РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Пловдив , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Димитър Ангелов Ангелов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600315 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл. 419 ал.1,
изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане за възобновяване на НОХД № 7025/2020г. по описа на
Районен съд – Пловдив, депозирано от адвокат Н., упълномощен за производството от
осъденото лице ВЛ. М. ВЛ.. В искането се сочат касационните основания по чл.348
ал.1 т.1 и т.2 от НПК – съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.
Обобщено казано, твърди се, че въззивният акт е лишен от мотиви, тъй като отговор на
поставените с въззивната жалба въпроси не е даден и към казуса е подходено
формално, декларативно и незадълбочено; че съдебните състави са оценили
превратно, неправилно и необективно доказателствените източници, което е довело до
нарушаване на материалният закон; че недоказано е авторството на деянието в лицето
на В.. Прави се искане да се възобнови НОХД № 7025/2020г. по описа на Районен съд
– Пловдив, да се отмени постановената по същото дело присъда и делото да върне на
1
друг състав на РС – Пловдив за ново разглеждане.
В съдебно заседание осъденият и адв. Н. поддържат искането по изложените в
него съображения, които се доразвиват в пледоариите по съществото на делото, а в
последната си дума В.В. иска да бъде оправдан.
Представителят на АП - Пловдив счита искането за възобновяване за
неоснователно, а изложените в него доводи намира за несъстоятелни, поради това
пледира искането да се остави без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото,
съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си,
намери за установено следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок, отправено
е от процесуално легитимирана, по смисъла на чл.420 ал.2 от НПК, страна до
компетентния съд по чл.424 ал.1 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на
заявените основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Предмет на искането е
съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, т.е., акт от кръга на визираните в
чл.419 от НПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация,
искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда № 260057/02.03.2021г. по НОХД №7025/2020г. ВЛ. М. ВЛ. е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.1 от НК, за което и на
основание чл. 54 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и ГЛОБА в
размер на 2000 /две хиляди/ лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ. Съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства,
произнесъл се е и по направените деловодни разходи за разглеждане на делото във
всичките фази на процеса.
Присъдата е била обект на въззивен контрол, като с Решение
№260127/20.04.2021г. по ВНОХД №746/2021г. по описа на ОС – Пловдив, е
потвърдена изцяло.
Следва да се каже първо, че производство е с извънреден характер и
Апелативният съд е ограничен в произнасянето си, като рамките на анализа са
очертани от наведените в искането за възобновяване касационни основания, в
контекста на изложените доводи в тяхна подкрепа. Необосноваността на съдебните
актове не попада в лимитативно очертания в чл. 348 ал. 1 от НПК кръг от касационни
основания. Значителната част от изложените в искането доводи касаят точно
2
обосноваността на присъдата и решението, а отправеното от осъденият В. искане - да
се признае за невинен, е обвързано и обусловено от промяна във фактическите
положения, приети за установени с присъдата и утвърдени с въззивното решение, в
които Апелативният съд няма правомощия да внася промяна, нито да приема за
установени нови факти. Искането за оправдаване може да се удовлетвори само, ако
приетите за установени от предходните съдебни състав факти позволяват да се направи
извод за невинността на В., но случая не е такъв.
Искането се позовава на първо място на касационното основание по чл.348 ал.1
т.2 от НПК, като се прави оплакване за липса на мотиви към акта, постановен от
окръжния съд, без обаче да се отправя логично свързаното с това оплакване искане за
възобновяване на ВНОХД №746/2021г. по описа на ОС – Пловдив, отмяна на
решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд. Извън
казаното, внимателният прочит на решението на ОС – Пловдив говори, че макар и не
многословно и детайлно, окръжният съд е отговорил на оплакванията на В.. Известно е
също, че в случай на солидаризиране с мотивите на първата инстанция, въззивният съд
може да се присъедини към тях, без да е необходимо да ги преповтаря буквално. А в
обсъжданият казус видно е, че първоинстанционният съд е положил значителни
усилия да установи релевантните факти и подробен, последователен и пълноценен
анализ на цялата доказателствена съвкупност е извършил, изложил е пространни,
подробни, аналитични съображения и по фактите, и по правото. Обсъдена е била
доказателствената съвкупност в контекста на елементите от състава на
инкриминираното деяние, наред с тези, имащи значение за индивидуализация на
наказанието. Окръжният съд от своя страна е заявил ясно и недвусмислено, че към
казаното от РС се придържа и в същото време е посочил поради какви съображения
също счита, че авторството на деянието е доказано по несъмнен и категоричен начин,
позовавайки се на ангажираните по делото гласни, писмени, веществени доказателства,
доказателствени средства и способи на доказване, на които е отдаден кредит на
доверие. Или, съдебните актове, и в частност решението на ОС – Пловдив, покриват
изискуемият се стандарт за обоснован и мотивиран съдебен акт, даващ възможност на
страните да разберат волята на съда, поради което не е налице касационнното
основание за възобновяване на въззивното дело по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 вр. с
чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Във връзка с оплакването, което може да се отнесе към
нарушения по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, следва да се отбележи, че съдилищата
разполагат с компетенциите да вземат самостоятелно решение кои от събраните
доказателства да ползват и кредитират и на кои да не отдадат вяра, като разбира се,
съображения за това следва да се изложат. И такива се откриват в постановените по
делото съдебни актове, като прочитът на материалите по делото показва, че цялата
доказателствена съвкупност на анализ е била подложена и отделните доказателства са
ценени съобразно действителното им съдържание, а не изолирано, откъслечно,
3
превратно, повърхностно и предубедено, както се твърди в искането. И подробни
съображения, особено от РС, са изложени в подкрепа на решението да се ползват
уличаващите В. доказателства и в частност свидетелските показания, поради тяхната
логичност, последователност и кореспонденция с останалият доказателствен материал,
а не депозираните от подсъдимия обяснения, оказали се изолирани и лишени от
необходимата допълнителна доказателствена подкрепа. По отношение на
възражението за процесуална негодност на протокола за извършено претърсване и
изземване, при което са открити инкриминираните наркотични вещества, РС е изложил
на 5 листа от мотивите си правилни, съобразени със закона, подкрепени с цитиране на
изобилна съдебна практика, съображения, по които е кредитирал това доказателствено
средство, респективно, е ползвал резултатите от него. Тези съображения се споделят, а
както е правилно е отбелязано от съдилищата, дори и да се счете, че извършеното
претърсване и изземване е било опорочено и протоколът се изключи от
доказателствената маса, откриването на наркотичното вещество на конкретното място
– в обитавано от осъденият В. жилище и на инкриминираната дата, то некредитирането
на този протокол до различни фактически положения и следващи се от тях различни
правни изводи обективно не може да доведе. И след като при извеждане на
релевантните факти не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а доказателствата са ценени, съобразно действителното им значение и
съдържание, няма основание да се счете, че върху неправилно установени фактически
дадености съдилищата са базирали своите правни изводи.
Установените по несъмнен и категоричен начин факти са били правилно
отнесени към материално – правните норми, имащи отношение към казуса, поради
което и твърденията за допуснато нарушение на материалния закон не намира
подкрепа в материалите по делото, като доводите за допуснато нарушение по чл.348
ал.3 т.1 от НПК са обвързани с фактическа необоснованост на съдебните актове. В
противовес със защитата теза, че не В., а друго лице е държало на инкриминираната
дата и място наркотични вещества, по делото са ангажирани множество гласни,
писмени, веществени доказателства, на които трудно обясненията на В. могат да се
противопоставят, като следва да се отбележи, че и това доказателствено средство е
било обект на задължителният задълбочен, обективен и законосъобразен анализ и
коментар. За съставомерност на инкриминираното деяние е от значение кое лице на
инкриминираната дата и място упражнява фактическата власт върху наркотични
вещества, чието държане без съответно разрешително е забранено от закона. И след
като наркотични, според изготвената по делото експертиза, вещества са намерени
/марихуана и амфетамин/ и след като са намерени в обитаван от осъденият В.В. имот, и
след като по категоричен начин е установено, че те се държат именно от осъденият,
който добре е съзнавал какви вещества държи и че това не е разрешено, съставът на
престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК е осъществен и прилагайки го към
4
инкриминираната деятелност, съдилищата по фактите и по правото не са допуснали
нарушение на материалният закон. Вярно е, че по делото има данни за частичен
достъп и на други лица до обитаваното от осъденият В. жилище преди
инкриминираната дата, което е поставило под съмнение авторството на деянието, но
това съмнение в резултат на извършените множество процесуално - следствени
действия напълно е преодоляно. Защото, никой и по никакъв начин, дори и
подсъдимият в обясненията си, не е обвързал намерените наркотични вещества със
собственика на жилището, с работниците в почистваща фирма, с гостите, посещавали
това жилище в различни периоди от време или с други лица / св. Р., К./. Докато в
подкрепа на извода, че именно В.В. е упражнявал фактическата власт върху
наркотиците по делото има изобилие от доказателства. Най – малкото нелогично звучи
твърдението друго лице, което не обитава постоянно жилището да е „скрило“ в чужд
дом наркотици, до които да няма непрекъснат и безпрепятствен достъп и така да е
създало обективна възможност обитаващият този дом да ги открие, да ги употреби, да
ги продаде и т.н., и т.н., което ще лиши самият укрил ги от възможността да ги
използва. А дори и В.В. не твърди в обясненията си да е предоставил дома си на друго
лице, което е държало в него наркотични вещества.
Поради всичко изложено, искането на осъдения ВЛ. М. ВЛ. следва да се остави
без уважение, за което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на осъденият ВЛ. М. ВЛ. за възобновяване на
НОХД № 7025/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5