РЕШЕНИЕ№260085
гр. Кюстендил, 19.04.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Пенка Братанова
Членове: Росица Савова
Татяна Костадинова
при
участие на секретаря Любка Николова, като разгледа докладваното съдия Савова в.
гр. дело №483 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Е.А.Р.,
чрез адв. К.П.Р. ***, същият и съдебен адреса***, обжалва решение
№577/31.07.2020 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д.№158 по описа за 2019
г.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е отхвърлил предявените от Е.А.Р.,
с ЕГН **********, с адрес ***, против Н.М.С., с ЕГН **********, с адрес ***» №***, ет.***, искове по чл.124, ал.1 ГПК - за
признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
½ ид.част от мансарден етаж-студио, представляващ четвърто ниво на
жилищна сграда с идентификатор №41112.525.104.1, със застроена площ от 205
кв.м., ½ ид.част от сграда-зимна градина с идентификатор №41112.525.104.2,
със застроена площ от 48 кв.м., етажи-1 и ½ ид.част от сграда-гараж, с
идентификатор №41112.525.104.3, със застроена площ от 61, кв.м., етажи-3,
построени в поземлен имот с идентификатор №41112.525.104 по КККР на
гр.Кюстендил.
С
депозираната въззивна жалба се релевират доводи за неправилност на
постановеното от КнРС решение. Неговата неправилност се обосновава с
постановяването му при съществени съдопроизводствени нарушения, необоснованост
и материална незаконосъобразност. Поддържа се искане за отмяната му с последица
уважаване на предявените искове.
Въззивницата претендира присъждане на съдебни
разноски за настоящата инстанция.
Оспорва изложените от решаващия съд изводи за
неоснователност на иска - по-конкретно
същите се свеждат до това, че постановлението за възлагане е влязло в законна
сила, че мансардният етаж не е обособен като самостоятелна постройка, доколкото
няма изградена врата, и че имотът, като сгради, бил ипотекиран като цяло.
На първо място сочи нарушение на
съдопроизводствените правила, изразяващо се липса на обсъждане на доводите на
ищцата относно самостоятелните обекти в сградата, допълващото застрояване /
относно гаража/, застроената площ , в
т.ч.на зимната градина, съответно съотношение на сборната разгърната застроена
площ от 626 кв.м. и действителната такава, както и необсъждане на гласните
доказателства, че към момента на ипотекирането мансардният етаж не е имал
характеристиката на вече съществуващ.
Решението
на районния съд въззивницата намира и за необосновано, доколкото същото не
съдържало мотиви по отношение на релевантните за спора обстоятелства,
доказателства и доводи, свързани с порочността на постановеното от ЧСИ
постановление за възлагане на процесния недвижим имот, изложени обстойно от
въззивницата. Незаконосъобразността на обжалвания съдебен акт се обосновава с
обстоятелството, че е без значение, че ищцата е обжалвала постановлението на
ЧСИ за възлагане на недвижимия имот, доколкото същата има качеството ипотекарен
длъжник само относно поземления имот и първите два етажа и в това качество била
активно легитимирана да обжалва действията на съдебния изпълнител. По отношение
на останалите процесни сгради – мансардния етаж, гаража и зимната градина, се
приема, че същата няма качеството ипотекарен длъжник. Акцентира, че мансардният
етаж е самостоятелен обект. За самостоятелни обекти се приемат и процесният гараж
и зимна градина, без значение, че били построени на основата на един
архитектурен проект.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна чрез адв. Й.Т., е депозирала
отговор по въззивната жалба, чрез който се оспорва нейната основателност и се
иска потвърждаване на решението на КнРС.
Поддържа, че в производството безспорно било доказано, че процесните
имоти са изградени съобразно утвърден архитектурен проект и същите в съвкупност
са били предмет на договорната ипотека. Оспорва обратния довод на въззивницата
като недоказан. Приема за правилно позоваването от страна на районния съд на ТР
от 11.03.2019 г. по т.д.№4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, поддържайки, че въззивницата
е имала качеството на ипотекарен длъжник в изпълнителния процес. Позовава се на
влязлото в сила постановление за възлагане.
Въззивният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно
от приложеното копие на изпълнителното дело№ 20127450400214 по описа на ЧСИ Н.С.с рег.№ 745 на КЧСИ на РБ и район
на действие Кюстендилския окръжен съд , същото е образувано по молба на
взикателя „Банка ДСК” ЕАД за събиране на следните суми: 191 774,80 лева –
главница; 79 313,92 лева – лихва за периода от 25.09.2007г. до 20.04.2012г.;
6371,43 лева – заемни такси; 8953,80 лева – разноски по делото; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2012г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми има издаден изпълнителен лист от
24.04.2012г. по гр.д. № 846/2012г. по описа на КнРС.
От
нотариален акт № 50, том V, рег. № 11669, дело № 703 от 2005г. от 25.11.2005г.е
видно, че с оглед обезпечаване вземанията на банката-взискател, в нейна полза е
учредена договорна ипотека върху урегулиран поземлен имот № 76 по застроителния
и регулационен план на местността „***” на гр.Кюстендил,целият с площ 2664 кв.м / при описани
граници/, ведно с изградената в имота масивна двуетажна жилищна сграда, изградена
съобразно утвърдения архитектурен проект
№146/1997г.от Главния архитект на Община-Кюстендил, посочен като приложение при
съставяне на нотариалния акт.Същият нот.акт е вписан в Службата по вписванията
под вх.рег.№3717от 25.11.2005г.
По
изпълнителното дело се намират скици :на имота – под №41112.525.104 по КККР ,
одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г., и на сграда в същия
№41112.525.104.1, със застроена площ 205кв.м и брой етажи 2, собственици на
които недвижими имоти , посочени в скиците, са ищцата Е.А.Р. и М.С.Р..
От
приложените покани за доброволно изпълнение е видно, че двамата длъжници са
уведомени за образуваното изпълнително дело, като поканата за доброволно
изпълнение на ищцата й е връчена лично на 08.08.2012г., а описът на имота е
извършен на 24.08.2012г., в който са посочени съществуващите обекти, оценени впоследствие в заключение на вещо
лице -свидетелката Н.Г. / същото заключение - от дата 02.09.2012г./.
Видно
от писмо изх.№03692 от 03.09.2015г.на ЧСИ Н.С. до Агенцията по вписванията, на
осн.чл.442,ал.2 от ГПК във вр.с чл.26 от Правилника за вписванията е изискано
вписване на възбрана по посоченото изпълнително дело и върху обекти,
собственост на ипотекарните длъжници М. Р.и Е.Р. - с
№41112.525.104.2 и №41112.525.104.3, находящи се в имот №41112.525.104
/л.266 от изпълнителното дело/.
В
обявлението за насрочената публична продан от 25.03.2013г. са посочени
както имот №41112.525.104 по КККР и сграда в същия №41112.525.104.1, още и
гараж №41112.525.104.3 /застроена площ 61 кв.м, РЗП -192 кв.м/, както и зимна градина №41112.525.104.2 със
застроена площ 48 кв.м.
Идентични
са данните и в обявленията от 29.07.2013г.
; от 07.01.2014г., от 07.05.2014г.
и др. за обявяване на последващи
публични продани. , в т.ч. и в обявление от 22.11.2016г. за обявена в периода
12.12.2016г.-12.01.2017г. публична продан, която е проведена , като с
постановление за възлагане на недвижим имот от 19.01.2017г. /л.597 от изп.дело;
респ.л.45 от гр.дело №158/2019г.на КнРС, решението по което е предмет на
настоящата въззивна проверка/ на ответника по настоящия иск Н.С. е възложен
№41112.525.104 по КККР ; сграда в същия №41112.525.104.1 / със застроена площ
205кв. и РЗП – 636кв.м, гараж №41112.525.104.3 /със РЗП -192 кв.м/, както и зимна градина №41112.525.104.2 / със
застроена площ 48 кв.м/.
Същото
постановление е влязло в сила, предвид постановените съдебни актове по гр.дело
№ 376/ 2016г. и гр.дело №141/2017г., двете по описа на ОС – Кюстендил, по жалби
срещу действия на ЧСИ Н. С., , депозирани
от длъжниците ЕТ „***” с
ЕИК ***,представлявано
от М. С. Р., и Е.А.Р. .
От
приетото в първоинстанционното производство заключение вх.№265461/2020г. на вещото лице арх.А.А.се установява, че
жилищната сграда е изградена съгласно одобрен проект №146/1997г. и издадено
разрешение за строеж №188/01.07.1997г.Сградата има четири нива, като два от тях
са разположени над прилежащото входно ниво на пътя,а другите два са под това
ниво, но над нивото на прилежащия терен /който е с голяма денивелация/. Сочи
се, че първият и вторият етаж имат пространствена връзка помежду си, а над
разположената дневна на първия етаж е предвиден и изпълнен на място пробив в подовата плоча ,
посредством което се оформя емпоре/ вътрешен балкон/ с поглед от едно от
помещенията на втория към първия етаж.
По
проект, към сградата по проект е предвиден гараж за два автомобила с
разположени под него стопански помещения.Гаражът е свързан с жилищната сграда
посредством пасарелка с дървен покрив.Вещото лице посочва, че гаражът и зимната
градина/едноетажно тяло с куполен покрив, построено в най-ниската част на
строежа, в което се влиза по стъпала откъм приземния етаж/ са постройки от допълващото застрояване и независимо, че имат предвидена връзка с
основната сграда, представляват самостоятелни обекти, предвидени са в проекта и са изпълнени на място със самостоятелна
конструкция, долепени на фуга до конструкцията на основната сграда. Мансардният
етаж по своите характеристики – местоположение в подпокривното пространство и
съдържание- студио за хоби и тоалетна , съответства на определението „ателие“
по Наредба №7 за ПНУОВТУЗ. Същият би могло да функционира самостоятелно , ако
се монтира допълнителна врата, която да отдели подхода от входното преддверие
на сградата към жилищните помещения, разположени на кота 0.Съгласно КККР,
общата застроена площ на имота е 314 кв.м., в т.ч. жилищна сграда-205 кв.м.,
гараж-61 кв.м. и зимна градина -48 кв.м.Съгласно обяснителна записка към
проекта, застроената площ на сградата е 270 кв.м.
В
заключението се обобщава, че в преобладаващата си част сградата е изпълнена
съгласно одобрения проект /изпълненото е в рамките на габарита – срвн.протокол
от с.з.на 30.01.2020г. по гр.дело №158/2019г.на КнРС/, от който са констатирани
несъществени отклонения –нереализирана вътрешна вита стълба между първия и
втория етажи; зимната градина е реализирана на по-високо ниво, като вместо
предвидените седем стъпала са реализирани три; предвидената тоалетна към
студиото е намалена по размер, като тази площ е приобщена към студиото,и е
изпълнена една тераса към студиото; на приземно ниво под гаража и под
пасарелката са оформени още две помещения за стопански нужди и тоалетна, като
от площта за предвидената такава са оформени две преддверия.Отразени са площите
на етажите,/ площта на които е посочена
поотделно/, като сборът им е 692,81 кв.м и отделно площта на подпокривното
пространство е 90,50км.м.
В първоинстанционното
производство са събрани гласни доказателства, като в показанията си свид.Т.М.сочи,
че нанасянето на семейството на ищцата в имота, според свидетелката, е станало
през 1999г. като дотогава сградата е била в „полузавършено състояние“,
обитавало се само едно ниво – това , което е на нивото на пътя.В него имало три
помещения, две от които – спални.Тогавашното състояние описва по следния начин:
долното ниво не било завършено, то било затворено, като една част била
отворена, като зимна градина, която тогава била без дограма, само колони и
бетон. Над гаража със спалните имало студио, което също било отворено и
незавършено – с покрив и колони и само една стена.Гаражът също не бил завършен
– само колони и покрив без стени. Същата сочи, че изцяло довършителните работи били извършени през зимните месеци на 2005г. , в.ч остъкляването
станало след Нова година, а цялостното довършване сочи като приключило
горе-долу до м.май 2006г. Относно мансардния етаж визира, че довършителните
работи са се състояли в направа на банята в студиото, на която се иззиждали две
стени, както и че е имало двукрила врата, за изолиране от стълбищната клетка,
която впоследствие е била демонтирана.
Свид.М.
Р. , от своя страна, сочи, че с ищцата имат сключен граждански брак от 1985г. ,
като в процесната сграда заживели през 2001г., първоначално само през летния
сезон, като от 2006-2007г.се установили
заедно с децата си на втория от т.нар.“междинни етажи “ и към този момент
студиото, което се намирало над този етаж , имало само колони, като в този
период /2006г.-2007г./ били иззидани стените на студиото, в което живеела
ищцата.Последната ползвала и гаража.Досежно обособяването на мансардния етаж
показанията следва да бъдат преценени при условията на чл.172 ГПК с оглед
заинтересоваността на свид.Р., предвид и данните съдържащи се в горепосочените
показания на свид.Т.– визираща довършителни работи около момента на сключване
на договора за ипотека; респ.отделяне на студиото с врата, демонтирана
впоследствие.
От
показанията на свид.Николина Георгиева се установява, че същата е присъствала
на оглед на имота през 2012г., във връзка с изготвяне на заключение по
изпълнителното дело, и е описала всички съществуващи помещения – и тези, които
не били довършени, и в обитаваните.Сочи, че от главната улица се влиза в първия
етаж, после се влиза в приземния с функция на дневна; имало и цветна градина.В
имота съществувал гараж с мазета /пълни с дърва/.Имало помещение и в една кула.
В
първоинстанционното производство е осъществен и оглед, като видно от протокол
от 19.06.2020г. по гр.дело № 158/2019г.на КнРС, разположението в сградата е
следното:
От
входната врата /ниво на къщата/,т.е.от входа на къщата, по странично стълбище
се слиза до нивото на първия етаж, на нивото на терена, който етаж на практика
се намира според заключението на в.л. на около 6 м. под нивото на пътя. Този
първи етаж е разделен на две полунива, с две стъпала. Височината е голяма, като
в рамките на височината на приземния етаж е второто ниво, изградено като
емпоре.Процесната зимна градина е долепена до приземния етаж Същата е с отделен
вход от към двора и с връзка към приземния етаж без врата.От приземния етаж,
който се състои от едно помещение на две нива, отделени едно от друго с две
стъпала, се преминава в своеобразно антре и отделено самостоятелно помещение,
по вито стълбище се достига до втория етаж, който втори етаж също е под нивото
на пътя. Състои се от санитарен възел и едно помещение, като към помещението се
вижда предвидено изградено помещение за басейн /джакузи/. Третият етаж /ниво/ се състои от три помещения и 2 санитарни възли.
От това ниво, което се намира на нивото на пътя е изградена и пасарелка, през
която се достига до гаража. На ниво трети етаж /ниво/ от входната врата на
къщата, при влизане в помещенията на този етаж са налице две стъпала, които са
под нивото на входната площадка. На място може да бъде монтирана врата и се
забелязват следи от дюбели, без ясни признаци за давност.По вито стълбище на
следващо ниво / четвърто/ се достигна до мансардния етаж, който се състои от
едно помещение с изградена пред него тераса и отделно помещение, обособено като
баня и тоалетна. От тази тераса, през малък отвор се достига до подпокривното
пространство и североизточната кула. При огледа е констатирано, че това е чисто
подпокривно пространство, с височина на места до максимум метър. В самото
помещение, през отвор в стената се достига до останалата част от подпокривното
пространство, югозападната кула, до която кула се достига през подпокривно
пространство с височина около 1 метър и под самата кула е обособено кръгло
помещение, което към момента е неизползваемо.
През
първото ниво по вито стълбище, изградено от стоманобетонна конструкция се
достига до ниво над приземното /складово/ помещение , под гаража, след което по
същото стълбище се достига до гаража, предвиден за два автомобила. На всяко
ниво от тази клетка - под гаража е налице пасарелка за връзка с основната
сграда.
При горната фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна следното:
За
да постанови решението районният съд е
приел, че е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, като ищецът Е.Р. сочи,
че е придобила претендираните от ипотекирания имот негови части/ обекти/ на
основание реализирано по време на брака строителство в имот, представляващ СИО
с длъжника по договора. Както се посочи,
с нотариален акт № 50, том V,
рег. № 11669, дело № 703 от 2005г . за обезпечение на вземане по договор за
кредит, сключен между "Банка ДСК" и съпруга на ищцата в качеството му
на ЕТ, двамата са учредили в качеството си на ипотекарни длъжници договорна
ипотека върху имота – терен и сграда по посочен архитектурен проект, в полза на
банката - заемодател.
Ипотекираният
за обезпечение на вземането на банката имот е бил изнесен на публична продан и
с постановление за възлагане на недвижим имот от 19.01.2017г.за купувач е
обявен ответникът С.. Предмет на постановлението за възлагане е целият имот, в
т.ч.и процесните обекти. Имотът
е ипотекиран от неговите действителни собственици за обезпечение на дълга спрямо
банката, т.е.същите са ипотекарни
длъжници .
Постановлението
на съдебния изпълнител за възлагане на имота е едностранен властнически акт, с
който се удостоверява, че определен недвижим имот е възложен на купувача, при
определена цена. От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане /чл.
496, ал. 2, изр.1 ГПК, редакция с ДВ бр. 49/2012 год./ купувачът придобива
всички права, които длъжникът е имал върху имота, т. е. възлагането има вещноправно
прехвърлително действие. Това определя придобиването чрез публична продан като
самостоятелен специфичен придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС. Публичната
продан се характеризира като деривативен придобивен способ, но за разлика от гражданскоправните
сделки, при него няма договаряне между страните.
Проданта
на имота на длъжника се извършва независимо от неговата воля, при спазване на формалните изисквания за поредицата от процесуални
действия и актове на съдебния изпълнител, водеща в съвкупност до крайния му властнически
акт, имащ вещноправни последици. Възлагането на имота с постановлението на
съдебния изпълнител, обусловено от внасяне на дължимата сума от купувача, е
правопораждащият юридически факт за придобиване на правото на собственост.
Разпоредбите на Глава Четиридесет и трета ГПК гарантират именно осъществяването
на фактическия състав на публичната продан като способ за принудително
изпълнение и правото на купувача да придобие собствеността върху продавания
недвижим имот след плащане на цената и влизане в сила на постановлението за
възлагане, т. е. едновременно и като способ за придобиване на правото на
собственост. Процесуалноправната същност на публичната продан, произтичаща от
регламентираната в ГПК поредица от процесуални действия, насочени към
индивидуализация на имота, предмет на принудителното
изпълнение, определя и специфичното приложение на материалноправната разпоредба
на чл. 92 ЗС , както и на чл.97 ЗС. В договора за учредяване на ипотека теренът
/поземленият имот/ е посочен с белези, които го индивидуализират като такъв /поземлен/
имот. Ипотеката е уговорено да се разпростре и върху построената сграда, с изрично упоменаване на архитектурния проект,
при което не може да се приеме неизвестност за тъждеството на ипотекирания имот,
включващ приращението. Възможната индивидуализация към момента на учредяването
на ипотеката е въз основа на белезите на терена и инвестиционния проект за
застрояването му. Ипотеката се счита учредена, респ. произвежда действие от
момента на завършване на строителството, ако е налице тъждество между
посочената в договора и създадената сграда и ако този имот е собственост на
учредителя.Не е опровергано наличието на обектите, макар и в груб строеж, към
момента на сключване на договора за ипотека, доколкото кредитираните гласни
доказателства визират довършителни работи. Установено е тъждеството на обектите
по инвестиционния проект и действително построеното, в т.ч. и досежно т.нар.
мансарден етаж /студио/ – посредством експертизата , доколкото, както се
посочи, отклоненията не са съществени и не представляват обекти, излизащи извън
одобрения архитектурен проект, в т.ч. и предвидената по проект т.нар.зимна
градина.Непосредствено след завършване на строителството сградата е
принадлежала на собствениците на терена /ипотекарни длъжници/. Поради това няма
пречки ипотеката да се разпростре върху нея, в т.ч. и върху всички обекти,
предвидени по проекта.
В
случая не е налице хипотезата по т.1 от
ТР №5/15г.от 18.05.2017г.по т.д.№5/15г.на ОСГК, доколкото спрямо
посочения имот /респ. права върху
имота/, е насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана,
обектите са описани и оценени и спрямо
тях е проведена публична продан, с
влязло в сила постановление за възлагане, т.е. следва да се приеме наличие
на вещно-транслативен ефект на постановлението за възлагане.
Ищцата
в качеството си на ипотекарен длъжник, не е трето лице , а страна в
изпълнителното производство по смисъла на закона , срвн.ТР №4/2017г. от
11.03.2019г.по т.д.№4/2017г.на ОСГТК,
тъй като е била обвързана от субективните предели на издадения срещу
длъжника изпълнителен лист/ в тази насока изрично и Определение № 367 от
7.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3991/2019 г., II г. о., ГК.
С
постановяването на Тълкувателно
решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК е
изяснено още, че залогодателят и ипотекарният длъжник са обвързани от
субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист и по тази
причина те имат идентични на длъжника в изпълнителното производство процесуално
качество, съответно права и задължения, като е без значение дали процесът е
воден срещу тях, нито дали заповедта за изпълнение е издадена и срещу тях.
Съдопроизводственият ред за разглеждане на жалбите, подадени от заложния или
ипотекарния длъжник, срещу постановлението за възлагане, е този по чл. 437, ал.
1 ГПК. Ипотекарният длъжник, освен това, в случая е упражнил правото
си на жалба срещу възлагателното постановление.
Ето защо следва да се приеме наличие на
вещно-транслативен ефект на влязлото в сила постановление за възлагане, тъй
като в същото е посочен имот ведно със
съответните обекти, върху които е било насочено принудително изпълнение чрез
налагане на възбрана / вкл. и спрямо гаража и зимната градина/ ,
респ.същите са описани и оценени и
спрямо тях е проведена публичната
продан, без значение дали тези права
могат да бъдат предмет на самостоятелно разпореждане - срвн.цитираното ТР № 5/2015
от 18.05.2017 год. по т.д.№5/2015г.на
ОСГК. Отделно, в обема на общия обект с идентификатор 41112.525.104.3, се
включват освен гаража и складови помещения /мазета-срвн.показания на сви.Н.Г.
описанието , посочено в огледа/, каквито помещения липсват в сграда с идентификатор
№41112.525.104.1, т.е. са обслужващи основната жилищна сграда - тяхното
наличие се изисква съгласно разпоредбата
на чл. 40, ал.1
от ЗУТ, указваща, че всяко
жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение,
кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него/ в този смисъл е и нормата на чл. 110, ал.1
от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. / в сила от 13.01.2004 г./за правила и
норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони-
изискване за наличие на складово помещение се съдържа и в предходните Наредба № 5 от 17.05.1995г. за правила и
норми по териториално и селищно устройство и Наредба № 5 от 21.05.2001 г. за
правила и нормативи за устройство на територията.
Мотивите
и диспозитивът на решението са израз на предоставената на съда компетентност
при решаване на конкретния правен спор и съдържат неговата преценка за
установените факти и приложението на закона към тях, в съответствие с основните
начала на гражданския исков процес, поради което с оглед ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, при проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако
нейното нарушение не е посочено като основание за обжалване,ако е въведено
съответно оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение.
Въззивният
съд, обаче, намира за неоснователен доводът на въззивната страна за процесуално
нарушение, състоящо се в неучастие на длъжника М.Р./срвн.писмена защита/ ,
доколкото този довод е относим не към положителен установителен иск , какъвто
ищцата /ипотекарен длъжник/ е предявила срещу купувача от публичната продан– и
то след влизане в сила на постановлението за възлагане, а касае отрицателния
установителен иск по чл.440 ГПК – на трето лице за установяване, че обектите не
принадлежат на длъжника , какъвто не е
настоящият иск.
Поради
съвпадение с крайните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на исковите претенции,
атакуваното решение, предмет на настоящата въззивна проверка, следва да се
потвърди.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен
съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№577/31.07.2020 г., постановено по гр.дело №158/2019г на Кюстендилския районен
съд.
Настоящото
решение може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му пред Върховния
касационен съд.
Председател:
Членове:1.
2.