Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1369 от 09.07.2018 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Бургас,
дванадесети състав, на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Диана
Ганева
при секретар Й.
Б., като разгледа докладваното от съдия
Ганева административно дело номер 472
по описа за 2018 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 363, ал. 3, изречение второ
от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), във вр. с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по молба на „Либиан
Навигейтър Лимитед“, дружество, учредено съгласно законодателството на
Република Малта, с адрес ******, представлявано от А.Х.К.Т.– директор, чрез адв.
И.Л.,***; с адрес за призоваване и съобщения гр. Варна ******срещу Заповед №
Б-ЗА-4/31.01.2018 г., издадена от капитан далечно плаване (к.д.п.) А.И.– ИД
Директор на Дирекция „Морска администрация – Бургас“ (ДМА-Бургас), Капитан на
Пристанище Бургас.
По делото е представено пълномощно
от 27.02.2018 г. (л. 138), с което представляващия дружеството жалбоподател А.Х.К.Т.упълномощава
адв. В.В.И., САК, управляващ съдружник в Адвокатско дружество „В. и Ко“ да
представлява дружеството жалбоподател. Видно от представените писмени бележки
на процесуалния представител на жалбоподателя (л. 190), адресът за съобщения е
гр. София ******.
С оспорената заповед
капитанът на Пристанище Бургас е забранил отплаването на моторен танкер „BADR“ (БАДР), плаващ под знамето на
Либия, официален номер на Международната морска организация (IMO) № 9356426, БТ 61 342, НТ 35 396,
позивни 5AWN, MMSI *********. Иска се от съда да отмени заповедта като незаконосъобразна
поради противоречието й с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта
на закона, като се твърди, че заповедта е издадена във форма, различна от
законоустановената и са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Ответната страна – ИД Директор
на ДМА-Бургас, Капитан на Пристанище Бургас; чрез процесуалния си представител старши
експерт Мария Н., оспорва жалбата като неоснователна и необоснована и настоява
за отхвърлянето й. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя и представя
писмени бележки.
Заинтересованата страна –
Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Т.К. (рег. №708, с район на действие Окръжен
съд-Бургас) редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна -
„Булгаргеомин“ ЛТД, Булстат *********, се представлява в процеса от адв. Св. П.,
БАК, оспорва жалбата, счита издадената заповед за правилна и законосъобразна,
поради което иска същата да бъде оставена в сила. Представя писмени бележки, в
които прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя.
След като прецени твърденията на страните и събрания по
делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена чрез
административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК
от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за
форма и съдържание, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Със Заповед №
258/12.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК, издадена от Районен съд-Бургас по ч. гр. д. № 8812/2018 г. е
разпоредено длъжникът „Либиан Навигейтър Лимитед“, Малта да заплати на
кредитора „Булгаргеомин“ ЛТД сума в размер на 9 250 362 американски
долара, представляваща вземане, обезпечено с морска ипотека № 1352/14.09.2017
г. върху моторен танкер „BADR“. Спрямо посоченият танкер е постановен арест в
пристанище за обществен транспорт с национално значение - Бургас, със Заповед №
Б-ЗА-9/20.11.2017 г. на ИД Директор на ДМА-Бургас, издадена въз основа на Обезпечителна
заповед от 17.11.2017 г. по ч. т. д. № 318/2017 г. на Бургаски апелативен съд, ведно
със законната лихва върху сумата от 21.11.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и сума в размер на 306477,56 лева, представляваща деловодни разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 8812/2017 г. на Районен съд-Бургас,
като заповедта подлежи на незабавно изпълнение. Във връзка с тази заповед е издаден
Изпълнителен лист № 181/12.01.2018 г.
Със
Съобщение изх. № 204/18.01.2018 г. по изп. д. № 00009/2018 г. ЧСИ Т.К. е уведомил Изпълнителна агенция „Морска
администрация“ (ИАМА) Бургас, че изпълнението по Заповед № 258/12.01.2018 г. и
Изпълнителен лист № 181/12.01.2018 г. се насочва върху вещ, собственост на
длъжника „Либиан Навигейтър Лимитед“ – плавателен съд, представляващ моторен
танкер „BADR“, плаващ под либийски флаг, построен през 2008 г. и намиращ се в
акваторията на Порт Бургас. Изпълнението се реализира чрез налагане на възбрана
върху подробно описания плавателен съд, като на основание чл. 38, ал. 1, т. 8
от КТК се иска възбраната да бъде вписана в Основния регистър, за да произведе
същата действие.
С Призовка за
принудително изпълнение изх. №
282/30.01.2018 г. по изп. дело № 20187080400009, ЧСИ е уведомил длъжника „Либиан
Навигейтър Лимитед“ чрез капитана на моторен танкер „BADR“, че на 08.02.2018 г. от 11,00 часа
насрочва извършване на опис на вещта. В призовката се сочи, че Призовката за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника чрез корабна агенция „Уайт груп“
ЕООД, гр. Бургас при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Дадени са указания за
съдействие.
Със Съобщение изх. № 291/30.01.2018
г. по изп. дело № 00009/2018 г. ЧСИ Т.К.е уведомил ИАМА Бургас и други
институции за необходимостта да му бъде осигурен достъп до моторен танкер „BADR“ за извършване на опис на 08.02.2018
г. от 11,00 часа.
Със Съобщение изх. №
305/31.01.2018 г. ЧСИ прави уточнение, че за нуждите на започналото
принудително изпълнение за извършването на описа и връчването на книжа на
капитана следва процесната вещ - моторен танкер „BADR“ да бъде приведена на възможно
достъпно корабно място в Пристанище Бургас или на пристанищен терминал
„Росенец“.
Със Съобщение изх. №
307/31.01.2018 г., ЧСИ е поискал
съдействие от ИАМА Бургас във връзка със
започнало изпълнително производство по изп. д. № 00009/2018 г. с насрочен опис
на моторен танкер „BADR“. В съобщението се посочва, че капитанът на кораба е отказал
да изпълни разпорежданията на ЧСИ, вписани в Призовка за принудително
изпълнение изх. № 282/30.01.2018 г., а именно да премести кораба и да
предостави необходимите книжа. По тази причина ЧСИ е поискал на основание чл.
431 и чл. 470 от ГПК издаването на заповед за забрана за отплаване на кораба за
срок до 30.03.2018 г., като процесната вещ бъде приведена на терминал в
Пристанище Бургас.
На основание чл. 363, ал.
2, т. 12 от КТК и във връзка със започналото изпълнително производство по изп.
д. № 00009/2018 г. по описа на ЧСИ Т.К., капитанът на Пристанище Бургас е издал
Заповед № Б-ЗА-4/ 31.01.2018 г., с която е забранено отплаването на моторен
танкер „BADR“, находящ се на котва в рейдови район № 4 на Пристанище Бургас към
момента на постановяване на заповедта. Забраната е наложена до отстраняване на
причините, които са я предизвикали. Моторният танкер има за корабен агент „Уайт
груп“ ЕООД, ЕИК *********. Заповедта е връчена на Р.Н.А.– представител на
корабния агент „Уайт груп“ ЕООД на 31.01.2018 г. в 19,25 часа (л. 34).
Недоволно от така
постановената заповед, дружеството жалбоподател оспорва същата в настоящото
производство с доводи за незаконосъобразност поради противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона; нарушена форма
и наличието на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила.
Към административната
преписка е приложено Определение № 914/06.02.2018 г., постановено по ч. гр. д.
№ 8812/2017 г. на Районен съд - Бургас, с което се спира незабавното изпълнение
на Заповед № 258/12.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8812/2017 г. и издадения
по същото дело изпълнителен лист от 12.01.2018 г., въз основа на които е образувано
изп. д. № 20187080400009/2018г. по описа на ЧСИ Т.К..
С писмо по електронна
поща „Либиан Навигейтър Лимитед“ е предоставило посоченото Определение №
914/06.02.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 8812/2017 г. на Районен съд –
Бургас на директора на ДМА-Бургас, като с оглед ограничаване на вредите,
причинявани на корабособственика от продължаващото задържане на моторен танкер
„BADR“ в
Пристанище Бургас, е поискало незабавна отмяна на Заповед № Б-ЗА-4/31.01.2018
г. В своя отговор рег. № Б-239/09.02.2018 г., ИД Директорът на ДМА-Бургас е
посочил, че за да предприеме действия във връзка с издадената заповед, следва
да бъдат ангажирани доказателства относно влизането в сила на Определение №
914/06.02.2018 г. С електронно писмо от 09.02.2018 г. (л. 32) „Либиан
Навигейтър Лимитед“ е поискало от административният орган да отговори на
зададени въпроси и да предостави разпореждането на ЧСИ, което обуславя
действията му по задържане на кораба.
ЧСИ К. е уведомил
ДМА-Бургас с писмо изх. № 632/21.03.2018 г. за насрочена публична продан
на моторен танкер „BADR“ за периода от 10.03.2018 г. до 10.04.2018 г., в който
период необходимостта от задържане на кораба до приключване на производството
остава.
По делото е представен
Протокол (л. 145) за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и
купувач, съставен на 11.04.2018 г., от който се установява, че е постъпило едно
единствено наддавателно предложение и „Булгаргеомин“ ЛТД е обявен за купувач на
моторен танкер „BADR“ за сумата от 10 137 122 щатски долара.
Със Съобщение изх. №
908/13.04.2018 г. ЧСИ е уведомил ДМА-Бургас за проведената публична продан на
моторен танкер „BADR“, както и че с Протокол от 11.04.2018 г. е обявен купувач. В
съобщението изрично е посочено, че производството продължава с последващи
действия по изготвяне и предявяване на разпределение и издаване на
постановление за възлагане.
В отговор на жалбата вх.
№4347/16.04.2018
г. процесуалният представител на ответника е изложил подробни мотиви относно
законосъобразността на атакуваната заповед; срокът, в който е следвало
заповедта да бъде издадена; съответствието на административния акт с целта на
закона; твърденията а за заобикаляне на закона; наличието, респ. липсата на
времева продължителност на забраната за отплаване.
Установява се, че гр. д.
№ 576/2018 г. на Окръжен съд-Бургас е образувано във връзка с жалба вх. №
449/12.02.2018 г. по описа на ЧСИ Т.К., подадена чрез пълномощник на „Либиан
Навигейтър Лимитед“ – длъжник по изп. д. № 9/2018 г. по описа на ЧСИ Т.К., като
се оспорват действията на ЧСИ, както следва: по насрочване и провеждане на
публична продан на моторен танкер „BADR“; отказ за спиране и прекратяване на
изпълнението поради липса на основание; ненадлежно уведомяване за изпълнението;
неправилна и немотивирана оценка; несеквестируемост на вещта. С Определение №
ІІ-748/ 20.04.2018 г. състав на Окръжен съд – Бургас е постановил спиране на
изпълнението по изп. д. № 20187080400009 по описа на ЧСИ Т.К. до приключване на
производството по гр.д. № 576/2018 г. на БОС с влязъл в сила съдебен акт, като
това определение е необжалваемо.
Изложената фактическа обстановка мотивира следните правни
изводи:
На основание чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени
от жалбоподателя.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорения акт - Заповед №
Б-ЗА-4/31.01.2018 г. на капитана на Пристанище Бургас, настоящият
съдебен състав констатира,
че същия е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, при
спазване на административно производствените правила за неговото издаване и при
правилно приложение на материалния закон, както и в съответствие с целта на
закона. Този извод се налага по следните съображения:
Заповедта е издадена от
компетентен орган съобразно правомощието на капитана на Пристанище Бургас,
уредено в чл. 363 от КТК, като ал. 1 предвижда, че отплаването на всеки кораб
се разрешава от капитана на пристанището или оправомощено от него длъжностно
лице, а в текста на ал. 2 са посочени изчерпателно случаите, при които
капитанът на пристанището или оправомощено от него лице може да задържи всеки кораб.
Заповедта, с която се постановява задържане на кораба, може да бъде обжалвана
по реда на Административнопроцесуалния
кодекс като
обжалването не спира изпълнението на принудителната мярка.
В КТК не се предвиждат изисквания за форма и
реквизити на издадената заповед, поради което за нея ще са приложими общите
условия, регламентирани в АПК. Заповедта отговаря на изискванията за форма,
предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа подробно изложение на
фактическите и правните основания за издаването й. По тази причина
неоснователно е твърдението в жалбата, че „обосновката на
издаването на акта е бланкетна и следва да се приравни на хипотезата на липса
на мотиви, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта.“. Жалбоподателят сочи, че капитанът
на Пристанище Бургас е допуснал нарушения на административнопроизводствените
правила за издаване на индивидуални административни актове, но твърдението е
бланкетно и неподкрепено с конкретни доводи. Не се установиха съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват
самостоятелно основание, водещо до отмяната на атакувания административен акт.
Административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая,
т.е. изпълнил е задължение, предвидено в чл. 35 от АПК. Изложените в заповедта фактически и
правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган
и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност
върху акта.
Съдът намира, че
процесната заповед е издадена в съответствие с приложимия материален закон по
следните причини:
Спорът между страните е
правен и се свежда до това дали е налице основание за задържане на кораба по
смисъла на чл. 363, ал. 2 от КТК и дали чрез това задържане се заобикаля
приложението на чл. 364а, ал. 1 от КТК във връзка с чл. 1, ал. 1, буква U от Международната
конвенция за арест на кораби, 12.03.1999 г. (Ратифицирана със закон, приет от
ХХХVIII Народно събрание на 12.01.2001 г. - ДВ, бр. 7/2001 г. Издадена от
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн.,
ДВ, бр. 10/03.02.2012 г.). Съдът достига до извода, че следва да се даде
отрицателен отговор на тези въпроси.
От съдържанието на процесната
заповед се установява, че тя е издадена от капитана на Пристанище Бургас на
основание нормата на чл. 363, ал. 2, т. 12 от КТК, съгласно която същият има
право да задържи всеки кораб при нарушаване разпоредбите на закон или
международен договор, по който Република България е страна. Видно от събраните
по делото доказателства, изп. д. № 00009/2018 г. по описа на ЧСИ Т.К. е
образувано по искане на „Булгаргеомин“ ЛТД преди издаване на оспорената
заповед. След като е бил сезиран от ЧСИ, на основание чл. 431 от ГПК капитанът
на пристанището е бил длъжен да окаже съдействие, което съдействие се изразява
в задържане на кораба, тъй като по никакъв друг начин не би могло да се
осъществят действията, за които ЧСИ е поискал оказване на съдействие в хода на
изпълнителното дело. Следователно, не е налице „бъдещо и евентуално нарушение“
на някоя норма от българското законодателство, а пряко ще се възпрепятства
упражняването на властническите правомощия на ЧСИ, което на практика води до
нарушаване на законно гарантираните му възможности за действие. В този смисъл,
капитанът на Пристанище Бургас не е създал предпоставки за реализиране на
административен произвол, нито е упражнил правомощията си при условия на
дискреция, а стриктно е приложил нормата на чл. 363, ал. 2, т. 12 от КТК във
връзка с изпълнение на задължението си по чл. 431, ал. 2 от ГПК.
Не може да се приеме за
достоверно твърдението, посочено в жалбата, че чрез задържането на кораба се
заобикаля императивният режим за арестуване на кораби и директно се нарушава
правилото на чл. 364а, ал. 6 от КТК, според която норма търговски кораб, който
вече е бил арестуван и освободен от арест или по отношение на който вече е
предоставена гаранция за обезпечаване на морски иск, независимо от държавата, в
която това е извършено, не може повторно да бъде арестуван за същия иск освен в
случаите по чл. 5, ал. 1 от
Международната конвенция за арест на кораби. Задържането на кораба е принудителна мярка,
решението за налагането на която в определените от закона случаи (чл. 363, ал.
2 от КТК) се взема единствено и само от капитана на пристанището и пак от него
се изпълнява незабавно. Задържането на кораба е мярка, различна от тази
предвидена в чл. 364 – забрана за отплаване на кораба, която съгласно т. 41 от
ДР на КТК е обезпечителна мярка, състояща се в задържане на кораб в
пристанището за обезпечаване на публично вземане по чл. 364. Легалната дефиниция на арест на
кораб се съдържа в т. 42 от ДР на КТК - обезпечителна мярка, състояща се в
задържане или ограничаване преместването на търговски кораб за обезпечаване на
предявен или бъдещ морски иск по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Международната конвенция за арест
на кораби, съответно на иск по чл. 365, ал. 1.
След като се касае за принудителни мерки, неоснователно е твърдението на
жалбоподателя както в сезиращата съда жалба, така и в писмените му бележки, че
капитанът на пристанището не може да забрани „отплаването на кораба и
при условията на чл. 363 от КТК, който очевидно визира правомощията на капитана
по надзор на безопасната експлоатация на кораба.“. Съгласно чл. 363, ал. 1 от
КТК отплаването на всеки кораб се разрешава от капитана на пристанището или
оправомощено от него длъжностно лице. В ал. 2 са визирани 13 (тринадесет)
различни хипотези, при които капитанът на пристанището или оправомощено от него
лице може да задържи всеки кораб, а именно: 1. при липса или нередовност на
документ, удостоверяващ правото на плаване под знамето на съответната държава;
2. при липса или нередовност на документите, изискуеми съгласно двустранните и
многостранните международни договори, страна по които е Република България; 3.
пропускане на вода в корпуса на кораба; 4. неизправност в рулевото или
котвеното устройство; 5. натоварване на кораба, несъответстващо на правилата
или добрата морска практика за превоз на товари, превишаване крена на кораба
над 8 градуса и при наличие на товар, нарушаващ видимостта за управлението на
кораба; 6. приемане на повече от допустимия брой пътници, предвиден в
свидетелството за сигурност на пътнически кораб; 7. натоварване на кораба над
максималното газене, посочено в корабните документи; 8. некомплектоване на
кораба с правоспособен екипаж; 9. недостатъчно снабдяване на кораба със
спасителни, противопожарни, водоотливни, сигнални и други средства и
приспособления, потребни за сигурността на корабоплаването; 10. липса или
некомплектност на лекарствени и животоспасяващи средства, както и липса на лице
с медицинска подготовка на кораба, когато такова се изисква; 11. при неспазване
разпоредбата на чл. 175а, ал. 2 за условията и реда
за превоз на опасни товари; 12. при нарушаване разпоредбите на закон или
международен договор, по който Република България е страна; 13. при нарушаване
на условията за живот и труд, периодите на работа и на почивка и осигуряване с
провизии на екипажа на кораба. Както безспорно се установява, само 9 от тях (от
т.3 до т. 11) са свързани с безопасната експлоатация на кораба. Останалите
четири хипотези (т. 1, т. 2, т. 12 и т. 13) са свързани с други обстоятелства.
В този смисъл, оказвайки съдействие на ЧСИ, което задължение му е вменено по
силата на законовата норма на чл. 431, ал. 2 от ГПК действително няма никаква
връзка с правилата на мореходност, защото капитанът не се е позовал на тях, а
на норма, която регламентира друг случай, при който той може да упражни
правомощията си да задържи всеки кораб, включително и моторен танкер „BADR“. Подобно задържане не може да
представлява скрит арест, след като законодателят ясно е разграничил случаите
на задържане на кораб, на забрана за отплаване на кораб и на арест на кораб.
Съдът не споделя изразеното
в писмените бележки твърдение, че капитанът на пристанището не може да оказва
съдействие във връзка с наложена възбрана, тъй като не е представено вписване в
релевантния корабен регистър. След като според чл. 431, ал. 2 от ГПК капитанът
дължи съдействие на ЧСИ, той (капитанът) не може да провежда какъвто и да е по
вид контрол върху действията и актовете на ЧСИ. Препращането в жалбата към
Международната конвенция за арест на кораби; твърдението за арест на кораба
чрез процесната Заповед № Б-ЗА-4/31.01.2018
г. и коментарите по отношение на познанията на капитана са ирелевантни и съдът
няма да ги обсъжда. Съдът вече посочи, че законодателят е направил разлика в
действията, на които капитанът има право – в случая, в атакуваната заповед има
задържане на кораба по смисъла на чл. 363, ал. 2 от КТК и никъде в съдържанието
на заповедта няма позоваване на текста на чл. 364, ал. 1 от КТК, съгласно която
норма капитанът на пристанище може да забрани отплаването на кораб, независимо
от знамето, под което плава, или да задържи намиращ се в пристанището товар по
искане на орган на изпълнителната или съдебната власт за обезпечаване
събирането на дължими данъци, акцизи, мита, такси, глоби или имуществени
санкции. Жалбоподателят се стреми да измести предмета на спора като се позовава
на правни норми от КТК, които не са послужили като основание за издаването на
процесната заповед. Законодателят е предвидил съдебен контрол върху заповедта
за задържане, което на практика е гаранция за законосъобразното упражняване на
тези правомощия от страна на капитана на пристанището.
Относно твърденията в
жалбата, че чрез процесната заповед се заобикаля императивния режим за
арестуване на кораби, съдът намира за необходимо да отбележи следното: както
вече беше посочено, с Определение № 914/06.02.2018 г., постановено по ч. гр. д.
