Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 26.03.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Александрова и в присъствието на прокурора ...............................,
като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. №65/2019г. по описа на
Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.135, ал.3 от Закон за устройство на
територията (ЗУТ) и чл.91, ал.1 от АПК.
Административното дело е образувано по жалба, подадена
от СД „Стрелец-РПГ-Христови и сие“ с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. Тетевен, ул. „Крачун Иванов“ №2,
представлявано от Р.М.Х., от Л.И.Д. с ЕГН ********** *** и от М.К.М. с ЕГН **********
***, против Заповед № 693/25.10.2018г. и Заповед № 825/13.12.2018г., и двете на
Кмета на община Тетевен. С първата заповед на основание чл.135, ал.1 и ал.3 от ЗУТ е разрешено изработването на ПИПУП-ПР в обхват ПИ с кадастрален № 1020 и
улица с ОТ 208-209, кв.39 по ПУП на гр. Тетевен, при спазване на подробно
изброени задължителни предписания. С втората заповед на основание чл.91, ал.1
от АПК е изменена предходната заповед, като т.2 на задължителните предписания е
допълнена с текста „…и се отрази съществуващия подземен канал със съответните
сервитути“, а в другата част първата заповед е оставена непроменена,
тъй като жалбата е счетена за неоснователна.
С Определение №310/11.04.2019г., постановено по адм.
дело №65/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, жалбата е оставена без
разглеждане и делото е прекратено. Прекратителното определение е било обжалвано
с частна жалба само от СД „Стрелец-РПГ-Христови и сие“ с ЕИК *********. По
отношение на Л.И.Д. и М.К.М., Определение №310/11.04.2019г., постановено по
адм. дело №65/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, е влязло в сила
като необжалвано, поради което тези две лица са били конституирани като
заинтересовани страни. По частната жалба на СД „Стрелец-РПГ-Христови и сие“ гр.
Тетевен е постановено Определение №10459/04.07.2019г. по адм. дело №6772/2019г.
от Върховен административен съд, с което е отменено Определение
№310/11.04.2019г., постановено по адм. дело №65/2019г. по описа на
Административен съд Ловеч, и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В жалбата се излага, че двете
заповеди са незаконосъобразни. По отношение на първата заповед се твърди, че е
издадена в нарушение на чл.62а, ал.1 вр. с чл.8, т.1 и чл.9 от ЗУТ, тъй като
без решение на общинския съвет се променя предназначението на имота, а
предвидената улица не отговаря на изискванията на ЗУТ. Сочи се още, че през
имота преминава подземен канал, което не е съобразено от органа. За втората заповед
не са изложени конкретни съображения. Моли се да се отменят заповедите.
В съдебно заседание и в
представена писмена защита оспорващият чрез представляващия си и чрез
упълномощен адвокат претендира да се уважи жалбата и да се отменят като
незаконосъобразни обжалваните заповеди, като излага доводи по съществото на
спора за пороците на двата акта и претендира възстановяване на направените
съдебни разноски по представен списък.
Ответникът чрез упълномощен юрисконсулт
оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна, претендира
разноски.
Заинтересованата страна Общински
съвет Тетевен в с.з. не се представлява и не ангажира становище.
Заинтересованите страни Л.Д., М.М. и Д.Р. се явяват лично в с.з., като молят да се уважи
жалбата.
Заинтересованите страни Х.Д. и Б.Д.,
в с.з. се представляват от пълномощник, който моли да се уважи жалбата.
Останалите заинтересованите
страни, редовно призовани, в с.з. не се явяват и не се представляват. В представени
писмени становища поддържат жалбата и молят да се отменят двете заповеди.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С
Решение № 617/05.10.2017г. на Общински съвет Тетевен (л.12) е дадено съгласие
за изработване на проект за изменение на ПУП-ПР на гр. Тетевен в обхват ПИ с
пл.№ 1020, кв.39 по ПУП на гр. Тетевен, отреден „за озеленяване“ с площ около
800 кв.м. – общинска собственост. С решението е възложено на Кмета на община
Тетевен да предприеме последващи действия и сключи договор за възлагане
изработка на ПИПУП-ПР на гр. Тетевен в кв.39.
В
изпълнение на решението на ОбС Тетевен, до Кмета е депозирано от служител на
общината Искане вх.№ УТИД-04-03-5/05.02.2018г. (л.11) за допускане изработването
на проект за изменение на ПУП, в което на основание чл.134 от ЗУТ се иска
издаването на мотивирано предписание за изработването на ПИПУП-ПР за имот с
пл.№ 1020, кв.39 по ПУП на гр. Тетевен. Към искането са приложени мотивирано
предложение, скица с предложението за изменение и решението на ОбС Тетевен.
В
съответствие с изискването на чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ, Главният архитект на
община Тетевен изготвя Становище изх.№ УТИД-04-03-5/001 от 15.08.2018г. (л.16),
съгласно което новообразуваният УПИ XXIX-1020 в кв.39 по плана на гр. Тетевен
може да се обособи като самостоятелен имот с предназначение за нискоетажно
жилищно застрояване с означение „Жм“, ведно с помощна
прилежаща улица с ОТ 208-209а-209б-209в.
Въз
основа на изброените по-горе документи и становището на главния архитект,
Кметът на община Тетевен издава Заповед № 693/25.10.2018г. (л.18), с която на
основание чл.135, ал.1 и ал.3 от ЗУТ разрешава изработването на ПИПУП-ПР в
обхват ПИ с кадастрален № 1020 и улица с ОТ 208-209, кв.39 по ПУП на гр. Тетевен,
при спазване на подробно изброени задължителни предписания.
Обявление
за издадената заповед е публикувано в един местен ежедневник (л.30) и на
интернет страницата на общината (л.29). Заповедта е съобщена на
заинтересованите лица по пощата чрез обратни разписки, като е дадена възможност
на лицата да се запознаят и с преписката по издаването й. В съобщението изрично
е посочено, че заповедта подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
й пред Административен съд Ловеч по реда на АПК.
Против
Заповед № 693/25.10.2018г. постъпва само едно възражение (от настоящия
жалбоподател и две от заинтересованите страни, адресирано до Кмета на община
Тетевен) – л.40. Със същото се излагат възражения против заповедта, с основен
довод, че не е предвидено отразяване на съществуващия отводнителен канал,
преминаващ през имота, със спазване на съответните сервитути при предвиденото
застрояване. Излагат се и съображения, свързани с отреждането на имота, като
според подалите възражението отреждането е предвидено „за озеленяване“ с
Решение № 617/05.10.2017г. на ОбС Тетевен и следва да се спазва, без да се
променя. Искането към Кмета на община Тетевен е да отмени т.2 от Заповед №
693/25.10.2018г. и да изпълни решението на ОбС Тетевен, като при изработването
на ПИПУП-ПР парцел с пл.№ 1020 остане за озеленяване и се осигури улица до
имотите им.
С писмо
изх.№ УТИД-04-03-6/001 от 16.11.2018г. (л.42), Кметът на община Тетевен е
указал на подателите да отстранят нередовностите на подаденото възражение, като
уточнят дали същото е жалба до Административен съд Ловеч по чл.84 от АПК или е
жалба за преразглеждане на акта от административния орган по чл.91, ал.1 от АПК.
В
отговор на писмото, от СД „Стрелец-РПГ-Христови и сие”,
Л.Д. и М.М. е депозирана жалба до Кмета на община
Тетевен (л.44), в която е уточнено, че жалбата съгласно чл.91, ал.1 от АПК е за
преразглеждане на Заповед № 693/25.10.2018г., като кметът я измени така, че да
отговори на Решение № 617/05.10.2017г. на ОбС Тетевен и се съобрази с писмените
възражения от 12.11.2018г. за УПИ пл.№ 1020, кв.39 по ПУП на гр. Тетевен.
Тази
жалба е внесена за разглеждане от ОЕСУТ – Тетевен, който с Протокол №
9/28.11.2018г. (л.46) я приема за основателна в частта, касаеща съществуващ
подземен канал, преминаващ през имота – предмет на ПИПУП, поради което предлага
на Кмета на община Тетевен да допълни т.2 от задължителните предписания в
Заповед № 693/25.10.2018г. с текста „...и се отрази съществуващия подземен
канал със съответните сервитути”. В частта, касаеща отреждането на имота,
жалбата е приета за неоснователна, за което са изложени съответни мотиви –
имотът е отреден „за озеленяване” с действащия ПУП, а не с решението на
общинския съвет.
Въз
основа на възражението на настоящите жалбоподатели по чл.91, ал.1 от АПК и на
решението на ОЕСУТ, Кметът на община Тетевен издава Заповед № 825/13.12.2018г.
(л.48), с която допълва т.2 в Заповед № 693/25.10.2018г. с текста „...и се
отрази съществуващия подземен канал със съответните сервитути”, а в
другата част първата заповед е оставена непроменена. С това изменение
фактически е уважено възражението на жалбоподателите, свързано с отразяването в
бъдещия ПИПУП-ПР на съществуващ отводнителен канал, преминаващ през процесния
имот. В мотивите на Заповед № 825/13.12.2018г. изрично е посочено, че не е
приета за основателна постъпилата жалба в частта, касаеща искането за
преразглеждане на Заповед № 693/25.10.2018г. досежно промяна на
новопредвиденото отреждане на имота, предмет на разрешителната процедура по чл.135,
ал.3 от ЗУТ от такъв „за озеленяване“ в такъв „за жилищно застрояване”. Новата
заповед също е публикувана в един местен всекидневник и на интернет страницата
на общината (л.49-50), както и е съобщена на заинтересованите лица, вкл. на
оспорващия (л.51-63).
Недоволен
от двете заповеди, жалбоподателят ги оспорва в настоящото производство с искане
за отмяната им.
По
делото от ответника са представени документите, инициирали административното
производство – предложение на Кмета на община Тетевен до Общински съвет Тетевен
за исканото съгласие за изработване на ПИПУП-ПР, извадки от КР и разписния лист
за собствениците на засегнати имоти и от действащите планове, скица-предложение
за обособяване на УПИ за „Жм”, протоколи от
заседанията на ОбС Тетевен и негови комисии за разглеждане на предложението (л.281-298).
От тези документи се установява, че предложението е мотивирано с
неосъщественото мероприятие „за озеленяване” и „улица” на общински имот с пл.№
1020, кв.39 по ПУП на гр. Тетевен, като проектното изменение трябва да отрази
реално границите на имота, като се отдели самостоятелен УПИ с конкретно
предназначение „за ниско жилищно застрояване” – „Жм”,
„улица с о.к. 207-208-211” и „улица с о.к. 208-209” съобразно нормативните
изисквания. В скицата-предложение са нанесени двете улици и проектния имот, за
който е отбелязана площ 368 кв.м. с посочване „чл.19 от ЗУТ”, но без да е
нанесено съществуващото положение преди промяната, т.е. да е изготвена
комбинирана скица, от която да е видно кои имоти и как се засягат от
изменението. Предложението е прието на две комисии към ОбС Тетевен без никакво
обсъждане, както и е прието на заседание от 05.10.2017г. на ОбС Тетевен също
без излагане на мотиви и проведено обсъждане.
Представена
е и скица на ПИ с идентификатор 72343.500.7067 по КК на гр. Тетевен с площ 1194
кв.м., отреден „за второстепенна улица” (л.306), като съгласно придружителното
писмо на Община Тетевен на л.305, от общата площ на този ПИ, предмет на
процесния имот с кадастрален № 1020 по плана е само част в размер на 800 кв.м.
за разрешения за изработване ПИПУП-ПР. В писмото се сочи още, че в плана се
касае за нереализирана зелена площ и улично кръстовище, като предвидената за
озеленяване площ представлява естествено оформила се през годините тревна площ
без улично кръстовище.
По искане на оспорващия по делото
е назначена СТЕ. В заключението си вещото лице излага, че имот пл.№ 1020 не
съществува в реални граници, а е бил нанесен в ЗРП на гр. Тетевен от 1969г.,
като по регулационен план част от него попада в трасето на улица с о.т.
207-208, а останалата част – в участъка, затворен от уличната регулационна
линия на кв.39 и трасето на улици с о.т. 207-208-209, а в застроителния план
част от този участък е показана като зелена площ. Вещото лице сочи, че въпреки
разпоредбата на §4, ал.4 от ПЗР на ЗКИР, съгласно която след одобряване на КККР
дейностите на общинската администрация по поддържане на кадастралните планове
се прекратяват, във всички документи, свързани с издаването на оспорените
заповеди, ПИ с пл.№ 1020 е посочен с данните по кадастралния план, въз основа
на който е изработен ЗРП на гр. Тетевен, в сила от 1969г. В КК на гр. Тетевен
няма нанесен имот, който по местоположение и граници да съответства на имот
пл.№ 1020, а последният имот не е нанесен нито на скицата-предложение, нито на скицата-извадка
с трасето на съществуващия подземен канал.
Вещото лице констатира, че
действащият ПУП на гр. Тетевен е ЗРП от 1969г., като според Заповед №
693/25.10.2018г. от имот с пл.№ 1020 следва да се обособи нов УПИ ХХІХ-1020 в
кв.39 с отреждане „За ниско жилищно застрояване”, като скицата-предложение за
изменението не е съобразена с действащата КК на гр. Тетевен. По отношение
устройствените показатели и минимално изискуемата площ на новообразувания УПИ
вещото лице излага, че за гр. Тетевен те са най-малко 16 м. лице и 500 кв.м.
площ, като площта може да бъде намалена до 1/5, т.е. площта на новообразувания
УПИ не може да бъде по-малка от 400 кв.м., а не както е посочил в становището
си Гл. архитект 250 кв.м.; в случая предложението е за новообразуван УПИ с площ
287 кв.м., което не отговаря на законовите изисквания.
На следващо място експертът е
установил, че с оспорената заповед се изменя трасето на предвидената по
действащия РП на гр. Тетевен улица с о.т. 208-209, като същото се удължава с
о.т. 939-940, за да се осигури достъп до два съседни УПИ. Съгласно
заключението, в случая е необходимо изработването на План за застрояване по
чл.18, ал.1 от ЗУТ, тъй като това е новообразуван УПИ, предназначен за
застрояване, и през него преминава трасето на съществуващ подземен канал, в
чиито сервитути застрояването трябва да се съобрази, като този канал не е
нанесен в скицата-предложение.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението, като допълва, че в разписния лист срещу имот пл.№ 1020 е
записано „отчужден по улична регулация”, т.е. целият имот е отчужден и той вече
не съществува, поради което в КК той е заличен. За да бъде образуван от този
имот нов УПИ, той първо трябва да бъде нанесен и едва тогава да се прецени дали
от част от него може да се обособи нов УПИ с предвиденото отреждане, тъй като
никъде в делото няма данни каква част от имот 1020 попада в зелената площ, той
не е нанесен и в скицата-предложение, нито е нанесено трасето на съществуващия
подземен канал, за да се съобразят и неговите сервитути и възможно ли е изобщо
застрояване в имота. ВЛ потвърждава, че кадастралния план, по който е направено
предложението, вече не действа поради приемането на КККР на гр. Тетевен. Сочи и
несъответствието с предвидената площ на новия УПИ – в становището на главния архитект
и в оспорената заповед тя е 287 кв.м., докато в скицата-предложение е 368 кв.м.
Друго несъответствие, което ВЛ
констатира, е свързано със заповедта за изменение на Застроителния план в кв.39
на гр. Тетевен и графичната част към него на л.297 и л.298. Според ВЛ с тази
заповед от 1991г. е направено и последното изменение на Плана за регулация на
процесния квартал, вкл. по отношение имот пл.№ 1020, като е предвидено и
застрояването в имота на жалбоподателя, и предложението до ОбС Тетевен е
следвало да съдържа извадка именно от тази последна промяна на РП от 1991г., а
не от плана от 1969г., като предложението не е съобразено със скицата от
действащия Регулационен план.
Вещото лице е категорично, че
новият УПИ ХХІХ не се урегулира само от бивш имот пл.№ 1020, а и с част от
общински имот, която е предвидена за улица-тупик, т.е. попада и в част от
улична регулация и реализирана улица. Пояснява, че с предвиденото изменение се
променя и улична регулация, за което е необходимо решение на Общинския съвет,
тъй като улиците са публична общинска собственост. Експертът сочи, че според
него новообразувания УПИ не отговаря на изискванията на чл.19, ал.3 от ЗУТ за
минимална площ, имайки предвид, че гр. Тетевен е курортно място, а образуването
на новия имот няма как да стане само от остатъка от имот 1020.
На следващо място ВЛ излага, че
за предвиденото в новия УПИ жилищно застрояване е необходимо да се изработи и
План за застрояване, а не само План за регулация, и това допускане на
изработването става едновременно с процесната заповед, а не е предмет на
последващо одобряване на изготвения проект. Именно в плана за застрояване се
предвиждат параметрите на самото застрояване със съответните устройствени
показатели и оттам дали то е възможно, включително и при съобразяване сервитута
на подземния канал, който категорично преминава през новообразувания УПИ. Допълва
още, че в предложението до ОбС са включени само регулационни, но не и
кадастрални данни, не е нанесен и имот пл.№ 1020, и това е причината да няма
яснота кой имот къде е и какъв е, т.е. как се образува новият УПИ.
Заключението е прието от страните
без възражения. Съдът кредитира същото като компетентно изготвено и отговарящо
на поставените въпроси.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията
на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в законоустановения срок (съгласно
Определение №10459/04.07.2019г. по адм. дело №6772/2019г. по описа на ВАС,
което е задължително за настоящия състав), пред местно компетентния съд, от лице
с активна процесуална легитимация – собственик на имот, който е засегнат от
предвиденото изменение и спрямо който се спира прилагането на действащия ПУП (н.а.
на л.81 и л.82). Двете заповеди са индивидуални административни актове, подлежат
на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността им, поради което
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид
така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за основателна
по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени
в оспорвания ИАА.
1. По жалбата в частта против
Заповед № 693/25.10.2018г. на Кмета на община Тетевен: последната е издадена на
основание чл.135, ал.3 от ЗУТ, като съобразно ал.6 от същия член „Заповедите по
ал.3 и 5, с които се допуска да се изработи проект за изменение на плана,
спират прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се
отнасят“. Въз основа на последната разпоредба трайната съдебна практика приема,
че се засягат права и интереси на лицата, чиито имоти са засегнати от
разрешеното изработване на изменение на съществуващ план, и заповедите от тази
категория подлежат на обжалване от заинтересованите лица.
Заповедта е издадена от
компетентния за това орган съгласно чл.135, ал.3 от ЗУТ – Кмета на община Тетевен,
в рамките на неговите правомощия.
Заповедта е издадена в писмена
форма и формално съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, изложени
са фактически и правни основания за издаването й, в разпоредителната част са
определени правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнение, възможността
за оспорване, заповедта е подписана. В тази връзка съдът приема, че е спазена
формата при издаване на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК.
По спазването на
административнопроизводствените правила от страна на АО при издаване на заповедта:
Исканото изменение на ПУП е
процедирано по реда на чл.135 от ЗУТ, като предложението е направено на
основание ал.1 от тази разпоредба от Община Тетевен като собственик на имот
пл.№ 1020. Представено е мотивирано предложение за ПИПУП-ПР, скица-проект, решение
на Общински съвет Тетевен за даване на съгласие за изработване на плана, и
положително становище на Главния архитект на Община Тетевен по чл.135, ал.4,
т.1 от ЗУТ. С горното формално са спазени процесуалните изисквания на закона
при издаване на заповедта на Кмета на община Тетевен, като в жалбата също не се
твърдят съществени нарушения на административнопроизводствените правила от
страна на АО.
Настоящия състав намира, че
заповедта на Кмета на община Тетевен, предмет на съдебната проверка, е издадена
в несъответствие с материалния закон. Правните основания за издаването й са чл.44,
ал.1, т.13 от ЗМСМА (която дава право на кмета на общината да разрешава
изработването на ПУП и техни изменения) и чл.135, ал.1 и ал.3 от ЗУТ.
Разпоредбата на ал.1 от чл.135 дава право на собственици на поземлени имоти да
правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до
кмета на общината, а тази на ал.3 предоставя компетентност на кмета на общината
със заповед да разреши или да откаже изработването на проект за изменение на
плана.
В заповедта са посочени и
правните основания, при условията на които се разрешава изработването на
ПИПУП-ПР, а именно чл.108, ал.1; чл.109, ал.1, т.2; чл.110, ал.1, т.2; чл.134,
ал.1, т.1; чл.19, ал.1, т.2 и ал.3; чл.62а, ал.4; чл.112, ал.2, т.2 и т.10 –
всички от ЗУТ.
Нормата на чл.108, ал.1 от ЗУТ
предвижда, че подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на
населените места и землищата им, както и на селищните образувания. В случая
обаче е възложено изработването на ПИПУП-ПР, но не и за застрояване, каквото е
изискването на цитираната норма, още повече, че отреждането на новообразувания
УПИ е „за жилищно застрояване”. При това отреждане, както категорично сочи и
вещото лице в заключението си по назначената СТЕ, е било задължително едновременно
с план за регулация да се възложи изработването и на план за застрояване, тъй
като именно в ПЗ се предвиждат параметрите на самото застрояване със
съответните устройствени показатели и оттам дали то е възможно, включително и
при съобразяване сервитута на подземния канал, който преминава през
новообразувания УПИ. Това задължително изискване за изработване на ПЗ дава и
разпоредбата на чл.18 от ЗУТ, съгласно която за поземлените имоти, урегулирани
за застрояване с подробен устройствен план (какъвто е процесния), се определят
конкретни показатели за застрояване. В случая в скицата-проект и в
скицата-предложение липсват каквито и да било показатели за застрояване, за да
бъде преценено възможно ли е новопредвиденият УПИ изобщо да бъде застроен,
особено с оглед застрояването в съседните имоти.
В чл.110, ал.1 от ЗУТ са
регламентирани отделните видове ПУП, като допуснатият за изработване с
процесната заповед е по т.2: План за регулация – ПР (план за регулация на улици
и поземлени имоти без режим на застрояване). Както бе изложено по-горе, с
разрешения да се изработи ПИПУП-ПР обаче освен регулацията на улица се
предвижда да се обособи самостоятелен УПИ с отреждане „за жилищно застрояване”,
т.е. поземлен имот с режим на застрояване, което категорично противоречи на
разпоредбата на чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ и сочи на наличие на основанието по
т.1 – необходимост от изработване на ПИПУП-ПРЗ.
В чл.134, ал.1 от ЗУТ са посочени
условията за изменение на ПУП, като в заповедта е цитирано основание по т.1 –
когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите или
устройствените условия, при които е бил съставен планът. Нито в заповедта
обаче, нито в придружаващите преписката документи се обосновава кои са тези
съществени промени и какво налага да се промени предвиждането на плана за имота
– от „за озеленяване” имотът да се промени „за жилищно застрояване”. В тази
връзка е и нормата на чл.62а, ал.4 от ЗУТ – промяната на предназначението на
имоти и части от тях, предвидени в подробните устройствени планове за озеленени
площи, които не са реализирани в населените места с население до 10 000 жители,
се извършва по реда на глава седма, раздел IV от ЗУТ, т.е. при наличие на едно
от основанията по този раздел, което трябва да се обоснове.
На следващо място до
незаконосъобразност на оспорената заповед води и противоречието в нея досежно
условията, при които се разрешава изработването на ПИПУП-ПР. Както бе посочено,
допуснат за изработване е ПИПУП-ПР по чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ. В заповедта
обаче е предвидено проектът да е съобразен с изискванията на чл.112, ал.2, т.2
от ЗУТ. Съгласно последната разпоредба, с подробен устройствен план по чл.110,
ал.1, т.1 се урегулират поземлените имоти за застрояване и поземлените имоти
без застрояване с техния режим. Следователно от една страна се обосновава само
необходимост на ПИПУП-План за регулация, но от друга – необходимост от
урегулиране на новия поземлен имот с ПУП по чл.110, ал.1, т.1 – План за
регулация и застрояване. Последното
потвърждава изводите на съда, подкрепени и от заключението на вещото лице, че е
било необходимо да се разреши изработване на ПИПУП-ПРЗ, а не само на ПИПУП-ПР.
При постановяване на процесната
заповед не са спазени и изискванията на чл.19, ал.1, т.2 и ал.3 от ЗУТ. С
Решение № 153/24.02.2012г. на Министерски съвет, обн. ДВ, бр.18 от 02.03.2012г.,
е обявен Списък на курортите в Република България и определяне на техните
граници. Град Тетевен е включен в този списък под № 42 в раздел „Климатични
планински курорти от местно значение”, като е обявен за курорт със Заповед №
2620 на МНЗСГ (ДВ, бр.54 от 1963г.). Следователно за гр. Тетевен като курортно
населено място, при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно
застрояване, свободно или свързано в два имота, съгласно чл.19, ал.1, т.2 от ЗУТ (изрично посочена в заповедта) се спазват следните размери: най-малко 16 м.
лице и 500 кв.м. повърхност. Ал.3 на същия член позволява определените в ал.1
най-малки размери на урегулираните имоти за ниско застрояване (лице и
повърхност) да бъдат намалявани най-много с една пета в зависимост от
стопанските, техническите или теренните условия или във връзка с положението на
заварените масивни сгради, когато това не влошава условията за целесъобразно
застрояване, въз основа на заключение на общинския експертен съвет.
Въпреки че в становището на
Главния архитект на Община Тетевен и в заповедта е цитиран чл.19, ал.1, т.2 и
ал.3 от ЗУТ, относими за гр. Тетевен като курортно населено място, то като
минимално допустима площ на имота е посочена 250 кв.м., а не нормативно
предвидената най-малко 500 кв.м. повърхност (площ) на новия УПИ, евентуално
намалена с 1/5 до 400 кв.м. Безспорно за гр. Тетевен е приложима именно тази
площ, което категорично е потвърдено и от вещото лице, и дори с намаляването й
с 1/5 имотът не може да бъде с площ по-малка от 400 кв.м. В случая той е
предвиден с площ 287 кв.м., което не отговаря на нормативните изисквания и това
е абсолютно основание за незаконосъобразност на заповедта – поначало изобщо не са били налице основания
за разрешаване на исканото изменение на ПУП.
Тук следва да се посочи и
разминаването в площта на новопредвидения УПИ по скицата-предложение до ОбС
Тетевен – 368 кв.м., от площта по скицата-проект към заповедта – 287 кв.м.,
като не става ясно на какво се дължи това съществено разминаване.
Отделно от горното, самото
приложение на ал.3 от чл.19 от ЗУТ (за намаляване с 1/5 на площта на имота) е
обусловено от заключение на общинския експертен съвет, с което да се обоснове,
че предвиденото изменение не влошава условията за целесъобразно застрояване. По
делото няма доказателства и не са налице твърдения, че при издаване на обжалваната
заповед от 25.10.2018г. е изискано и съответно постановено такова решение на
ОЕСУТ при община Тетевен. Единствено в становището на Главния архитект е
посочено, че съгласно чл.19, ал.1, т.2 във вр. с чл.19, ал.3 от ЗУТ
новообразуваният УПИ е с площ 287 кв.м. и може да бъде урегулиран за
нискоетажно жилищно застрояване, тъй като е с площ по-голяма от минимално допустимата
от 250 кв.м. Както бе посочено, в случая минимално допустимата площ е 400
кв.м., а не 250 кв.м., а и становището на Главния архитект за намаляване площта
на имота не може да замести становището на компетентния за това по ЗУТ орган –
ОЕСУТ.
Допълнителен, но не маловажен
довод за незаконосъобразност на заповедта е и неяснотата какво и как точно се
изменя, за да се обособи УПИ ХХІХ-1020. Цялото изменение (и пред общинския
съвет, и пред кмета на общината за издаване на заповедта) е с предмет имот пл.№
1020. Вещото лице обаче категорично е установило, че този имот е отписан от
разписния лист, не съществува в нито един действащ картен материал, не е
нанесен и в скиците, послужили за издаване на решението на ОбС и на заповедта
на кмета на общината, за да се види как се засяга този имот и само от него ли
се урегулира новият УПИ.
Съгласно посоченото от вещото
лице в съдебно заседание, със Заповед № 271/06.12.1991г. на Кмета на община
Тетевен е утвърдено последното изменение на ЗРП в кв.39 по плана на гр. Тетевен,
като в имота на оспорващия ХІІІ-884 е предвидено застрояване, а регулационните
граници на някои от имотите са изменени (обозначени в червено), включително и
уличната регулация до о.т. 209. Вещото лице е заключило, че с тази заповед е
направено и изменение на регулацията, като означеният в скицата на л.298 към
заповедта имот пл.№ 1020 е много по-малък от новопредвидения УПИ ХХІХ-1020 и
няма как новият имот да се образува само от площта на имот пл.№ 1020, а в
площта му се включва и част от уличната регулация.
Нещо повече – съгласно
представената на л.306 скица от КККР на ПИ с идентификатор 72343.500.7067 е
видно, че последният имот е с НТП „За второстепенна улица” и включва
предвидения нов УПИ ХХІХ-1020 (потвърдено от вещото лице). Същото е отразено и
в скицата-проект към оспорената заповед за имот пл.№ 1020 – че е публична
общинска собственост. Т.е. в случая от имот публична общинска собственост –
улица по КККР и по действащия ПУП на гр. Тетевен, се обособява имот частна
общинска собственост „за жилищно застрояване”. За да е законосъобразно
последното, следва да има изрично решение на общинския съвет по чл.6 от Закона
за общинската собственост за промяна на вида на собствеността на имота от
публична в частна, каквото липсва и няма твърдения да е приемано.
Установените от съда и описани
по-горе противоречия на оспорената Заповед № 693/25.10.2018г. на Кмета на
община Тетевен с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУТ, водят до
нейната незаконосъобразност и са абсолютно основание за отмяната й.
2. По жалбата в частта против
Заповед № 825/13.12.2018г. на Кмета на община Тетевен: с тази заповед на
основание чл.91, ал.1 от АПК административният орган е упражнил правото си на
отзив, като е допълнил първоначалната заповед съобразно едно от оплакванията на
жалбоподателите. Възражението на последните е било разгледано на заседание на
ОЕСУТ, който го е приел за основателно относно отразяването на съществуващия
подземен канал и е предложил на кмета да допълни т.2 от Заповед №
693/25.10.2018г. с текста „… и се отрази съществуващия подземен канал със
съответните сервитути“. Съответно със Заповед № 825/13.12.2018г., Кметът на
община Тетевен е изменил предходната си заповед, като е допълнил т.2 с горния
текст за отразяване на подземния канал със сервитутите му при изготвянето на
проекта за изменение на ПУП-ПР. В останалата част обаче възражението на
оспорващите против първата заповед не е било прието за основателно и заповедта
е била оставена в сила в тази част, което съгласно Определение №10459/04.07.2019г. по адм. дело
№6772/2019г. на ВАС обуславя и упражненото в срок право на жалба на оспорващия
против първата заповед.
Дерогацията на чл.91, ал.1 от АПК
по отношение актовете по ЗУТ, беше приложима при действието на чл.214а от ЗУТ
(ДВ бр. 87/2010г., отм. бр. 101/2015г.), която разпоредба беше специална спрямо
общата на чл.91 от АПК. След отмяната й обаче, в сила от 26.12.2015г. и към
момента не съществува друга разпоредба в ЗУТ, която да урежда отзива на
административни актове по ЗУТ. Поради това и на основание препращащата норма на
чл.219, ал.3 от ЗУТ, за неуредените въпроси по Глава XIX от ЗУТ, е приложим АПК
и в частност чл.91 от АПК. Това означава, че по отношение на процесния акт – заповед
за разрешаване на изработване на ПИПУП, ответникът е имал правомощието да го преразгледа
и при наличие на условията по чл.91, ал.1 от АПК, да го измени изцяло или
частично. В този смисъл е и трайно установената практика на ВАС след отмяната
на чл.214а от ЗУТ– така Решение № 289/09.01.2020г. по адм.д. № 5009/2019г., II
отд., Решение № 13398/09.10.2019г. по адм.д. № 1440/2019г., II отд., Решение №
2212/15.02.2019г. по адм.д. № 7699/2018г., II отд. и др.
Въпреки изложеното по-горе,
отмяната на Заповед № 693/25.10.2018г. на Кмета на община Тетевен води като
правна последица и до отмяната на Заповед № 825/13.12.2018г. на Кмета на община
Тетевен, тъй като последната е неразделна част от заповедта, която изменя и де
факто остава без предмет – няма какво да бъде изменено.
Незаконосъобразността на втората
заповед е обусловена и от това, че с постановеното с нея допълване на т.2 от
предходната заповед по същество не се удовлетворява възражението на оспорващите
(„да бъде отменена т.2, тъй като наличието на подземен канал прави невъзможно
застрояването на имота”), а се предвижда при изработването на ПИПУП-ПР този
канал и сервитутите му само да бъдат отразени в проекта. Обстоятелството обаче
дали при наличието на тази подземна инфраструктура в процесния имот изобщо е
възможно обособяване на имот с предвиждане „За жилищно застрояване”, т.е.
възможно ли е застрояване, е останало неизяснено при възлагането на изработване
на ПИПУП. Това е и идеята на законодателя с регламентирането на процедурата по
чл.135 от ЗУТ – въпросите относно възможността да се измени ПУП да бъдат решени
още на етап разрешаване на изработването на ПИПУП, а не със самия ПИПУП. Преди
издаването на втората заповед не е взето и становището на Главния архитект в
съответствие с изискването на чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ и установеното в
последствие наличие на подземна инфраструктура в имота, което не е било известно
и респективно взето предвид от гл. архитект в първото му становище.
По изложените мотиви съдът счита,
че първата обжалвана заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но не е
съобразена с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва закона,
поради което са налице основания за отмяната й като незаконосъобразна. Втората
заповед също подлежи на отмяна, по изложените по-горе мотиви.
При този изход на делото и
предвид своевременно направеното искане, придружено със списък по чл.80 от ГПК
на л.335, на жалбоподателя се дължи възстановяване на направените, доказани и
претендирани деловодни разноски. Същите следва да се присъдят в общ размер от 1510
лева, от които 10 лв. внесена държавна такса, 150 лв. държавна такса за
касационна частна жалба пред ВАС, 150 лв. адвокатски хонорар в касационното
производство пред ВАС, 400 лв. депозит за изготвяне на СТЕ и 800 лв. договорен
и заплатен изцяло по банков път адвокатски хонорар по два броя ДПЗС. Ответникът
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
настоящият състав намира за неоснователно. Видно от разпоредбата на чл.8, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела по ЗУТ минималното възнаграждение е 600 лева, а съгласно чл.7,
ал.8 от Наредба № 1/09.07.2004г. при защита по дела с повече от две съдебни
заседания (в случая са проведени 6 съдебни заседания по делото) за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. С оглед предмета на спора,
фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника
процесуални действия, възнаграждение от 800 лева е малко над минимума по
наредбата и не е прекомерно.
Водим от горното, Ловешки
административен съд, втори административен състав, на основание чл.172, ал.2,
предл. второ от АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни Заповед № 693/25.10.2018г. на Кмета на община Тетевен и допълващата я Заповед № 825/13.12.2018г. на Кмета на община Тетевен.
ОСЪЖДА Община Тетевен с ЕИК *********
и адрес гр. Тетевен, пл. „Сава Младенов“ №9, да заплати на СД „Стрелец-РПГ-Христови и сие“ с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр. Тетевен, ул. „Крачун
Иванов“ №2, представлявано от Р.М.Х., реално направените, доказани и своевременно поискани разноски
по настоящото адм. дело № 65/2019г. на АС Ловеч в общ размер от 1510,00 (хиляда
петстотин и десет) лева.
Решението може да бъде обжалвано чрез
АС Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.