Решение по дело №200/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63а от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Варна, чрез процесуалния му представител ст.ю.к. Л.-А., против решение № 1620/01.12.2022г по АНД №2791/2022г по описа на ВРС, ХХIII с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП №22-0819-000694/24.03.2022г и наложените на И.И.М., ЕГН **********,***, административни наказания Глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на осн.чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Релевирано е основанието на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63 ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва извода на ВРС, че узнаването за прекратяване на регистрацията на МПС от собственика му е елемент от фактическия състав на нарушението. Излага се, че в разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДвП липсва въведено задължение за администрацията да уведоми собственика за прекратяване на регистрацията, поради което неуведомяването му не води до отпадане на отговорността по чл.140 ал.1 от ЗДвП, напротив – като правоспособен водач на МПС Г. е запознат с цитираната разпоредба и е бил наясно с последиците от непререгистрирането на автомобила си в срок, освен това е бил длъжен да се убеди, че автомобилът е отговарял на законовите изисквания преди да предприеме управлението му. Поддържа се, че водачът сам се е поставил в ситуация да наруши закона, и макар нарушението да е непредпазливо и да не изпълва състав на престъпление от общ характер, то е съставомерно административно нарушение, за което при това не е предвидена отпадане на отговорността по аргумент от чл.7 ал.2 от ЗАНН. С тези съображения се настоява за отмяна на оспореното решение, след което – и за потвърждаване на законосъобразното, обосновано и правилно НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание по същество представител не се явява; ст.ю.к.Л. е депозирала писмени бележки, с които поддържа касационната жалба на изложените в нея основания.

Касационният ответник, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с позоваване на ТР №3 от 2022г.

Касационната инстанция намира, че жалбата е неоснователна.

Анализирайки събраните на съдебното следствие пред него релевантни гласни и писмени доказателства, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 05.05.2021г И.М. закупил л.а. „Дачия Логан“ с рег. № ****с договор с нотариална заверка на подписите; информация за прехвърлянето била изпратена на същата дата от нотариуса по електронен път в ОДМВР- Варна, където било направено съответното отбелязване. Предвид неизпълнение на задължението на приобретателя да пререгистрира закупеното МПС в едномесечния срок по чл.145 ал.1 от ЗДвП в съответния сектор „ПП“, на 07.07.2021г регистрацията на автомобила била прекратена служебно на осн.чл.143 ал.15 от ЗДвП. Собственикът на МПС не бил уведомен за дерегистрацията. На 06.10.2021г около 10:30ч той управлявал автомобила в гр.Варна, като се движел по Аспаруховия мост в посока изхода на града с превишена скорост. Нарушението било заснето с техническо средство и за същото против И.М. бил издаден ЕФ серия К №5347133. След извършена справка в информационната система на „АИС КАТ-Регистрация“ и въз основа на констатацията за прекратена регистрация на МПС, компетентният орган приел, че с управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, И.М. е извършил престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК, поради което материалите по преписката били изпратени по компетентност на ВРП. С Постановление от 07.03.2022г прокурор при ВРП отказал да образува наказателно производство с мотив за субективна несъставомерност на деянието по чл.345 ал.2 от НК, което не е извършено от М. умишлено, а по непредпазливост предвид незнанието му за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила му. Постановлението и материалите по преписката били изпратени на сектор „ПП“ – ОДМВР – Варна, където въз основа на същите било издадено НП; с него управлението на дерегистрираното МПС било квалифицирано като нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, и за него на осн.чл.175 ал.3 от ЗДвП били наложени кумулативните наказания Глоба в размер на 200лв. и Лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца.

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган, в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН въз основа на постановлението на ВРП за отказ от образуване на наказателно производство, съдържа минимално изискуемите за редовността му реквизити по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, и като цяло – в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания.

По приложението на материалния закон въззивният съд приел, че от събраните в производството доказателства следва еднозначен извод за обективна съставомерност на вмененото на И. Г. административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно – закупуване на МПС на 05.05.2021г и неизпълнение на задължението на пререгистрация в едномесечния срок, последвано от служебно прекратяване на същата на 07.07.2021г със съответното отбелязване в информационната система на осн.чл.143 ал.15 от ЗДвП, поради което на 06.10.2021г МПС не е било регистрирано съобразно изискването на чл.140 ал.1 от ЗДвП, а с управлението му е осъществен обективния състав на нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Предходният съдебен състав обаче приел, че това нарушение е субективно несъставомерно предвид липсата на доказателства М. да е бил уведомен и да е знаел, че регистрацията на автомобила му е прекратена, и то от 07.07.2021г. Съдът се позовал и на Постановлението на ВРП за отказ да се образува наказателно производство предвид липсата на доказателства М. да е знаел за прекратената регистрация на МПС и въпреки това да е предприел управлението му, т.е. че деянието не е умишлено. Така ВРС приел, че липсват доказателства деянието да е извършено от М. виновно, поради което вмененото му административно нарушение е субективно несъставомерно. Съдът е посочил, че в АНП виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателствени средства, което в случая не е сторено – липсват доказателства, че М. виновно е управлявал служебно дерегистрирано МПС, което при това е било с поставени на определените за това места регистрационни табели. С тези съображения въззивният съд отменил НП като незаконосъобразно.

Настоящият съдебен състав преценява така достигнатите правни изводи на предходния като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях в хипотезата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията на касатора са неоснователни.

На първо място следва да бъде посочено, че административното нарушение е извършено виновно не само когато е умишлено, но и когато е непредпазливо – каквито са в общия случай административните нарушения по различните материални закони. И както обосновано сочи касаторът – съгл.чл.7 ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

Конкретно санкционираното с НП административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП – управление на нерегистрирано МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, обаче е формално нарушение, поради което извършването му е възможно само при наличие на пряк умисъл. Интелектуалният момент на същия включва съзнаване от страна на нарушителя на всички елементи от обективния състав на нарушението – фактът, че регистрацията на МПС е прекратена, и че той управлява нерегистрирано МПС. За да бъде осъзнато прекратяването на регистрацията на МПС, несъмнено е необходимо нарушителят да знае, че то е съществуващ факт от обективната действителност, т.е. че регистрацията е служебно прекратена от компетентната служба на ОДМВР на определена дата, и че той управлява МПС след нея. Липсата на знание за който и да е от тези обективни признаци от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца съобразно разпоредбата на чл.14 ал.1 от НК. (В идентичен смисъл, макар за субективната съставомерност на престъплението по чл.343в ал.2 от НК – ТР №1/07.06.2016г по т.д. №1/2016г на ОСНК на ВКС).

От наличните в това производство доказателства е безспорно доказано, че служебната дерегистрация на МПС на 07.07.2021г не е съобщавана на И.М. преди инкриминираната дата 06.10.2021г. Вярно е, че разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДвП не съдържа изрично такова задължение за административния орган по дерегистрацията. В практиката си ВАС – София приема, че предвидения в чл.143 ал.15 от ЗДвП ред за прекратяване на регистрацията – чрез отбелязване в автоматизираната информационна система, не означава, че това отбелязване не е предшествано от издаването на ИАА – волеизявление, с което се преценява налице ли са предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно – неизпълнение на задължението за регистриране на МПС в двумесечен срок. Съответният орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт (неизпълнение на задължението за пререгистрация в двумесечен срок) чрез отбелязването в автоматизираната информационна система – следователно, налице е акт по чл.21 ал.2 от АПК, който подлежи на съдебно обжалване (определение №2785/01.03.2021г по адм.д. №1828/2021г на ВАС, VІІ отд.; решение №7391/22.07.2022г по адм.д. №1295/2022г на ВАС, VІІ отд.). Съобщаването на този ИАА не е изрично предвидено в чл.143 ал.15 от ЗДвП, но според АПК никой индивидуален административен акт не поражда действие преди да е доведен до знанието на адресата си, независимо от способа на съобщаването. Едва след съобщаването му (а при липса на допуснато предварително изпълнение - и след влизането му в сила) собственикът е длъжен да съобрази поведението си с факта на дерегистрация, а ако продължи да управлява МПС ще бъде субект на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, респективно – на отговорността по чл.175 ал.3 от ЗДвП. Поради изложеното несъобщаването на конкретния ИАА от 07.07.2021г за дерегистрация на МПС на адресата му И.М. резултира в незнание на собственика на автомобила за прекратената му регистрация, вкл. и за датата, на която това е станало, което означава липсата на знание за обективните признаци на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, което само по себе си изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка по см.чл.14 ал.1 от НК. В същия смисъл обосновано и законосъобразно се е произнесъл и въззивният съдебен състав с проверяваното си решение.

В допълнение – неоснователно е и възражението на касатора, че касационният ответник е следвало да се увери, че управляваният от него автомобил отговаря на изискванията на закона. Такъв ред – за проверка в АИС на „ПП“ при ОДМВР-Варна относно активната регистрация на което и да е ППС, и то достъпен за всеки обикновен гражданин, вкл. собственик, не съществува (в този смисъл – ТП №2 от 05.04.2023г по т.д. №3/2022г на І и ІІ колегия на ВАС и ОСС на НК на ВКС). Доказателство за надлежна регистрация на МПС за всеки един водач (извън собственика след изричното му уведомяване от КАТ за дерегистрацията) е свидетелството за регистрация на МПС, което му е предоставено преди управлението. Формулирано по друг начин – И.М. не е разполагал към 07.07.2021г и не разполага понастоящем с никаква възможност – независимо от проявената активност – да знае или да предполага за прекратената регистрация на собствения му автомобил, още повече – да знае точната дата, на която това е станало, без ИАА да му е съобщен от издателя си, което в случая безспорно не е направено.

По идентичен начин се е произнесъл и въззивният съд с проверяваното си решение, което не е обременено с твърдения порок по см.чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Същото е законосъобразно, правилно и обосновано, което – ведно с липсата на констатирани други основания за отмяната му по реда на задължителната служебна проверка по реда на лл.218 ал.2 от АПК – налага отхвърляне на неоснователната касационна жалба и оставяне на решението в сила.

При този изход на делото претенцията на касаторите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а ответникът не е направил такова.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1620/01.12.2022г по АНД № 2591/2022г по описа на ВРС, ХХIII с-в, с което е отменено издаденото от началник група към ОДМВР-Варна, сектор Пътна полиция, НП №22-0819-000694/24.03.2022г и наложените на И.И.М., ЕГН **********,***, административни наказания Глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на осн.чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: