МОТИВИ по НОХД № 179/2012г. по описа на РС-гр.Плевен:
Районна прокуратура – гр.Плевен е повдигнала обвинение против
подсъдимия М.П.П. ЕГН **********,
за това, че на 15.05.2009 г. в
с. Ясен, обл. Плевен, при условията на повторност и в немаловажен случай, с цел да набави за себе
си имотна облага в размер на 12600 лв. възбудил у Б.Х.Т. *** заблуждение, че ще
прехвърли правата за ползване на лек автомобил
“V W GOLF TDI” /Фолксваген Голф/ с рег.
№ ЕН 5051 ВК, по договор за лизинг – финансов лизинг № 02546 с лизингодател “Порше Лизинг БГ”
ЕООД, и с това му причинил имотна вреда в размер на 12600 лева, престъпление по
чл. 210 ал. 1 т.4 и ал. 2, във вр. с чл. 209 ал. 1, във вр. с
чл. 28 ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на РП – Плевен поддържа обвинението против
подсъдимия М.П., предлага определяне на наказание лишаване от свобода в размер
на една година изпълнението на което предлага да бъде отложено с тригодишен
изпитателен срок.
Подсъдимият М.П. не се
явява в съдебно заседание, като спрямо него е даден ход на делото при условията
на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. Назначеният служебен защитник адв.Д.Т. от ПАК намира, че обвинението не е доказано и
пледира за оправдателна присъда спрямо подзащитния `и.Алтернативно прави искане
за налагане на по-леко наказание за подзащитния `и ако съдът приеме обвинението
за доказано.
В
наказателното производство е предявен за съвместно разглеждане граждански иск
от пострадалия от деянието за което е предаден на съд М.П., а именно Б.Х.Т. ***
в размер на 12600 лева, представляващ претендирано
обезщетение за понесените от него имуществени вреди ведно със законната лихва
върху тази сума считано от датата на увреждането – 15.05.2009г. до
окончателното `и изплащане. Отправена е молба от Т. и за конституирането му
като частен обвинител в наказателния процес.
С определение
от 11.04.2012г. Б.Х.Т. на основание чл.84 от НПК е конституиран като граждански
ищец в наказателния процес, като гражданските му претенции за обезвреда са приети за съвместно разглеждане. С определение
от същата дата Б.Т. на основание чл.76 от НПК е конституиран като частен
обвинител.
Гражданският
ищец и частен обвинител се явява лично и с адв. С.Н.
от ПАК. Молят да бъде уважен гражданския иск в неговата цялост. Досежно вида и
размера на наказанието се солидаризират с изложеното от представителя на РП.
Съдът като съобрази становището на страните и събраните по
делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият М.П.П. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, няма данни за семейно положение, осъждан,
ЕГН **********.
На 14.03.2008г. подс.М.П.П.,
живущ ***, сключил
договор за лизинг - финансов лизинг №02546 с лизингодател „Порше Лизинг БГ" ЕООД с предмет на лизинга - лек
автомобил “V W GOLF TDI”/Фолксваген Голф/, на стойност 17
128,00 евро и с месечна вноска по погасителен план на
плащанията в размер на 325,99 на месец, със срок на изплащане - 15.02.2013г.
Автомобилът бил регистриран с № ЕН 5051 ВК. Подс. П. започнал да изплаща периодично месечното задължение по договора, но през
пролетта на 2009г. изпитвал нужда от парични средства и решил да си ги набави по престъпен
начин. На 14.05.2009г. същия се срещнал с
познатият му – ГИ и ЧО Б.Х.Т. ***. Пред него
споделил, че е закъсал за пари, поради което търси лице, което да закупи
автомобила за сумата от 12 600 лева и поеме
оставащата част от месечните задължения по договора. В уверение на това заявил,
че е ходил в магазина на „Фолксваген" в гр.Плевен, с искане да върне автомобила,
но там му казали, че е по-добре да намери купувач.
ГИ и ЧО Б.Х.Т. имал
впечатление за външния вид и качествата на автомобила, тъй като вече го бил
виждал и проявил интерес към предложението. В тази връзка отишъл до магазина на „Фолксваген" и се уверил, че действително подс.П. е
ходил с искане да върне автомобила. На следващия ден ГИ и ЧО Т. решил да
закупи автомобила от П. и се договорил с него да се видят още същата вечер. Подсъдимият се съгласил. Около
18.00 часа на 15.05.2009г. подс.М.П.П. взел такси с шофьор – св.Е.Л.Е. и отишъл с него до
дома на ГИ и ЧО Т. ***. Там била и съпругата
на Б.Т. – св.Ц.Х.Т.. ГИ и ЧО Т. поканил таксиметровия шофьор – св.Е. и подс.М.П., да
влязат в дома му за да уговорят начина по който ще осъществят сделката. Така четиримата/подс.П.,
ГИ и ЧО Т., св. Т. и св.Е./ се
настанили на маса в двора на къщата на Тоневи. В присъствието на посочените
лица, подс.П. поискал от ГИ и ЧО Т. договорената сума, като убедил купувача, че на
следващия ден, ще закара автомобила в магазина
на „Фолксваген", където ще се срещнат и ще извършат прехвърлянето на лизинга. В уверение на поетото задължение,
подс.П. предал на Б.Т. посочения по-горе договор за лизинг и фактура. ГИ и ЧО Т. му имал доверие, тъй като от доста дълго време се познавали. Поради това в присъствието на всички, се съгласил да му даде
предварително договорената сума от 12 600лв. Извадил парите и след като
ги преброил му ги дал. Подс.М.П. ги взел и с
таксиметровия шофьор си тръгнали. На следващия ден Б.Т. отишъл на уговорената
среща, чакал там, но П. не се явил. Няколко пъти звънял на мобилния му телефон
и всеки път П. обещавал че след малко ще отиде на срещата. Въпреки това не се
появил и изключил телефона си. От този момент нататък, ГИ и ЧО Т. не успял да
го открие, за да осъществят сделката или да му
върне парите. Търсил го в дома му и в дома на родителите на съпругата му /към
настоящия момент бивша съпруга/в гр.**.
Там установил, че за подобни деяния множество хора го търсили, включително
органите на полицията. Тогава Т. депозирал жалба във Второ РУП-Плевен,
а след извършена проверка и събрани необходимите данни, е образувано настоящото
досъдебно производство.
Съдът цени напълно като обективни и безпротиворечиви
показанията на ГИ и ЧО Т. от които се установява на първо място познанството
му с подс.М.П., когото срещнал случайно преди предоставяне на процесната сума заедно с
въпросния автомобил марка “Фолксваген”,
както и че подсъдимият П. му споделил че е финансово затруднен и че желае да го
продаде. Пак от показанията на Т. е видно и че същият бил харесал автомобила и
желаел да го закупи, както и че още на следващия ден се свързал с П. и го
попитал дали иска да му го прехвърли с
прехвърляне на лизинга, че проверил в “магазина на “Фолксваген””в гр.Плевен дали
това е възможно, утвърдителния отговор даден му оттам и от представителството
на “Порше Лизинг”, както и че оттам му съобщили и че
и подс.П. също е идвал да провери такава възможност
както и възможност за връщане на а-ла. От показанията на ГИ и ЧО Т. се
установява и че той се съгласил да поеме първоначалната вноска, че на
уговорената помежду им дата – 15.05.2009г. подс.М.П.
след предварителна уговорка помежду им за прехвърляне лизинга на а-ла дошъл в
дома му в с.** където в присъствие на съпругата му – св.Т. и на св.Е.Е. –
таксиметров шофьор с когото пристигнал му предоставил в брой сумата от 12600
лева срещу фактура с оригинален печат,
договор на “Порше Лизинг” и застрахователна полица,
последните предоставени на Т. от подс.П.. От
показанията на ГИ Т. се установява и че се уговорили с П. на следващия ден да
се срещнат в магазина на “Фолксваген” откъдето да получи контролния талон на
а-ла, както и че П. не само че не дошъл но и спрял да отговаря на обажданията
му и да се укрива, както и че до настоящия момент не го е виждал, не е получил
собствеността на а-ла и не му е върната предоставената от него сума. Б.Т. е
категоричен в показанията си че тъй като познавал подс.П.
от няколко години, а и като се уверил и в магазина откъдето бил закупен а-ла за
възможността за прехвърляне на собствеността върху лизингови
автомобили на трето лице както и че П. също го бил посетил по посочените
по-горе причини, а също и че след като получил оригиналите на описаните по-горе
документи, вече бил убеден и в него е останало съмнение че прехвърлянето на
а-ла ще бъде осъществено от страна на подс.П.. Така видно от показанията
му:”…Приблизително от няколко години визуално познавам М.. Това става 2009
год., някъде май месец. Датата не я помня…..Автомобила беше нов от магазина го
е взел. Аз ходих в магазина където ме увериха, и там ми казаха, че може да
стане прехвърлянето. Те ми казаха, че и той е ходил и е питал. Няма съмнения.
След като ми е дал тези документ не се усъмних,
че ще ме излъже. Броих му 12600 лв. в присъствието на свидетеля, който
чака пред залата и в присъствието на съпругата ми….Само малкото талонче стои при водача, за да може да го управлява. Той
трябваше да дойде с колата и да ми предаде малкия талон и дами предаде
автомобила, и в магазина да оформим
документите. Автомобила не ми е бил предаван. Аз не знам къде е този
автомобил. Разбрах, че му викат “Миро коня”. Показанията на ГИ и ЧО Б.Т. са
напълно кореспондентни с показанията на съпругата му
– св.Ц.Т.. Така видно от показанията на последната:”.. Всъщност аз два пъти съм
го виждала въпросния М.. Веднъж когато видяхме
автомобила с мъжът ми на паркинга. След това той се е виждал с него.
Казал, че няма възможност да си покрива лизинга, че колата е била лизингова. Решихме да купим колата. Той е говорил с него. М. дойде с такси, аз го поканих да не стоим на
улицата. Влезнахме в къщи дадохме му парите и М. остави документите. Разбрахме
се, че на другият ден ще се видим в
представителството тук, от там от където е закупена - “Фолксваген”. На другия
ден отидохме чакахме го доста време, но човека не дойде, даже по едно време не
си вдигаше телефона и така приключи. Остави документите вечерта когато му
дадохме парите. Май месец 2009 г. в домът ни в с. Ясен и мъжът ми даде парите.
Той пристигна с такси, с момчето което е сега свидетел. След това мъжът ми
издири това момче. Поканихме го просто да не стои отвън. Ние имаме двор,
седнахме отвън в двора. Колата беше “Фолксваген” петица, зелена, тъмнозелена,
не помня номера. Той даде документите всичките. Той имаше уговорка с мъжът ми.
Аз не разбирам от автомобили. Те уреждаха нещата. Представи документите, даже в
къщи ги остави тези документи, едва ли не като залог, че работата е сигурна и
на другия ден остана само да се прехвърли в представителството. Съпругът ми даде 12600 лв. По-късно разбрах,
че му казват “коня”, това му е прякора…” Показанията на ГИ и ЧО Б.Т. намират
пълно съответствие и в показанията на св.Е.Е., видно от които на процесната
дата същият в качеството му на таксиметров шофьор откарал подс.П.
до дома на ГИ Т. ***, предоставената от Т. на П. сума и обещанието от страна на
подсъдимия че ще му прехвърли собствеността върху а-ла. Така:”…В момента работя
като таксиметров шофьор към “Фреш такси”. Работя от три години в тази фирма. Въпросното
лице от района на “Дом на книгата” се качи при мен и каза че ще пътуваме за с.
Ясен до къщата на господина, който е в залата /сочи гр.ищец и ч.о./ Покани ни в
къщата...Те си говориха. Чух, че говорят за някаква кола, да се купува, да се
прехвърля….Извадиха се на масата 12000 и горница. Господина /сочи гр.ищец и ч.о./ ги извади. Виждал съм го само
по физиономия, не знам как се казва господина. Знам другото лице което возих,
че се казва М.. Може и тогава да съм го чул, защото те се поздравиха. Беше май
месец, средата на май. Не мога да Ви кажа коя година дали 2009г., или 2010
год. Господина извади парите и ги даде на М. и М. ги прибра.
Размениха си някакви листове. Не съм ги гледал…. Ставаше на въпрос за кола.
Преди това не съм познавал нито М., нито господина…..”
Съдът
кредитира напълно показанията на св.Т. и Е. като логични и непротиворечиви, съответни
както помежду си, така и на показанията на ГИ и ЧО Б.Т., а също и на ценените
по делото писмени доказателствени средства, в конкретност: фактура № ********** на л. 8, договор за лизинг –
финансов лизинг № 02546 на л. 9—л.12, активиране на договор лизингов обект V W GOLF TDI” на л. 13, план на плащанията към лизингов
договор № 02546 на л. 14 и л. 15, свидетелство за съдимост на л. 19 и л. 20.
Съдът кредитира и показанията на
свидетелите П.П. и П.Л. макар същите да не установяват релевантни по делото
факти но същите не противоречат на ценената доказателствена основа.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира за установено от правна страна, че с деянието си
подсъдимият М.П.П. ЕГН **********
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 210 ал. 1 т.4 и ал. 2, във вр. с чл. 209 ал. 1, във вр. с
чл. 28 ал. 1 от НК, като на 15.05.2009
г. в с. Ясен, обл. Плевен, при условията на повторност и в немаловажен случай, с цел да набави за себе
си имотна облага в размер на 12600 лв. възбудил у Б.Х.Т. *** заблуждение, че ще
прехвърли правата за ползване на лек автомобил
“V W GOLF TDI” /Фолксваген Голф/ с рег.
№ ЕН 5051 ВК, по договор за лизинг – финансов лизинг № 02546 с лизингодател “Порше Лизинг БГ”
ЕООД, и с това му причинил имотна вреда в размер на 12600 лева.
От обективна
страна подсъдимият П. е възбудил и поддържал неверни представи у ГИ и ЧО че ще му
прехвърли правата за ползване на лек автомобил
“V W GOLF TDI”
/Фолксваген Голф/ с рег. № ЕН 5051 ВК, по договор за
лизинг – финансов лизинг № 02546 с лизингодател “Порше Лизинг БГ” ЕООД. Въз основа на така формираните
неверни представи за действителното фактическо положение които подсъдимия
поддържал същия получил сумата от 12600 лева.
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл като
същият е съзнавал общественоопасния характер на
същото, предвиждал е неизбежното настъпване на общественоопасните
последици, които именно последици е целял.
Причина
за извършване на престъплението е незачитането от страна на подсъдимия на
установения в страната правов ред, неизграденото му правно
съзнание и желанието за облагодетелстване по неправомерен начин.
При
определянето на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия М.П. за
извършеното от него престъпление съдът съобрази сравнително завишената степен
на обществена опасност на деянието и
на дееца.
Като отегчаващи
вината
обстоятелства за подсъдимия следва да бъдат посочени високия размер на
причинената щета и невъзстановяването `и. Смекчаващи
обстоятелства съдът не откри.
Ето защо съдът на основание чл. 210 ал. 1 т.4 и ал. 2, във вр. с чл.
209 ал. 1, във вр. с чл. 28 ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК наложи на подсъдимия П. наказание една година
лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложи изтърпяването
на така наложеното наказание с тригодишен изпитателен срок. Така наложеното по
вид и размер наказание на този етап и приложимостта на чл.66 ал.1 от НК се
явява достатъчно за постигане целите на индивидуалната и генерална превенция.
В наказателното
производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалия от деянието за което е предаден на съд М.П., а именно Б.Х.Т. *** в
размер на 12600 лева, представляващ претендирано
обезщетение за понесените от него имуществени вреди ведно със законната лихва
върху тази сума считано от датата на увреждането – 15.05.2009г. до
окончателното `и изплащане.
Произнасянето
на съда по гражданския иск се намира в зависимост от наказателната част на
присъдата обусловена от основанието за приемане на гражданския иск. Съдът
намери че при тези си изводи за доказаност на вмененото на М.П. престъпление претенцията на пострадалия
за присъждане на сумата от 12 600 лв. представляваща претендирано
обезщетение за причинените му неимуществени вреди е основателна и доказана в
пълен размер в какъвто размер съдът уважи приетия граждански иск.
Следва върху уважения размер на предявения граждански иск подсъдимият М.П.
на основание чл.189 ал.3 от НПК да бъде
осъден да заплати по сметка на Плевенски РС държавна такса в размер на 504 лева
заедно с пет лева за издаване на изпълнителен лист.
При този изход
на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът счете, че подсъдимият М.П. следва
да бъде осъден да заплати на ГИ и ЧО Б.Т. направените деловодни разноски за
повереник в размер общо на 2000 лева.
По гореизложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: