№ 112
гр. Девин, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на пети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20235410100166 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск на основание чл.9
ЗПК, във връзка с чл.9 ЗПФУР и чл.18 ал.2 ЗПФУР, във вр. с чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД от “И. Ф.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. - 14**, р-н „Т.“, ж.к. „И. В.“, ул. Б.№ **, ап.*,
представлявано от управителя Б. И. Н., чрез юрисконсулт А. С. Г., със
съдебен адрес гр. С. - 14**, р-н „Т.“, ж.к. „И. В.“, ул. Б.№ **, ап.* против М.
Р. Г., с ЕГН **********, от гр. Д., ул. И. № *, на основание чл.9 ЗПК, във вр.
С чл.9 ЗПФУР и чл.18 ал.2 ЗПФУР, във вр. с чл.79, ал.1, във връзка с чл.86,
ал.1, изр.1 ЗЗД да заплати сумата от 3 662.15 лева, от които: 2 875.00 лева –
главница; 577.60 лева - договорна лихва за периода 27.09.2022г. -
25.04.2023г.; 209.63 лева - неустойка по чл.3 от Договора, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на входиране на исковата молба –
16.05.2023г. до пълното погасяване на дължимата сума и на основание чл.78,
ал.1 ГПК да осъди ответника да заплати направените разноски в настоящото
производство за ДТ, експертиза и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300.00 лева.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че на 29.08.2022г.,
сключили с ответника Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
400*, при условията на чл. 10 ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от
ЗПФУР, във вр. с чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, по силата на който е предоставил на
ответника кредит с главница в размер на 3000.00 лв. (три хиляди лева). С
предоставената сума е погасена сумата 1997.71лв от предходен договор за
кредит — № 4002**/ 24.08.2022г. Съгласно чл.2, ал.3 от Договора останалата
сума в размер на 1002.29 лв. се превежда по банкова сметка на
кредитополучателя, посочена от него в Б. „Д.С.К.“ ЕАД. Ответникът като
потребител се е задължил, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора да върне
предоставения кредит с 24бр. вноски, всяка една в размер на 125.00 лв. за
1
периода 27.09.2022г. - 17.08.2024г. От договорените вноски има погасена
главница в размер на 125.00 лв., с което е погасена изцяло вноската за
27.09.2022г. Ответникът е уведомен, чрез изпратено електронно съобщение на
05. 05.2022г., с което е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Твърди,
че е настъпила предсрочна изискуемост, съгласно гл. IX, т. 5 от Общите
условия към договора и дадените тълкувателни разяснения с т. 1 от ТР № 8 от
2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС, според което размера на
вземането, подлежащо на уважение следва да се определи към момента на
формиране на сила на присъдено нещо. Претендира цялата главница 2875.00
за периода 27.10.2022г. – 17.08.2024г., заедно с договорна/възнаградителна
лихва за периода 27.09.2022г. - 25.04.2023г. в размер на 577.52 лв.
Съгласно чл.3 от Договора, в случай, че длъжника не обезпечи
вземането по кредита, той дължи неустойка. Тя се начислява след изтичане на
срока по чл.3, като става изискуема изцяло незабавно, съгласно чл. 69, ал. 1 от
ЗЗД. Размерът й се определя на база на икономически критерии и е
индивидуално определена за всеки договор за заем. С цел финансово
облекчение за длъжника вземането е разпределено на отделни вноски, от
които претендира 209.63 лева - неустойка по чл.3 от Договора, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на
исковата молба – 16.05.2023г. до пълното погасяване на дължимата сума и на
основание чл.78, ал.1 ГПК да осъди ответника да заплати направените
разноски в настоящото производство за ДТ, експертиза и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лева.
От ответника в срока по чл.131 ГПК, чрез адв. Д. М. е представен
писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва
настъпилата предсрочна изискуемост, с възражения че не е настъпила по
смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ, Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор за
потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на
предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва
автоматично, а е необходимо кредиторът да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита (Решение
№123/09.11.2015 по дело №2561/2014 на ВКС, ТК, II т.о.).
Навежда възражения за нищожност на ДПК № 400*, поради
сключването му в нарушение на специалните правила по чл.22 от ЗПК, във
вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК - не е посочен приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му, както и годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Приложеният в договора погасителен
план не отговаря на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като не съдържа задължителна
информация относно начислените погасителни вноски.
Неустойката по чл.3 за неизпълнение за задължението в размер на
1257.78 лева., представлява допълнителна печалба на кредитора, с която са
били създадени значителни затруднения за длъжника и то до степен изцяло да
се възпрепятства изпълнението. Касае се за вземане, което се плаща заедно с
вноските за главница и лихва и не е включено в ГПР, т.е договорения размер
на ГПР надхвърля 40.15% и не е реално прилагания в отношенията между
2
страните, а това нарушение е заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално
заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи
търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на
действителния размер на ГПР, представлява един от елементите, на които
може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните
клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Нищожността на неравноправната
клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на
кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
ДПК № 400* е нищожен, на основание противоречие с добрите
нрави, на основание чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД, при уговорени ГПР 48.30 % и ГЛП
40.15%, поради надвишаване на основния лихвен процент на БНБ 0% + 10
пункта (съгласно ПМС№ 72/08.04.1994г., приложимо към 2009г.) към датата
на сключване на договора е 10%, а трикратния размер на законната лихва е
30%, поради което договорената възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити- двукратния
размер на законната лихва, поради което е накърнен принципът за
еквивалентност на насрещните престации, в хипотезата на нарушение на
добрите нрави - чл.26. ал.1. предл.З ЗЗД.
Съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не
влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е
налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния
относно определянето на ГЛП да бъде заместени по нрави от повелителни
норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не е включена клаузата определяща ГЛП, тъй като ГЛП е въведено
като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Предвид на това в случая не
е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-
горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия
договор.
Вземането за неустойка противоречи на добрите нрави по смисъла
на чл.26, ал.1, предл.З то, вр. от ЗЗД, поради значителна не еквивалентност на
насрещните престации.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвидената неустойка е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5
ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е
уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от
Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвет
от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения
начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза предвиждаща
заплащането на неустойка, в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително възнаграждение в размер на над размера на отпуснатия кредит.
3
На следващо място, прави възражение за прихващане на
заплатената от ответника сума от 448.63 лева, за което предоставя и
извлечение от профила му в сайта на ответното дружество.
Прави възражение за прекомерност на разноските.
Предвид изложените подробни възражения за нищожност на
договора, моли съда да отхвърли иска и да присъди сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът „И. Ф.“ ЕООД, чрез юрисконсулт Ал.
Г. в писмено становище поддържа иска.
Ответникът, чрез адв. Д. М. в писмено становище оспорва иска.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложения Договор
№400*/29.08.2022г. за предоставяне на кредит се установява, че е сключен на
29.08.2022г. между ищеца, в качеството на кредитор и ответника, в
качеството на кредитополучател за предоставяне на кредит от разстояние при
условията на ЗПФУР.
Съгласно чл.1 страните заявяват, че сключват договора на
основание стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
потребителя. Ал.2 Потребителят е изразил съгласие да бъде уведомяван за
състоянието на договора на предоставена от него ел. поща.
Съгласно чл.2 Кредиторът се задължава да предаде в собственост
на потребителя сумата от 3000.00лв., а потребителят се е задължил да я върне
при условията на настоящия договор.
Чл.2, ал.2 Към датата на сключване на договора потребителят има
непогасени задължения, произтичащи от предходен договор
№4002**/24.08.2022г.
Чл.2, ал.2, т.1 С предоставената сума по ал.1 Потребителят
погасява непогасените задължения, произтичащи от предходния договор,
които са в размер, както следва: Главница 1900.00лв.; Лихва 31,35лв.; Такси
66.36лв.; Общо 1997.71лв.
Съгласно чл.2, ал.4, т.1 Ползвания кредит е бърз на вноски; 2.1
срок на кредита 720 дни.
Съгласно чл.2, ал.4.3 Потребителят има задължението да върне
отпуснатата от кредитора сума заедно с възнаградителна/ договорна лихва
върху главницата в размер 40.15%
Чл.2, т. 3.1 лихвен процент на ден 0.11%; т.4 при общо дължима
сума 4237.56лв.
Съгласно чл.2, ал.4, 4.1 Общо дължима сума при непредставяне на
обезпечение по чл.3, ал.1 и изплащане на погасителни вноски в срок
5495,34лв.
5. Годишен процент на разходите по кредита 48,3%, при следните
допускания: Договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като в
този случай няма да бъдат начислявани допълнителни лихви, разходи и
неустойки. Методиката за изчисление на ГПР е уредена в ЗПК, Приложение
4
№1, към чл.19 ал.2. Единственият показател, включващ се при изчисление на
ГПР е възнаградителната лихва по т.3 Размерът на ГПР е изчислен от
съответния софтуер, при спазена законово регламентирана процедура.
Съгласно чл.3, ал.1 За обезпечение на вземанията във връзка с
предоставения кредит, Кредиторът приема, а Потребителят се задължава в
срок до 5 дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) Банкова гаранция в
полза на кредитора за сумата по чл.2, ал.4, т.4 със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 2)
две физически лица – поръчители, които отговарят на следните изисквания да
представят служебна бележка от работодателя за размера на трудовото
възнаграждение, с нетен осигурителен доход в размер над 1000.00лв.; да
работят по трудов договор, с неопределен срок; да не са потребители или
поръчители по друг договор за паричен заем с „И. Ф.“ ЕООД; да нямат
неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към
други банкови или финансови институции или ако имат кредитната им
история в ЦКР на БНБ за година назад да е със статус не по „Лош“ от 401
Редовен; да подпишат договор за поръчителство.
Съгласно чл.4, ал.3.1 е съставен погасителен план при
представяне на обезпечение по чл.3, ал.1 с първа вноска 27.09.2022г. и
последна вноска 17.08.2024г., всяка в размер 125 лв., общо 24бр. вноски.
При непредставяне на обезпечение са начислени първа
погасителна вноска 27.09.2022г. и последна погасителна вноска 17.08.2024г.,
всяка по 125лв. плюс вноски за неустойка по чл.3 всяка по 209.63лв., 6 бр.
вноски за периода 27.09.2022г. – 24.02.2023г.
Приложен е договор за предоставяне на кредит
№4002**/24.08.2022г., сключен между страните за сумата 1900.00лв., със срок
от 720дни при договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент
40.15%; 3.1 лихвен процент на ден 0.11% и общо дължима сума 2683.36лв.
Общо дължима сума при непредставяне на обезпечение 3479.74лв. т.5
Годишен процент на разходите 48.44%
Приложени са общи условия към договори за предоставяне на
кредит от разстояние, съгласно раздел III сключването на договора става до
30 дни от изпращане на попълнения въпросник, съгласието за обработване на
лични данни, предварително искане за предоставяне на кредит от разстояние.
Молбата за кредит кандидатът получава писмено на посочената от него
електронна поща, с което бива уведомен дали е одобрен или не за отпускане
на кредит от разстояние.
Договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от
разстояние (ел. поща, уебсайт и телефон) като договорът се сключва във
формата на ел. документ при условията и по реда на ЗПФУР, ЗПК, ЗЕДЕУУ
ЗЗД и ЗПУПС.
Безспорно от анализа на приложените към исковата молба
доказателства – ДПК № 400*, ДПК №4002** и общи условия към тях
одобрение за предоставяне на кредит от 24.08.2022г. и 29.08.2022г. се
установява, че ищецът е предоставил на ответника кредит с главница в размер
на 3000.00 лв (три хиляди лева). Съгласно чл.2, ал. 1 от Договора кредиторът
5
се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на 3000.00 лв
(три хиляда лева). Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата
следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин.
Договора за кредит е рефинансиращ. С част от тази сума е погасен
предходен договор за кредит — № 4002** от 24.08.2022г. в размер 1997.71
лв.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора останалата сума в размер на
1002.29 лв. е преведена по банкова сметка на кредитополучателя в Б. Д.С.К.“
ЕАД.
Съгласно чл. 3 от Договора, в случай, че длъжника не обезпечи
вземането по кредита, той дължи неустойка. Тя се начислява след изтичане на
срока по чл.3, като става изискуема изцяло незабавно, съгласно чл. 69, ал. 1 от
ЗЗД. Претендира се неустойка в размер на 209.63 лв.
От заключението на вещото лице Кр. Г. се установи, че на
29.08.2022г., съгласно чл.2, ал.1 от Договор № 400* (кредит от разстояние),
след изпълнение на процедурата по ЗПФУР на ответника е отпуснат кредит с
главница в размер на 3 000.00 лева (СчС 225).
Договорът за кредит е рефинансиращ, като с част от сумата е
погасен преходен договор за кредит - № 4002**/24.08.2022г. със сумата в
размер на 1 997.71 лева. Съгласно чл.2, ал.З от договора останалата сума в
размер на 1 002.29 лева следва да се преведе по банкова сметка на
кредитополучателя или касово. В случая тя е преведена на ответника по
посочен от него начин, а именно: банково по банкова сметка в Б. „Д.С.К.“
ЕАД, видно от нареждане за превод по сметка на М. Р. Г..
На 11.10.2022г. ответника е превел на „И. Ф.“ ЕООД сума в
размер на 448.63 лева.
След превода на ответника към ищеца в размер на 448.63 лева,
ответникът дължи към ищеца сума в размер на 4 013.56 лева /ДТ за периода
29.08.2022г. до 31.08.2023г., разпределени по следния начин: главница –
2 551.37 лева (1 002.29 лева - превод по с/ка и 1 997.71 лева – 448.63 лева =
1 549.08 лева); договорна лихва – 1 237.56 лева; неустойка – 209.63 лева и
такса просрочие – 15.00 лева.
Видно от разпечатка от счетоводната програма на „И. Ф.“ ООД по
сметка ДТ/225 на 29.08.2022г., със сумата от 1 997.91 лева е рефинансирала
стария кредит с № 4002**/24.08.2022г., който е погасен.
Разликата след рефинансирания на предходния договор кредит в
размер на 1 002.29 лева, е преведена по банкова сметка в „Б. Д.С.К.“ ЕАД, с
титуляр М. Г..
При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие
следното: Искът е предявен на основание чл.9 ЗПК, във връзка с чл.9 ЗПФУР
и чл.18 ал.2 ЗПФУР, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Между страните не се спори, че е сключен договор за кредит №
400*, по силата на който ответникът е получил кредит в размер 3000.00лв.,
който се е задължил да върне с 24бр. месечни погасителни вноски по
125.00лв. за периода от 27.09.2022г. до 18.07.2024г., в хипотезата на
6
непредоставено обезпечение с 6 вноски по 209.63 за периода от 27.09.2022г.
до 24.02.2023г.
Спорни въпроси по делото са: Настъпила ли е предсрочна
изискуемост на задължението по договора, поради невнасяне на погасителни
вноски от 27.10.2022г. и до предявяване на иска, съответно връчено ли е
волеизявлението на кредитора на длъжника, съгласно специалната норма на
чл.60, ал.2 ЗКИ. Сключеният договор №400*/29.08.2022г. отговаря ли на
императивните изисквания на чл.22 ЗПК, предвид наведените подробни
доводи за нищожност поради противоречие на договора с императивни
разпоредби на закона, или го заобикаля или породи противоречия на договора
с добрите нрави, съгласно чл.26, ал.1 предл. първо, второ и трето ЗЗД.
Ищецът е приложил покани до длъжника от 26.09.2022г.,
30.09.2022г. и от 08.10.2022г. за плащане на просрочена вноска на дата
28.09.2022г. в размер 433.63.
На 26.10.2022г. е изпратена покана за сума в размер 429,51лв. към
дата 28.10.2022г.
На 30.10.2022г. е изпратена покана за просрочена сума в размера
429.51лв.
На 07.11..2022г. е изпратена покана за просрочена вноска по
договора за кредит.
Съгласно чл. 71 ЗЗД изпълнението на срочното задължение може
да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал
неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на
кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения. Обявяването
на предсрочната изискуемост е възможно само при срочните задължения и то
при тези, при които срокът е такъв по чл. 70, ал. 1 от ЗЗД-уговорен е в полза
на длъжника, но той може да плати и преди срока. Освен това е необходимо
падежът на задължението да не е настъпил, към момента на реализиране на
посочените в чл. 71 от ЗЗД обстоятелства, а именно длъжникът да е станал
неплатежоспособен, или със своите действия да е намалил дадените на
кредитора обезпечения, или да не му е дал обещаните обезпечения. С
настъпването на тези обстоятелства, законът защитава интереса на кредитора
като му предоставя възможност, чрез едностранно изявление да внесе
изменение в уговорките на договора, чрез което да трансформира
задължението на длъжника от срочно в безсрочно, при което да може да иска
незабавното му изпълнение.
Спрямо банковите кредити, относими и за небанкови финансови
институции, кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем, съгласно
чл. 432, ал. 1 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, специални спрямо разпоредбата на чл.71
ЗЗД. Когато кредитополучателят е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност, при което кредиторът да не получи изпълнение и/или
при забавено изпълнение от страна на кредитополучателя, съгласно чл.60,
ал.2 ЗКИ, страните по договора за кредит могат да уговорят предсрочната му
изискуемост. Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от
ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на
7
две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. (Решение № 101
от 15.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 53684/2015 г., IV г. о., ГК, чл. 290 ГПК)
В съдебната практика еднозначно е прието, че при обективирано
в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост, с връчването на препис от исковата молба на длъжника, това
волеизявление стига до него, т. е. това е и моментът на настъпване на
предсрочната изискуемост. (Решение № 139/05.11.2014 г. по търг. дело №
57/2012 г. на ВКС, I търг. отделение; Решение № 114/07.09.2016 г. по търг.
дело № 362/2015 г. на ВКС, II търг. отделение и др.) В настоящия случай с
получаване на исковата молба и приложенията към нея на 16.06.2023г. е
настъпила предсрочната изискуемост на задължението на ответника по
договор за кредит № 400*/29.08.2022г.
Сключеният между страните Договор №400* има характер на
потребителски, съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК, по който ищецът е кредитор, а
ответника е потребител.
Съгласно чл. 22 ЗПК Когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Недействителността на договор за потребителски кредит на
основание чл. 22 ЗПК е частна хипотеза на недействителност на договор
поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 предл. първо ЗЗД.
Съгласно чл. 23 ЗПК Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Сключеният между страните договор за предоставяне на кредит
№400*, безспорно има белезите на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК „За договора за
потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите“.
Съобразно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати.
За да бъдат спазени императивните изисквания на чл.11, т.9, т.9а
и т.10 ЗПК е необходимо да са посочени всички разходи, които трябва да
заплати длъжника и да бъдат включени в ГПР, а последният да има ясна
методика за потребителя относно дължимите по договора суми.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и
условията за прилагането му, а съгласно т. 10- годишния процент на
разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за
кредит, формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от
ЗПК, доколкото в чл.2, ал.4, т.3 и т.5 съдържат посочване на фиксиран
8
годишен лихвен процент 40.15%, годишен процент на разходите 48.3% и
обща сума 5495.34лв., дължима от потребителя. Размерите на тези величини,
посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива,
съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т.
1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит. При предоставена сума 3000.00лв. и общо дължима
сума от потребителя при непредоставено обезпечение 5495.34лв. е налице
несъответствие на посочените ГЛП и ГПР, което е нарушение на чл. 19, ал. 4
ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може
да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения.
При изчисление на ГПР, съгласно чл.2, ал.4, т.5 е включен
единствен показател възнаградителна лихва по т.3 Съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, когато водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя,
поради което съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1
ЗЗП. Съгласно чл.16 ЗПК преди сключване на договора за кредит, кредиторът
следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да
прецени дали да му предостави кредит, без обезпечение при спазване на
императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК, като рискът от невръщането на
кредита следва да се калкулира в уговорената по договора лихва. Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като за
нищожността на неустойката съдът следи служебно. В случая уговорената в
процесния договор неустойка за непредоставяне на обезпечение няма
обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а същата съставлява
допълнителна, скрита лихва, която е в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна.
При сключване на процесния договор за потребителски кредит е
допуснато заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита, а посочените в договора размери на възнаградителната лихва и на
годишния процент на разходите не съответстват на действително уговорените
9
такива и са нищожни.
При предоставена сума 3000.00лв. и общо дължима при
непредоставяне на обезпечение 5495.34лв., т.е печалбата на кредитора се
измерва с 54% от предоставената сума, договорът не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, отнасящи се до посочване по
ясен и разбираем начин на лихвата, годишният процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, поради което и съгласно разпоредбата
на чл.22 ЗПК същият следва да се приеме за нищожен.
При това положение ответникът дължи връщане само на
действително получената сума по договора в размер на 3000 лв., от която
сума се прихваща по възражението за прихващане 448,63лв., остава дължима
сума 2551,37лв.
Съгласно практиката на Съда на ЕС по Директива 2008/48/ЕО
относно договорите за потребителски кредити /Решение по дело С-42/15 от
09.11.16 г., Решение от 05.09.19 г. по дело С-ЗЗ1/18/ в договора за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не трябва да се
уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяване на главницата, като не се допуска национална
правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, която показва погасяването на
главницата, лихвите и другите разходи.
При доказани възражения за недействителност на ДПК, поради
сключването му при нарушения на императивните изисквания на чл.22 ЗПК,
във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, съответно поради нарушаване на чл.19, ал.4
ЗПК, в съдебната практика е възприето еднозначно становище, че
недействителните сделки не пораждат правните последици, които страните
целят с тях, а пороците им не подлежат на саниране. Съгласно чл.34 ЗЗД при
недействителност на договора, всяка страна дължи връщане на другата на
всичко, получено от нея. Съгласно чл. 23 когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съдът приема, че е настъпила предсрочна изискуемост на
непадежиралите вноски, чрез връчване на покана по реда на чл.84 ал.2 ЗЗД,
от деня на връчване на исковата молба, е достигнало волеизявлението на
кредитора до длъжника.
Освен това, предсрочната изискуемост следва от приетата от съда
недействителност на ДПК, тъй като срокът важи само при валидно
възникнало облигационно правоотношение, а когато сделката е нищожна
поради противоречия на договора с императивни разпоредби на чл.22 ЗПК,
съответно е налице нищожност по чл.26 ал.1, предл. първо, във връзка с
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК длъжникът дължи всичко което е получил по
договора, съгласно последиците от недействителността по чл.34 ЗЗД - всяка
страна дължи връщане на полученото по недействителната сделка.
Процесният договор е недействителен, по който следва да се
приложи разпоредбата на чл.23 ЗПК. От ответника е направено възражение за
прихващане с заплатена сума в размер 448,63лв. , за което е приложено
извлечение за внесена сума на 28.09.2022г. Платената от ответника сума
10
следва да бъде приспадната от дължимата от него, съобразно чл. 23 ЗПК
чиста стойност на кредита и действително дължимата на ищеца главница,
след приспадане на тази сума възлиза на 2551,37 лева.( според приетото по
делото заключение по СИЕ ), а за разликата от 2875.00лв. е неоснователен.
Ищецът има право да получи не само падежиралите вноски по кредита, но и
пълния непогасен размер на главницата, поради установената
недействителност на договора за потребителски кредит.
Посочените в договора за кредит ГПР и ГЛП са невярна
информация относно общите разходи по кредита, а съгласно Решение от
15.03.2012 г. по дело С453/10 на СЕС, невярната информация е окачествена
като "заблуждаваща" търговска практика на основание чл. 4, § 1 от
Директива 93/13 ЕИО.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер 102,05лв. за
държавна такса, 450.00лв. за експертиза; 300.00лв. за възнаграждение за
юрисконсулт, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
В производството по делото, процесуалното представителство на
ответника е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата, поради което
в полза на упълномощения адвокат следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 410.00 лв., определено на основание чл.7 ал.2
Наредба № 1/01.07.2004 г. за МРАВ. Изявлението за наличието на основание
чл.38, ал.1, т.2 Закон за адвокатурата обвързва съда да присъди
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, а основанието за оказана
безплатна правна помощ не подлежи на проверка от съда.
Така ще следва да се присъдят разноски в полза на ищеца в
тежест на ответника да заплати разноски в размер 442(четиристотин
четиридесет и два) лева, определени по компенсация съобразно уважена и
отхвърлена част от иска, на основание чл.78, ал.1, ал.3 и ал.8 ГПК
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Р. Г., с ЕГН **********, от гр. Д., ул. И. № * да
заплати на “И. Ф.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. - 14**, р-н „Т.“, ж.к. „И. В.“, ул. Б.№ **, ап.*,
представлявано от управителя Б. И. Н., чрез юрисконсулт А. С. Г., със
съдебен адрес гр. С. - 14**, р-н „Т.“, ж.к. „И. В.“, ул. Б.№ **, ап.* сумата от
2551,37 (две хиляди петстотин петдесет и един.37) лева, съставляваща
дължима главница по Договор №400*/ 29.08.2022г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на входиране на исковата молба –
16.05.2023г. до пълното погасяване на дължимата сума, на основание чл.9
ЗПК, във връзка с чл.9 ЗПФУР и чл.18 ал.2 ЗПФУР, във вр. с чл.79 ЗЗД и
разноски по делото в размер на 442.00 (четиристотин четиридесет и два) лева,
определени по компенсация съобразно уважена и отхвърлена част от иска, на
основание чл.78, ал.1, ал.3 и ал.8 ГПК
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения размер 2551,37лв.
11
до предявения размер на главницата 2875.00лв., както и за сумите 577.60
лева - договорна лихва за периода 27.09.2022г. - 25.04.2023г., 209.63 лева -
неустойка по чл.3 от Договора, поради приета основателност на възраженията
за недействителност на договора по чл.22 ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК, чл. 143 ЗЗП, във вр. с чл.68д, ал.1 и ал.2 т.1
ЗЗП, във връзка с чл.26 ал.1 предл. първо, второ и трето – призната
нищожност на ДПК №400*/ 29.08.2022г., поради сключването му при
противоречия със императивни разпоредби на закона, или го заобикалят, и
поради противоречия на договора с добрите нрави и основателност на
възражението за прихващане на върната сума в размер 448,63лв. от
дължимата главница 3000.00лв., съставляваща чистата стойност на кредита.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
12