№ 8812/2017 г. на Районен съд - Бургас, с което се спира незабавното изпълнение
на Заповед № 258/12.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8812/2017 г. и издадения
по същото дело изпълнителен лист от 12.01.2018 г., въз основа на които е
образувано изп. д. № 20187080400009/2018г. по описа на ЧСИ Т.К.. От представената по делото разписка на л. 157
се установява, че това определение е връчено на ЧСИ на 08.02.2018 г. С
Определение № ІІ-748/20.04.2018 г. на състав на Окръжен съд – Бургас, постановено
в производство по чл. 435, ал. 2 от ГПК, с което е допуснато спиране на
изпълнението по изп. д. № 20187080400009 по описа на ЧСИ Т.К. до приключване на
производството по гр.д. № 576/2018 г. на БОС с влязъл в сила съдебен акт, като
това определение е необжалваемо. Това определение е било връчено на ЧСИ на
23.04.2018 г. (л.162). На първо място следва да се посочи, че спирането на
незабавното изпълнение не е равносилно на прекратяване на производството –
спирането означава, че ЧСИ не може да предприема каквито и да е действия по
това производство, включително и отмяна на вече извършени от него действия.
Последното известие, което ЧСИ е изпратил до ДМА - Бургас е Съобщение изх. № 908/13.04.2018 г., с което уведомява
административния орган за проведената публична продан и за обявяването на
„Булгаргеомин“ ЛТД за купувач, като изрично посочва, че производството по
процесното изпълнително дело продължава. След постановяване на Определение №
ІІ-748/ 20.04.2018 г. по гр. д. № 576/2018 г. на Окръжен съд-Бургас, ЧСИ се е
съобразил с наложеното спиране и по делото не са представени доказателства, от
които да се направи извод, че са предприети други процесуални действия по
изп.д. № 00009/2018 г. В този смисъл ЧСИ не може да уведоми капитанът на
пристанището дали е налице необходимост от негови действия във връзка с
издадената заповед за задържане на моторен танкер „BADR“. Предвид постановените съдебни
определения за спиране на изп. д. № 00009/2018 г. на ЧСИ Т.К., съдът не намира
за необходимо да излага мотиви по повод твърденията на страните за
реализираната публична продан и обявяването на купувач с вече посочения
Протокол от 11.04.2018 г.
Не отговаря на
действителността твърдението, че е налице изначален порок в заповедта, тъй като
в нея не е посочено нито времевата продължителност на задържането, нито
предпоставките за освобождаването на задържания плавателен съд. Видно от т. 1
на диспозитива на заповедта, изрично е посочено, че наложената принудителна
мярка е до отстраняване на причините, които са предизвикали нейното налагане.
Предвид факта, че заповедта е във връзка с поискано съдействие от ЧСИ, само
надлежно уведомяване от ЧСИ или само чрез влязъл в сила съдебен акт могат да
доведат до прекратяване действието на наложената мярка. Именно и по тази
причина с писмо изх. №
Б-239/09.02.2018 г. ответникът е информирал корабособственика чрез неговия
пълномощник, че не може да предприеме нови действия във връзка с издадената
заповед. Следователно, по този начин се гарантира спазването на изискването на
чл. 363, ал. 5 от КТК, съгласно който задържането продължава до отстраняването на причините,
които са го предизвикали.
Съдът не установи
противоречие на оспорения административен акт с целта на закона. Съгласно чл.
1, ал. 1 от КТК този кодекс урежда обществените отношения в Република България,
които възникват във връзка с търговското корабоплаване и контрола върху него,
както и други изрично посочени обществени отношения. Чрез оправомощаването с
разпоредбата на чл. 363, ал. 2 от КТК да извършва задържане на кораби, на
практика законодателят е дал една от възможностите на капитана на пристанището
да осъществява контрол върху търговското корабоплаване. Този контрол обаче не
включва само нормативни актове, които са свързани единствено и само с
търговското корабоплаване, а както е предвидено в т. 12 на чл. 363, ал. 2 от
КТК въобще разпоредбите на който и да е
закон, респ. международен договор, по който Република България е страна –
аргумент за това е фактът, че в текста на нормата не е използван изразът „този
закон“. В този смисъл като е реализирал предвидения в закона контрол чрез
издаване на заповед за задържане на кораб като форма на принудителна мярка, капитанът
на пристанището не е постановил административен акт, който да противоречи на
целта на закона.
Относно конституирането
на „Булгаргеомин“ ЛТД като заинтересована страна по делото, съдът констатира
следното: С молби вх. № 2559/02.03.2018 г. и вх. № 2978/14.03.2018 г.
„Булгаргеомин“ ЛТД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 120 Д, представлявано от пълномощник Асен Евгениев
Кавдански чрез адв. Н.А., САК, е поискало от съда да бъде конституирано като
страна в съдебното производство поради факта, че съгласно собствените му
твърдения е взискател по изп. дело № 00009/2018 г. по описа на ЧСИ Т.К.и, а
едновременно с това е и кредитор по Договор за морска ипотека № 1352/14.09.2017
г. върху моторен танкер „BADR“, собственост на „Либиан Навигейтър Лимитед“,
Малта. Съгласно разпоредбата на чл. 152, ал. 1 от АПК страни по делото са
оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани
лица. Според чл. 153, ал. 1 от АПК съдът конституира страните
служебно. В изпълнение на задължението си по чл. 152, ал. 3 от АПК,
административният орган не е посочил в представения списък „Булгаргеомин“ ЛТД
като заинтересована страна. С Определение
№ 730/27.03.2018 г., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал
конституирането на „Булгаргеомин“ ЛТД като заинтересована страна и му е
предоставил възможност да участва в процеса. Съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал.1 от АПК страни в административния процес могат да бъдат административния
орган, оспорващият при наличие на право на оспорване по чл. 147, ал. 1 от АПК и
всички заинтересовани лица. Такива са тези граждани и организации, чиито права
или законни интереси биха били засегнати от административния акт. Производството
по издаване на Заповед № Б-ЗА-4/31.01.2018 г. от капитана на Пристанище Бургас
(той и ИД Директор на ДМА-Бургас) е започнало по искане за съдействие на ЧСИ Т.К.,
следователно страни по него са само частният съдебен изпълнител и
административният орган по чл. 363, ал. 2 във връзка с ал. 3 от КТК, както и
адресатът на действията на ЧСИ по изпълнителното дело. Частният съдебен
изпълнител в пълен обем упражнява и защитава правата на взискателя в хода на
изпълнителното производство, поради което участието на самия взискател не е
необходимо. Капитанът на пристанището дължи съдействие на ЧСИ по смисъла на чл.
431, ал. 2 от ГПК и не дължи подобно съдействие на взискателя, по чието искане
е образувано изпълнителното дело. В този смисъл без значение е кой е
взискателят/инициаторът на образуването на изпълнителното дело пред ЧСИ. В настоящия случай обжалваният административен
акт не създава нито права, нито задължения за „Булгаргеомин“ ЛТД като по
тази причина за това дружество не са налице предпоставки за конституирането му
като страна по делото. С оглед на изложените съображения съдът намира, че „Булгаргеомин“
ЛТД, Булстат ******неправилно е било конституирано като страна по делото с Определение № 730/27.03.2018 г., поради което на
основание чл. 253 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК същото следва да бъде
отменено и това лице да бъде заличено като страна по адм. д. № 472/2018 г. и
производството спрямо него да се прекрати.
По посочените мотиви
следва да се приеме, че процесната заповед е законосъобразна, а жалбата на „Либиан
Навигейтър Лимитед“, Малта като
неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
По делото е предявено
искане за заплащане на разноски от жалбоподателя. Като съобрази нормата на чл.
143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че такива
не се следват в полза на „Либиан Навигейтър Лимитед“, поради което не следва да
бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети
състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Определение
№ 730/27.03.2018 г., постановено по адм. д. № 472/2018 г. по описа
на Административен съд - Бургас за конституиране на „Булгаргеомин“ ЛТД, Булстат
******като заинтересована страна по делото.
ЗАЛИЧАВА „Булгаргеомин“ЛТД,Булстат ******като заинтересована
страна по адм. д. № 472/2018 г. по
описа на Административен съд - Бургас и ПРЕКРАТЯВА
делото по отношение на него.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Либиан Навигейтър Лимитед“, дружество, учредено съгласно
законодателството на Република Малта, с адрес ******, представлявано от А.Х.К.Т.–
директор; с адрес за съобщения гр. София ****** против Заповед №
Б-ЗА-4/31.01.2018 г., издадена от к.д.п. А.И.– ИД Директор на Дирекция „Морска
администрация – Бургас“, Капитан на Пристанище Бургас.
Решението в
частта му, в която е прекратено производството по отношение на заинтересованата
страна „Булгаргеомин“ ЛТД, Булстат ******може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, а в
останалата му част може да се обжалва пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: