РЕШЕНИЕ
№ 1999
гр. Пловдив, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330202023 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-1030-000838 от
23.02.2022г., издадено от И. М. Г., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И. М. Ц., ЕГН:**********, с адрес –
***,
1.на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200
лв. /двеста лева/, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по
пътищата.
2. на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/,
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
немотивирано, неправилно и издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, като предлага същото да бъде отменено. В допълнително
становище процесуалният представител на жалбоподателят – адвокат А.
посочва, че жалбоподателката е пострадала от ПТП, образувано е досъдебно
1
производство за причиняване на ПТП, съставени са няколко АУАН на
виновния водач. Оспорва обстоятелството, че извършването на левия завой от
жалбоподателката е станала причина за ПТП. На следващо място посочва, че
АУАН е съставен и връчен на Ц. в лечебното заведение, както и нарушение
на чл.40, ал.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – не става ясно къде точно
се твърди, че жалбоподателя е извършила ляв завой. Предлага наказателното
постановление да бъда отменено, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски. Пред съда жалбоподателят – адвокат А. посочва поддържа
жалбата на изложените основания, отново предлага наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответната страна – *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
гр.Пловдив не изпраща представител, в Молба – становище оспорва жалбата,
като посочва, че не са налице съществени процесуални нарушения, които
нарушават правото на защита на жалбоподателя, както и че фактическата
обстановка е изяснена, в административната преписка се съдържат
достатъчни по своя обем, категоричност и безспорност доказателства, които
да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
админстративнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде
оставена без уважение, както и наказателното постановление да бъде
потвърдено, при условията на евентуалност - присъденото адвокатско такова
да бъде в минимален размер съгласно предвиденото в Наредба № 1 от 2004г.
на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 21.03.2022г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
гр.Пловдив на 23.03.2022г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
2
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.01.2022г., около 21:00 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Димитър Талев“
№ 202, жалбоподателят И. М. Ц., като водач на МПС – лек автомобил
„Шевролет Круз“ с рег.№ „***“, навлязла на същия път, движейки се в посока
от Запад на Север. При това, извършвайки горната маневра – ляв завой (на
Север), жалбоподателят Ц. не съобразила поведението си с наличния за неа
Пътен знак Б2 /СТОП/, като навлязла на пътното платно на ул.„Димитър
Талев“ № 202, отнемайки предимството на движещото се по същата улица, с
посока – на Юг, в платното за насрещно движение (изпреварвайки в този
момент друго МПС) МПС – лек автомобил БМВ 330Д с рег.№ „***“ и
причинила ПТП.
Свидетелите Н. И. Ф. и А. Е. Г. – в качеството им на *** в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив пристигнали на мястото на
инцидента и установили горните обстоятелства, включително – след
запознаван със записи от видеокамери. На другия ден – 30.01.2022г.,
свидетелят Г. съставил АУАН с № 403266 срещу жалбоподателят Ц., който
АУАН бил съставен в лечебното заведение, в което жалбоподателя била
настанена и подписан от нея. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели Н. И. Ф. и А. Е. Г., които помнят
случая, описват начина на извършване на проверката и този, по които са
сторили заключение за механизма на ПТП. Показанията на свидетелите Н. И.
Ф. и А. Е. Г. не се намират в съществено противоречие с показанията на
свидетеля С. Н. С. – майка на жалбоподателката, която е посетила мястото
ПТП след пристигането на служителите на МВР, както и своята дъщеря в
болницата, като описва своите впечатления от същото. В този смисъл, между
тримата свидетели не съществува противоречие относно механизма на ПТП.
Съдът преценява показанията на същите свидетели като последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото
3
доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От
последните показания се установява механизма на ПТП, както и процедурата
по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените
писмени доказателства, а именно – Констативен протокол за ПТП и План –
схема на ПТП в едно с приложени снимки – от които се установява механизма
на ПТП.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от
ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
I.За нарушението на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
Съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на
цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за
извършено деяние, с което И. М. Ц., ЕГН:********** виновно е нарушила
разпоредбата на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на
4
29.01.2022г., около 21:00 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Димитър Талев“ № 202,
като водач на МПС – лек автомобил „Шевролет Круз“ с рег.№ „***“, не е
съобразила поведението си с пътен знак Б2 /СТОП/, като навлязла на пътното
платно на ул.„Димитър Талев“ № 202, отнемайки предимството на движещото
се по същата улица МПС – лек автомобил БМВ 330Д с рег.№ „***“ и
причинила ПТП.
По делото се установи по несъмнен начин, че спрямо жалбоподателката
Ц. е имал действие знак Б2 /СТОП/,поради което и МПС с рег.№ „***“,
движещо се по пътя ул.„Димитър Талев“ № 202. Установява се още, че
навлизането на управлявания от жалбоподатлката автомобил на с рег.№ „***“
води до сблъсък на същия с МПС с рег.№ „***“ движещо се по пътя с
предимство.
Горните две обстоятелства, които дори не са спорни между страните,
водят до единствения възможен извод за осъществено от жалбоподателката
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата.
Още следва да се обърне внимание, че както от показанията на
свидетеля Ф., така и от приложената План- схема на ПТП се установява, че на
мястото на инцидента – на пътното платно на ул.„Димитър Талев“ № 202 е
налице прекъсната маркировка между двете ленти за движение е прекъсната,
поради което не се установява забрана за изпреварване, съответно –
безспорно е, че за жалбоподателката Ц. съществува задължение, предвид
знака Б2 /СТОП/, да пропусне автомобилите, движещи се и по двете ленти на
платното за движение на ул.„Димитър Талев“.
Съдът намери за неотносими възраженията относно това, че
жалбоподателката е пострадала от ПТП, образувано е досъдебно
производство за причиняване на ПТП, съставени са няколко АУАН на
виновния водач. Следва да се съобрази, че съгласно нормата на чл.24, ал.1 от
ЗАНН - административнонаказателната отговорност е лична. При това
възможно е водачите на МПС с рег.№ „***“ и/или на друго МПС от своя
страна да са извършили друго или множество други нарушения на ЗДвП или
дори – престъпление, за която отговорността им да бъде реализирана в
съответното административнонаказателно и/или наказателно производство.
Последното обаче не променя установеното в случая, а именно – че
жалбоподателката Ц. не е съобразила поведението си с пътен знак Б2 /СТОП/
5
и не пропуснала движещото се по пътя с предимство МПС.
Съдът намери за неоснователно, като недоказано и възражението, че
извършването на левия завой от жалбоподателката не е станало причина за
ПТП. В случая е очевидна причинно – следствената връзка между
извършения от Ц. ляв завой и сблъсъка между двата автомобила, като липсва
основание за твърдение, че ПТП би възникнало ако жалбоподателката не бе
осъществила последния ляв завой и бе пропуснала МПС, движещо се по пътя
с предимство.
На следващо място, неоснователни са и възраженията относно, че
АУАН е съставен и връчен на Ц. в лечебното заведение. Същото се
установява по делото, но само по себе си, фактът на съставяне и подписване
на АУАН в лечебно заведение не съставлява нарушение реда на ЗАНН. Още
без значение е каква част от текста на акта е бил попълнен в лечебното
заведение и каква – предварително, доколкото АУАН се съставя с неговото
подписван от компетентния орган, което в случая е станало в присъствието на
жалбоподателката, липсва изискване целият текст на акта да бъде изписан
пред нейния поглед.
Съдът намери за неоснователно и становището относно допуснати
процесуални нарушения на чл.40, ал.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Свидетелят Ф. е такъв на установяване на нарушението по смисъла на чл.40,
ал.3 от ЗАНН, поради което липсва необходимост от посочване на втори
свидетел. Също не може да бъде споделено становището, че не става ясно
къде точно се твърди, че жалбоподателя е извършила ляв завой, доколкото в
АУАН и наказателното постановление съвсем ясно са посочени както
мястото на извършване на нарушението - ул.„Димитър Талев“ № 202, така и
движението, което е осъществил управлявания от жалбоподателката
автомобил – движение в посока от Запад на Север, при което се е извършва
маневра – ляв завой (на Север). Последното описание напълно удовлетворява
нуждата да бъде очертано нарушението по един понятен начин.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, съобразена от законодателя при въздигане
6
на деянието в нарушение, а именно – несъобразяване с посочения знак и
реализиране в следствие на това на ПТП. Отново следва да се посочи, че
евентуалното съпричиняване и в този смисъл – реализиране на друго или
дори – множество нарушения от водач на друго МПС, участвало в ПТП, не
налагат извод за маловажност извършеното от жалбоподателката нарушение,
предвид личния характер на административнонаказателната отговорност.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата, за
процесното нарушение е предвидено административно наказание – глоба в
размер на 200 лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без да
предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в
определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно,
поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание
отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Ето защо наказателното постановление, в тази му част, следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
II.За нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата;
Същевременно съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност не се събраха достатъчно
данни, от които може да се стори заключение, че жалбоподателката И. М. Ц.,
ЕГН:**********, на 29.01.2022г., около 21:00 часа, в гр.Пловдив, на ул.
„Димитър Талев“ № 202, е извършила от обективна и субективна страна
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.
Във връзка с горното преди всичко следва да се отбележи, че
задължението на водача чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата да носи контролния си талон към СУМПС е негово задължение
при управление на МПС. Същевременно по делото няма данни, нито
свидетелите Н. И. Ф. и А. Е. Г. твърдят, че на 29.01.2022г., около 21:00 часа,
на мястото на нарушението, компетентен орган е извършил проверка относно
това, дали жалбоподателката Ц. е носила контролния си талон към СУМПС.
Ето защо, описаната в АУАН констатация за липсата на контролен талон
може да бъде отнесена единствено към момента на съставяне на АУАН.
7
Въпреки това, същия момент на съставяне на АУАН е на друга дата –
30.01.2022г. от тази, на която жалбоподателката управлявала МПС –
29.01.2022г., поради което и неносенето на контролен талон към СУМПС към
момента на съставяне на АУАН не би могло да осъществи състава на чл.100,
ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.
Ето защо наказателното постановление, в тази му част, следва да бъде
отменено като по същество неправилно, доколкото не се установява
реализиране от обективна страна от жалбоподателя на твърдяното
нарушение.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по пътищата – за
разглежданото нарушение е предвидено административно наказание – глоба в
размер на 10 лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без да
предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в
определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно,
поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание
отговаря на тежестта на установеното нарушение.
С оглед изхода на спора, доколкото съдът счете, че следва да отмени
наказателното постановление в частта му, с която на основание чл.183, ал.1,
т.1 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателката е наложено
административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата,
съответно – претенцията на жалбоподателя за частично основателна, то на
същия следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. В случая
са представени Договор за правна защита и съдействие /л.33/ за договорено и
изплатено възнаграждение от 300 лева и Анекс /л.34/ за договорено и
изплатено възнаграждение от 100 лева.
В този смисъл съдът намери, че същото общо възнаграждение в размер
на 400 лева не следва да бъде намаляван, в светлината на искането на
въззиваемата страна, доколкото същият е близък до минималния такъв по
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски
съвет, а същевременно наказателното постановление е по две
8
административни обвинения, като разкрива известна фактическа сложност.
Доколкото обаче съдът намери претенцията на жалбоподателя за отмяна
на НП за частично основателна, а именно – основателна в частта, с която на
същия, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по
пътищата му е наложено административно наказание – глоба в размер на 10
лв. /десет лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата, то съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК, приложение
намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че
страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно
отхвърлената част от искането.
Следователно по съразмерност и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл.
144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на жалбоподателят следва да бъдат присъдени
пропорционалната част от направените от него разноски в настоящото
производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 400 лева, а
именно – да му бъдат присъдени такива в размер на 19,05 лева, което сума да
бъде осъдена да му заплати ОД на МВР Пловдив.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо
и предл. трето от ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1030-000838 от
23.02.2022г., издадено от И. М. Г., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ , с която на И. М. Ц.,
ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
– глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона
за движението по пътищата.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1030-000838 от
23.02.2022г., издадено от И. М. Г., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ , с която на И. М. Ц.,
ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за
9
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 10 лв. /десет лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОД МВР – гр.Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на И. М. Ц.,
ЕГН:********** сумата в размер на 19,05 /деветнадесет лева и пет стотинки/
лева, представляваща извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10