Р Е
Ш Е Н И Е
№
/ .11.2021
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2. ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 2149 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на Агенция пътна инфраструктура - София, срещу Решение № 43/22.07.2021 година, постановено по НАХД № 87/2021 година по описа на Районен съд - Девня, с което е отменен Електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София.
Касаторът твърди, че решението е постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон и при неправилно приложение на материалния закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодек (НПК). Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като обжалвания електронен фиш е анулиран с извършване на плащане на компенсаторна такса на 17.03.2021 година. В условията на евентуалност твърди, че решението е немотивирано. Отделно от това твърди, че въззивният съд е извел неправилен извод за незаконосъобразност на електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, евентуално - да постанови друго, с което да потвърди електронния фиш.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище от 01.11.2021 година излага подробните си съображения.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че въззивният съд е сезиран с допустима жалба, тъй като плащането на три броя компенсаторни такси на 17.03.2021 година не представлява плащане по електронния фиш от 01.10.2020 година, за да се приеме, че са налице предпоставки за анулирането му. Твърди, че макар и правилно, като краен резултат, решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски. В писмено становище от 29.10.2021 година излага подробните си съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „Виктория Транс“ ООД със седалище и адрес на управление с. Салманово, област Шумен, срещу Електронен фиш № *********, с който е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за административно нарушение по чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДП) затова, че на 01.10.2020 година, в 13,57 часа, на път А-2 км. 399+703, посока намаляващия километър, като собственик на моторно превозно средство марка „Волво“ ФХ 62 Р с регистрационен № Н **** ВВ е допуснал управлението му без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП).
С Решение № 43/22.07.2021 година състав на Районен съд - Девня е отменил електронния фиш. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 01.10.2020 година, в 13,57 часа, на път А-2 км. 399+703, посока намаляващия километър се е движило моторно превозно средство марка „Волво“ ФХ 62 Р с регистрационен № Н **** ВВ, собственост на „ Виктория Транс“ ООД с. Салманово, област Шумен, без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Въззивният съд е приел, че 17.03.2021 година собственикът на моторното превозно средство е заплатил компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 2 500 лева, поради което издадения електронен фиш е следвало да бъде анулиран. Приел е, че като не е изпълнил задължението си за анулиране на фиша административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение.
Съдът намира, че проверяваното решение е валидно и допустимо.
Въззивният съд е сезиран с допустима въззивна жалба, от активнолегитимирано страна – наказаното лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш.
Съдът не споделя съображенията на касационния жалбоподател за недопустимост на въззивната жалба. На първо място обжалваният електронен фиш не е анулиран. Дори и да беше анулиран, при наведени твърдения, че анулирането е незаконосъобразно, за жалбоподателя е налице правен интерес от обжалването му. Това е така, тъй като само в производството по обжалване на електронния фиш може да се установи, със силата на пресъдено нещо, дали деянието е извършено.
Отделно от това, съдът намира, че процедурата по чл. 189ж от ЗДП е допустима само за нарушения по чл. 179, ал 3 от ЗДП. Процедура по чл. 189е от ЗДП обхваща и деянията, наказуеми по чл. 179, ал. 3б от ЗДП, но само когато за тях е съставен акт за установяване на административно нарушение, поради което анулиране на обжалвания електронен фиш е недопустимо.
Настоящият състав намира, че проверяваното решение страда от порока по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, предвид следното :
Въззивният съд е сезиран с искане за отмяна на електронен фиш, с твърдения за издаването му при допуснати съществени процесуални нарушение, за липса на доказателства за извършване на нарушение, както и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Отделно от това твърди, че в електронния фиш липсва описание на нарушението и индивидуализиране на наказаното лице. Твърди, че деянието не е извършено, тъй като за превозното средство е заплатена пътна такса на 01.10.2020 година. В условията на евентуалност твърди, че деянието е маловажно. Жалбоподателят изрично е посочил, че заплатената компенсаторна такса в размер на 2 500 лева не е заплатена в процедурата по чл. 198ж, ал. 2 от ЗДП, а принудително, в хипотезата на чл. 10е, ал. 3 от ЗП, на митнически служител, за да напусне превозното средство страната.
Въпреки изричното изявление на жалбоподателя, че заплатената сума в размер на 2 500 лева представлява компенсаторна такса по чл. 10е, ал. 3 от ЗП, въззивният съд, без мотиви, е приел, че жалбоподателят е заплатил такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП и е приел, че електронния фиш следва да бъде анулиран.
При постановяване на решението си, въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от Особените разпоредби на ЗАНН, тъй като не е установил всички относими факти и не е формирал правни за спазване на административнаказателните правила при издаване на електронния фиш и правилното приложение на материалния закон. Отделно от това въззивният съд не е дал отговор на нито един от поставените с жалбата въпроси.
Горното, настоящият състав, квалифицира като допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, поради което проверяваното решение следва да се отмени, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото въззивният съд, след като установи относимите факти, следва да даде отговор извършено ли е административното нарушение, както и дали отговорността на дружеството е ангажирана при спазване на административнонаказателните правила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 43/22.07.2021 година, постановено по НАХД № 87/2021 година по описа на Районен съд – Девня И ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд ново разглеждане.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.