаните свидетели, а също и
извършената Предварителна оценка на потребности от социална услуга и
необходимостта от съвместна работа на родителите и малолетното дете с
психолог.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че
на 01.04.2022год ответникът е осъществи акт на домашно
насилие/психическо/ спрямо молителката, а на 08.04.2022год. - спрямо
малолетното дете ***.
По отношение акта на домашно насилие спрямо молителката: същият се
установява като осъществен от съвкупната преценка на гласните и
веществени доказателства по делото. Твърденията й, отразени в
обстоятелствената част на молбата и изказването й в о.с.з., се потвърждават
от показанията на св. ***, чийто показания съдът изцяло кредитира, като
дадени в логическа последователност, правдиви и неопровергани от други
доказателства по делото. От показанията му се установява, че на
01.04.2022год. молителката получила обаждане на работното си място /след
14,00часа/ от ответника, което изключително много я притеснило, стресирало
и се наложило дори да бъде освободена от работа. Поводът за обаждането на
ответника било желанието да вземе децата при себе си, макар и в
противоречие с утвърдения от съда режим на свиждане. Разговорът протекъл
от един момент на включен високоговорител на апарата на молителката,
което дало възможност на свидетеля да го запише на неговия телефон.
Ответникът заплашвал молителката и говорил грубо с нея. От приетото
заключение на ВЛ К.Т. се установява, че предоставеният й файл представлява
видео запис на телефонен разговор, направен от друго устройство, с изписан
телефонен номер- …***. От заключението се установява следното
съдържание на разговора : Женски глас : Кога бе? Мъжки глас : Довечера
ша та разчекна….само да та вида некъде….ши видиш. Женски глас:
Ела,бе. Аз съм на работа.Ела сега. ВЛ дава заключение, че няма данни за
манипулация на този файл. От показанията на свидетеля се установява, че
молителката по никакъв начин не е предизвикала ответника, за да й говори
той заплашително и да я обижда. В о.с.з. е изслушан аудиозапис,
предоставен от Национална система 112, от който се установява, че
действително в ранния следобед на 01.04.2022год. молителката е поискала
3
помощ от полицията във вр. с телефонното обаждане на ответника. Записът
обективира нейния страх от това, че ответникът може да се саморазправя с
нея, като тонът и определено на изплашен, притеснен човек, търсещ
съдействие от органите на реда. Свидетелят *** заявява следното в о.с.з.
относно състоянието на молителката след разговора й с ответника : „Тя се
изпоти и се разтрепери и я освободихме от работа, беше неадекватна,
притеснена, уплашена“. Свидетелят заявява, че е сигурен, че обаждането било
именно от ответника, т.к. много добре познава гласа му, а наред с това е
присъствал на разговора между него и молителката. Свидетелят заявява, че и
преди това ответникът идвал в офиса, в който работят с молителката -4-5
пъти, бил агресивен, крещял.
По отношения осъществения акт на домашно насилие спрямо
малолетното дете ***: молителката твърди, че детето има определено
психологически проблем, в основата на който е именно поведението и
отношенията на ответника. Детето не желае да посещава баща си в дома му,
независимо, че там живеят и неговите баба и дядо по бащина линия,
независимо, че по-малкият му брат ходи без проблеми там. Молителката
твърди, че детето е стресирано от баща си, не желае да го посещава и когато
стане въпрос, че трябва да ходи при него – не иска да спи, не яде, става
нервен, а когато се връща е също притеснен. Молителката твърди,че детето
има нужда да посещава психолог, т.к. тези отношения между син-и баща
определено са проблемни. Ответникът на свой ред отрича да има поведение и
отношение спрямо детето, което да осъществява акт на домашно насилие.
