№ 433
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Рени Ковачка
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001001165 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл.247 ГПК и се развива по молба с вх.№ 8310/13.04.2022 г.
на Й.В., чрез адв.М. от САК.
С решението си, постановено по настоящето дело, решаващият съдебен състав е
постановил в диспозитива на съдебния акт, че потвърждава решение № 34/22.07.2021 г.,
постановено по т.д. № 254/2020 г. по описа на ОС Монтана.
В мотивите на съдебното решение подробно са изложени доводи по съществото на
спора, от които става ясно, че с оглед изхода от спора пред въззивната инстанция в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение на процесуалния й представител, в размер на 2 000 лв., предвид приложеня
списък по чл.80 ГПК и доказателствата към него за извършването им.
Установено е в доктрината и практиката, че диспозитивът на съдебното решение
представлява източника на силата на пресъдено нещо.
Последното се налага и според изричната разпоредба на чл.236, ал.1, т.5 ГПК, във вр. с
ал.2 от чл., тълкуването на която навежда на извода, че мотивите към решението не са част
от него. Те не са и част от спорния предмет и затова не са могат да бъдат предмет на
обжалване отделно от решението /така Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС
по ТР № 1/2000 г., ОСГК, Бюлетин на ВКС, бр.4/2000, стр.17/.
От своя страна явната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.
Тя е налице когато съдът, след като е обсъдил всички доказателства по делото и е
направил въз основа на тях своите изводи относно правния спор между страните, е
пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи /в този
смисъл и Решение № 2192/28.12.1984 г., по гр.д. № 1124/84 г., ІІ г.о., Съдебна практика на
ВС на НРБ – гр.колегия, С., Наука и изкуство, 1985 г./.
1
С оглед изложеното в настоящия случай се извод, че е налице горната хипотеза по
отношение на пропуска на съда да постанови в диспозитива си осъждането на въззивника да
заплати сторените от насрещната страна разноски по делото пред въззивната инстанция, в
каквато насока е налице произнасяне на съда в мотивите на постановеното решение.
Ето защо решаващият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки на
чл.247 ГПК и молбата за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното по настоящето дело съдебно решение следва да се уважи.
Мотивиран от горното и на посочените основания, Софийският апелативен съд, 5-и
състав
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на
Решение № 142/0803..2022 г., постановено по т.д. № 1165/2021 г. по описа на Апелативен
съд София, както следва:
ОСЪЖДА Б. И. И. – ЕГН ********** от гр.Лом да заплати на Й. Н. В. – ЕГН
********** от гр.*** сумата от 2 000 /две хиляди/ лева разноски по делото пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2