№ 40
гр. Велико Търново, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20224000500023 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по подадена от „Дженерали застраховане“ АД въззивна жалба
против Решение № 260120/ 12.07.2021 г. по Гр. дело № 552/ 2020 г. по описа на ОС –
Русе, с което съдът е осъдил дружеството да заплати на Т. М. Н. сумата 45 000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 1 280 лв. – обезщетение за
имуществени вреди от ПТП, причинено от Д. Т. Т. на 19.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху обезщетенията, считано от 19.02.2020 г. до окончателното
изплащане. Счита, че съдът неправилно е определил справедливия размер на
дължимото обезщетение и необосновано приел за неоснователно направеното от него
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. По делото
било установено, че ищцата е получила само една фрактура, която е лекувана успешно
и е възстановена в кратък период от време без остатъчни негативни здравословни
последици, при което определеният от съда размер на обезщетението бил завишен и не
съответствал на реално претърпените вреди и поради това излизал извън
обезщетителната функция на плащането. С него реално се обогатявал и виновният
водач, който живеел в едно домакинство с пострадалата. Освен това съдът не отчел и
вече извършеното от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение.
Неправилни били и изводите на съда за липса на съпричиняване на вредоносния
1
резултат, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан и пътуване в
автомобил, управляван от неправоспособен водач, който освен това се намирал и в
състояние на тежко алкохолно опиянение. Счита, че събраните по делото доказателства
установяват по категоричен начин основателността на възражението му. Ищцата
признала, че е пътувала без поставен колан, а заключението на вещото лице сочело, че
с оглед конкретния механизъм на ПТП при използването на такъв тя би получила само
леки травматични увреждания. Доказано било, че тя е знаела за състоянието на
алкохолно опиянение на виновния водач, защото непосредствено преди инцидента се
намирала на празненство заедно с него, на което той употребил голямо количество
алкохол. Обстоятелството, че тя възприела употребата от него на алкохол и
повлияването му от него, се установявало от нейните показания на досъдебното
производство, където тя свидетелствала, че именно по тази причина е искала да се
приберат с такси, но последвал скандал с водача и тя приела да се вози в управлявания
от него автомобил. Съдът изобщо не обсъдил довода, че водачът бил неправоспособен
и това нямало как да не е известно на ищцата, която живеела с него в едно
домакинство. Прави оплакване и относно присъдените от съда лихви върху
обезщетенията, като поддържа становището си, че за периода от 13.03. до 09.04.2020 г.
лихва не е дължима на основание на чл.6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено от НС. Моли решението да бъде отменено и
исковата претенция в заявения размер да бъде отхвърлена. Претендира присъждането
на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от Т. М. Н., в който тя заема
становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че противно на
оплакванията в жалбата първоинстанционният съд обсъдил всички направени от
ответника възражения въз основа на събраните по делото доказателства и достигнал до
правилен извод за липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна.
По делото не било доказано, че тя е пътувала без предпазен колан – вещите лица по
приетите експертизи дали заключение, че това не може да се установи с категоричност,
но дори и с поставен колан е възможно да се получат претърпените от нея травми.
Ответникът не доказал и твърденията си, че тя е била наясно с нетрезвото състояние на
водача и липсата му на правоспосбност да управлява МПС. Относно размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди излага, че въпреки пропуска на
съда да обсъди изплатеното от застрахователя обезщетение, присъденото такова не
било завишено, а заедно с вече платеното съответствало на критериите за
справедливост и в най-пълна степен репарирало причинените вреди. Излага подробни
съображения относно тежестта на причиненото й травматично увреждане, проведеното
й лечение и предстоящи оперативни интервенции, търпените неудобства и
отражението на случилото се върху целия й живот. Относно оплакванията в частта за
присъдената лихва заема становище, че цитираната от жалбоподателя норма е
2
неотносима към исковата претенция. Моли решението да бъде потвърдено.
Процесуалният представител претендира адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв.
Третото лице – помагач на страната на застрахователя Д. Т. Т. не заема
становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира следното:
Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени
документи, експертизи и свидетелски показания – по делото са безспорно установени
като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства,
изложени в исковата молба. Страните не спорят по изяснената от ОС – Русе
фактическа обстановка, която е следната: На 19.12.2019 г. в гр. Русе е настъпило ПТП
с лек автомобил, управляван от третото лице – помагач Д. Т. Т., като автомобилът е
претърпял самокатастрофа при челен сблъсък с бетонна колона. При инцидента е
пострадала ищцата Т. М. Н. – пътник на задната седалка в лекия автомобил, вдясно от
средата. Водачът е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 129/ 2020 г.
по описа на ОС – Русе, която е задължителна за гражданския съд на основание чл.300
ГПК. Същият е управлявал автомобила без да притежава правоспособност за това и
под алкохолно опиянение с концентарция 2.44 ‰. За процесния автомобил е имало
сключена с „Дженерали застраховане“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, пред което дружество на 19.02.2020 г. пострадалата е заявила
застрахователна претенция. Застрахователят е определил и изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 4 400 лв. за претендираните от нея неимуществени вреди и
320 лв. за имуществените вреди. Несъгласието с тези размери е обусловило
предявяването на настоящия иск.
ВТАС напълно споделя формираните въз основа на изяснената фактическа
обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения
иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК
3
препраща към изложените в тази насока мотиви. Доказани са всички изискуеми от
закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване
на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП – налице е виновно
противоправно поведение на водач на МПС, чиято отговорност е предмет на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, вследствие на това
поведение са причинени вреди на ищеца и при наличието на застрахователно събитие
по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят следва да заплати застрахователно
обезщетение. Пред настоящата инстанция спорът е сведен до справедливия размер на
обезщетението и основателността на наведеното от застрахователя възражение за
съпричиняване.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията,
дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства и при кредитиране заключението
на вещите лица по приетите съдебно-медицинска и комплексна съдебно психиатрична
и психологическа експертизи, съдът в настоящия казус отчете следните фактори:
На ищцата, която към датата на ПТП е на 17 г., е причинена една сериозна
травма, представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК –
счупване на дясна голямопищялна кост в средната трета с дислокация. Тя е приета в
болница, където са й извършени две оперативни интервенции: на 23.12.2019 г.
–закрита репозиция на счупването с гипсова имобилизация при локална анестезия и на
27.12.2019 г. – открита репозиция при спинална анестезия за вътрешна фиксация с
метална остеосинтеза – поставен интрамедуларен пирок с четири винта. Болничният й
престой е 13 дни – до 31.12.2019 г. и видно от епикризата е изписана с подобрение.
През м.05.2020 г. й е проведено 3-дневно болнично лечение за диагностика и са
отстранени оперативно два от винтовете, намиращи се в близост до глезенната става.
Лечението й е протекло без усложнения в рамките на нормалния възстановителен
период от около 2 – 2,5 месеца. Независимо, че липсва заключение относно
интензитета на търпените от ищцата болки и страдания логично е да се приеме, че те са
били с голяма интензивност непосредствено след инцидента и по време на болничното
й лечение с извършване на операциите, както и впоследствие при раздвижването.
Вещото лице дава заключение, че към датата на експертизата – 24.06.2021 г. /година и
половина след ПТП/ основният възстановителен процес е завършил при наличие на
обичайните при подобни травми остатъчни субективни оплаквания от болки в дясната
подбедрица при физическо натоварване и промяна в атмосферните условия. Във връзка
с оплакванията има препоръка от ортопед за премахване на останалите метални тела,
което е свързано с нова оперативна интервенция и период на постоперативно
възстановяване в рамките на дни или седмици. Вещото лице сочи, че оперативната
интервенция за изваждане на медуларния пирон е с голяма тежест, поради което е най-
4
вероятно той да бъде оставен до живот, като поначало не може да се прогнозира дали
премахването на остеосинтезата ще доведе до подобрение, резултатът бил строго
индивидуален. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, а липсват и
твърдения за провеждана от ищцата рехабилитация и физиотерапия, насочени към
подобряване на двигателната функция и намаляване на болковата симптоматика. По
делото е разпитана една свидетелка – М. К., чиито показания са крайно повърхностни и
дават само най-обща представа и то само за проведеното на Н. лечение, но не и
субективните й възприятия и отражението на инцидента върху живота й. Вещото лице
сочи, че след изписването й от болница тя една седмица е била на легло, т.е. с
болничния престой общо 20 дни тя е била на легло и несъмнено е имала нужда от
чужда помощ и обгрижване. Един месец тя се е придвижвала с две патерици, след това
с една, като без помощни средства е започнала да се придвижва след около 1,5 – 2 м.
При липса на твърдения за обратното, съдът приема, че затрудненията в ежедневието
й, негативните емоционални преживявания и засягането на социалния й живот са в
степен, обичайна за млад човек, претърпял такова увреждане, като се отчита, че
младите хора водят много по-активен и по-динамичен в социално отношение живот и
обездвижването ги потиска и обезсърчава в много голяма степен. Т.е. в настоящия
казус вреди, надвишаващи обичайните при конкретното травматично увреждане, не са
твърдени и доказани.
Съобразявайки всички тези обстоятелства в тяхната съвкупност, въззивната
инстанция намира за основателно оплакването на жалбоподателя за неправилно
приложение от съда на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и определяне на завишен размер на
дължимото обезщетение. Съдът в настоящия му състав счита, че обезщетение в размер
на 35 000 лв. е годно да обезщети причинените на Н. неимуществени вреди. Този
размер е съобразен с принципа, че обезщетението следва да служи единствено за
репариране на причинените вреди, а не да представлява средство за повишаване на
стандарта на живот на пострадалия, като за целта е взета предвид икономическата
конюнктура в страната към датата на ПТП. Критерии за нея са лимитът на
застрахователно покритие по чл.492 КЗ и средната работна заплата в страната по данни
на НСИ за края на 2019 г. – 1300 лв. Съдът съобрази и съдебната практика при
идентични травматични увреждания, причинени при ПТП през 2019 г., с извършени
оперативни интервенции, поставена остеосинтеза, без усложнения при
възстановяването и типична остатъчна болкова симптоматика.
Окончателният размер на дължимото обезщетение е обусловен от
основателността на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата. Според застрахователя приносът й се изразява в това, че е приела
да се вози в управляван от неправоспособен и употребил алкохол водач и не е
използвала обезопасителен колан, с какъвто процесното МПС е било фабрично
снабдено. Съдебната практика е категорична, че изводът за наличие на съпричиняване
5
по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на соченото основание изисква доказвани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за настъпването на вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неблагоприятните последици. Съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на него цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице. Принос на Н., изразяващ се в приемане да се вози в
автомобил, управляван от неправоспособен водач, не е налице, защото не е доказано тя
да е била наясно, че фактическото му умение да управлява МПС не е скрепено с
правно разрешение да прави това. Обстоятелството, че деликвентът е бил съжител на
майката в домакинството, в което е живяла и пострадалата, не обуславя извод за знание
на този факт. Настъпилото ПТП се дължи на състоянието на водача на сериозно,
многократно надвишаващо допустимия максимум от 0,5 ‰, алкохолно опиване, довело
до неадекватните му реакции, поради което следва да се обсъди възражението за
съпричиняване, изразяващо се в знание на пострадалата за това състояние. ТР № 1/2014
г. от 23.12.2015 г. ОСТК на ВКС разяснява, че е налице съпричиняване на вредата,
когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол над законоустановения максимум, ако този факт му е бил известен. В случая
Н. непосредствено е възприела употребата на алкохол от Д.Т. и то в продължителен
период от време, и макар и непълнолетна тя напълно е осъзнавала, че той се намира в
състояние, в което не следва да управлява автомобил и съответно е рисковано да се
вози в управляван от него автомобил. Това категорично се установява от показанията й
на досъдебното производство, обективирани в протокола за разпита й като свидетел,
където тя описва наблюденията си и излага, че двете с майка са искали да вземат такси,
но деликвентът започнал да й крещи, да удря майка й и натикал последната насила в
колата. Тъкмо защото е непълнолетна обаче при описаната от нея фактическа
обстановка на възникнал скандал и агресивно поведение на водача към нея и майка й,
която е родителят с попечителско съдействие спрямо нея, не може да се приеме, че тя
обективно е разполагала с възможност свободно да реши да не се качи в автомобила.
Съдът в настоящия състав счита, че и тази твърдяна от застрахователя форма на принос
за настъпилите вреди не е налице, но намира за основателно възражението му за
съпричиняване на вредоносния резултат от Н. чрез непоставянето на обезопасителен
колан. В тази насока съдът изцяло кредитира заключението на приетата съдебно-
медицинска експертиза, което е подробно аргументирано и компетентно дадено.
Вещото лице сочи, че получената фрактура е от удар с или върху твърд предмет в
предната повърхност на дясната подбедрица и би могла да се получи, единствено ако
пострадалата е била без поставен колан, който да фиксира тялото й към седалката, и
при действалите инерционни сили вследствие на челния удар тялото й се е преместило
напред и нагоре и дясната й подбедрица се е ударила в задната част на предната дясна
6
седалка на автомобила. Посочило е, че травмата би могла да се получи и при поставен
обезопасителен колан, но само при настъпили значителни деформации на купето,
довели до изместване на предните седалки назад. Вещото лице не е изследвало
конкретните деформации по автомобила, но излага, че значителните деформации с
изместване назад на предните седалки биха причинили на водача и на пътника на
предната седалка тежки, несъвместими с живота увреждания. Състоянието на
автомобила не може да се установи от приложения снимков материал от досъдебното
производство поради качеството на приетото като доказателство копие, но в
приложения протокол за оглед – раздел III за оглед на ППС – не са отразени такива
сериозни деформации, а само типичните – силно деформирана предна част, огънат и
силно деформиран преден капак и счупено обзорно стъкло. Уврежданията на водача и
пътника на предната дясна седалка – майката на пострадалата, описани в констативния
протокол за ПТП, са фрактура на пет ребра и рани по глава и крайници за водача и
фрактури на нос, горна челюст и таз, комоцио и избити зъби. Обсъждайки тези данни
със заключението на вещото лице, се налага извод, че няма деформации в купето на
автомобила, които са от естество да причинят на Н. констатираната травма, а
настъпването й е резултат от поведението й – пътуване без поставен обезопасителен
колан, който е най-ефективен именно при челен удар като настоящия и намалява
вероятността от съприкосновение на тялото с вътрешни елементи на купето. В
наказателното производство, видно от присъдата, също е прието, че всички пътуващи в
автомобила са били без поставени колани, като това е заявено от пострадалата и при
снемане на анамнеза от нея при прегледа й от вещото лице и е отразено в заключението
му. Предвид изложеното, съдът определя приноса на пострадалата на 50 %, което
обуславя редуциране на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 35 000 лв.
на 17 500 лв. От този размер следва да се приспадне изплатеното доброволно от
застрахователя такова в размер на 4 400 лв., при което остава дължима сумата 13 100
лв.
Същата редукция следва да се извърши и по отношение на обезщетението за
имуществени вреди, което е доказано в размер на 1 280 лв. От намаленото поради
съпричиняването обезщетение от 640 лв. следва да се приспадне изплатеното
доброволно – 320 лв. или остава дължима сумата 320 лв.
По изложените съображения решението на ОС – Русе следва да бъде отменено в
частта, с която застрахователят е осъден да заплати на Н. обезщетение за
неимуществени вреди над 13 100 лв. до 45 000 лв. и обезщетение за имуществени
вреди над 320 лв. до 1 280 лв. и исковите претенции за тези разлики да бъдат
отхвърлени като неоснователни. В останалата му обжалвана част решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора решението на ОС – Русе следва да
7
бъде отменено и в частта за разноските – с която „Дженерали застраховане“ АД е
осъдено да заплати по сметка на ОС държавна такса върху уважените искове над 574
лв. до присъдената сума 1 851.20 лв. и е осъдено да заплати на процесуалния
представител на Н. адв. В.Н. от САК адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от иска за разликата над 640 лв. до присъдената сума 2 199.60 лв.
Следва да бъде осъдена Т.Н. да заплати на жалбоподателя разноски за въззивното
производство /за заплатена държавна такса/ съразмерно на уважената част от жалбата –
сумата 631.60 лв., както и юрисконсултстко възнаграждение на основание чл.78 ал.8
ГПК, което съдът определя на 150 лв. Следва да бъде осъдено „Дженерали
застраховане“ АД да заплати на адв. В.Н. за осъществената защита срещу въззивната
жалба съразмерно на отхвърлената й част адвокатско възнаграждение в размер на 556
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260120/ 12.07.2021 г. по Гр. дело № 552/ 2020 г. по описа на
ОС – Русе в частта, с която „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на Т.
М. Н. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди над 13 100 лв. до 45 000
лв. и имуществени вреди над 320 лв. до 1 280 лв., претърпени вследствие на ПТП,
причинено от Д. Т. Т. на 19.12.2019 г., в частта, с която „Дженерали застраховане“ АД
е осъдено да заплати по сметка на ОС – Русе държавна такса върху уважените искове
над 574 лв. до присъдената сума 1 851.20 лв., както и в частта за разноските,
присъдено в полза на адв. В.Н. от САК адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от иска за разликата над 640 /шестстотин и четиридесет/ лв. до
присъдената сума 2 199.60 лв., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. М. Н. с ЕГН ********** против „Дженерали
застраховане“ АД искове за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди над
13 100 /тринадесет хиляди и сто/ лв. до 45 000 лв. и имуществени вреди над 320
/триста и двадесет/ лв. до 1 280 лв., претърпени вследствие на ПТП, причинено от Д.
Т. Т. на 19.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2020 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Т. М. Н. с ЕГН ********** да заплати на „Дженерали застраховане“
АД разноски за въззивното производство съразмерно на уважената част от жалбата –
сумата 631.60 лв. /шестстотин тридесет и един лв. и 60 ст./, както и юрисконсултстко
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД да заплати на адв. В.Н. на основание
8
чл.38 ал.2 ГПК за осъществената защита на Т. М. Н. срещу въззивната жалба
съразмерно на отхвърлената й част адвокатско възнаграждение в размер на 556
/петстотин петдесет и шест/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9