Твърди, че прави забележки на детето, но в рамките на нормалното, с
възпитателна цел, присъща на един родител. Заявява, че детето с желание
ходи в дома му и изложеното в тази връзка от молителката не отговаря на
истината. Тази теза на ответника не се подкрепя от доказателства, събрани в
хода на делото. Нещо повече, от показанията на неговата майка/баба на
детето по бащина линия/ - св.Н. И.а се установява, че при детето *** е налице
проблем, свързан с това,че той не желае да посещава техния
дом/съжителстват с ответника в едно домакинство/. Свидетелката не отрича,
че докато малкото дете посещава дома им без проблеми, то детето *** не
желае да ходи у тях и на практика от м.ноември 2021год до м.април 2022год.
не е пребивавало в дома им дори за часове. Установява се ,че на въпросния
ден 08.04.2022год. детето ,с големи трудности и след предварителна уговорка
4
между молителката и бабата /св.Н.И.а/ се съгласило да отиде до дома на баща
си, но само за около два часа. Условието било да не бъде вземано от баща си,
а от баба си, която именно тя отново да го върне на майката, а не бащата. На
въпрос на пълномощника на молителката към свидетелката дали е вярно, че
детето *** не е искало да тръгне с нея към дома на бащата и дали е било
притеснено, свидетелката отговаря по следния начин : „Майка му каза: **,
нищо лошо няма да ти се случи, баба ти е тук,когато пожелаеш, ще те
докара.“ Свидетелката заявява, че не може да прецени дали детето е било
притеснено, както и потвърждава, че молителката й е споделяла, че детето не
иска да ходи от тя, защото се страхува- но не разбрала от какво. Логиката на
същата в отговора й е, че не е логично ответникът да тормози голямото дете,
а малкото – не. По делото е разпита като свидетел ***, но видно от
показанията му същите са твърде общи и не касаят относимите по делото
факти и обстоятелства. От приетото заключение на ВЛ А.Р. /л.80 и сл. от
делото/ се установява, че спрямо детето ответникът е осъществил акт на
домашно психическо насилие на 08.04.2022год. В констативно-
съобразителната част на експертизата е посочено, че детето е ведро,
спокойно, с богат за възрастта си речник, но когато заговорили за актуалната
семейна ситуация това му състояние рязко се променило. Детето станало
видимо напрегнато, затворило се, а погледа му се появила тревожност. На
въпроси, задавани във вр. с бащата отговарял с видима неприязън и трудно
прикриван гняв. Обстойно е изследвана срещата им ,състояла се на
08.04.2022год. детето споделило, че отишло, защото баба му обещала ,че ще
го върне/при майката/ след два часа, а баща му го заплашил, че ще го пребие,
ако не ходи при него. Когато се прибрал помолил майка си да не го праща
повече при баща му.В заключението си ВЛ е посочило, че е налице дълбоко
емоционално отчуждение между детето и бащата.детето изпитва страх от
баща си, който успява да контролила в негово присъствие.Има повишена
тревожност, когато трябва да посещава дома на баща си при липса на желание
за това. Заплахите на бащата за физическа разправа с детето при отказ да идва
в дома му, подлагат психо-емоционалното състояние на детето на сериозно
изпитание, с възможни бъдещи поведенчески проблеми на ***. Между
бащата и детето съществува емоционално отчуждение, следствие от
продължителното пренебрегване и непознаване от страна на бащата на
потребностите от пълноценно общуване на детето с него. ВЛ дава
5
заключение, че поддържането на тежка форма на конфликтност с майката, в
която бащата въвлича и детето, плаши и отчуждава *** от баща му и е
причина за категоричното нежелание на малолетното дете да контактува с
бащата. Детето трябва да има възможност да общува с бащата , когато
почувства емоционална потребност от това. Необходимо е детето да бъде
предпазено от попадане в травмираща го среда и да му се осигури спокойна,
подкрепяща, с ясна структура среда, в която то се чувства защитено, прието и
обичано. За психо-емоционалното благополучие на детето е нужно в живота
му да има ясна ролева структура, усещане за сигурност и защитеност.
Проследявайки динамиката на взаимоотношенията между участниците в
конфликта и присъствието на *** в тях, оценката на ВЛ е, че те са белязани от
неконтролирано от страна на бащата желание да причинява болка и страдание
на майката, позволявайки си да опитва да въвлече и детето в този конфликт на
своя страна.
С оглед изложеното, молбата се явява основателна и следва да се
уважи,като се наложат мерките по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН. За срочните
мерки следва да се определи максималния срок от 12 месеца, с изключение
на мярката по т.3,пр.1-во –по отношение забраната на бащата да приближава
детето. В случая следва да се определи мярка за срок от 6месеца, като в този
период и предвид целите на производството и регламентирания режим на
лични отношения между бащата и детето по силата на постановеното съдебно
решение, цитирано по-горе, както и с цел непрепятстване възможността на
ответника да осъществява този режим, за нуждите на същия следва да бъде
постановено, че ответникът и детето /за този период от 6м./ следва да
осъществяват срещите си в ***, в присъствието на социален служител със
съответната специалност и компетентност.
При този изход на процеса и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС Държавна
такса в размер 30лв., а на молителката – разноски по делото в общ размер
1270лв.
Няма искане за присъждане на разноски от страна на молителите – нито
в молбата, нито в о.с.з.
На основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН на извършителя на домашното насилие
6
следва да се наложи глоба в размер 200лв., която е в минималния, визиран в
закона. Това е първа санкция на ответника по реда на този закон.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5 ал.1 от Закона
за закрила срещу домашното насилие по отношение ИВ. ЕВГ. Ф., ЕГН
********** от *** и по отношение малолетното дете С. Д. ИВ. с ЕГН
********** , както следва :
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН Д. СТ. ИВ., ЕГН
********** от *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие
спрямо ИВ. ЕВГ. Ф., ЕГН ********** от *** и спрямо малолетното дете С.
Д. ИВ., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на Д. СТ. ИВ., ЕГН
********** от г*** ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалата ИВ. ЕВГ. Ф., ЕГН
**********, жилището на пострадалите лица, находящо се на адрес : ***,
местоработата на молителката ИВ. ЕВГ. Ф., ЕГН ********** - гр. ***, ***
както и училището на *** Д. И. - **“ *** на не повече от 50/петдесет/ метра,
за срок от 12 месеца.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на Д. СТ. ИВ., ЕГН
********** от г*** ДА ПРИБЛИЖАВА С. Д. ИВ. с ЕГН **********, за срок
от 6 месеца, като през този период режимът на лични отношения между
детето и бащата, определен с влязло в сила решение, постановено по гр.д.
№3683/2021год. на ПлРС, следва да се осъществява съответно в ***,
съобразно работното време на центъра и установените правила в тази връзка
и в присъствието на компетентен социален служител.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21 ал.1 да се изпълни от
полицейските органи по местоживеене на ответника.
СЪГЛАСНО чл.21.(1) ЗЗДН Полицейските органи следят за
изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл.5 ал.1 т.1, 2 и
3.
СЪГЛАСНО чл.21 ал.3 при неизпълнение на заповедта на съда,
7
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН Д. СТ. ИВ., ЕГН **********
от *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ***ски районен съд Държавна такса в
размер 30лв., а на основание чл.5 ал.3 от ЗЗДН го ОСЪЖДА ДА ЗАПЛАТИ
глоба в полза на държавата в размер 200лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д. СТ. ИВ., ЕГН **********
от *** ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. ЕВГ. Ф., ЕГН ********** от *** разноски в
общ размер 1270лв.
ПРЕПИС от решението и заповедта ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание
чл.16 ал.3 от ЗЗДН на РУП по местоживеенето на молителите и на ответника
по молбата, препис от решението да се връчи на страните.
Решението може да се обжалва пред чрез ***ски районен съд пред
***ски окръжен съд в 7-мо дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8