Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 30. 10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 5358 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от З.Д. „Б.И.“ АД *** против Е.Ф.П. от ***. В молбата се твърди, че на 27. 09. 2013 год. в ***,
***, ***, е било реализирано ПТП
с участието на лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от ответницата,
която поради несъобразена скорост е изгубила контрол над автомобила, излязла е
вдясно и се е ударила в хранителен магазин, собственост на Б.К.И.. Твърди се,
че посоченият по- горе лек автомобил е бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество със застрахователна полица № ***.
Твърди се, че вследствие настъпилото ПТП при ищеца е била заведена щета № ***,
по която след направена оценка на собственика на увредения автомобил е било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 825, 57 лв. Твърди се, че
видно от приложения протокол за ПТП при настъпването на процесното ПТП
ответницата е управлявала лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма, поради което на основание чл. 274 от КЗ /отм./
ищецът има право да получи обратно платеното застрахователно обезщетение.
Твърди се, че ищецът е поканил ответницата да му възстанови платената сума, но
до момента това не е сторено. В заключение ищецът моли съда да осъди
ответницата да му заплати сумата от 840, 57 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ***/ 2013 год. и ликвидационни разноски,
както и да му заплати сумата от 252, 04 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 29. 01. 2015 год. до 29. 01. 2018 год. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответницата ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Първата претенция на ищеца
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 274 ал. 1 т. 1 пр. 1 от КЗ /отм./, съгласно която
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма. Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя е
необходимо наличието на няколко кумулативни предвидени предпоставки: а/ сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“; б/ претърпяно пътнотранспортно произшествие от
застрахованото лице; в/ установяване на
факта, че при настъпването на пътнотранспортното произшествие застрахованото
лице е управлявало автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата норма /0, 5 на хиляда/ и г/ плащане от застрахователя на увреденото
лице на обезщетение за причинените вреди. В конкретния случай наличието на всички
елементи на описания по- горе фактически състав, пораждащ регресното право на
ищцовото дружество, не беше доказано по надлежния ред. Между страните не се
оспорва съществуването на застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ищцовото
дружество З.Д. „Б.И.“ АД ***от една страна, като застраховател, и ответницата Е.Ф.П.
от *** от друга страна, като застрахован, по отношение на лек автомобил „***“ с
рег. № ***. Безспорно по делото е, а и видно от приложения акт за установяване на
административно нарушение № 39/ 27. 09. 2013 год., че на 27. 09. 2013 год.
около 02. 10 часа в ***, ***, до хранителен магазин на ЕТ
„Б.- Б.И.“, е станало пътнотранспортно произшествие с участието на застрахования
автомобил, управляван от ответницата, при което са били нанесени материални
щети на магазина. Безспорно по делото е, че във връзка с горепосоченото ПТП при
ищеца е била заведена щета № ***/
2013 год. Безспорно по делото е, че с платежно нареждане от 26. 02. 2014 год.
ищецът е превел на собственика на увредения хранителен магазин обезщетение в
размер на 825, 57 лв. Недоказан по делото остава обаче основният факт, който
обуславя регресната отговорност на ответницата: управлението на застрахования
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. Видно от
приложения протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 602/ 04. 10. 2013 год., съставен в
специализираната химическа лаборатория към ЦСМП- Плевен, че в изпратените за
изследване проби кръв, взети от ответницата, не е установено съдържание на
етилов алкохол /присъствие на летливи редуциращи вещества, изразени като етилов
алкохол/. Косвено потвърждение на горното обстоятелство се явява издаденото във
връзка с процесното ПТП и влязло в сила наказателно постановление № 391/ 13 от 04.
10. 2013 год. на началника на РУП гр. П., от което е видно, че на ответницата е
наложено наказание единствено по чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП- за движение с
несъобразена скорост, но не и за управление на МПС след употреба на алкохол.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че в конкретния случай не се доказа осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл. 274 ал. 1 т. 1
пр. 1 от КЗ /отм./, поради което предявеният от З.Д. „Б.И.“ АД ***осъдителен
иск следва да се отхвърли като неоснователен. Аналогично е положението и с
акцесорния иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, доколкото основателността на същия е
обусловена от тази на главния иск.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените
деловодни разноски в размер на 300 лв. по договор за правна защита и съдействие
от 20. 03. 2019 год.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от З.Д. „Б.И.“ АД *** против Е.Ф.П. от *** иск по чл. 274 ал. 1 т. 1 пр. 1 от КЗ /отм./ за присъждане
на сумата от 840, 57 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по щета № ***/ 2013 год. и ликвидационни разноски.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от З.Д. „Б.И.“ АД ***против Е.Ф.П. от *** иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на сумата от 252, 04 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 29. 01. 2015 год. до 29. 01. 2018 год.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и ***, да заплати на Е.Ф.П.
от ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: