Решение по дело №76/2014 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 386
Дата: 24 юли 2015 г. (в сила от 27 юни 2016 г.)
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20141510100076
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

24.07.2015г.

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Дата                                            Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            IV

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

07.07.

 

2015

 
 


на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Росица Кечева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

76

 

2014

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е делба във фазата на извършването й.

Производството е образувано по искова молба, подадена от К.С. Серафимова, ЕГН ********** и адрес: *** против И.С.Г., ЕГН ********** и адрес: *** и К.П.Г., ЕГН ********** и адрес: ***, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на масивна жилищна сграда изградена в УПИ № VIII – 177 (парцел седми с планоснимачен номер сто седемдесет и седем), квартал 41 ( четиридесет и първи ), съгласно действащият регулационен план на с. Стоб, общ. Кочериново, утвърден със Заповед за улична и дворищна регулация № 4387/01.10.1963г. УПИ VIII – 177 граничи от четири страни както следва: от две страни с улица; с УПИ № IX-178 и УПИ № VIII – 177.

С решение, постановено по делото на 23.04.2015г., съдът е допуснал до делба описаната по – горе процесна жилищна сграда при права: 1/4 идеални части за ищцата К.С.Е., ЕГН ********** и 3/4 идеални части за ответниците И.С.Г., ЕГН ********** и Керенка П.Г., ЕГН **********.

           В срока, предвиден в ГПК, а именно в първото по делото открито съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, страните в производството са предявили претенции по сметки, както следва: ищцата К.Е. претендира ответниците в процеса да бъдат осъдени да и заплатят съразмерно с притежаваните части от имота сумата с която се е увеличила стойността на процесния имот и лихви върху сумата, в следствие на извършени от нея приживе на наследодателя им - майка им Серафима Н. Костова, ЕГН **********, починала на 23.12.2001 г. за периода 1990 г. до средата на 2001 г. със съгласието на последната и без противопоставяне на останалите съсобственици, подобрения (извършени СМР и вложени средства и материали) в жилищната сграда, както и такива в дворното място, с който се е увеличила стойността на жилищната сграда и за който не е била възнаградена, представляваща претендираната от ищцата сума и лихви върху нея, както и дължимото и неплатено обезщетение за това, че не е допускана в съсобствената жилищна сграда, с което е лишена от ползи в общ размер на 2 153, 00 лева за периода 01.10.2012г. до 17.07.2014г. Претендира на основание чл. 12 от ЗН следните подобрения: в двете южни стаи на сградата, коридора между тях от юг и терасата пред него, масивна стена от север обособявайки отделна югоизточна стая на сградата в която изградила и В и К и ел. инсталация, както и цялостна гипсова мазилка на стените и тавана, дървена дограма на прозорците на стаята, бетонова мазилка на пода, гипсова мазилка и ел. инсталация в стените и тавана на коридора, в коридора  тухлена стена, доизграждане на терасата пред коридора, обособявайки я като преддверие, в югозападната стоя - под от водоустойчиви тип „О ЕС БИ“ платна, както и цялостно вътрешно измазване на тази стая с латексова мазилка, дограмата на единият прозорец – описаното в общ размер на 8 000, 00 за личен труд и средства. Отделно от горното смъртта на майка й през 2001 г.  твърди, че единствено тя е полагала грижи за цялата къща, изразяващи се в подмяна на греди и летви от тавана, както и смяна цигли на същият възлизащи на стойност 1 000, 00 лева, в  периода между 1990 г. и средата на 2001 г. извършила и подобрения в дворното място с който се увеличи стойността на имота и които се изразяват в следното: изградила бетонна площадка в дворното място (в част от източната, от цялата южна, и в част от западната страна на жилищната сграда с обща площ от около 40. 00 кв.м.), която е на стойност 5 000, 00 лв., оградила цялото дворно място с тЕ.мрежа която се носи от бетонови колове, а върху част от източната страна на дворното място изградила и масивна тухлена ограда с височина около 2, 00 метра и дължина около 6, 00 метра, както и желязна порта от източната страна, които общо са на стойност 4 000, 00 хиляди лева. От източната страна на дворното място твърди, че е изградила масивна сграда - баня с размери около 2, 00 х 1,50 метра, която е оборудвана с фаянс, теракот, ВиК и ел. инсталация - отвън с изолация от фибран и мазилка и боя върху него и чиято стойност е 6 000, 00 лв., от южната страна - метално скеле за асма с дължина около 12 метра и ширина около 2. 00 метра на обща стойност 1 000, 00 лв. Отделно от изложено по-горе сочи, че от месец октомври 2012 г. ответниците не я допускат да влиза в жилищната сграда, поради което на 05.04.2013 г. изпратила приложената по делото нотариална покана, с която кани ответниците да й осигурят достъп до имота или да й заплащат обезщетение в размер на 100, 00 лв. месечно, която покана последните са получили на 11.04.2013 г. и въпреки заявеното от брат му и съпругата му пред нотариус Гърнева и отразено в протокола изготвен от същата и приложен по делото, не я допускат да влиза в имота и към момента на предявяване на претенциите по сметки, поради което претендира обезщетение в размер на 100, 00 лева месечно за периода от 01.11.2012 г. до момента – 21 месеца и 16 дни (общо 2 153, 00 лева), както и законна лихва върху всяка една от дължимите ежемесечни суми, считано от 17.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ответниците в процеса са предявили претенции по сметки в срока, установен в ГПК с искане ищцата да им заплати съответните идеални част от стойността на извършените от тях подобрения в процесния недвижим имот на обща стойност 31 616, 19 лв., от които 11 273 лв., представляваща стойност на извършените строително монтажни работи, а 20 343, 19 лв. - стойност на закупените материали, които  извършени СМР и закупени материали, описани в описи и платежни документи, приложени към претенцията на ответниците по чл. 346 ГПК - опис  на СМР – работа по къщата, баня – 699, 00 лв.; хол и кухненски блок – 3 175 лв.; спалня – североизточна -118 лв.; спалня - северозападна – 856, 00 лв.; тераса – северозападна  740, 00 лв.; тераса – вход 757, 00 лв.; покрив 3 206 лв.; външна мазилка – 4 000 лева, цокъл с камък - 658, 00 лв.; опис на материали „Рестарт” ЕООД - 1 180, 46 лв., по платежен документ, находящ се на л. 68 от делото - 435, 45 лв.; материали от склад „Влади Кит” 1 221, 10 лв., касови бележки (л. 70 -73 от делото), на общо стойност 1 224, 15 лева; материали от  „Топливо”  - 4 761, 53 лв.; материали от РДГ Благоевград на обща стойност 1 073, 00 лева; материали по фактура, находяща се на л. 80 от делото на стойност 2 994, 50 лева; материали от ЕТ „Фони” на обща стойност 1 842, 60 лв.;  материали по платежни документи, находящи се на л. 83 от делото на обща стойност 1 842, 60 лева; материали от „Дани Н” ЕООД на стойност 1 440 лв., материали от  ЕТ „ИВ Ильов- АЙ ДЖИ” Лиляна Тодорова на стойност  5 040 лева, материали от „Бриколаж” на стойност 3345, 32 лева, опис на материали – разни  – 1010, 00 лв., експедиционна бележка за превоз на стойност 480, 00 лева, експедиционна бележка  - 46, 80 лв., касови бележки за материали, издадени от „Виктория Начева - 2011” ЕООД (л. 111 от делото) на обща стойност 113, 90 лева, като ответниците в процеса твърдят, че подобренията, за извършването на които закупили материали за описаните по – горе суми са извършени в периода 2011 г. - 2013 год. Правят и искане за възлагане на процесната жилищна сграда.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 07.07.2015г., съдът на основание чл. 214 ГПК е допуснал изменение на предявената искова претенция по чл. 346 от ГПК от ответниците,  а именно същата да се счита предявена за сумата от 34 246, 70 лв., вместо за сумата от  31 616, 19 лв.

           Предявените претенции по сметки от ищцата са оспорени от ответниците в процеса в становище, депозирано на 24.07.2014г. от процесуалния им представител с твърдения, че  преграждането на двете стаи е извършено е личен труд на ответника И.Г. и съпруга на ищцата, който не им е заплащан от общата им наследодателка, която е живеела по това време в къщата с разрешение на бащата на двамата, който по това време е още жив и собственик на по-голямата част от жилищната сграда, материалите са закупувани с пари на майката на двете страни, електроинсталацията в коридора, стаите и преддверието, ползвани от майката на страните е положена лично от ответника И.Г., с материали, закупувани от него и от майка му, останалата част от инсталацията в сградата е положена от бащата на страните, В и К инсталацията - мръсна и чиста, е изградена лично и само от ответника И.Г. през 2000-2001 год., без участието на ищцата или други нейни родственици, до който момент в къщата и дворното място изобщо няма прокарани В и К инсталация или мръсен канал, а лично ответника е закупил, изкопал канал и положил повече от 100 м. маркуч за чиста вода, като в полагането му са участвали както И.Г., така и К.Г. и все още живата към този момент обща наследодателка - майката на ищцата и първия ответник. Мръсният канал е изграден само също от И.Г.. Преддверието, в което е превърната съществуващата тераса е изградено с винкел и ламарина, заплатени изцяло от майката на страните. Замазката в стаите - по стените и пода е правена от ответника И.Г. и от съпруга на ищцата, като парите за материалите са давани от майката на страните. Покривът е „претърсен” или ремонтиран само веднъж, от работник от с. Пороминово, нает лично от майката на страните, като за това същата лично е заплатила 2 000 лв. - за подмяна на част от дървената конструкция и цигли на покрива. Ремонт на покрива от страна на ищцата не е правен. Дървената дограма на цялата къща е доставена и монтирана не от ищцата, а от бащата на същата и на И.Г.. Дограмата е втора употреба, монтирана лично от бащата на страните. Излагат становище за недопустимост на претенцията на ищцата, тъй като касаят евентуални облигационни отношения между страните, които обаче не са възникнали по повод общата им вещ. Единствената обща вещ между страните е жилищната сграда, предмет на делбата и единствено облигационни отношения свързани с подобрения извършени върху нея или за благата, произтичащи от нея, могат да бъдат предмет на искане по чл. 346 от ГПК. Твърдят, че претендираните от ищцата „подобрения” ако са извършени от нея, са извършени не в общата вещ, а в дворното място, индивидуална собственост само на ответниците, без да има тяхното изрично съгласие, в тяхно отсъствие. Отделно ги оспорват като неоснователни - оградата, за която ищцата твърди, че е похарчила 4 000 лв. е изградена изцяло е материали, заплатени от майката на страните и закупени от магазина в с. Падала, като са докарани от И.Г. и съпруга на ищцата, с тяхната лека кола, бетонната площадка, за която ищцата твърди, че струва 5 000 лв., всъщност не е 40 кв. м., а около 15 кв.м., изградена е незаконно, без съгласието на собствениците на дворното място, в тяхно отсъствие, скелето за астмата е направено от наследодателите на страните, а не от ищцата. Оспорват претенцията за заплащане на сума в размер на по 100 лв. месечно, считано от 01.11.2012 год., ведно със законната лихва с твърдение, че ищцата е допускана в общата вещ, както и че до настоящия момент една стая в къщата, отговаряща приблизително на нейната ¼ идеална част от сградата, стои пълна с нейни вещи, т.е. тя на практика ползва собствеността си за съхраняване друга движима нейна собственост. Винаги са изразявали съгласие да идва и да ползва стаята си.

           Претенциите на ответниците в процеса са оспорени от ищцата в становище, депозирано от процесуалния й представител на 22.07.2014г. с твърдение, че голяма част от записаното ръкописно в приложените описи е неясно какво е - УД и СД записани в опис № 5, т. 7 и т. 8,  в много от описите фигурират материали, който по никакъв начин не може да са вложени в имота - в опис № 3 - ръкавици, в опис № 7 - ванички, валяци, свредла, гъби, торбички ъглошлайф. Част от твърдените за извършени подобрения в имота представляват луксозни такива -  описаните в опис № 6 - алуминиеви врати, щори, комарници за прозорци и тераси, в опис № 7 камера за вграждане, видно от приложените с представените описи от № 2 до № 8 частни документи, в това число и фактури, се установява, че същите като сбор не отговарят на описаните ръкописно в описите стойности. Отделно от това с много редки изключения представените към описите документи не са подписани от никого, а представляват лист хартия със записано на него нещо, дори към опис № 5 са приложени 3 бр. сервитьорски сметки, в който за сервитьор се е подписало неизвестно лице. Поради горното приложените към описи от № 2 до № 8 частни документи по никакъв начин не установяват, че ответниците са закупили описаните в описите материали, нито пък установяват, че такива материали са влагани в имота предмет на делбата. Отделно от това оспорва твърдението, че ответниците са извършвали СМР в имота през 2011 г. и 2012 г., а ако и каквото е извършвано е след получаване на приложената по делото нотариална покана през м.април 2013 г., а че ищцата  се е противопоставила на това сочи, че е видно от жалбата приложена към исковата претенция по сметки.

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, приема за установено следното:

           По делото са приети заключения на назначената с решението, с което е допусната делбата съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Й.А., съгласно което заключение процесната жилищна сграда е неподеляема, стйността й е 49 600 лева, стойността, с която имотът се е увеличил е 31 701 лв., заключение на назначената съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. Елена Т. и  заключение на назначената повторна съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. В.Н.. От заключението на назначената съдебно – техническа експертиза, прието по делото и изготвено от вещото лице Т. се установява, че извършените от ответниците подобрения са на стойност, както следва: баня – 1 814 лв., хол и кухненски блок – 8 834 лв., спалня – североизточна  - 2 332 лв., спалня северозападна – 1 898 лв., тераса – северозападна – 1 304 лв., тераса вход – 1 833 лв., покрив – 7 740 лв., външна мазилка – 5 240 лв., цокъл с капак – 720 лв., обща стойност 31 715 лв. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 24.02.2015г. в.л. Т. заявява, че е използвала различни методи на оценяване при изготвяне на заключението. Съгласно заключението на вещото лице Т. подобренията, извършени в процесната сграда са както следва: в банята: - почистване и къртене 7 л.м. на стойност 30, 00 лева, газабетон зидария        7 кв.м. на стойност 242, 00 лева, изолация 5 кв. м. на стойност 160, 00 лева, основа шпакловка на стойност 162, 00 лева; теракот - фаянс на стойност 428, 00 лева, изолация - таван 2 кв.м. на стойност 39, 00 лева, замазка 5 кв.м. на стойност 35, 00 лева, варова мазилка  4 кв.м. на стойност 32, 00 лева, хидроизолация 4 кв.м. на стойност 66, 00 лева, В и К - полагане, монтаж и свързване и монтиране на санитария на стойност 480, 00 лева, ел. инсталация – направа на улеи, полагане, монтаж и свързване на стойност 130, 00 лева, общо за банята СМР и МР – 1 814 лева, подобрения, извършени в хола и кухненски блок -1. трегер – подсилване на стойност 530, 00 лева, 2. тераколова шпакловка и мрежа  61 кв.м. на стойност 566, 00 лева, 3. замазка 16 кв.м. на стойност 94, 00 лева, 4. латекс 61 кв.м. на стойност  263, 00 лева, 5. бар – плот 1 бр. на стойност 650, 00 лева, 6. изграждане кофраж камина на стойност  800, 00 лева, 7. первази 40 л.м. на стойност  70, 00 лева, 8. теракот и фаянс 14 кв.м. на стойност 340, 00 лева, 9. ламинат 8 кв.м. на стойност 104, 00 лева, 10. теракот – камина 1 кв.м. на стойност 25, 00 лева, 11. обръщане – прозорец 2 бр. на стойност 600, 00 лева, 12. обръщане – трегер 7 л.м. на стойност 402, 00 лева, 13. гипсокартонкуерар 1 бр. на стойност 30, 00 лева, 14. обръщане-врати 6 бр. на стойност 1 820, 00 лева,  15. шпакловка 42 кв.м. на стойност 420, 00  лева, 16. бетон контакт – основа 42 кв.м. на стойност 72, 00 лева, 17. гипсокартон 35 кв.м. на стойност 325, 00 лева, 18. ламинат 13 кв.м. на стойност 182, 00 лева, 19. преходна лайсна 1 бр. на стойност 20, 00 лева, 20. теракот - пред баня 2 кв.м. на стойност 40, 00  лева, 21. латекс 62 кв.м. на стойност 159, 00 лева, 22. В и К направа 19 л.м. на стойност 272, 00 лева, 23. ел. инсталация  40 л.м. на стойност 100, 00 лева, 24. монтиране на врата- хармоника 1 бр. на стойност 430, 00 лева, 25. монтиране - външни щори 2 на стойност 500, 00 лева, всичко на обща стойност за кухня и хол СМР и МР 8 812 лева; спалня – североизточна – варова мазилка 40 кв.м. на стойност 110, 00 лева, фина варова мазилка 40 кв.м. на стойност 110 , 00 лева, замазка – под 16 кв.м. на стойност 172, 00 лева, шпакловка 40 кв.м. на стойност 180, 00 лева, гипсокартон таван на стойност 130, 00 лева, изграждане на гардероб – стенен на стойност 220, 00 лева, теракот – гардероб на стойност 48,00 лева, обръщане на прозорец 290, 00, латекс – боядисване 56 кв.м. на стойност 152, 00 лева, ламинат 16 кв.м. на стойност 192, 00 лева, первази 16 л. м. на стойност 38, 00 лева, ел. инсталация на стойност 50, 00 лева, поставяне на врата на стойност 310, 00 лева, поставяне на щори на стойност 230, 00 лева, общо СМР и МР за спалня – североизточна 2 332 , 00  лева; спалня – северозападна 1. къртене на дюшеме 16 кв.м. на стойност 40, 00 лева, 2. замазка – под 16 кв.м. на стойност 162, 00 лева, 3. основа 56 кв.м. на стойност 116, 00 лева, 4. шпакловка с армираща мрежа 56 кв.м. на стойност 486, 00 лева, 5. латекс –боядисване 56 кв.м. на стойност 142, 00 лева, 6. обръщане на аероплан 1 бр. на стойност 330, 00 лева, 7. обръщане на врата 1 бр. на стойност 270, 00 лева, 8. ламинат 16 кв.м. на стойност 208, 00 лева, 9. первази 16 кв.м. на стойност 38, 00 лева, 10. ел. инсталация 30 л.м.рапл. кутия, 1 брой ключ единичен и 3 бр. контакти – двойни на обща стойност 50, 00 лева - общо за СМР и МР за спалня - северозападна – 1 842, 00 лева; тераса  - северозападна – 1. изграждане на стена с газобетон 16 кв.м. на обща стойност 246, 00 лева, 2. изграждане на покрив 7 кв.м. на стойност 196, 00 лева, 3. шпакловка газобетон 32 кв.м. на стойност 146, 00 лева, 4. гипсокартон 11 кв.м. на стойност 160, 00 лева, 5. теракот 4 кв. м. на обща стойност 88 лева, 6.  Первази 10 л.м. на обща стойност 22, 00  лева, 7. латекс – боядисване 25 кв.м. на обща стойност 95, 00 лева, 8. лакиране на покривни дъски 7 кв.м. на стойност 41, 00 лева,  9. обръщане на прозорец 1 бр. на стойност 280, 00 лева, 10. ел. инсталация - полагане на кабел 8 л.м. на стойност 30, 00 лева, общо за СМР и МР за тераса северозападна – 1 304, 00 лева; Тераса – вход – 1. къртене на бетонова козирка и стени от ламарина 12 кв.м. на стойност 40, 00 лева, 2. изграждане на стени от газобетон 12 кв.м. на стойност 192, 00 лева, 3. шпакловка 34 кв.м. на стойност 172, 00 лева, 4. обръщане на врата 1 бр. на стойност 270, 00 лева, 5. Обръщане на аероплан 1 бр. на стойност 330, 00 лева, 6. обръщане на прозорец 1 бр. на стойност 290, 00 лева, 7. покрив – направа 7 кв.м. на стойност 190, 00 лева, 8. таван – дърво 3 кв.м. на стойност  58, 00 лева, 9. лакиране на таван 3 кв.м. на стойност 24, 00 лева, 10. ъгли – таван 8 л.м. на стойност  39, 00 лева, 11. латекс – боядисване 22 кв.м. на стойност 64, 00 лева, 12. коване на сачак 4 кв.м. на стойност 74, 00 лева, 13. ел. инсталация 1 бр. ел. табло и  ключ на стойност 90, 00 лева,  общо за СМР и МР за тераса вход – 1 865, 00 лева; покрив – 1. подмяна на стари керемиди, изгнили греди, ламперия, полагане на черна хартия, подмяна на стара дървена скара, слагане на нови керемиди, подмазване на капаци и направа на 1 бр. капандура и монтаж 140 кв.м. на стойност 6 600, 00 лева, 2. комини - измазване и надстройване 2 бр. на стойност 270, 00 лева, 3. челни дъски 42 л.м. на стойност 306, 00 лева, 4. коване на сачак 22 кв.м. на стойност 310, 00 лева, 5. лакиране на сачак 22 кв.м на стойност 166, 00 лева, 6.  первази сачак 40 л.м. на стойност 110, 00 лева - общо за СМР и МР за покрив 7 762, 00 лева, външна мазилка – 1. варовоциментова мазилка върху тухла 160 кв.м. на стойност 940, 00 лева, 2. саниране – лепене на стериопор, слагане на мрежа, грундиране и мазилка на стойност 4 300, 00 лева, общо – 5 240 лева; цокъл с капак - 1. лепене на камък 34 кв. на стойност 430, 00 лева, 2. стълби вход – 4 стъпала на стойност 122, 00 лева, 3. лакиране на камък 34 кв.м. на стойност 168, 00 лева – общо 730, 00 лева, общо посочени от вещото лице Т. подобрения на стойност 30 701 лева, която сума съдът изчислява сумирайки дадените от вещото лице суми за СМР и МР за описаните в приложените към молбата, обективираща претенциите по сметки на ответниците описи на извършени подобрения, и от която сума следва да се изключат посочените от в.л. Т. суми за подобрения в хола и кухнята -  монтиране на врата- хармоника 1 бр. на стойност 430, 00 лева и монтиране - външни щори 2 на стойност 500, 00 лева и подобрения в спалня -  североизточна - поставяне на врата на стойност 310, 00 лева, поставяне на щори на стойност 230, 00 лева, всички на обща стойност 1470 лева, които не са претендирани като извършени подобрения в описите, приложени от ответниците в процеса към молбата, я която е обективирана претнцията им по сметки. Заключението на вещото лице Т. относно стойността на извършените от ищцата К.Е. подобрения в процесния жилищен имот е, че същите са на стойност 4 730, 00 лева, от които подобрения, направени в жилищната сграда 2 260, лева, подобрения, извършени в имота на стойност 870, 00 лева, масивна баня, изградена в източната част на имота на стойност 8 00, 00 лева, метално скеле за асма на стойност 800, 00 лева, както следва: в югоизточна стая: изграждане на масивна стена с размери с 10 кв. на 20 г. на стойност 170, 00 лв., В и К инсталация за на 20 г. на стойност на стойност 200, 00 лв., ел. инсталация на 20 години на стойност 170, 00 лева, извършване на варова мазилка на стените и тавана 55 кв.м на 20 г. на стойност 120, 00 лева, поставяне на дървена дограма на 20г. ( в момента я няма - на стойност 100, 00 лева, на пода не е поставена бетонова замазка, а е поставяна сурия и камъни и между камъните бетон, площта е 22 кв. м. (стая и коридор на стойност 150, 00 лева, изградена тухлена северна стена с площ 10 кв. м.на стойност 170, 00 лева, гипсова мазилка на тавана на коридора и стаята няма, има варова мазилка, площта е 22. кв. м., варовата мазилка е на 20 години на стойност 60, 00 лева, обособяването на терасата като самостоятелно помещение като време – през 1996 г. - на стойност 200, 00 лева, югозападната стая - 12. кв. м. - под покрит е с дървени пресовани плоскости (шперт плат) в много лошо състояние на 25 години на стойност 40, 00 лв., шпакловка на стени – 90, 00 лева, дограма -  дървена износена на стойност 100, 00 лв., стойността на подмяна на греди и летви на покрива е станало през 1990 г. и е на стойност 700, 00 лева, изграждане на бетонова площадка с площ 40 кв. м на стойност 400, 00 лева, ограда на дворното място от бетонови колове и оградна мрежа тухлена ограда с дължина шест метра дължина 6 метра и железна порта от източна страна - железната врата от към източната страна е на 20 години на стойност 70, 00 лв., стойността на 12 колове и издигнатата върху тях ограда е на стойност 280, 00 лв., стойността на 6 метрова ограда с височина 2,00 м. е  на стойност 120, 00 лв., масивната баня е изградена част на имота преди около 16 години приблизително около 1998, не се ползва и част от санитарията липсва, стойността на банята е 800, 00 лева, металното скеле за асми с дължина 12 м. и широчина 2 м. на 17 години, на стойност 800, 00 лева. Вещото лице Т. сочи, че средния месечен наем на процесния имот би бил 70, 00 лева на месец, ¼ от тази сума - съобразно правата на ищцата в съсобствеността– 17, 50 на месец или общо за исковия период 486, 50 лева.

           От заключението на назначената повторна съдебно – техническата експертиза, изготвена от в.л. Н. се установява, че липсата на конкретизация относно годината на извършване, естеството на самото подобрение и извършеният основен ремонт през 2012-2013г., затрудняват определянето на стойността на твърдените извършени подобрения от ищцата Е., като размерът на извършените подобрение в жилищната сграда и имота от К.С.Е. възлиза на сумата от 5 595 лева, пазарната стойност на имота вследствие на извършените подобрения от К.Е. се е увеличила в размер на 5 595 лева, от които подробно описани в заключението подобрения, извършени в жилищната сграда на обща стойност 1 275, 00 лева, тераса – преддверие – 200, 00 лева, югозападна стая – 250, 00 лева, ремонт на покрива на стойност 1 200 лева, подобрения, извършени в имота на стойност 970, 00 лева, масивна баня, изградена в източната част на имота на стойност 1 000 лева, метално скеле на асма на стойност 700, 00 лева. Съгласно заключението на повторната експертиза, изготвена от в.л. Н. подобренията в жилищната сграда – предмет на делбата се изразяват в следното: изграждане на масивна стена от 10 кв.м. на стойност 255, 00 лева, В и К инсталация на 20 г. на стойност 250, 00 лв., ел. инсталация на 20 години на стойност 200, 00 лева, извършване на варова мазилка на стените и тавана - 55 кв.м. на 20г. стойност 120, 00 лева, поставяне на дървена дограмата 20 г. на стойност 100, 00 лева, замазка на пода (сурия, камъни и между камъните бетон) с площ от 22 кв.м. (стая и коридор) – 150, 00 лева, изградена северна тухлена стена с площ от 10 кв.м. на стойност 170, 00 лева, варова мазилка на възраст 20г. с площ 22 кв.м. на стойност 60, 00 лева; терасата - обособена като преддверие - приема за извършено подобрение масовата практика, състояща се от остъкляване на терасата с метален винкел и стъкла и желязна врата на стойност 200, 00 лева, югозападната стая е с площ 12 кв.м., подът е покрит с дървени пресовани плоскости (шперт плат) в лошо състояние, стените са с височина 2, 5 метра с груба варова шпакловка, дограма- дървена, износена в лошо състояние, всичко на обща стойност 250, 00 лева, ремонт на покрива - подмяната на греди и летви на тавана, както и подмяната на счупени цигли с нови на площ от 140 кв.м. на стойност 1 200 лева, подобренията, извършени в имота: изграждане на бетонова площадка - на възраст над 20 години, на места е изронена, с дебелина 7 см. на стойност 400, 00 лева, ограда на дворна място от бетонови колове и мрежа, тухлена ограда с дължина 6 метра и желязна порта от източната страна- общо 12 бетонови кола са издигнати и върху тях е поставена оградна мрежа, оградата е стара и не може да се определи възрастта й, освен това има тухлена ограда с височина 2 метра и 6 метра дължина, която е неизмазана, желязна врата на 20 години на стойност 70, 00 лева,  тухлена ограда 6 / 2 метра на стойност 200, 00 лева, 12 бетонови кола и оградна мрежа на стойност 300, 00 лева, масивна баня, изградена в източната част на имота с размери 1, 80 / 1, 50 метра - поставени са фаянсови плочки на височина 1, 50 метра, подовата настилка е теракот, изградени са В и К и ел.инсталации,  от външната страна е поставен фибран за изолация, банята не е довършена и не се използва, липсва врата, всичко на стойност – 1 000 лева, метално скеле за асми с дължина 12 метра и ширина 2 метра, металните колове са високи 3 метра, скелето е в много добро състояние – обща стойност 700, 00 лева. Вещото лице Н. сочи, че дължимият среден пазарен наем на имота за периода 01.10.2012г. до 17.07.2014г. според притежаваната идеална част възлиза в размер на 445, 41 лева съобразно избрания метод на изчисляване на същия. Ремонтно - строителните дейности, извършени от И.С.Г. и К.П.Г. в процесния имот и тяхната стойност са в общ размер на  34 246, 70 лева съобразно съобразно таблицата в констативната част от експертизата, както следва:  тераса – северозападна  - 1 638 лв., тераса – вход  - 2 034, 70 лв., дневна трапезария – 10 609 лв., хол – 3 184 лв., спалня -  северозападна – 3 071 лв. , покрив – 7 740 лв., външна мазилка – 5 970 лв., общо 34 246, 70 лв. Стойността на имота след извършените подобрения от И.С.Г. и К.П.Г. се е увеличила с 34 246, 70 лева, като извършените от ответниците подобрения са както следва: тераса  - северозападна – 1. изграждане на стена с газобетон 16 кв.м. на обща стойност 335, 00 лева, 2. изграждане на покрив 7 кв.м. на стойност 196, 00 лева, 3. шпакловка газобетон 32 кв.м. на стойност 146, 00 лева, 4. гипсокартон 11 кв.м. на стойност 377, 00 лева, 5. теракот 4 кв. м. на обща стойност 88 лева, 6.  Первази 10 л.м. на обща стойност 43, 00  лева, 7. латекс – боядисване 25 кв.м. на обща стойност 113, 00 лева, 8. лакиране на покривни дъски 7 кв.м. на стойност 30, 00 лева,  9. обръщане на прозорец 1 бр. на стойност 280, 00 лева, 10. ел. инсталация - полагане на кабел    8 л.м. на стойност 30, 00 лева, общо за СМР и МР – 1 638, 00 лева; Тераса – вход – 1. къртене на бетонова козирка и стени от ламарина 12 кв.м. на стойност 72, 00 лева, 2. изграждане на стени от газобетон 12 кв.м. на стойност 259, 00 лева, 3. шпакловка 34 кв.м. на стойност 172, 00 лева, 4. обръщане на врата 1 бр. на стойност 270, 00 лева, 5. Обръщане на аероплан 1 бр. на стойност 330, 00 лева, 6. обръщане на прозорец 1 бр. на стойност 290, 00 лева, 7. покрив – направа 7 кв.м. на стойност 245, 00 лева, 8. таван – дърво 3 кв.м. на стойност  58, 00 лева, 9. лакиране на таван 3 кв.м. на стойност 25, 50 лева, 10. ъгли – таван 8 л.м. на стойност  39, 00 лева, 11. латекс – боядисване 22 кв.м. на стойност 121, 40 лева, 12. коване на сачак 4 кв.м. на стойност 62, 80 лева, 13. ел. инсталация        1 бр. ел. табло и  ключ на стойност 90, 00 лева,  общо за СМР и МР2 034, 70 лева; дневна – трапезария – 1. трегер – подсилване на стойност 530, 00 лева, 2. тераколова шпакловка и мрежа  61 кв.м. на стойност 425, 00 лева, 3. замаска 16 кв.м. на стойност 339, 00 лева, 4. латекс 61 бр. на стойност  376, 00 лева, 5. бар – плот 1 бр. на стойност 650, 00 лева, 6. изграждане кофраж камина на стойност  800, 00 лева, 7. первази 40 л.м. на стойност  233, 00 лева, 8. теракот и фаянс 14 кв.м. на стойност 700, 00 лева, 9. ламинат 8 кв.м. на стойност 104, 00 лева, 10. теракот – камина 1 кв.м. на стойност 25, 00 лева, 11. обръщане – прозорец 2 бр. на стойност 600, 00 лева, 12. обръщане – трегер 7 л.м. на стойност 378, 27 лева, 13. Гипсокартонкуерар 1 бр. на стойност 30, 00 лева, 14. обръщане-врати 6 бр. на стойност 1 820, 00 лева,  15. шпакловка 42 кв.м. на стойност 420, 00  лева, 16. бетон контакт – основа 42 кв.м. на стойност 145, 00 лева, 17. гипсокартон 35 кв.м. на стойност 712, 80 лева, 18. ламинат 13 кв.м. на стойност 520, 00 лева, 19. преходна лайсна 1 бр. на стойност 13, 81 лева, 20. теракот - пред баня 2 кв.м. на стойност 129, 00  лева, 21. Латекс 62 кв.м. на стойност 379, 00 лева, 22. В и К направа 19 л.м. на стойност 272, 00 лева, 23. ел. инсталация  40 л.м. на стойност 120, 00 лева, 24. монтиране на врата- хармоника 1 бр. на стойност 430, 00 лева, 25. монтиране - външни щори 2 на стойност 500, 00 лева - общо за СМР и МР 10 609, 00 лева, хол – 1. варова мазилка 40 кв.м. на стойност 110, 00 лева, 2. фина варова мазилка 40 кв.м. на стойност 110, 00 лева, 3. Замазка – под 16 кв.м. на стойност 172, 00 лева, 4. шпакловка 40 кв.м. на стойност  254,  80 лева, 5. гипсокартон – таван 16 кв.м. на стойност 377, 00 лева, 6. изграждане на гардероб – стена 1 бр. на стойност 220, 00 лева, 7. теракот 2 кв.м. на стойност 48, 00 лева, 8. обръщане на прозорец 1. бр. на стойност 290, 00 лева, 9. Латекс – боядисване 56 кв.м. на стойност 437, 00 лева, 10. ламинат 16 кв.м. на стойност 390, 00 лева, 11. первази       16 л.м. на стойност 95, 00 лева, 12. ел. инсталация 30 л.м.рапл. кутия, 1 брой ключ единичен и 3 бр. контакта двойни на обща стойност  50, 00 лева, 13. поставяне на врата 1 бр. на стойност 310, 00 лева. 14. поставяне на щори 1 на стойност 230, 00 лева, общо за СМР и МР 3184, 00 лева; спалня – северозападна -  1. къртене на дюшеме  16 кв.м. на стойност 80, 00 лева, 2. замазка – под 16 кв.м. на стойност 162, 00 лева, 3. основа 56 кв.м. на стойност 648, 00 лева, 4. шпакловка с армираща мрежа 56 кв.м. на стойност 486, 00 лева, 5. латекс –боядисване 56 кв.м. на стойност 437, 00 лева, 6. обръщане на аероплан 1 бр. на стойност 330, 00 лева, 7. обръщане на врата 1 бр. на стойност 270, 00 лева, 8. ламинат 16 кв.м. на стойност 570, 00 лева, 9. Первази 16 кв.м. на стойност 38, 00 лева, 10. ел. инсталация 30 л.м.рапл. кутия, 1 брой ключ единичен и 3 бр. контакти – двойни на обща стойност 50, 00 лева - общо за СМР и МР – 3 071, 00 лева, покрив – 1. подмяна на стари керемиди, изгнили греди, ламперия, полагане на черна хартия, подмяна на стара дървена скара, слагане на нови керемиди, подмазване на капаци и направа на 1 бр. капандура и монтаж 140 кв.м. на стойност 6 600, 00 лева, 2. комини - измазване и надстройване 2 бр. на стойност 270, 00 лева, 3. челни дъски 42 л.м. на стойност 306, 00 лева, 4. коване на сачак 22 кв.м. на стойност 310, 00 лева, 5. лакиране на сачак 22 кв.м на стойност 144, 00 лева, 6.  первази сачак 40 л.м. на стойност 110, 00 лева - общо за СМР и МР 7 740, 00 лева, външна мазилка – 1. Варовоциментова мазилка върху тухла 160 кв.м. на стойност 940, 00 лева, 2. саниране – лепене на стериопор, слагане на мрежа, грундиране и мазилка на стойност 4 300, 00 лева, 3. лепене на камък 34 кв. на стойност 430, 00 лева, 4. стълби вход – 4 стъпала на стойност 122, 00 лева, 5. лакиране на камък 34 кв.м. на стойност 168, 00 лева – общо СМР и МР 5 970, 00 лева.

           Към молбата, в която ищцата в производството К. Евфремова е обективирала претенциите си по сметки е депозирана жалба от последната до Кмета на Община Кочериново, входирана в деловодството на посочената община на 17.01.2014г., в която ищцата излага твърдения, че не е допускана до процесната сграда, както и твърдения за незаконност на описаните в жалбата строежи – предмет и на претенциите по сметки, предявени от ответниците.

           По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Димитър Иванов Мангалски и Стефан Ангелов Вучков. От показанията на св. Мангалски се установява, че е участвал в строежа - зидарията, мазилката на стаите, пътеки, ограда, в стаите е изграждал зидария с тухли, варова мазилка, шпакловка, латекс през 1990-1991 година, правили вътрешни стени, преграждане на стаите и външно има зидария - отвън пред входната врата, зидано е, мазано е с варов разтвор; отвън, пред самата къща, са правени бетонови настилки около 2 метра - ищцата го ангажирала и му плащала за извършените дейности. Оградата правили със съпруга на ищцата, с циментови колци и обикновена мрежа, масивна стена отвън имало, която е на буквата „Г”, за ел. инсталациите - един приятел поставял инсталациите, разклонителните кутии, ВиК е правен, всичките  тези  ремонтни работи се правели от 1990 до някъде до 2000 г. докато майка й починала. В къщата има една баня - зад самата къща, участвал в ремонта на банята около 1995 г.  Пред самата къща цялото е с арматура и има асма – правена от него и съпруга на К. и лозниците, в ремонта на покрива на къщата  участвал частично – претърсване, смяна на керемиди, на стаите на пода слагали сгур-бетон и замазка, имало дървена тоалетна на двора и външни умивалници.

           От показанията на св. Вучков се установява, че в къщата основно всичко е подобрено от 2013 г. - И. плащал на две момчета, преди започването на ремонта било в окаяно състояние - покривът текъл, тухлата започнала да се руши, стаите нямали подова настилка, една от стаите  И. и зетя  правили  нещо с камъни - стаята, която е непосредствено до входа. Има стая с вход през който влиза К. и вход през който  влиза И.. Подът на тази стая е правен през 2013 г. Северната стая тавана е направен - шпакловка на тавана, стените също са с гипс-картон, изолация, пода - ламинат, врати, един прозорец обърнат, дограмата алуминиева. Това е за тази стая северната. Кухнята е също шпакловка. Кухнята и хола са заедно  заставени – бар-плот, прозорец алуминиев - обърнат, врата алуминиева - обърната, входната врата на тераската е газо-бетон, таванът - шпакловка, врата алуминиева, като преди това беше обикновена стъкленица с винкел.  На покрива се правил ремонт напълно и е основно всичко свалено - греди, дъските са сложени нови, сложи се черна хартия, конструкция летвички, циглите са нови, сачак, челници, улуци има. Има изградена баня с изолация, алуминиева врата, санитарен възел - през 2013 година.  Отвън на двора има бетонова площадка, която е от врата до края и е от 50 кв.м. и нагоре. В кухнята има изградена масивна голяма камина.

Христина сега не посещава къщата.  В къщата навсякъде е правена ел. инсталация от И., за В и К – на И. св. Вучков  карал от тръби от дома му.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Относно способа, по който следва да се извърши делбата на процесната жилищна сграда:

           Съществуват четири способа за прекратяване на съсобствеността в делбеното производство: чрез теглене на жребий; чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК; чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК; чрез изнасяне на имота на публична продан. Основният критерий при избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата, съделителите следва да изразят становище за начина, по който да бъде извършена делбата и да ангажират доказателства в подкрепа на посочения от тях способ. Това е и крайният преклузивен срок (който не може да бъде продължаван) за предявяване на възлагателни претенции. Разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК предвижда изрично предявяване на искането за възлагане в първото съдебно заседание след допускане на делбата.

           При постановяване на решението по извършването на делбата съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо, формирана с решението по допускане на делбата по отношение на обектите на делбата, досежно тяхната индивидуализация по площ, вид, местонахождение, етажност и др. характеризиращи и индивидуализиращи белези. В рамките на така обособените от решението по допускане на делбата обекти и с оглед обективните предели на силата на пресъдено нещо, съдът е длъжен да извърши делбата, като при подялбата, независимо от способа, следва да бъдат включени всички обекти, допуснати до делба с решението по допускането на делбата.

           С посочването в решението по допускане на делбата, че един обект е жилищен, не се формира сила на пресъдено нещо по отношение на характеристиката му като такъв, като контролът за наличието на предпоставките за определяне на обекта като жилищен следва да се осъществи при извършването на делбата, предвид специфичните изисквания на разпоредбите на чл. 40 и чл. 203 от ЗУТ. Силата на пресъдено нещо, формирана с решението по допускане до делба, се простира до обектите като площ, етажност, вид на строителството и конструкцията, индивидуализация, но преценката за това, дали отговаря на изискванията за жилище, въведени със ЗУТ и обособяването на дялове, включващи жилищни обекти, следва да се извърши от съда при постановяването на решението по извършване на делбата. На основата на тази преценка на съда следва да се извърши и преценката относно това, възможно ли е и удобно ли е извършването на делбата чрез разпределение на имотите чрез жребий или по реда на чл. 353 от ГПК, или чрез друг от предвидените в закона способи за извършване на делбата. Делбата на жилищен имот, какъвто е процесният такъв може да бъде извършена посредством: възлагане по чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК - ако жилищният имот е неподеляем и ако съсобствеността е възникнала на посочените в тези разпоредби основания, т.е. от значение е вида на имота, способа за възникване на съсобствеността, както и наличието на останалите предвидени в тези разпоредби предпоставки; теглене на жребий - ако до делба са допуснати жилищни имоти, равни по брой или надвишаващи броя на съделителите, като изборът на способа зависи и от квотите на съделителите; разпределение по чл. 353 ГПК - ако тегленето на жребий е неудобно; изнасяне на публична продан - ако броят на жилищните имоти е по-малък от броя на съделителите и не са налице предпоставките на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК.

           Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена. Когато съсобствеността на неподеляемия делбен жилищен имот възниква в резултат на две или повече открити наследства, то за възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК е достатъчно претендиращият възлагане съделител да е живял в имота при откриване на наследството, от което черпи права. Правото на възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК има само сънаследник, т.е. лице, което е придобило идеална част от имота по наследство, и то в хипотезата, при която самата съсобственост е възникнала от наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК - Решение № 258 / 2001 г., І г.о., Бюлетин, бр. 4 / 2001 г. При наличие на т. нар. смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо – (т. 8 от ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК), т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.

           Съотнасянето на горното към фактите, установени по делото води до извода за неоснователност на претенцията на ответниците за възлагане на процесния жилищен имот, тъй като не е установено по делото ответниците да са живели в делбения имот към момента на откриване на наследството, поради което съдът счита, че не следва да обсъжда останалите предпоставки за възлагане на имота при условията на чл. 349, ал. 2 ГПК, с оглед обстоятелството, че предвидените от законодателя предпоставки за възлагане следва да са налице кумулативно, за да бъде уважена възлагателната претенция. От друга стрна следва да се посочи, че дори да бяха събрани по делото доказателства за горното обстоятелство, придобиването на идеалните части на ответниците от процесното жилище е станало на две придобивни основания – наследство и покупко -  продажба, поради което и с оглед посоченото по – горе относно недопустимостта на извършване на съдебната делба чрез възлагане при придобиване на собствеността посредством наследствено правоприемство и покупко – продажба, е налице пречка за възлагане на процесната жилищна сграда на отвениците.

           С оглед горното и изложените съображения, съдът намира, че следва да изнесе на публична продан процесния делбен имот, по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Този способ за ликвидиране на съсобствеността се използва като последна възможност за извършване на делбата. Правото да се иска публична продан може да се упражни от всеки съделител и не се погасява по давност (Решение 2789-71-І). Предпоставките за извършване на делбата чрез изнасяне на имотите, предмет на делбата, на публична продан са следните: не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, т.е. броят на имотите, предмет на делбата, е по-малък от броя на съделителите, не съществува възможност неподеляемото жилище, предмет на делбата, да бъде поставено в дял на един от съделителите, тъй като съсобствеността е възникнала на основание, различно от наследяването, респ. не са налице хипотезите на чл. 349 ГПК или никой от съделителите не отговаря на установените в чл. 349 ГПК изисквания. Получените от проданта суми се разпределят между съделителите, съобразно правата им.  Имотът е неподеляем, съгласно заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза. Изнасянето на имотите на публична продан същевременно не лишава съделителите от възможността да ги придобият в изключителна собственост, тъй като всеки от съделителите  има право да участва в наддаването в публичната продан, по силата на чл. 348, изр. 2 ГПК. Съдът възприема дадената оценка на в.л. Й.А., а именно – 49 600 лева.

           Относно претенциите по сметки, предявени от ищцата К.Е.:

           Според чл. 12, ал. 2 от ЗН всеки сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, може, ако не е бил възнаграден по друг начин, да иска при делбата да се пресметне това увеличение в негова полза. Увеличението може да е резултат на труд и средства, вложени от наследника в наследственото имущество, и трябва да е изразено ясно в някаква форма (имот, постройка или насаждения и др.) и да е налице към момента на откриване на наследството. За размера на увеличението е от значение не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото имущество, съобразявайки неговата стойност по време на извършване на делбата. Ако противната страна по претенцията по  чл. 12, ал. 2 ЗН твърди, че наследодателят приживе е възнаградил по някакъв начин претендиращия увеличение на наследството съделител (с дарение, завещание, ползване на имота за определено време), тя следва да докаже съществуването на този положителен факт (Решение № 135 от 06.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 926 / 2011 г., II г.о., ГК,). В решение № 481 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 884 / 2009 г., II г.о., ГК, е прието, че претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН е уредена като имуществен коректив, черпещ основателността си в принципа на неоснователното обогатяване, т.е. по своята правна същност е извъндоговорна облигационна връзка, обусловена от доказването на факта на неоснователното (неказуално) разместване на имуществени блага между две правни сфери, като в резултат на същото е реализиран актив или не е реализирана загуба в правната сфера на получилия икономическото съдействие наследодател, довело до увеличение или запазване на имущество му като наследствена маса, по отношение на която наследствена маса имат права всички наследници. Спорът за приноса (като увеличение на наследството или намаление на пасива) се разрешава по време на делбения процес, т.е. това е моментът, в който се оценява същият. Съгласно решение № 481 / 11.01.2011 г. по гр. д. № 884 / 2009 г., ВКС, II г.о. - при иска по чл. 12, ал. 2 ЗН имущественото съдействие на наследника приживе на наследодателя трябва да касае именно имотите, предмет на делбата, като част от наследството на общия наследодател. Квалификацията зависи единствено от момента на извършване на действията - щом са преди откриване на наследството, претенцията се квалифицира по чл. 12, ал. 2 ЗН. Фактическият състав включва следните юридически факти: претендиращият да има качеството наследник; той лично да е допринесъл за увеличението на наследството, както и неговите наследници, тъй като претенцията има имуществен характер и по пътя на правоприемството преминава към наследниците, които встъпват в наследствения дял на своя наследодател и във всички права, свързани с него, да е спомогнал за увеличаване на наследството; действията, довели до увеличението, да са извършени приживе на наследодателя; действията, довели до увеличение на наследството, следва да са без правно основание - наличието на договорно правоотношение (дарение, плащане на дълг със съгласието на длъжника и т.н.) изключват приложението на чл. 12, ал. 2 ЗН; претендиращият да не е бил възнаграден по друг начин. Увеличението се присъжда според цените към момента на делбата. Увеличението се присъжда по преценка на съда в имот или в пари с оглед особеностите на казуса. При вложени труд, материали и/или средства за подобряване на имота - стойността към релевантния момент, с която в резултат на този принос се е увеличила цената на имота. Приема се, че ако съществува възможност за присъждане на имот, съдът е обвързан от направеното в тази насока искане. Присъждането на парична сума, вместо исканото присъждане на имот, следва да е обосновано и мотивирано - ако приносът не покрива стойността на имота и е невъзможно отделянето на част от него (удостоверено съгласно чл. 203 ЗУТ). Воля на ищеца е дали ще претендира имот или пари. В настоящия случай, съдът в настоящия си състав намира за основателна претенцията на ищцата с правно основание чл. 12 ЗН до размера, посочен в приетото по делото заключение на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице Т., както с оглед установеното от него, което заключение съдът кредитира като компетентно изготвено, така и съобразно показанията на св. Мангалски, като съдът в настоящия си състав намира, че следва да присъди на ищцата сумата, представляваща увеличаване на наследството само по отношение на процесната жилищна сграда – предмет на делбата съобразно посоченото по – горе, а не и сумата, увеличаваща стойността на дворното място, т.е. искът по чл. 12 ЗН съдът счита за основателен за сумата в размер на 2 260, 00 лева, като за разликата над посочения размер до пълния предявен такъв, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Претенцията за лихва върху сумата, претендирана на основание чл. 12 от ЗН, следва да бъде уважена съответно върху размера, за който съдът счита иска за основателен.

           Относно претенцията на ищцата за обезщетяване за лишаване от ползване на общата вещ:

           За да се ангажира отговорността на съсобственик по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС, е необходимо да се установи, че вещта е съсобствена, че се ползва от съсобственик (достатъчно е да докаже, че ответникът е имал фактическата власт в момента на отправяне на поканата) и че неползващият съсобственик е поискал писмено обезщетение за ползите, от които е лишен. Понеже се касае за правопораждащи факти, ищецът е този, който носи тежестта за доказването им (чл. 154, ал. 1 от ГПК). Доказването следва да е пълно и главно, да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на тези факти в обективната действителност. Съгласно нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, за да се породи претендираното право, следва да е отправено писмено искане до другия съсобственик. Касае се за формално адресно волеизявление с искане за лично ползване, респективно за заплащане на обезщетение. То следва да е извършено в писмена форма за действителност и да е достигнало до знанието на другата страна. Писмената покана има действие за в бъдеще. По въпроса необходимо ли е, за да бъде уважен искът по чл. 31, ал. 2 ЗС, писмената покана на лишения от ползването съсобственик да обективира желание за реално ползване на съсобствената вещ съобразно правата му според съдебната практика е достатъчно неползващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползващия съсобственик, без да е необходимо да изяви желание за лично ползване на вещта (Решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр. д. № 3204 / 08 г. на І г.о.). Писмената покана има действие за в бъдеще и то само между лицето, което я отправя, и лицето, до което е адресирана, т.е. тя не ползва останалите съсобственици. Веднъж отправена, писмената покана действа занапред без ограничение във времето и без значение е дали поканата е нарочна или се съдържа в друг акт – най-често искова молба за същото обезщетение (решение № 351 / 13.07.2010 г. по гр. д. № 573 / 2009 г., ВКС, III г.о.). Видно от приетата по делото нотариална покана, същата е изпратена до единия от ответниците – И.С.Г. чрез нотариус Деница Гърнева с район на действие РС – Дупница  и получена от него на 11.04.2013г. и съставения на 29. 04.2013г. от нотариус Гърнева констативен протокол, ищцата е поискала от посочения ответник да й осигури достъп до имота, респ. да й заплаща месечен наем в размер на 100, 00 лева месечно, като в посочения констативен протокол, съставен от нотариус Гърнева е записано, че адресатът на поканата – ответникът в настоящото производство И.С.Г. ще осигури достъп до общата на страните вещ. От показанията на св. Мангалски се установява, че ищцата не е ползва процесната жилищна сграда, поради което съдът счита, че следва да бъде уважена претенцията й съобразно правата на ищцата в съсобствеността и съобразно ½ от посочения от вещото лице Т. размер, а именно за сумата в размер на 243, 25 лева с оглед обстоятелството, че ищцата не е ангажирала доказателства да е изпратила писмена покана до другия съсобственик – ответницата К.Г., която макар и съпруга на ответника И.Г., съдът не може да счете, че ищцата К.Е. е поискала писмено обезщетение за ползите, от които е лишена от ответника К.Г..  Претенцията на ищцата за заплаща не лихва върху сумата, претендирана на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да бъде уважена съответно върху размера, за който съдът счита иска за основателен.

           Относно претенциите по сметки, предявени от ответниците в процеса:

           По своята същност исканията по чл. 346 ГПК имат облигационен характер и представляват осъдителни искове, чрез предявяването на които в рамките на делбеното производство се постига последващо обективно съединяване на искове. Тези претенции могат да се заявят както писмено, така и устно. Допустими за разглеждане по реда на чл. 346 ГПК са онези искания за сметки между съделителите, които са свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, предмет на делбата. Тези претенции следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т.е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства. Полезните разноски се наричат подобрения. Това са онези разноски, които без да са необходими за запазване на вещта, са довели до увеличение на нейната стойност. Целта, с която те са направени, е без значение. Достатъчно е да са увеличили стойността на вещта. Като подобрения на вещта се считат тези нововъдения в нея, които увеличават полезните й качества, но не и тези, които нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и остават за сметка на този, който ги е извършил (решение № 520 / 22.06.2010 г. по гр. д. № 496 / 2010 г., ВКС). Подобренията следва да са направени с оглед конкретното предназначение на вещта. Ако с тяхното извършване това предназначение се променя, разноските не са полезни, освен ако останалите съсобственици са съгласни с промененото предназначение. Извършените в имота подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността. Поради това съсобственикът, който е извършил подобренията, може да иска от другите съсобственици само сумата, която се припада на техните дялове. Сумата, която се припада на неговия дял, не му се следва, тъй като е налице сливане на качеството кредитор и длъжник. Когато претенцията за вземане за подобрения, извършени в делбения имот е със съгласието на другите съсобственици - квалификацията на иска е по чл. 30, ал. 3 ЗС и се присъждат действително направените разходи, когато е без съгласието на останалите съсобственици правоотношенията се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие - чл. 61 ЗЗД, а когато е при противопоставянето им, отношенията се уреждат съобразно правилата на чл. 59 ЗЗД. По въпроса коя от двете стойности е дължима при извършени подобрения в съсобствен имот - увеличената стойност на имота или стойността на направените разходи за строително - ремонтни дейности - e постановено решение № 339 / 10.10.2011 г. по гр.д. № 1072 / 2010 г., ВКС, I г.о., в което се сочи следното - в т. 5 на ППВС № 6 / 1974 г. е прието, че ако съсобственикът не е владелец на частите на останалите съсобственици, отношенията му с тях за подобренията се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Това принципно положение е развито в практиката на ВС и ВКС - решение 532 / 17.06.94 г. по гр. д. № 382 / 94 г. на ВС, I ГО; решение № 615 / 02 г. по гр. д. № 93 / 02 г. на ВКС, I ГО и др. В тях се приема, че, когато съсобственикът извършва подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици; ако липсва такова съгласие - по правилата на водене на чужда работа без пълномощие - чл. 60 и сл. ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили - по правилото на чл. 59 ЗЗД. От тези принципни постановки следва, че само, когато съсобственикът владее цялата вещ, отричайки правата на останалите съсобственици, отношенията между тях по повод извършените в имота подобрения се уреждат по правилата на чл. 72 - чл. 74 ЗС. В този случай увеличената стойност на имота може да се претендира, ако владението е добросъвестно (съсобственикът е придобил другите идеални части от имота по силата на годно правно основание, без да знае, че праводателят му не е собственик) или при недобросъвестно владение, на основание чл. 74, ал. 2 ЗС - когато другият съсобственик е знаел, че се правят подобрения в общия имот, но не се е противопоставил на това. В останалите случаи, когато съсобственикът е владелец само на своята идеална част от имота и е държател на частите на останалите съсобственици, той не може да претендира за увеличената стойност на имота при извършване на подобрения, а отношенията във връзка с тях следва да се уредят по начина, указан в т. 5 на ППВС № 6 / 1974 г. и посочената практика на тричленни състави на ВС и ВКС. Единствено в хипотезата на чл. 60 вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-малка от вложените разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването. Идеята е, че ако разходите са по-големи от увеличената стойност на имота, останалите съсобственици се обогатяват само до размера, с който се е увеличила стойността на дела им от съсобствената вещ, а ако разходите са по-малки от увеличената стойност, обогатяването е до размера на разходите, които биха направили за подобряването на имота. В този случай подобрителят действа при условията на чл. 60, ал. 2 ЗЗД - при воденето на чужда работа без пълномощие, т.е. не само в чужд, а и в собствен интерес, тъй като подобряването на съсобствения имот увеличава не само стойността на неговия дял от него, а и този на останалите съсобственици. Поради това последните съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС дължат това, с което са се обогатили, но не увеличената стойност на имота, ако тя е по-голяма от направените разноски за подобренията в съсобствения имот. Относно подобренията, извършени при наличието на противопоставяне от страна на останалите съсобственици, правоотношенията се уреждат съобразно правилата на чл. 60, ал. 3, вр. чл. 59 ЗЗД, като се дължи по-малката сума между обедняването (направените от подобрителя разноски) и обогатяването (увеличената стойност на имота). В конкретния случай отношенията между страните по повод предявените претенции по сметки от ответниците в процеса срещу ищцата следва да се уредят съобразно правилата на чл. 59 от ЗЗД, поради което на ответниците в процеса следва да се заплати от ищцата припадащата й се част от направените разходи за извършените в процесния жилищен имот подобрения с оглед установеното противопоставяне на извършваните от ответниците подобрения от страна на ищцата – видно от приетата по делото жалба, депозирана от ищцата до Кмета на Община Кочериново и показанията на св. Мангалски. Ищцата в депозираната по делото от процесуалния и представител писмена защита е оспорила претендираните от ответниците в процеса разходи за СМР в Опис № 1 към исковата молба по сметки в периода 2011-2013 г., като намира за установени посредством събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Вучков обособяване вътрешна баня, което се вижда и от снимковия материал към заключението на назначената по делото повторна съдебно – техническа експертиза, холът - съединен с кухненски бокс, в които от описа твърди, че единствено е извършена шпакловка, както и изграден бар-плот, както и монтиран алуминиев прозорец и врата, което се потвърждава и от снимковия материал (дневна-трапезария) и показанията на свидетеля Мангалски, от описаните в описа за спалня - североизточна и спалня - северозападна ищцата сочи, че от показанията на св. Вучков се установява, че в северната стая -  таванът е направен - шпакловка на тавана, стените също са с гипс-картон, изолация, пода - ламинат, врати, един прозорец обърнат, дограмата алуминиева, а останалите претендирани за извършени според описите СМР не са извършвани, което се установява и от снимковия материал, от показанията на св. Вучков не се установява да е изградена тераса-северозападна съгласно описа, а по отношение на терасата - вход сочи, че се установява  следното: входната врата на тераската е газо-бетон, таванът е май шпакловка, врата алуминиева, като преди това била обикновена стъкленица с винкел, по отношение на покрива оспорва твърдението, че е извършен основен ремонт и целият покрив сменен с твърдение, че от приложеният снимков материал, категорично се установява, че това не е така, всички греди и летви са доста стари, макар, че най-вероятно част от керемидите му са пререждани, по отношение на външната мазилка и изграден цокъл се установява, че е полагана такава, но не и, че е полагана външна изолация и вароциментова мазилка върху тухлите. Относно претендираните в описи от 2 до 8 от иска по сметки материали сочи, че не е установено от ответниците да са вложени в процесния имот, тъй като според исковата молба – обективираща претенциите по сметки, предявена от ответниците, ремонтът е извършван в периода 2011 г. - 2013 г., а видно от приложените платежни документи същите са закупени през 2013 г., т.е. след като ремонта е бил извършен, като в описите са включвани даже инструменти (в опис № 3 са записани ръкавици, в опис № 7 са записани ванички, валяци, свредла, гъби, торбички ъглошлайф).

