№ 1823
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20231100104563 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена от В. В. В. искова молба, с
която моли ответникът ЗАД „А.“ АД да бъде осъден да му заплати сумите от
120 000 лева и 6 219.60 лева, представляващи обезщетения съответно за
претърпени неимуществени и имуществени вреди от ПТП, настъпило на
27.12.2022 г., ведно със законните лихви съответно от 12.01.2023 г. и от
18.04.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 27.12.2022 г. около 18.00 часа в гр. София, по бул.
„Цар Борис III“ се движил л.а. „Тойота“, модел „Корола Версо“ с ДК №
*******, управляван от В. И. Л. в посока от бул. „Овча купел“ към пл. „Руски
паметник“. В района на кръстовището с ул. „Житница“ Л. станал причина за
настъпване на ПТП, като нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 116 от ЗДвП. В посока
от дясно наляво В. пресичал на пешеходна пътека, обозначена с пътна
маркировка М8.2 и светофарна уредба, работеща в нормален режим. Ищецът
получил телесни увреди, изразяващи се в счупвания на кости на лява
подбедрица, на дясна ключица и на 3-то до 7-мо ребра вдясно под мишичната
линия. Претърпял две оперативни интервенции за наместване на фрактурите с
вътрешна фиксация, медикаментозна терапия, а три месеца след
произшествието – трета оперативна интервенция за отстраняване от костта на
имплантите.
1
Травматичните увреди причинили на В. болки и страдания със
значителен интензитет в първия месец след инцидента, като възстановяването
на ищеца продължавало и към момента. Спазвал щадящ режим, избягвал
натоварване, но се нуждаел от помощта на близките си за битово обслужване.
Ограничил социалната и семейната си ангажираност и търпяла негативна
промяна в емоционалното си състояние. Търпените неимуществени вреди
оценява на 120 000 лева.
За лечението си В. сторил разходи на обща стойност 6 219.60 лева.
Гражданската отговорност на водача на л.а. „Тойота“, модел „Корола
Версо“ била застрахована при ответното дружество, което следвало да му
заплати застрахователни обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди. Претендира и законните лихви от 12.01.2023 г. – датата на сезиране на
застрахователя на гражданската отговорност на водача В. Л. за произнасяне
по претенцията до ЗАД „А.“ АД, до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените от ищеца искове, механизма на произшествието и отговорността
на водача на л.а. „Тойота“, модел „Корола Версо“ В. И. Л.. При условията на
евентуалност възразява за съпричиняване на вредите от ищеца, който
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от
ЗДвП. Оспорва, че описаните в исковата молба вреди се намират в причинна
връзка с процесното ПТП. Претендираните обезщетения счита за
прекомерни. Оспорва и причинно-следствената връзка между процесното
ПТП и описаните в исковата молба телесни увреждания и продължителността
на лечението.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
Предпоставка за допустимостта на исковете е предявяване на
претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е
безспорно, че ищецът е предявил претенцията си пред ответното дружество
на 12.01.2023 г.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават
на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
2
автомобилистите между собственика на л.а. „Тойота“, модел „Корола Версо“
с ДК № ******* и ЗАД „А.“ АД – обстоятелство, отделено като безспорно
между страните с определение от 24.07.2023 г.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по
обем с отговорността на делинквента.
В заключението на авто-техническата експертиза е описан механизмът
на ПТП, като вещото лице е установило, че на 27.12.2022 г. около 18.00 часа,
в условията на тъмнина, но при добро улично осветление и добра видимост,
при суха пътна настилка в гр. София по бул. „Цар Борис III“ в посока от бул.
„Овча купел“ към площад „Руски паметник“ се е движил л.а. „Тойота“, модел
„Корола Версо“ с ДК № *******, управляван от В. И. Л. със скорост около 50
км/ч. При приближаване към района на кръстовището с ул. „Житница“ на
зелен сигнал на светофара за автомобила, от десния тротоар В. В. В.
предприел пресичане на платното за движение при червен за него пешеходен
светофар. Водачът видял пешеходеца и първоначално намалил скоростта, с
която управлявал автомобила. Възприел спрелия пешеходец преди да навлезе
в лявата пътна лента и допуснал, че В. ще пропусне автомобила, поради което
продължил движението. Пешеходецът също продължил да се движи в посока
отдясно наляво спрямо посоката на движение на превозното средство. Л.а.
„Тойота“ ударил пешеходеца в лявата му страна с предната си дясна част. От
удара на предната броня в левия крак пешеходецът придобил ротация, при
която краката му се вдигнали нагоре, а главата паднала надолу. В. бил качен
върху предния капак и след плъзгане главата му се ударила в челното стъкло.
Автомобилът го отблъснал и отхвърлил напред, след което пешеходецът
паднал върху платното за движение. Последвало превъртане и премятане на
3
тялото на В. до установяване в неподвижно състояние пред спрения от водача
автомобил. От директния удар и падане върху пътната настилка пешеходецът
получил телесни увреждания. След отчитане на обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието – поведението на всеки от участниците, скоростта
на движение на автомобила и на пешеходеца, вещото лице е заключило, че
причините за настъпване на инцидента са от субективен характер и се дължат
на действията и на В. Л., и на В. В.. Пешеходецът предприел пресичане на
платното за движение на червен за него сигнал, а водачът видял пешеходеца
от достатъчно далечно разстояние и имал техническа възможност да спре
пред пешеходната пътека. Вместо това намалил скоростта, но поради
неправилно възприемане на краткото спиране на пешеходеца, реагирал с
аварийно спиране със закъснение и завиване наляво, с което се поставил в
невъзможност да предотврати удара чрез спиране.
Установява се, че автомобилът се е движил на зелен за него светофар,
но водачът Л. е възприел, че между двете ленти на платното за движение се е
появил пешеходец, който се е поклащал и е бил в нетрезво състояние.
Неправилно е възприел спирането на В. като знак за автомобила да продължи
вместо да пропусне пешеходеца. При тези данни и според заключението на
вещото лице, съдът приема за доказано, че водачът на л.а. „Тойота“, модел
„Корола Версо“ В. Л. е реализирал противоправно поведение, като е нарушил
задълженията си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и при
избиране на скоростта на движението да се съобрази с конкретните условия
на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост да
спре, когато възникне опасност за движението. Безспорно е, че Л. е възприел
пешеходец на платното за движение и че е отчел нетрезвото състояние на В..
Следователно, задължението му е да пропусне пешеходеца, макар и да е
пресичал на червен светофар. Предпазливостта към пешеходците предполага
да им се осигури правото да завършат започнатото от тях пресичане именно
поради уязвимостта им на пътя. Непремерената преценка на поведението на
В. от водача Л. е причина да продължи движението вместо да пропусне
пешеходеца. След като е възприел несигурната походка на пострадалия,
водачът е могъл и е бил длъжен да предположи, че спирането може да се
дължи на особеното състояние на пешеходеца, а не като знак за изчакване
премиването на автомобила.
4
При реализиране на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане се налага изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя на водача В. Л. за причинените от деянието вреди на ищеца В.
В..
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на
този вид обезщетение следва да бъде съобразен с характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки,
проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за
възстановяването и др.
Установява се от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,
че получените от ищеца увреждания, чието обезщетение се претендира в
настоящото производство са причинени именно от процесното ПТП.
Уврежданията се изразяват в счупване на двете кости на лява подбедрица в
горния и край, счупване на дясна ключица в средната й част и счупване на 3-
то до 7-мо ребра вдясно по подмишничната линия. На 04.01.2023 г. е
извършена оперативна интервенция за открито наместване на фрактурата на
лява подбедрица, а на 06.01.2023 г. – за открито наместване на лява ключица
чрез кръвна репозиция и метална остеосинтеза. При изписването на
09.01.2023 г. са дадени препоръки за антикоагулантна профилактика до 30-
тия следоперативен ден, след което в продължение на два месеца да приема
протисъсирващ медикамент. Предписано е придвижване с две помощни
средства и ненатоварване на оперирания крайник, както и имобилизация на
дясна ключица за 35 дни. Предписан е контролен преглед на 19.01.2023 г. и
втори контролен преглед на 25-тия ден от изписването.
На 24.03.2023 г. В. В. отново е постъпил в клиника по ортопедия и
травматология на УМБАЛ „Света Анна“ АД – София за отстраняване на
имплантите от долния ляв крайник. След извършване на интервенцията В. е
изписан на 27.03.2023 г.
Счупването на костите на лява подбедрица и на дясна ключица е
причинило затруднения в движенията на двата крайника за повече от 30 дни,
а счупването на ребрата вдясно – затруднения в движението на снагата за
същия период от време.
При извършения на 14.02.2024 г. преглед от вещото лице д-р С. е
5
установено наличие на оперативен белег на дясна ключица, като в средната
част на белега е отворен и в дъното на раната се вижда металната
остеосинтеза. В областта на лявата подбедрица в горната й част са видими три
надлъжно разположени белега с дължина по 4см от входните отвърстия на
металната остеосинтеза. В лява колянна става обемът на движение е запазен,
но в дясна раменна става при повдигане на ръката настрани движението се
ограничавало до 90 градуса, при норма от 180 градуса. Ищецът се е оплакал
от болки в областта на дясна ключица с ограничени и болезнени движения и в
областта на счупването на ребрата при физическо натоварване и дълбоко
дишане. Не срещал затруднения на левия долен крайник.
Според д-р С. възстановителният период при В. бил около седем
месеца, като през първите два от тях болките били с по-висок интензитет.
Свидетелят М. В.а, дъщеря на ищеца, разказва, че когато разбрала за
ПТП незабавно отишла в УМБАЛ „Света Анна“ АД – София, където баща й
бил приет в спешното. Имала възможност да го види след около два часа и
установила, че изпитва силни болки и е разстроен. Наложили се операции за
лечения на счупванията на крака, ключицата и ребрата. За около две седмици
претърпял две операции – на крака и на ключицата. След две седмици го
изписали за домашно лечение. В. не можел да се грижи за себе си и имал
нужда от чужда помощ в продължение на два месеца. Затова М. и приятели
на баща й му помагали за хигиенно-битово обслужване. Няколко месеца след
операцията ползвал патерици. Не бил способен да работи. След като се
раздвижил поел грижите за себе си, защото чувствал неудобно, че ангажира
други хора. Наложило се отново да влезе в болница за отстраняване на
имплантите, а след изписването отново имал нужда от помощ. Назначили му
рехабилитации и се опитвал да прави упражнения. Патерици ползвал в
продължение на пет-шест месеца. В момента състоянието му било значително
подобрено и работел като пазач. Предстояли интервенции за премахване на
импланти от ключицата и крака. Има нужда от още оперативни намеси.
Съдът приема, че пострадалият е изпитал интензивни болки за периода
от три месеца, два от които след изписването му на 09.01.2023 г. и около
месец при новото обездвижване след операцията за премахване на
имплантите от левия долен крайник на 24.03.2023 г. Претърпените
операциите са се отразили не само на социалния живот на ищеца,
6
ограничавайки възможността му да се придвижва свободно и самостоятелно,
но и на чувството му за пълноценност, тъй като е бил зависим от чужда
помощ, а това естествено е свързано с неудобства и притеснения.
Интензитетът на болките, особено в областта на фрактурите, му е причинил
физически и психически дискомфорт. Трайно влошено се е оказало
качеството му на живот. Постоянна негативна последица са непълният обем в
движението на дясна раменна става и периодичните болки в областта на
ребрата.
Като съобрази гореизложеното, възрастта на пострадалия – 48 г. към
датата на ПТП, периода на търпения дискомфорт от получените при
процесното произшествие травми, броя и последиците на претърпените
оперативни интервенции, както и лимитите на застрахователните суми,
конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент –
27.12.2022 г., когато е настъпилото процесното ПТП, от което са произтекли
вредите, съдът намира, че 40 000 лева е справедлив размер на обезщетението.
При определянето на стойността му съдът отчита и продължителния прием на
медикаменти и трайните последици за здравословното състояние на В., но и
възстановената му работоспособност и липса на дефицит в походката.
Безспорно се доказаха и имуществените вреди, изразяващи се в разходи
за медицински изделия, прегледи и транспорт. Общият размер на разходите е
6 219.60 лева, съгласно представени и приети по делото фактури и касови
бонове за тяхното заплащане. Необходимостта от тези разходи се
потвърждава и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. При
прилагане на приетия процент съпричиняване на вредите, на ищеца се дължи
обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 109.80 лева.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, който е нарушил задължението си по чл. 113 от
ЗДвП. По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с
поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на
пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012
г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без
приносът не би се стигнало до уврежданията.
7
Нормата на чл. 113, ал. 1, т. 2 и т. 3, пр. 1 от ЗДвП предвиждат
задължение за пешеходците, преминаващи по пешеходна пътека, да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, да не спират без
необходимост на платното за движение и да спазват светлинните сигнали. На
27.12.2022 г. В. е бил в интоксикирано състояние и това се потвърждава както
от показанията на свидетеля Л., така и от данните в епикриза от 05.01.2023 г.
по ИЗ № 27234/2022 г. на УМБАЛ „Света Анна“ АД – София. За
пешеходците липсва забрана да се движат по пътищата в състояние след
употреба на алкохол, но не и когато поведението им създава опасност за
останалите участници в движението. Конкретният случай е именно такъв.
Поради частично неадекватното състояние на В., той е предприел пресичане
на червен за него сигнал на светофара, спрял е по средата на пътното платно,
след което отново е потеглил и по този начин е способствал за собственото си
увреждане.
За да счете възражението на ответника за основателно и доказано, съдът
съобрази задължителните указания в т. 6, б. „б“ на ТР № 2/22.12.2016 г. по
тълк.д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, според което правото на пешеходеца
при пресичане на пътното платно е абсолютно на регулирано със светофарна
уредба място при навлизане на разрешен за пешеходеца сигнал на
светофарната уредба. Съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пешеходеца е налице, когато при пресичане на местата, регулирани със
светофарни уредби, водачът на моторно превозно средство е нарушил
правилата за движение относно скоростта за движение по ЗДвП и само ако
пешеходецът не е спазил светлинната сигнализация на светофарната уредба.
Този извод се налага поради правото на пешеходеца да премине на
пешеходна пътека, но винаги при разрешен светлинен сигнал.
Поведението на всеки от водачите е с равен принос за настъпване на
вредите, в какъвто смисъл е и съдебната практика по сходни случаи
(определение № 229/18.04.2022 г. по т.д. № 1376/2021 г. на ВКС, II т.о.,
определение № 1278 от 08.12.2023 г. по т.д. № 425/2023 г. на ВКС, I т.о.),
което налага определяне на окончателни размери на обезщетенията съответно
от 20 000 лева и 3 109.80 лева.
Ищецът претендира заплащане на законна лихва върху главницата от 20
000 лева от датата на сезирането на ответника – 12.01.2023 г., до
8
окончателното изплащане. Според дадения с решение № 128/04.02.2020 г. по
т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т.о. отговор относно началния момент на
дължимите от застрахователя на гражданската отговорност на делинквента
мораторни лихви, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, съответно предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя. Установява се, че
молбата е подадена на 12.01.2023 г. С нея ответникът е уведомен за
настъпване на произшествието. Върху сумата от 20 000 лева законна лихва се
дължи от 12.01.2023 г., а върху сумата от 3 109.80 лева – от 18.04.2023 г.
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На
ищеца е оказана безплатна правна помощ, поради което на адвокат Я. Д. се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 2 035.98 лева.
Предвид вида и размера на предявените искове, извършените по делото
процесуални действия и броя на проведените съдебни заседания, съдът счита,
че в приложение на нормата на чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, дължимото юрисконсултско възнаграждение
е в размер на 450 лева. От разноските в размер на 1 135 лева на ответника се
следват 927.19 лева.
Ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски,
поради което ЗАД „А.“ АД дължи 924.39 лева държавна такса и 73.24 лева
депозити за експертизи по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „******* ******* да заплати на В. В. В., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „*******“, бл. ******* сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 27.12.2022
г., ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. до окончателното изплащане,
9
като отхвърля иска за горницата до 120 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „******* ******* да заплати на В. В. В., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „*******“, бл. ******* сумата от 3 109.80 лева
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.04.2023
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 6 219.60
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „******* ******* да заплати на адвокат Я. Д. Д., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ул. „******* сумата от 2 035.98 лева адвокатско
възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. В. В., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ж.к. „*******“, бл. ******* да заплати на ЗАД „А.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******
******* сумата от 927.19 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗАД „А.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******* *******
да заплати по сметка на СГС сумите от 924.39 лева държавна такса и 73.24
лева депозити за експертизи по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10