Р Е Ш Е Н И
Е
№ 283
гр. Велико Търново, 24.11.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав, в публично
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря
Д. С., като разгледа
докладваното
от съдията И. Янева адм.дело N 427 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2023 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ЕООД „Агронаар“ с адрес на управление с.Лазарци
против Акт за установяване на
публично държавно вземане №
04/06/1/0/00718/04/01 / 30.06.2023г., издаден от
Директора на Областна дирекция на Държавен
фонд „Земеделие“ Велико Търново, с който е определено
за възстановяване публично държавно
вземане в размер на 48 895лв. В жалбата се твърди постановяване на
административния акт в нарушение на процесуалния и материалния закони. Изложени
са подробни съображения за неправилно определяне на процесуалния ред за
санкциониране на земеделския производител – следвало е производството да се
развие по реда на ЗУСЕФСУ и да се наложи финансова корекция, а не по реда на
ДОПК с издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Отделно в
писмени бележки се излагат и съображение за изпълнение на предвидените в
административния договор задължения на получателя на помощта, поради което и
липсва основание за възстановяване на цялата получена сума. Моли се за отмяна
на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – Директор
на ОД на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Велико Търново – чрез процесуален
представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна и недоказана по
подробни съображения, изложени в писмени бележки. Моли за отхвърлянето й и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Акт за установяване на публично
държавно вземане №
04/06/1/0/00718/04/01 / 30.06.2023г., издаден от
Директора на Областна дирекция на Държавен
фонд „Земеделие“ Велико Търново,
с който е определено за възстановяване
публично държавно вземане в
размер на 48 895лв.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната
проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за
установено от фактическа страна следното:
ЕООД „Агронаар“ е регистриран земеделски
производител, който отглежда говеда и биволи в два регистрирани животновъдни
обекта и обработва 28 хектара пасища и мери. Между дружеството и Държавен фонд
„Земеделие“ е сключен административен договор № BG06RDNP001-6.001-1638-С01 / 09.12.2019г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 895лв. за
изпълнение на проект „Отглеждане и увеличаване броя на млечните крави в
стопанството, отглеждани по методите на биологичното производство“ съобразно
приложен към договора Бизнес план. Срокът за изпълнение на договора е 60 месеца
и започва да тече от подписването му. На земеделския производител са
извършени две проверки на място в регистрирания животновъден обект в с.Ново
Градище, при които е представен закупения дълготраен материален актив – доилен
агрегат. Към момента на проверката животните не са в този обект, животновъдния
обект не е електрифициран, а агрегата е на части. При проверката на
07.10.2022г. документи се представят от упълномощено лице Милена Раева. Въз
основа на тези факти административния орган намира наличието на нарушение на
чл.6, ал.1, т. 12 от договора /наличие на втори ръководител на земеделското
стопанство/ и на чл.11, т.17 от договора /неизползване по предназначение на
посочения в бизнес плана дълготраен материален актив/, поради което финансовата
помощ е оттеглена изцяло с издадения акт за установяване.
В хода на съдебното производство е извършен оглед и
следствен експеримент на процесния актив.
Пред съда показания дават свидетелите Й. Х.С., Х. Й.Ш.
и П.С.П. като съдът кредитира показанията им като обективни, непосредствени и
непротиворечащи на писмените доказателства по делото.
След извършване на служебна
проверка, съдът установи, че обжалвания
акт е издаден
от некомпетентен орган.
Оспорената
заповед за одобряване на специализирани слоеве е издадена като електронен
документ. Електронният документ е представен в оригинал на технически носител и
разпечатан, като и в копие и оригинал е видно, че в него са налице положени два
електронни подписа – в началото на документа е налице електронен подпис на
лицето R. S. V., а в края на документа е положен подпис от Ц.И., Директор на
ОД на ДФЗ – Велико Търново, T.G.I.. Електронният документ е създаден във формат Microsoft
word, който не позволява извършване
служебно на проверка относно валидността на електронните подписи и верността на
съдържанието ми посредством верификация на страницата на Европейската комисия
или на Държавната агенция „Електронно управление“. Доколкото съдът е длъжен
служебно да установи наличието на надлежно подписване на оспорения
административен акт, то в хипотезата на положен електронен подпис проверката му
включва установяването на наличието на валиден електронен подпис на издателя му
към момента на полагане на подписа. При липсата на оспорване на електронния
подпис за съда не възниква служебно задължение за проверка дали електронния
подпис представлява квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент 910
/ 2014, съгласно даденото тълкуване на същия с Решение по дело С-362 / 2021г.
на СЕС. За установяване на наличието на валиден квалифициран електронен подпис
на лицата, положили подпис на оспореното решение съдът дава указания на
ответника за необходимостта от представяне на квалифицирано удостоверение за
електронен подпис по отношение на двата електронни подписа върху документа. В
изпълнение на указанията на съда са представени две удостоверения под формата
на служебни бележки, които не отговарят на изискванията на Регламент 910 /
2014, поради което съдът изготвя служебно разпечатки на съдържащите се в
електронния документ данни относно наличните в него електронни подписи, които
са приети като доказателства по делото /стр.83-86/. От данните в сертификатите
е видно, че R. S. V. полага подпис на 30.06.2023г. в 13:19 часа, като нейният квалифициран
електронен подпис е с период на валидност от 08.11.2022г. до 08.11.2023г.
Периодът на валидност на квалифицирания електронен подпис на T.G.I. е от 07.03.2023г. до 06.03.2024г., като подписът на
документа е поставен на 30.06.2023г. в 13:17 часа.
При
тези данни, настоящият състав намира, че са налице два положени валидни
квалифицирани електронни подписа върху електронния документ Акт за установяване на публично държавно
вземане № 04/06/1/0/00718/04/01 / 30.06.2023г. Съгласно чл.25, ал.2 от Регламент 910/2014 правната сила на
квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. По
аргумент за противното това следва и от разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ -
Правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между
страните. Следователно върху заповедта за одобрение на допустим слой са налице
положени два саморъчни подписа от две различни лица – Ц.И. и Р.В..
При
наличието на два квалифицирани електронни подписа, представляващи по силата на
закона два саморъчни подписа, неустановен е въпроса кой е автора на документа.
Ако
се приеме, че лицето, което последно е положило подпис върху документа е негов
автор, то в конкретния случай автор на решението е лицето Р.В., тъй като Ц.И.
подписва в 13:17 часа, а Великова в 13:17 часа. Съгласно чл.166 от ДОПК актът
за установяване на публично вземане се издава от органа, определен със закон, а
ако такъв липсва – от определеният от ръководителя на съответното ведомство
орган. Съгласно чл.20а, ал.5 и ал.6 от ЗПЗП изпълнителният директор на Държавен
фонд „Земеделие“ издава актове за установяване на публични държавни вземания,
като това правомощие може да бъде делегирано на заместник изпълнителните
директори на фонда и на директорите на областните дирекции. В конкретния случай
със Заповед № 03-РД/1759 / 21.06.2021г. изпълнителният директор на Държавен
фонд „Земеделие“ делегира на директорите на областни дирекции към фонда редица
правомощия, включително и правомощието да издава тактове за установяване на
публични държавни вземания. Следователно лицето, което следва да издаде процесния акт е единствено Директора на областна дирекция
на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Велико Търново. След като последният
електронен подпис е на Великова и тя се явява автор на електронното изявление,
то този административен акт е издаден от некомпетентен орган.
Ако
се приеме, че двата квалифицирани електронни подписа удостоверяват наличието на
двама автори на оспорения документ, то издаването на акт за установяване на
публично вземане от две длъжностни лица е в нарушение на материалния закон. Както
вече бе отбелязано разпоредбата на чл.20а от ЗПЗП предвижда издаването на акт
за установяване на публично вземане от изпълнителния директор на фонда или
упълномощено от него лице. Следователно материалния закон не предвижда
издаването на процесния административен акт от две
лица. Органът, който разполага с компетентността да издаде оспорения
административен акт е определен със
Заповед № 03-РД/1759 / 21.06.2021г. изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“. Този орган е Директора на областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“
гр. Велико Търново, а
в конкретния случай решението е подписано и от още едно лице, което е
недопустимо. И в този случай решението се явява нищожно.
Всякакви поправки и допълвания в
документа след полагане на електронния подпис от неговия издател Ц.И. /ако се
приеме той за автор на документа/ са недопустими, тъй като представляват
поправка на документа, извършена от лице, различно от неговия автор. Това
представлява поправка на документа от трето неизвестно лице и лишава документа
от автентичност на неговото съдържание, респективно води до извод за нищожност
на документа. В конкретния случай е налице извършено изменение на документа
след подписването му от Ц.И. на 30.06.2023г.
в 13:17 часа. Изменението е удостоверено с полагането на квалифициран
електронен подпис от лицето R. S. V. на
30.06.2023г. в 13:19 часа. Какъв е видът и характерът на изменението на
документа не може да се установи от материалите по делото, поради което и
неясно остава каква част от съдържанието на решението е изявление на
компетентния орган и каква не.
Следва
да бъде отбелязано обстоятелството, че издаване на административни актове като
електронни документи не е ново за Министерството на земеделието. От години
участието на лица в подпомагани от европейски фондове програми се извършва
посредством системата ИСУН. Решенията на управляващия орган в тази система също
са електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. Но те
съдържат само един електронен подпис – този на издателя им. Изходящ номер и
дата на документа се съдържа в самата система и се удостоверява с отделен
документ. Следователно е налице техническа възможност издаването на електронен
документ само с подпис на издателя му.
По
тези съображения настоящият състав намира актът за установяване на публично
държавно вземане за издаден от некомпетентен орган, поради което следва да бъде
обявена неговата нищожност.
С оглед изхода на спора основателно се
явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски съобразно представения списък с разноските и доказателства за
действителното им извършване. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. При материален интерес на спора от 48 895 лв. минималното
адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 / 2004г. възлиза на 2650 плюс 8% за
горницата над 25 000лв. Претендираното
адвокатско възнаграждение от 2500лв. е очевидно под този минимален размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Акт за установяване на публично
държавно вземане №
04/06/1/0/00718/04/01 / 30.06.2023г., издаден от
Директора на Областна дирекция на Държавен
фонд „Земеделие“ Велико Търново.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ да заплати на
ЕООД „Агронаар“ с БУЛСТАТ ********* и адрес на управление с.Лазарци сума в размер на 2 550лв. ( две хиляди петстотин и петдесет лева
).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: