Р Е
Ш Е Н И Е № 1247
03.08.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV- ти
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
секретаря Анелия Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД №
2544/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба, подадена от П.И.К.,
ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 59 от 09.04.2020 г.,
издадено от К.А.Я. – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните-
гр. Пловдив, с което на П.И.К., ЕГН: **********, за нарушаване състава на чл. 58,
ал. 1 Закон за ветеринарномедицинската дейност, на основание чл. 437, ал. 1 Закон
за ветеринарномедицинската дейност, му е наложена глоба в размер от 150 /сто и
петдесет/ лева.
В жалбата се
навеждат доводи в насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Оспорват се констатациите на проверяващите органи. Поддържа се,
че на процесната дата жалбоподателят действително се е намирал на територията
на пазара на ул. „Младежка“ в гр. Пловдив, но не с цел да продава месо, а зеленчуци,
тъй като е регистриран земеделски производител. Поддържа, че в близост до
масата на пазара, която ползва е бил паркиран неговия автомобил и в него
действително е имало месо, но то нито е било изложено, нито е било
предназначено за продажба. Жалбоподателят сочи, че месото в багажника на
автомобила е било предназначено за неговата сестра, на която е щял да го остави
след края на работния ден. Изтъква, че проверяващите въобще не са съобразили
това обстоятелство, а без каквото и да било основание са преценили, че се
намира на територията на пазара с цел да продава месо. Акцентира се върху
обстоятелството, че нито е извършена контролна покука, нито проверяващият орган
е забелязал трето лице да закупува месо от жалбоподателя. Излага се и становище
в насока маловажност на процесния случай. Моли се, атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено в своята цялост. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, изпраща упълномощен процесуален представител в лицето на адв. А.
Поддържа се така подадената жалба. Излага се допълнително становище по същество
на спора, като се акцентира върху обстоятелството, че твърдяното нарушение не е
доказано.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Х.-К.,
която взема становище в насока неоснователност на така подадената жалба. Моли
се атакуваното НП да бъде потвърдено в своята цялост. Излага становище по
същество на спора. Сочи се, че голямото
количество съхранявано месо изключва възможността то да е подарък за сестрата
на жалбоподателя, както се твърди в жалбата. Сочи се и че месото е било
позиционирано непосредствено до сергията на жалбоподателя на пазара, което само
по себе си предполага извършване на търговска сделка. Поддържа се, че всеки
продукт от месо, който се предлага за продажба следва да бъде придружен с
документи за произход, срок на годност и етикет. Моли се, атакуваното
наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен
преклузивен срок, считано от получаването на препис от обжалваното наказателно
постановление ( същият е получен на 14.04.2020г., а жалбата е входирана на
21.04.2020г.), жалбата произтича от процесуално легитимирано лице и е насочена
срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд. Предвид изложеното,
жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно
приложението на процесуалните правила:
Съдът, след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като атакуваното
наказателно постановление е издадено от материално, териториална и персонално
компетентен административнонаказващ орган. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в
тридневен срок от съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу него.
Съдът счита за нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя, предявен му е и е подписан лично от К.
По отношение на атакуваното наказателно постановление-същото
съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни
срокове- твърдяното нарушение и нарушителят са установени на 22.12.2019г., на
която дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП е издадено на 09.04.2020г.
По
фактическата обстановка:
След преценка на приобщените по делото доказателствени
материали, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на 22.12.2019г.
св. Ж.С.В.-*** получила анонимен сигнал, за това че лице продава месо с неясен
произход и без маркировка на пазара на ул. „Младежка“ в гр. Пловдив. Във връзка с това, св. В. извършила
проверка. На място, тя установила лицето
П.И.К. Последният бил регистриран земеделски производител ( притежавал рег.
карта за земеделски стопанин от 29.02.2016г.), като на пазара, на обособена
сергия, предлагал различни зеленчуци. Отивайки до сергията св. В. забелязала,
че до жалбоподателя К. се намирали полицейски служители. Месо не било поставено
върху сергията на жалбоподателя или изложено на друго видно място, а се
намирало в багажника на собственото на жалбоподателя МПС, който бил затворен.
Св. В. не извършила контролна покупка и не видяла трето лице да закупува месо
от жалбоподателя. Не попитала и полицейските служители дали те са видели клиент
да закупува месо от К. Св. В. отворила багажника на притежаваното от К. МПС,
видяла намиращото се там месо и го претеглила- същото тежало около 10-11кг.
Предвид така констатираното, св. В. преценила, че жалбоподателят се намира на
територията на пазара, за да продава месо ( което не било с поставена здравна
или идентификационна маркировка) и му съставила АУАН бл. № 0000236 от
22.12.2019г. Впоследствие, жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу
така съставения АУАН, в което посочил, че намиращото се в багажника на
автомобила месо не е за продажба, а е предназначено за неговата сестра, която е
щяла до го вземе по- късно през деня, в който е извършена проверката. Изложеното
във възражението не било прието от наказващия орган и същият издал срещу К. НП
№ 59 от 09.04.2020г.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът счете за
установена въз основа на показанията на св. В. / л. 16 гръб от съд. пр./ и св.
К. / л. 17 от съд. пр./, чиито показания съдът кредитира изцяло, като счита те
са логически последователни, безпротиворечиви и съответстващи на останалите,
приобщени п делото доказателствени материали. Гореизложените изводи на съда
досежно фактите се базират и на приетите по делото писмени доказателства- АУАН бл.
№ 0000236 от 22.12.2019г., Констативен протокол № 0054625 от 22.12.2019г., Заповед
№ ОСПП- 76 от 17.08.2015г. / л. 13 от съд. пр./, Регистрационна карта на
земеделски стопанин / л. 19 от съд. пр./.
Съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че при
така описаните доказателства и хронология на събитията, то се налага
категоричният извод, че на процесната дата контролният орган не е извършил
контролна покупка, нито е забелязал друго лице да закупува месо от
жалбоподателя. Всъщност, фактическият извод, че жалбоподателят не продава месо,
е красноречиво илюстриран и от факта, че същото не е било изложено на сергията,
ползвана от жалбоподателя, а по думите на самия актосъставител, към момента в
който е отишла за проверка, месото е било в затворен багажник на МПС. Обстоятелството,
че месото не е предназначено за търговия, а за лична употреба в семейството на К.
се изяснява и от показанията на св. К., като за настоящия съдебен състав не съществува
основание да се съмнява в изложеното от нея. Нещо повече- при самата проверка,
св. В. дори не е счела за необходимо да попита и полицейските служители дали те
са забелязали клиент да закупува месо от жалбоподателя К. Следва да се акцентира
и върху факта, че не отговаря на обективната действителност отразеното в
процесното НП от фактическа страна, а именно: „…на пазарска маса на открито на пазара на ул. „Младежка“ в гр.
Пловдив, ползвана от П.И.К.…“. Както вече бе коментирано, месото не е било
изложено върху сергията на жалбоподателя, нито е било поставено на друго видно
място- то се е намирало в затворен багажник на МПС.
По правните
аспекти на казуса:
При така изяснената фактическа обстановка, неправилно
наказващият орган е приел, че жалбоподателят е осъществил в своето единство
всички съставомерни от обективна страна признаци на нарушение по смисъла на чл.
58, ал. 1 Закон за ветеринарномедицинската дейност. Към момента на приключване
на делото в настоящата инстанция, цитираната норма е отменена, но е действала
към момента на извършване на процесната проверка- 22.12.2019г. В редакцията си
към посочения момент, чл. 58, ал. 1 Закон за ветеринарномедицинската дейност
гласи- „предназначените за пускане на пазара суровини и храни от
животински произход се маркират със здравна или идентификационна маркировка за
обозначаване на техния произход“. Съобразно § 1, т. 90б от ДР на Закона за ветеринарномедицинската
дейност, „Пускане на пазара" е
притежаване с цел продажба, предлагане за продажба, самата продажба,
разпространение, както и всяка друга форма на възмездно и безвъзмездно
прехвърляне на собствеността върху обекти и/или продукти, подлежащи на
ветеринарномедицински контрол. Видно е, че терминът „пускане на пазара“
притежава множество проявни форми за целите на закона, като в процения случай,
на жалбоподателя с АУАН и НП му е вменена „търговия
с храна от животински произход- месо…“. Макар и думата „търговия“ да не е сред гореизброените
изпълнителни деяния, то е явно, че органът вменява на жалбоподателя действия по
продажба на месо ( доколкото търговията винаги е свързана с възмездно
предоставяне на стоки и/ или услуги на трети лица- клиенти). Предвид изложеното
от фактическа страна, то поведението на жалбоподателя е несъставомерно поради
липса на извършено изпълнително деяние. За да придобие качеството „продавач“ ( „търговец“
), то жалбоподателят следва да извърши възмездна сделка, предоставяща стоката
му на трето лице- купувач. При липса на доказателства за извършването на сделки
с процесната стока, деянието е несъставомерно, тъй като дори и в най-
неблагоприятния за жалбоподателя случай, би могло да се касае единствено за
приготовление към извършване на нарушение. Същевременно, по аргумент от чл. 9
от ЗАНН, приготовлението към извършване на административно нарушение не се
наказва, а опитът - само в изрично предвидените случаи. На нито една позиция в
АУАН и НП не е отразено, че е извършена контролна покупка от проверяващите или
че е забелязано трето лице, което да закупува стока. Както вече бе коментирано,
дори и в разпита си, актосъставителят изнесе подробна информация, че покупка не
е реализирана нито от него, нито от друго лице. Не без значение е и
обстоятелството, че е процесуално недопустимо, съставомерно обстоятелство като
извършена контролна покупка, да бъде вменено едва в съдебното производство. Предвид
това, съдът счита, че контролният орган съвсем необосновано е приел, че жалбоподателят
се намира на територията на пазара в гр. Пловдив, ул. „Младежка“ и извършва
търговия с храна от животински произход- месо.
Предвид гореизложеното, доколкото бе установено, че
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, то атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в своята цялост.
По разноските:
Разноски са претендирани от процесуалния представител
на въззивника. Същевременно обаче, не са представени доказателства за реалното
им заплащане- на л. 11- ти от съдебното производство фигурира единствено
пълномощно, делегиращо представителни права на адв. А. Съобразно изричните
указания, дадени в т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013г. / тълк. дело № 6 от 2012г./,
само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да
се присъдят. След като в случая липсва оправдателен документ за сторените
разноски, то такива не се следват на въззивника.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 59 от 09.04.2020 г.,
издадено от К.А.Я. – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните-
гр. Пловдив, с което на П.И.К., ЕГН: **********, за нарушаване състава на чл.
58, ал. 1 Закон за ветеринарномедицинската дейност, на основание чл. 437, ал. 1
Закон за ветеринарномедицинската дейност, му е наложена глоба в размер от 150
/сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.