№ 25332
гр. София, 19.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110136624 по описа за 2024 година
След като разгледа молбата за допускане на обезпечение и приложените към нея
документи, обсъди доводите на молителя, съдът намери за установено следното:
За да се допусне обезпечението е необходимо иска да е допустим, вероятно
основателен и да е налице обезпечителна нужда.
В производството по допускане обезпечение на бъдещи искове съдът следи служебно
и за наличие на подсъдността на делото – родова и местна съобразно изискванията на чл.390
ал.1 и ал.1 от ГПК, които в настоящият случай са налице и определят именно Софийски
районен съд като компетентен да разгледа искането за допускане обезпечение на
предявените искове. Съгласно чл. 9 ЗМТА всяка от страните по арбитражно споразумение
може да поиска от съд преди или по време на арбитражното производство обезпечаване на
иска или на доказателствата. Тоест, независимо от висящото към настоящия момент
арбитражно дело/ входирана искова молба в АС при БТПП с № ВА 30/24 от 06.06.2024г./,
производството по обезпечаване на бъдещ иск е подсъдно на настоящия съд. Правилно
съдът, който е допуснал първоначалното обезпечение, в Определение № 21227/22.05.2024г.
по ч.гр.д. № 36624/24г. по описа на СРС, 148-ми състав, е посочил, че искането на ново,
допълнително обезпечение не му е подсъдно, а по искането следва да се образува ново дело
пред друг състав.
Съдът счита, че искът отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и е
редовен.
Съдът се присъединява към становището на 148-ми състав, изразено в Определение
№ 19181/08.05.2024г. по ч.гр.д. № 36624/24г. по описа на СРС, че претенциите са вероятно
основателни. Този извод следва от приложените към молбата писмени доказателства. Съдът
не се ангажира със становище, че искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства
съгласно чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпреки това счита, че внесената с платежно нареждане от
1
08.05.2024г. по ч.гр.д. № 36624/24г. гаранция в размер на 2000 лв. е достатъчна и не следва
да се увеличава.
Обезпечителна нужда, която следва да се преценява, както с оглед интереса на
ищеца, така и с оглед обстоятелството дали поисканата от обезпечителна мярка е
подходяща, съдът счита, че е налице. При паричното притезание всяко разпореждане на
ответника с имуществото му, което служи на обезпечение на задълженията му – чл.133 от
ЗЗД, затруднява удовлетворяването на кредитора. Действително, с Определение №
19181/08.05.2024г. по ч.гр.д. № 36624/24г. по описа на СРС, 148-ми състав, е било допуснато
обезпечение чрез налагане на запор върху всички банкови сметки на ответника. Видно от
справка в Регистър на банковите сметки и сейфове при БНБ е, че ответникът по
арбитражното дело има банкова сметка единствено в „Юробанк България“ АД и платежна
сметка за електронни пари в „А.“ АД. Установява се от писмо изпратено от „Юробанк
България“ АД в изпълнение на наложения запор, че наличността по сметката на ответното
дружество не е достатъчна за покриване на цялата посочена в запорното съобщение сума.
Съдът намира, че при липса на достатъчно средства по банковите сметки, върху които е
наложен запор, е необходимо налагане на допълнителна/нова обезпечителна мярка, с
помощта на която да може да бъде обезпечено притезанието в пълен размер. Ето защо
исканият запор върху сметки на ответника и в съществуващите в страната небанкови
финансови институции до размера на претенциите е подходяща обезпечителна мярка. Още
повече има данни за наличието на сметки на ответника в една от горепосочените финансови
институции.
В настоящото производство се цели бързина и изненада и охраняване интересите на
правоимащото лице. Освен това ако длъжникът има друго имущество, същият може по реда
на чл.398 от ГПК да поиска замяна на обезпечението и да предложи друго имущество, което
да служи за обезпечение.
По изложените съображения и на основание чл. 391, ал. 1 т.1 от ГПК съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл. 390 ал.1, вр. чл.397 ал.1 т.2 от ГПК обезпечение на
иск, предявен пред АС при БТПП от „С.С.Р.М“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. .... – офис управление, срещу „В.К.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. ...., а именно:
- за сумата от 18357,86 лв., представляваща дължима по договор за наем от 19.06.2023
г. цена, възнаграждение за услуги, консумативни разходи, данък сгради и такса битови
отпадъци за периода от 01.12.2023г. до 31.03.2024г.
чрез налагане на ЗАПОР върху сметки на „В.К.“ ЕООД, ЕИК ..., в следните
небанкови финансови институции:
2
„А.К“ ЕАД; „И.П“ АД; „П.“ АД; „Т.Ф.С“ АД; „И.П.С“ ООД; „М.“ ЕАД; „Е.Ф.У“
ООД.
и по сметка в „А.“ АД с № .....
ОБЩО ДО РАЗМЕРА ОТ 18357,86 лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок пред
Софийски градски съд, който за молителя тече от датата на връчването му, а за ответника от
връчването на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
Препис от определението да се връчи на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3