           Съдът намира, че от претендираните от ответниците по реда на чл. 346 ГПК суми за подобрения, направени в процесната жилищна сграда следва да уважи следните съобразно претендираните от ответниците и установеното по делото от приетите заключения на назначените по делото съдебно – технически експертизи, изготвена от в.л. Т. и Н. и показанията на св. Вучков, за подобренията – описани по –горе съобразно заключението на в.л. Т. на стойност 30 701 лева, която сума съдът изчислява сумирайки дадените от вещото лице суми за СМР и МР за описаните в приложените към молбата, обективираща претенциите по сметки на ответниците описи на извършени подобрения, и от която сума следва да се изключат посочените от в.л. Т. суми за подобрения в хола и кухнята -  монтиране на врата - хармоника 1 бр. на стойност 430, 00 лева и монтиране - външни щори 2 на стойност 500, 00 лева и подобрения в спалня -  североизточна - поставяне на врата на стойност 310, 00 лева, поставяне на щори на стойност 230, 00 лева, всички на обща стойност 1470 лева, които не са претендирани като извършени подобрения в описите, приложени от ответниците в процеса към молбата, я която е обективирана претнцията им по сметки, т. е. съдът намира за основателна претенцията по сметки, предявена от ответниците в процеса за сумата в размер на 29 231 лева, от които ищцата дължи на ответниците размера на припадащата й се в съсобствеността част – ¼ идеална част, а именно 7 307, 75 лева. Следва да се посочи, че съдът не споделя твърдението на ищцата, че претенцията по сметки на ответниците е недоказана по изложените в писмената защита, депозирана от процесуалния й представител съображения, доколкото от показанията на св. Вучков се установява, че основния ремонт на процесната жилищна сграда е правен през 2013г., от която дата са и платежните документи, приети като доказателства по делото от една страна, от друга страна описаните СМР са установени при огледа и от двете вещи лица, изготвили заключенията на назначените по делото съдебно – технически експертизи, освен горното – възражението на ищцата, че като платежни документи, представляващи бележки от кафе е неоснователно – в същите са посочени материали, които се използват за СМР, възражението на ищцата, че в повечето от платежните документи, с малки изключения представени от ответниците като доказателства за закупени от тях материали не е посочено кой е получателят им, поради което не установяват закупуването им от страна на ответниците, съдът не споделя, доколкото от общия принцип съобразно разпоредбата на чл. 77 ЗЗД, съгласно който длъжникът може да поиска разписка от кредитора при изпълнението сочи, че доколкото посочените платежни документи са във владение на ответниците, същите са се снабдили с тях при изпълнение на задължението им да заплатят цената на посочените в документите материали на продавача. Съдът не споделя становището на ищцата, че  подобренията в опис №1 към исковата молба по сметки, за хол и кухненски блок - позиции 1, 2, 5, 6, 10, 12, както и всички външни щори врати; спалня северозападна - позиции 5, 6, 7 както и всички външни щори, спалня северозападна - позиции 1 и 7, както и всички външни щори, тераса северозападна, тераса вход, външна мазилка и цокъл с камък представляват луксозно подобрение, доколкото съдът счита, че само увеличат стойността на процесната делбена вещ.

           По разноските:

           На основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, всяка страна следва да заплати държавна такса в размер на по 4 % върху стойността на дела си, като ищцата следва да внесе по сметка на РС – Дупница държавна такса в размер на 4 % върху стойността на претендираните от нея суми по предявените от нея искове с правно основание чл. 12 ЗН и чл. 31, ал. 2 ЗС, а ответниците следва да внесат по сметка на РС – Дупница и държавна такса в размер на 4 % върху стойността на претендираните от тях суми по предявения от тях иск с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД. Не следва да се присъждат разноски на ищцата в размера, посочен в списък на разноските по чл. 80 ГПК, доколкото в делбеното производство всяка страна е ищец и ответник в него, поради което разноските остават за сметка на страните, така както са ги направили.

           Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ :

          

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния  недвижим  имот:

- масивна жилищна сграда изградена в УПИ № VIII – 177 (парцел седми с планоснимачен номер сто седемдесет и седем), квартал 41 ( четиридесет и първи ), съгласно действащият регулационен план на с. Стоб, общ. Кочериново, утвърден със Заповед за улична и дворищна регулация № 4387/01.10.1963г. УПИ VIII – 177 граничи от четири страни както следва: от две страни с улица; с УПИ № IX-178 и УПИ № VIII – 177.

           Стойността на имота е 49 600 (четиридесет и девет хиляди лева и шестстотин стотинки).

           Получената от проданта сума да бъде разпределена между съделителите както следва:

          - за ищцата К.С. Серафимова, ЕГН ********** и адрес: *** – ¼ идеални части;

         - общо за ответниците И.С.Г., ЕГН ********** и адрес: *** и К.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***  с ¾ идеални части.

           ОСЪЖДА на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 12 от ЗН И.С.Г., ЕГН ********** и адрес: *** и К.П.Г., ЕГН ********** и адрес: *** да заплатят на К.С. Серафимова, ЕГН ********** и адрес: *** сумата в размер на 2 260 (две хиляди двеста и шестдесет лева), ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяването й в съда – 17.07.2014г. до окончателното й изплащане, която сума представляваща увеличаване на наследството с извършени подобрения в имота – предмет на делбата, както следва: изграждане на масивна стена с размери с 10 стойност 170, 00 лв., В и К инсталация на стойност на стойност 200, 00 лв., ел. инсталация на на стойност 170, 00 лева, извършване на варова мазилка на стените и тавана 55 кв.м на на стойност 120, 00 лева, поставяне на дървена дограма на стойност 100, 00 лева, поставяна сурия и камъни и между камъните бетон на пода стойност 150, 00 лева, изградена тухлена северна стена с площ 10 кв. м.на стойност 170, 00 лева, варова мазилка на стойност 60, 00 лева, обособяването на терасата като самостоятелно помещение като време – през 1996 г. - на стойност 200, 00 лева, югозападната стая - 12. кв. м. – под покрит с шперт плат на стойност 40, 00 лв., шпакловка на стени – 90, 00 лева, дограма -  дървена износена на стойност 100, 00 лв., стойността на подмяна на греди и летви на покрива на стойност 700, 00 лева, като за разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 9 000 лева, а именно за сумата от 6 740 лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

           ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 ЗС И.С.Г., ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на К.С. Серафимова, ЕГН ********** и адрес: *** сумата в размер на 243, 25 (двеста четиридесет и три лева и двадесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за лишаването й да ползва общата вещ – предмет на делбата за периода 01.10.2012г. – 17.07.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването й в съда – 17.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния предявен размер на иска – 2 153, лева, а именно за сумата от 1 909, 75 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

           ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С. Серафимова, ЕГН ********** и адрес: *** срещу К.П.Г., ЕГН ********** и адрес: *** иск с правно основание чл. 31, ал. 2 за присъждане на обезщетение за лишаването й от ползване на имота – предмет на делбата за периода 01.10.2012г. – 17.07.2014г., като неоснователен.

           ОСЪЖДА на основание чл. 346 ГПК, вр. чл.  59 от ЗЗД К.С. Серафимова, ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на И.С.Г., ЕГН ********** и адрес: *** и К.П.Г., ЕГН ********** и адрес: *** сумата в размер на 7 307, 75 (седем хиляди триста и седем лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща подобрения, извършени в жилищната сграда – предмет на делбата, както следва: в баня на обща стойност – 1 814 лв., в хол и кухненски блок – на обща стойност 7 904 лв., в спалня – североизточна  - 1 302 лв., в спалня северозападна – 1 898 лв., в тераса –северозападна – 1 304 лв., в тераса вход – 1 833 лв., покрив – 7 740 лв., външна мазилка – 5 240 лв., цокъл с капак – 730 лв.

           ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК К.С. Серафимова, ЕГН ********** и адрес: *** да заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса в размер на 496, 00 (четиристотин деветдесет и шест лева).

           ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК И.С.Г., ЕГН ********** и адрес: *** и К.П.Г., ЕГН ********** и адрес: *** да заплатят по сметка на РС - Дупница държавна такса в размер на 1 488,  (хиляда четиристотин осемдесет и осем лева).

           ОСЪЖДА  И.С.Г., ЕГН ********** и адрес: *** и К.П.Г., ЕГН ********** и адрес: *** да заплатят по сметка на РС - Дупница държавна такса в размер на 342, 46 (триста четиридесет и два лева и четиридесет и шест стотинки) за предявения от тях иск с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД.

           ОСЪЖДА К.С. Серафимова, ЕГН ********** и адрес: *** да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 360, 00 (триста и шестдесет лева), представляваща държавна такса  за предявения от нея иск с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 12 ЗН.

           ОСЪЖДА К.С. Серафимова, ЕГН ********** и адрес: *** да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 86, 12 (осемдесет и шест лева и дванадесет стотинки), представляваща държавна такса  за предявения от нея иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

 

           Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

 

                                                                       

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: