№ 11
гр. Нови пазар, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка А. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Административно
наказателно дело № 20213620200445 по описа за 2021 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят И. А. Д., чрез процесуалния си представител адв. Д. М. от АК –
Ш., заявява, че не е съгласен с наказателно постановление №21-0280-000290/17.08.2021 г. на
Началник към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. К., с което са му наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Заявява, че на 04.08.2021 г. управлявал посочения в наказателното
постановление автомобил, тъй като възнамерявал да го закупи и искал да го изпробва.
Автомобилът бил със свалени регистрационни номера, защото собственикът на колата се
опасявал да не бъдат откраднати. Номерата били поставени на таблото под предното стъкло
на автомобила и се виждали добре отвън. В същия ден жалбоподателят бил спрян за
проверка от служители на РУ – К. и му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение затова, че управлява моторно превозно средство, на което
контролните номера не са поставени на определените за това места. Жалбоподателят не
оспорва така извършеното нарушение, поради това и подписал акта без възражения. В
съставеното спрямо него наказателно постановление, обаче било вписано, че му се налага
административно наказание за нарушение по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, т.е. за това, че е
управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, без за
подобно нарушение да са изложени мотиви. В случая било допуснато разминаване между
това, в което жалбоподателят бил уличен, че е извършил и това, за което му е наложено
наказание. Наказанието му било наложено за по-тежко нарушение, без да е ясно на базата на
какви доказателства е сторено. Това представлявало съществено процесуално нарушение,
1
което ограничавало правото на защита на жалбоподателя. На следващо място
жалбоподателят смята, че извършеното от него нарушение представлява маловажен случай,
предвид това, че той управлявал автомобила на 20-30 метра, за който автомобил имало
номера и те макар и да не били поставени на определените за това места, били на място,
което било видимо. По тези съображения жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В
съпровождащото жалбата писмо изразява становище, че жалбата е допустима, но
неоснователна. АУАН и НП били издадени от компетентни длъжностни лица, в хода на
административното производство не били допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, наложеното наказание било съобразено със законовата
рамка. Възраженията на жалбоподателя били неоснователни, а осъщественото нарушение и
авторът му били установени категорично. Поради това въззиваемата страна моли, съдът да
постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното
постановление потвърдено. Моли и за присъждане на направени разноски в производството.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
С акт за установяване на административно нарушение бл. №135641/04.08.2021 г.,
актосъставителят Д. Д. Д. е констатирал, че на същата дата, в 11, 46 часа в с. Т., по ул. „***“,
до дом №*, жалбоподателят е управлявал лек автомобил Опел „Мовано“ с рег. №***,
собственост на А.М.С., без поставени регистрационни табели на определените за целта
места. Актосъставителят е отбелязал, че това деяние представлява виновно нарушение на
чл.140, ал.1, пр.3 от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя на 04.08.2021 г.
На 17.08.2021 г. е издадено наказателно постановление №21-0280-000290/17.08.2021 г.
на Началник към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. К., връчено на жалбоподателя на 29.10.2021 г.
В наказателното постановление, в обстоятелствената му част, подробно е описано
установеното административно нарушение, като е отбелязано, че е осъществено нарушение
на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В диспозитивната част на постановлението, за така
констатираното нарушение, на жалбоподателя е наложено наказание на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца.
Съдът счита, че актът за установяване на административното нарушение и съставеното
въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за
това органи, предвид приложеното по делото заверено копие на заповед №8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР. Със същата са определени лицата, които могат да
осъществяват контролна дейност по ЗдВП и да съставят актове за административни
нарушения, както и тези които следва да издават наказателни постановления, и е видно, че
2
както актосъставителят в случая, така и наказващият орган са сред определените за това
лица.
От събраните доказателства по делото – показанията на свидетелите Д. Д. Д., М. ИСМ.
ОСМ. и К. Г. СТ., както и писмените доказателства - докладна записка от 06.08.2021 г. и
справка за нарушител/водач, с данни към 10.11.2021 г., се установява, че на 04.08.2021 г.
свидетелят К. Г. СТ. – служител при Зонално жандармерийско управление В., който тогава
бил назначен по наряд в РУ – К., заедно с друг свой колега, извършвал обход на район в с.
Т.. Тогава той и колегата му видяли жалбоподателя да управлява автомобил Опел „Мовано“
с рег. №*** по ул. „***“ в селото, който автомобил бил без регистрационни табели.
Жалбоподателят бил спрян и при извършената му проверка той заявил, че само изпробва
колата, а регистрационните й номера са в гаража. Свидетелят С. тогава се обадил на
свидетелите Д. и О., които са служители на РУ – К.. Последните пристигнали в с. Т. на
мястото при жалбоподателя и също констатирали, че автомобилът е без поставени
регистрационни табели. Междувременно някой от близките на жалбоподателя занесъл на
проверяващите регистрационните табели, а и те се уверили, че автомобилът е регистриран
по надлежния ред, но регистрационните му табели не са поставени на определените за това
места. По тази причина и на жалбоподателя бил съставен актът за административно
нарушение.
Видно е от така установените факти, че жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно управлявал е автомобил,
без на същия да са поставени регистрационните табели на определените за това места. За
това нарушение се предвижда наказание по чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП - лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. С
наказателното постановление, обаче на жалбоподателя е наложено наказание по чл.175, ал.3
от ЗДвП. Това наказание е предвидено за управление на моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред, или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер. Видно е, че жалбоподателят не е санкциониран за нарушението, което е било
констатирано с акта за установяване на административно нарушение, и което е приел и
наказващият орган, че е било извършено, а за друго нарушение, което не е констатирано от
контролните органи. Това противоречие между данните в обстоятелствената и
диспозитивната част на наказателното постановление представлява съществено процесуално
нарушение. Същото ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като е налице
неяснота относно това кое нарушение наказващият орган е приел за осъществено и за кое е
смятал, че жалбоподателят следва да се санкционира.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че подадената от жалбоподателя жалба е
основателна и следва да се уважи, като обжалваното наказателно постановление бъде
отменено, като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски в
настоящото производство, определени по реда на АПК, който от своя страна препраща към
разпоредбите за разноски в ГПК. От страна на жалбоподателя, чрез процесуалния му
3
представител, е направено изрично искане за присъждане на разноски, и при настоящия
изход на делото такива следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Същите са в размер
на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Така въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направени разноски по делото от 300 лв. за заплатено
адвокатско възражение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-0280-000290/17.08.2021 г. на Началник
към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. К., с което на И. А. Д., с ЕГН ********** от с. Т., обл. В.,
ул. „***“, №*, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание глоба от 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, за извършено
административно нарушение по чл.140, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Шумен да заплати на И. А. Д., с ЕГН
********** от с. Т., обл. В., ул. „***“, №*, направени по делото разноски в размер на 300
лв. /триста лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
4