Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 16.01.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание
на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
като разгледа
докладваното от съдия М. Евтимов
частно гражданско дело № 411 по описа за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на длъжника З. „Б.В.И.Г.“ срещу разпореждане
от 05.12.2018 г. на ЧСИ М.К.по изпълнително дело № 20187880400411. В жалбата са изложени подробни
съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното разпореждане, като се намали
адвокатското възнаграждение на взискателя от 947 лева на 200 лева, поради
прекомерност. Претендира разноски за настоящото производство, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Взискателят Р.Ц.З.оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да се
остави без уважение.
Частен съдебен изпълнител М.К.е представил подробни мотиви относно
допустимостта и основателността на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейния отговор,
както и обясненията на частен съдебен изпълнител Мирослав Колев, прие следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена
е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на
съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
В срока за доброволно изпълнение длъжникът З. „Б.В.И.Г.“ е депозирал
възражение за прекомерност на определеното в поканата за доброволно изпълнение
адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 947 лева, като е поискал същото
да бъде намалено до размер на 200 лева.
С обжалваното разпореждане от 05.12.2018 г. ЧСИ М.К.е отказал да намали
адвокатското възнаграждение на взискателя.
В настоящия случай, освен единствено да подаде молба за образуване на
процесното изпълнително дело, пълномощникът на взискателя - адв. Б.О., с която
е сключен договорът за правна защита и съдействие и на която е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 947 лева, не е извършила други процесуални действия по делото с
цел удовлетворяване на паричните вземания. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнително дело е 200 лева, а за водене на изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Посочването
на изпълнителен способ – запор на сметките на длъжника в Банка ДСК, е извършено
от адв. В.О.(с молба от 12.12.2018 г.), който е упълномощен от взискателя за
представителство в изпълнителното производство, но с него взискателят не е
сключил договор за правна защита и съдействие, респ. на него не е заплатено
възнаграждение за изпълнителното производство. В тази връзка съдът приема, че
дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на 200 лева
– за образуване на изпълнително дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предвид обстоятелството, че адв.
Б.О. не е извършила други действия по водене на изпълнителното дело, освен
подаване на молба за образуването му, то не се дължат разноски на взискателя по
чл. 10, т. 2 от Наредбата. Ето защо, възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5
от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер
на 947 лева следва да бъде намалено до 200 лева.
С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното разпореждане, с което е
отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя по
изпълнителното дело, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, а
дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 947 лева следва да бъде
намалено до 200 лева.
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в настоящото
производство е неоснователно, независимо че жалбата е уважена. Отговорността за
разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо
която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е
по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят
(ответник по жалбата) не е дал повод за съдебното производство със свое
поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност
за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния
изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг
ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 05.12.2018 г. по изпълнително дело № 20187880400411 по описа на ЧСИ М.К.и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, сумата от 947 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение на взискателя Р.Ц.З.по изпълнително дело № 20187880400411 по описа на ЧСИ
Мирослав Колев, на 200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З. „Б.В.И.Г.“ за присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.